От хартия

   ©  Ина Бъчварова

Обикновено тези грозновати сгради си имат заглавия и обикновено заглавията им съдържат ненужно дълги съкращения. И името на някой светец, което седи нелепо като кръпка след съкращението. Това е формулата на всяка държавна институция – съкращение плюс светец. И винаги има поддържана градинка и стълби, които не можеш да сбъркаш.

Качих се по стълбите. Горе ми отвориха тежката олющена врата и влязох в помещението. Заключиха след мен. Съдейки по лицето на младежа вътре, реших, че ми е връстник или най-много с година-две по-голям. Беше направо изумително спретнат за място като това и си личеше, че има обноски. Стоеше прав, а аз бях предупреден, че е интелигентен. В стаята на съседното легло се мъдреше още един, доста по-възрастен, но той не обели дума през цялото време и нито веднъж не ме погледна. Имаше и трето, празно легло. По пода навсякъде бяха разпръснати празни листи формат А4. Отворих бележника си, но не попитах нищо. Младежът започна сам да говори. В курсив съм отбелязал някои от нещата, които си мислех и които ми направиха впечатление още на място. Предварително се извинявам за целия брътвеж, който следва.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    Avatar :-|
    Петя
    • - 1

    Краят е предсказуем, но историята с лодките е невероятна, едновременно социално-критична и забавна.

    Нередност?
  • 2
    Avatar :-|
    аз
    • - 1
    • + 2

    доста шизофренно

    свежо е , харесва ми :)

    Нередност?
  • 3
    Avatar :-|
    анонимен
    • + 2

    хубав

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал