Антонио Санчес: Приоритетите в музиката се изкривяват
Носителите на "Грами" Антонио Санчес и Брад Мелдоу са сред гостите на седмото издание на Plovdiv Jazz Fest (29-31 октомври)
Plovdiv Jazz Fest се наложи като едно от най-устойчивите събития в града и пристъпва смело към седмото си издание. Макар и все още в свит вариант, събитието води със себе си световни имена, а всички концерти ще се проведат в Дом на културата "Борис Христов".
На 30 октомври четирикратният носител на "Грами" Антонио Санчес заедно с Тана Алекса ще представи проекта си от изцяло нова музика: Shift: A Bad Hombre Project (заглавието идва от интервю на вече бившия президент на САЩ Доналд Тръмп, използвал думите bad hombres, за да опише нежеланите в страната мексиканци). Санчес е може би най-добре известен като композитор на номинирания за "Златен глобус" саундтрак към филма "Бърдмен" на Алехандро Иняриту.
Барабанистът и композитор е роден през 1971 г. в Ню Мексико. От 90-те аботи с имена като Дизи Гилеспи, Пат Метени, Авишай Коен, Дони Маказлин, Чък Кориа. Следващият му албум излиза през пролетта на 2022 г., ще включва гост-вокалисти като Трент Резнър (Nine Inch Nails), Дейв Матюс, Кимбра, и "ще е много далеч от джаза".
Започвате да свирите на барабани и пиано от дете. Кога усетихте, че музиката е призванието ви?
Нямам спомени от живот, в който не съм свирил. С пианото имаше елемент на задължение, но с барабаните никога - беше като игра, в която имах пълна свобода. От малък се интересувах как звучи музиката, как може да подчертаеш определени инструменти, за това голямо влияние имаха албумите на The Beatles, Rolling Stones, The Who, по-късно Питър Гейбриъл, Rush и The Police. Когато записвам, винаги техните албуми са образецът ми как трябва да звучат отделните компоненти. Обичам нюансите в музиката. В първите си групи в Мексико несъзнателно влизах в ролята на продуцент.
Как се поддържат тази естественост и невинност, когато музиката стане професия?
Трудно, когато си затрупан със задължения, но може би голямата цел в живота ни е да намерим това, което ни кара да работим, без да го усещаме като работа, дори и когато дойде в повече. По-трудно е да запазиш концентрацията си, особено по време на турне. На моменти целият този живот се усеща като все едно управляваш кола, която се движи на максимална скорост и няма как да я спреш или да слезеш. И все пак всички трудности се изпаряват, когато си на сцена.
След "Бърдмен" имате още няколко саундтрака, но не и във филм от подобен ранг. Умишлено ли е това?
Филмът беше и благословия, и проклятие. Благодарен съм, че имах този шанс, тъй като това е невероятно конкурентна среда, за всички в киното аз бях някой, появил се от нищото, докато хиляди биха искали да са мое място. От друга страна, саундтракът показа много малка част от това, което правя, и накара хората да ме свързват основно с нея. В следващите години се чувствах като актьор, който е постоянно канен бъде лошият в някой филм, а вътрешно знае, че може много повече. Бях като турист в Холивуд. Последно работих по индийския филм Harami, който се надявам скоро да стигне до повече хора.
Също така преподавате музика. Намирате ли разлика в начина, по който се развиват музикантите сега и когато вие сте си пробивали път към сцената?
Когато свириш на живо, всичко приключва за час или два, преподаването е шанс за по-фокусиран и дълготраен принос, особено в Мексико, където хората имат по-малко възможности. Каня също така и чуждестранни музиканти, селектираме по 80 млади таланти всяка година. Много е вдъхновяващо и в същото време, изисква невероятна отговорност. Не всеки може да преподава, има големи специалисти, които са ужасни в комуникацията - за щастие не съм като учителя от филма Whiplash.
Младите са различни, тъй като светът е различен: днес всеки може да започне с видеоуроци по YouTube, а ние се избивахме, за да намерим касети и партитури. Има толкова съдържание и предлагане, че oсновно предизвикателство пред младите става как да разграничат най-добрата опция за себе си. Сега хората са свикнали бързо да скачат от едно към друго, по същия начин те искат и бързи резултати от работата си, приоритетите се изкривяват - често граденето на аудитория в социалните мрежи взима от времето, което трябва да се прекара в усъвършенстване. Естествено понякога разпознавам тези черти и в себе си.
Програмата завършва на 31 октомври, когато на сцената ще бъде триото на пианиста Брад Мелдоу, който в музиката си съчетава различни влияния: от рокендрола на 60-те до германската класика, а в началото на кариерата му критиката го сравнява с Бил Евънс. Извън самостоятелните си проекти, той е свирил в албуми на Уили Нелсън, Даниел Ланоа, Скот Уейланд (Stone Temple Pilots), саундтрак ът на The Million Dollar Hotel на Вим Вендерс, кръстосва пътища и в няколко записа с Антонио Санчес. Finding Gabriel (2019) е награден с "Грами" за най-добър инструментален джаз албум.
Всяка една от трите вечери ще завърши с джем сешън в Bee-Bop Cafe.
Билети, условия за влизане и всички подробности около програмата на https://plovdivjazzfest.com/
