С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Неща / Разказ

7 20 авг 2010, 8:59, 5910 прочитания

Йордан

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Още преди да приключи с въвеждането на тайния код в стенния си сейф, Йордан усети, че нещо не е наред. Един глас някъде дълбоко в него каза:

- Бягай, Йордане, докато още можеш!

На 20 август Етгар Керет – писател, автор на текстове за комикси, сценарист и продуцент на собствените си филмови проекти, навърши 43 години без съществени промени в образа си на най-четен млад израелски разказвач и в намеренията си на живо да е примерно вежлив, а в своите истории – способен на всякакви смешни безчинства. "Това, което печели от книгите си, харчи за филмите", обяснява майка му неговото парадоксално незабогатяване през последното му десетилетие на дива международна популярност. "Правя на хартия всичко, за което нямам право и смелост в живота", е неговата версия за нещата.

Другите новини покрай Керет тази година: едно удостояване с рицарско звание във Франция (Орден на изкуствата и белетристиката за 2010); един нов сборник, "Изведнъж на вратата се почука", разпродаден за първите три седмици след издаването му в космическите 65 000 бройки на малкия израелски пазар и вече в превод на няколко езика; едно гостуване в България, предвидено за септември. "Йордан" е малка мостра от първия сборник на Етгар Керет, публикуван през 1992 г.: отново през септември той ще се появи за първи път на български под заглавие "Автобусният шофьор, който искаше да бъде Бог" като част от новата поредица на "Жанет 45", посветена изключително на изкуството на късия разказ.

В следващия брой на Капитал Light – телавивското интервю на Нева Мичева с Етгар Керет, в което авторът обяснява защо отказва да напише роман, какво мисли петгодишният му син Лев за военната служба и как съзнанието за това, че във всеки момент можеш да тръшнеш събеседника си на земята и да го завържеш със специален възел, помага за взаимното разбирателство.



Но след дванайсет години тежка работа за "Мосад" той се бе научил да се отнася към шестото си чувство също толкова скептично, колкото към другите пет. Но ето че този път сетивата не го подведоха. Сейфът беше празен. Трите "изтрити" досиета и велурената му чанта със снимките бяха изчезнали. За пръв път, откакто убиха родителите му право пред очите му, Йордан си позволи да пребледнее.

- Не се паникьосвай! – нареди вътрешният му глас. – Мисли, мисли, мисли!

Само дето мисленето беше почти напълно невъзможно, докато същият този вътрешен глас продължаваше да дудне.



- Никой не знаеше комбинацията освен жена ми, Йемима – помисли си Йордан в опит да сведе до минимум списъка на потенциалните заподозрени. – Но аз я убих през ноември след оня гаф със захарина в кафето.

Стоеше пред празния сейф напълно попилян. Ето наказанието за грешката, която допусна през ноември, като сам се остави с празен списък на заподозрените. Да не би пък да пропуска някого? Йордан си спомни какво го учеше Халамиш в подготвителния курс (преди да го разобличат като внедрен човек на Червените кхмери):

- Не вярвай на никого, дори на себе си!

Изведнъж му просветна.

- Аз съм откраднал досиетата! – прошепна си изумено. – Всичко съвпада: аз знаех комбинацията, аз имах удобна възможност. А и кой освен мен би имал причина да открадне велурената чанта със снимките?

След първоначалния шок Йордан реши, че трябва да действа, и то бързо. Изненада се в гръб, безпроблемно надделя над себе си и се върза за един стол.

- Кой те праща? – ревна си гневно. – Говори, задник!

- Ти да не превъртя, бе? – отвърна си объркано. – Това съм аз, тоест ти, Йордан. Развържи ме.

- Млъквай, предател! – каза Йордан и се зашлеви.

- Аз, предател? – отвърна си изненадано. – Йордане, в ред ли си? Познаваш ме, откакто се помня. Знаеш, че никога не бих предал родината.

Йордан се направи, че си вярва и се самоотвърза.

- Тфдал – каза и си подаде цигара, след което си благодари:

- Шукран1.

- Аха, сега те пипнах, кучи сине арабски – кресна Йордан възбудено.

- Стига де, бива ли да злословиш за мама? – отговори си с престорена невинност.

- Няма мама, няма татко, шпионино. Да не беше шпионин, щеше ли да отговориш на арабски, а?

- Ами ти ми предложи на арабски бе, кретен. Нали го учихме заедно в подготвителния курс – отвърна си Йордан с наранени чувства. И в думите му имаше голяма доза искреност.

- Повярвай му, казва истината – пошушна вътрешният му глас с лек руски акцент. – В края на краищата той си ти. Трябва да му вярваш.

- Нищо не трябва, освен да пожертвам живота си за родината – заяви Йордан на собствената си персона. – Освен това... я чакай малко. Какъв беше тоя лек руски акцент?

Бръкна във вътрешността на ума си и измъкна оттам едно джудже с казашки калпак.

Докато Йордан караше закопчаното с белезници джудже на разпит в главното управление, човечето доброволно изпя известно количество информация.

- Виж сега – рече, – от Гласността насам няма кьорава работа. Всички в КГБ умираме от скука. Така че решихме, как беше по вашему... да погодим номер. Претърсихме си досиетата, за да открием агента с най-нисък коефициент на интелигентност в света и...

Йордан не го изслуша докрай. Измъкна запалката на колата, ръгна съветското джудже в дупката, върна запалката на мястото й и натисна. След три секунди джуджето престана да пищи. Йордан направи обратен завой и се прибра у дома.

- Е, малко се изложих в частта с пространственото мислене на теста – си рече. – Но чак пък да съм агентът с най-ниска интелигентност в света... хайде, моля ви се!

- Знаеш ли – отговори си мазно-мазно, – някога познавах един грузински агент, който не умееше да брои до три...

Възнагради се с очарователна усмивка в огледалото.

Дълбоко в себе си все още си нямаше доверие.

1 "Тфдал?", "Шукран!" (араб.) – "Желаете ли?", "Благодаря!" – бел. прев.

Превод на разказа: Милена Варзоновцева

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

от архива: Кратка история на Европейския съюз от архива: Кратка история на Европейския съюз

Имало едно време в Европа

9 май 2018, 12627 прочитания

Аз съм от Перник 11 Аз съм от Перник

Значи ще победя, друга опция няма

21 юни 2015, 20002 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Разказ" Затваряне
Гомес и Паоло

В България ALSO*

Първи голям чужд инвеститор навлиза в българския сектор за дистрибуция на IT техника - швейцарската милиардна компания ALSO Holding купува "Солитрон"

Имплозия на "Позитано" 20

След бламирането на Корнелия Нинова за евролистата въпросът е накъде е поела БСП и кой я води

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Пролет в Лангедок и Гаскония

Пътешествие в част от Южна Франция из земите на катарите, гъшия дроб и родните места на Д'Артанян и Тулуз-Лотрек

След Хавел и потоп

Чешкият журналист Даниел Кайзер за кнгите си "Дисидент" и "Президент" и състоянието на журналистиката в Централна и Източна Европа