

Иван Ланджев

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Обикновено тези грозновати сгради си имат заглавия и обикновено заглавията им съдържат ненужно дълги съкращения. И името на някой светец, което седи нелепо като кръпка след съкращението. Това е формулата на всяка държавна институция – съкращение плюс светец. И винаги има поддържана градинка и стълби, които не можеш да сбъркаш.
Качих се по стълбите. Горе ми отвориха тежката олющена врата и влязох в помещението. Заключиха след мен. Съдейки по лицето на младежа вътре, реших, че ми е връстник или най-много с година-две по-голям. Беше направо изумително спретнат за място като това и си личеше, че има обноски. Стоеше прав, а аз бях предупреден, че е интелигентен. В стаята на съседното легло се мъдреше още един, доста по-възрастен, но той не обели дума през цялото време и нито веднъж не ме погледна. Имаше и трето, празно легло. По пода навсякъде бяха разпръснати празни листи формат А4. Отворих бележника си, но не попитах нищо. Младежът започна сам да говори. В курсив съм отбелязал някои от нещата, които си мислех и които ми направиха впечатление още на място. Предварително се извинявам за целия брътвеж, който следва.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Вече съм абонат Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
3 коментара
Краят е предсказуем, но историята с лодките е невероятна, едновременно социално-критична и забавна.
доста шизофренно
свежо е , харесва ми :)
хубав
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.
Вход