С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Неща / Разказ

4 22 мар 2010, 10:35, 3298 прочитания

Hold on tight

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Казват ми да си обуя гумените ботуши. За да не ми се намокрят краката. Защото когато си намокря краката, винаги настивам. Изобщо аз постоянно настивам. Отсъствам от училище по една-две седмици. Това не е чак толкова зле, защото така няма нужда да играя физическо и мога да си чета книжки вкъщи. Лошото е едно – че не мога да виждам Ева. Тя стои на чина пред мен. Има дълга руса коса, която мирише хубаво. Знам го, защото често й искам различни предмети назаем. Тя обикновено се сърди и не ми дава. Но аз пак й ги искам, защото така всеки път, когато се навеждам към предния чин, усещам как мирише косата й. Мишо до мен често я дърпа. Сигурно и на него му харесва миризмата, но използва различен номер.

Навън е навалял дълбок сняг – сигурно има към 25 сантиметра. И продължава да вали. Оглеждам се дали няма някой приятел наоколо, вдигам лице към небето и отварям уста. Обичам вкуса на снежинките, които изненадвам в полет. Но мразя снежните топки в лицето си. Тази се оказва от Мишо. "Какво блееш бе, Геш, зубър такъв!" Лошо почваме! Мишо носи в ръката си чисто нови мини-ски. Явно и той е тръгнал към пързалката. "Каква е тая шейна бе, бебешор!" Правя се, че не ми пука. И на мен са ми обещали мини-ски за Коледа. Но не върви да се похваля сега, че ако Дядо Коледа нещо обърка конците, Мишо ще ме спука от бъзик.


Вървим през снега. Нарочно избираме най-дълбокото. Така де – защо иначе сме с гумени ботуши? Обаче когато се сборичкваме по едно време, снегът влиза вътре и почва да се топи. Това мирише на настинка!

Ето я пързалката! Шум, суматоха и непрестанен бой със снежни топки. Мишо веднага започва да се фука с мини-ските пред Никол и Илиана. "Вдигат повече от истински ски!", обяснява с най-сериозна физиономия. "Айде бе!", дразни го луничавата Никол, която е с половин глава по-висока. Аз не си падам по нея. Мишо сериозно се връзва. "Гледайте сега!" Спуска се по пързалката, умело финтира между няколко бебешори на шейни, но фаталната му грешка е, че се обръща да махне в отговор на Илиана (явно и той я предпочита от двете) и тутакси прави предно салтомортале на една бабуна. Никол и Илиана се заливат от смях. Отмъстен съм!

И тогава всичко някак си като че ли притихва, защото виждам, че от долния край на пързалката се задава Ева. Връща се от балет. Има пухкави розови наушници и розово яке, а гъвкавите й крака са обути в бял клин. Малко прилича на Барби, но е много по-хубава, защото е жива. Усещам, че устата ми е отворена, и бързам да я затворя, преди някой да е забелязал.
Мишо се отупва от снега и казва нещо, за което баща му би му издърпал ушите точно когато Ева минава покрай него. Лоша работа, Мишо, този път просто изгоря!



Ева застава в горния край на пързалката. Явно и тя иска да се спусне, но няма с какво. Така де, кой е казал, че и на балерините не им се пързаля? Ева поглежда въпросително към Никол и Илиана, но те веднага сядат на шейните си и се спускат. Вярно, че не си говореха с нея, защото я смятат за фукла. Ева изглежда малко тъжна. Става ми жал за нея.

Приближавам се. Тя ме гледа леко учудено. По русата й коса блестят снежинки. "Искаш ли да се спуснем?" Честна дума, не знам как събрах смелост, а иначе съм егати пъзльото. Може би защото татко цяла сутрин си пуска една песен. Текстът не ми е много ясен, защото е на английски и още някакъв език, обаче мелодията ме кефи. Някак си ти идва куражът за всичко, като я слушаш. Щура работа!

Ева кима и се усмихва. Ева! На мене!
Сядаме на шейната. "Ева, дръж се здраво", казвам й аз, "че мисля яко да вдигна!" "Добре!", прошепва тя до ухото ми. Пускаме се. Вятърът свири в ушите ни и шейната подскача по бабуните. Разминаваме се с учудените лица на Никол и Илиана. В далечината Мишо се заканва с юмрук.
Ева ме държи здраво през кръста, просто не ми остава дъх. И тогава – о, Боже! – тя допира гладката си студена буза в моята. Е, сега остава и да ме целуне пред всички и ще ни разнасят до края на учебната година!
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

от архива: Кратка история на Европейския съюз от архива: Кратка история на Европейския съюз

Имало едно време в Европа

9 май 2018, 12263 прочитания

Аз съм от Перник 11 Аз съм от Перник

Значи ще победя, друга опция няма

21 юни 2015, 19797 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Разказ" Затваряне
Размяна на пешки

Негарантиран ръст

Депозитите над 200 хил. лв., за които няма държавна гаранция, растат с двуцифрен темп през миналата година

Къде са ви енергийните спестявания

Крайните потребители може да получат допълнителни такси в сметките си за ток заради целите за енергийна ефективност

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Sisters аre doin' it for themselves

Първият македонски филм на Берлинале "Господ съществува, името й е Петруня" спечели публиката с позицията си за ролята на жената

Дивото зове

Трима утвърдени български приключенски фотографи и техните "работни дни" на открито

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 7

Капитал

Брой 7 // 16.02.2019 Прочетете
Капитал PRO, Чуждите инвестиции скочиха временно заради банкова сделка, Карина Караиванова напуска КФН

Емисия

DAILY @7AM // 20.02.2019 Прочетете