LIGHT

Победители и акценти от кинофестивала във Венеция

Бежанци и борещи се жени са темите на наградените филми, а безспорният победител е "Клети създания" на Йоргос Лантимос

"Клети създания" на Йоргос Лантимос с Ема Стоун
"Клети създания" на Йоргос Лантимос с Ема Стоун
"Клети създания" на Йоргос Лантимос с Ема Стоун
"Клети създания" на Йоргос Лантимос с Ема Стоун

"Докато аз говоря на тази сцена, множество бежанци се крият в горите на границите на европейската общност, лишени от човешко достойнство", започна речта си 74-годишната полска режисьорка Агнешка Холанд, когато взе специалната награда на журито на кинофестивала във Венеция. "Мнозина от тях ще изгубят живота си. И това ще се случи не защото ние не можем да им помогнем, а защото не искаме да им помогнем."

Филмът й "Зелена граница" осъжда един от тъмните епизоди на полското отношение към бежанците - малко преди да приемат два милиона украинци само в първите седмици на войната между Русия и Украйна в една от най-мащабните помощни акции, които сме виждали. Година преди това Беларус отвори границите си към Полша за бежанци от Африка и Азия, които искат да влязат в Европейската общност. В отговор на това президентът Качински затвори полската гранична зона за журналисти, неправителствени организации и наблюдатели.

Холанд го цитира: "САЩ пуснаха журналисти във Виетнам и изгубиха войната". Полските гранични войски получават картбланш да се "справят" с проблема и бежанците на границата се превръщат в човешка маса, смазана между войниците от двете страни на границата. Филмът на Агнешка Холанд започва там, където отразяването от независими медии свършва и показва цялата бруталност и безнадеждност на конфликта.

Пишейки сценария, Холанд се позовава на свидетели от всички замесени страни - бежанци, войници и членове на неправителствената организация "Граница". Самата главна актриса на филма Мая Осташевска през 2021 г. става доброволка на "Граница" и е била в забранената зона. През последните години не липсват филми за бежанци, но този определено е един от най-разтърсващите и най-добрите.

"Зелена граница" не е типичен представител на тазгодишната селекция на фестивала във Венеция. Официалното състезание показа малко филми за актуалните проблеми на света, повечето се занимаваха или с миналото, или със себе си. Но журито на режисьорите Деймиън Шазел ("Ла Ла Ленд" ), Джейн Кемпиън ("Силата на кучето"), Лаура Поатрас ("Цялата красота и кръвопролитие") и Мартин Макдона ("Баншите на Инишерин") със сигурна ръка избра малкото актуални творби за наградите.

С политически изказ бяха освен "Зелена граница", "Аз, капитанът", драма за двама сенегалски бежанци на италианеца Матео Гароне, взел награда за най-добър режисьор и за най-добър млад актьор за Сейду Сар, както и "Ел Конде" на Пабло Ларейн с награда за най-добър сценарий - за безнаказания в Чили Аугусто Пиночет като 250-годишен вампир, който си има проблеми с жадните за наследство потомци. За насилие към жени и за тяхната борба разказаха "Присила" на София Копола и "Памет" на Мишел Франко - и двата с акьорски награди. Екологията бе главна тема на "Злото не съществува" на Рюсуке Хамагучи, взел голямата награда на журито с разказ за безскрупулна корпорация, която иска да разруши непокътнатата природа в японската провинция.

Безспорно най-големият диамант в короната на 80-ото издание на фестивала бе "Клети създания" на Йоргос Лантимос. Феминистката франкенщайн история в нещо като викторианска епоха на стероиди взе съвсем заслужено най-голямата награда, "Златния лъв", и пое по пътя да стане култов филм, но най-напред със сигурност ще е един от най-горещите кандидати за "Оскар". Ема Стоун е главната героиня Бела Бакстър в ролята на живота си, която хирургът Годвин Бакстър (Уилям Дефо) вади от водите на Темза мъртва и й трансплантира мозъка на нероденото й бебе.

Бела е жадна да опознае света и го гледа с широко отворените очи на малко дете, а светът я третира без задръжките, които имаме към малки деца. Получава се безкрайно забавен сблъсък, в който Лантимос не пропуска да изобличи една по една нормите на "възпитаното общество" - защо например хората не се занимават по цял ден с "яростно скачане", както тя нарича секса, след като е толкова забавно? Защо изобщо женското либидо е табу?

Самата Ема Стоун, която е също една от продуцентките на филма, не можа да се наслади на успеха си във Венеция, както всички актьори и сценаристи, участващи в продукции на големите студиа или стрийминг платформи заради стачката на профсъюзите Writers' Guild и SAG-AFTRA. И така юбилейното издание на най-стария кинофестивал в света трябваше да бъде отпразнувано почти без звезди на червения килим, с изключение на актьорите на независимите продукции.

Двама от тях бяха наградени с Купа Волпи за най-добри актьори: Кейли Спейни играе младата Присила Пресли в едноименния "Присила" на София Копола. Филмът е сниман по книгата "Елвис и аз" на Пресли и тя е копродуцент. Копола проследява периода от първата среща на 14-годишната Присила с 25-годишния Елвис до момента, в който тя го напуска 13 години по-късно. Вижда се без много драма психическият тормоз, на който е подложена Присила. Елвис буквално я затваря в имението си Грейсленд, защото трябва да "вдига телефона винаги, когато той се обади". Не спи с нея, преди да се оженят, но й дава алкохол и наркотици на невръстна възраст. Спейни се справя отлично, показвайки безпомощността на една тинейджърка да бъде себе си в един свят, тотално контролиран от мъжете около нея. Интересно е, че "Присила" бе признат от жените филмови критици, докато на мъжете им бе често твърде тих.

Питър Сарсгард е главният герой Сол в любовната драма "Памет" на мексиканеца Мишел Франко. "Памет" е интелигентен разбор на различните роли, които паметта играе в живота ни. Дементният Сол, който в напреднал стадий на болестта не може да запомни нищо в ежедневието си и постепенно губи миналото си, среща Силвия (Джесика Частейн), която се бори със сенките на собственото си минало и трябва да ги извади наяве, за да може да продължи живота си.

Разбира се, фестивалът не мина без скандал, който като че ли бе умишлено предизвикан от директора Алберто Барбера, за да компенсира липсата на звезди на червения килим: Цели три застаряващи режисьори с история на насилие срещу жени бяха поканени на фестивала. Уди Алън (87) и Люк Бесон (64) показаха посредствени, но гледаеми продукции ("Coup de Chance" и "Dogman"), докато 90-годишният Роман Полански, който от страх от екстрадиране и присъда в САЩ не се появи в Италия, изпрати скандално лошата комедия "Дворец". Понякога да си стоиш вкъщи е добър избор.

Въпреки стачка и скандал сметката на Барбера очевидно излезе: В сравнение с миналата година фестивалът може да се похвали с 18% повече посетители.

Все още няма коментари
Нов коментар