С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Неща / Разказ

60 2 сеп 2010, 12:10, 4259 прочитания

Гомес и Паоло

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Авторът на тези разкази е skare. Пол неизвестен, възраст неизвестна, намерения неизвестни, местоположение – burningpeople.net. Там засега има 57 други негови кратки текста заедно с тези на Basso Pomade, Perdutto, Sexxa и останалите, плюс картинките на Toaster. Какво са Горящите хора? Ами нещо като графитаджийски или брейкърски crew – екип, тайфа по интереси, чувство за хумор и желание да разказват града в кратки истории, – само че онлайн. Пишат когато и каквото им дойде, някои от тях са по други континенти, едни се познават лично, други се материализират само в псевдоним. Не е известно да имат цел, но изглежда чудесно постигната. Описват себе си така: "Този блог е опит на съвременното интерактивно пространство да се материализира под формата на горящи хора. Идеята е, че с новите закони и правила може да се бие по изостаналостта и безкрайното протакане на нематериалното пространство. Чрез нови приятелства, необвързващи връзки и малко фалшиви обещания сме решили да стигнем далеч. Подай ръка днес и остани така, докато те заболи. Нищото лекува." Който разбрал – разбрал, а който не – в следващия брой Горящите хора ще обяснят или ще объркат още повече нещата около тях в едно интервю на няколко гласа, в което ще ви поканят да ги прочетете или може би дори да се присъедините към тях. Нева Мичева

Гомес


Ще започнат с Гомес. Научих го преди малко, от нечий усилен телевизор. Значи почва се, официално. Затварям прозореца, чух всичко, което ми трябваше.

А защо с Гомес именно? Не може ли с Кончаловски, Требуше или Салазар, изобщо с някоя по-рядко срещана фамилия? Гомес има по петте континента, към двайсет и осем милиона души сме. Има и космонавт с това име. Мама Гомес, тате, малките... Не е случайно избрано, каквото и да ми говорят.

Знаех – всички знаехме – за програмата отпреди, само таргетираната популация не знаехме. Нарича се кодиране, планирана е за пет години, от които първите четири за същинското кодиране и една за преброяване, корекции и анализ. Имаше плакати, по асансьорите ни ги бяха залепили. Кодирането ще извършат държавните лекари. Рационално е – за четири години всички легални ще минат поне веднъж на преглед. Нас ни пращат всяка година. Лекарите, като контрольори на количеството и качеството на човечеството, ще се справят, уверен съм.



На индивидуално ниво кодирането се осъществява при ръкостискане (онези с протези са отдавна в друга графа). Дланите на лекаря са намазани със златен прах от Урал, който при ръкостискане преминава в тялото на отсрещния, т.е. на някой от нас, Гомес. Разработката е била забавена именно за да се изработи алгоритъм на химическо ниво, който да контролира преминаването на частици единствено у таргетирани лица. Явно вече са успели. Веднъж преминал в тялото на някой Гомес, прахът се разнася из него и понеже частиците са заредени центробежно, те оформят нещо като вътрешна златна обвивка на тялото.

Безвредно е, не се усеща. При обикновени условия не се забелязва, но около Земята вече обикалят няколко сателита, които са способни да забелязват кодираните. Ние, Гомес, вече сме отделни, друга класа сме. Официално сме "Пионери на щастието", но на практика сме първите златни... да, златни роби. Използват злато, за да може спокойно да залъгват децата и слабоволевите – те ще се зарадват, ще се гордеят. А сред нас, Гомес, деца има много.

Паоло

Сега седите. Срамувате се. Може би ще понечите да се извините след малко.
Но аз няма да приема, не. Намирам поведението ви днес за непростимо.
Първо тропате с все сила, събудихте Паоло, още не се е успокоил. Ела, Паоло, миличък! Ела, тук.

После, още неотворила, нахлухте. През мен. Щяхте да ме съборите, така ли се влиза в чужда къща? Да споменавам ли изобщо, че не поздравихте. А се знаем от години. Срамота!
Сега какво – седите. На стола на покойния ми мъж, в трапезарията ми, с шапка в скута и пушите. А пуши ли се тук, попитахте ли?

Пуши се.

Но не е в това проблемът. Поне една мила дума да бяхте казали, един жест на уважение към домакина. Не сега - сега е късно - преди, когато овършахте къщата ми, като хищник.
И какво? Нищо не намерихте.
Не ми и казвате какво сте търсили. Не че ме интересува вече. Щом го няма, за какво ми е да знам.

Почвам да ви съжалявам.
Влязохте като човек с важна задача, никой не бе достоен да ви застане на пътя, а сега? Смущавате се да си поискате пепелник. Жалка история.

Погледнете ме за момент! Няма нищо интересно в каменния ми под, не установихте ли вече? Какво да ви правя? Ето, оставете го тук. Какво? Да запалите нова?! Да, за вас е все едно вече.
И все пак... какво беше, какво търсихте?
Няма да ми кажете?!
Ами тогава довиждане! Не, не довиждане, сбогом! Ако бях мъж направо, марш, бих ви казала, но не съм. Затова ви моля просто да напуснете дома ми.
Внимателно по стълбите! Едно е да търчиш нагоре, друго е...

Така.
Ами това е. Сбогом.
Паоло, прибери се. Ела, ще го погледаме през прозорчето, ето от тук, така.

(no subject)

"От около 9000 години хората отглеждат домашни прасета",
из каталог на Schleich

Хората и свинете осъществили първи контакт на територията на днешна Корея. Това се е случило около деветдесет века преди Христа. Точната година е неизвестна, но може да бъде установена при съвместни усилия на съветската и американската наука. Воля за това засега няма.
В началото свинете и хората живеели в подозрение. Не минали много векове и подозрението преминало в привързаност, а скоро и в любов. Свинете заживели по домовете на хората, помагали им в домакинската работа и се ползвали с нечовешко доверие.

Трябва да се отбележи, че по това време хората били с много по-малък ръст и свинете били ползвани главно като ездитни животни. Свинете били доволни от тая им употреба, тъй като така успявали хем да са полезни, хем да пазят талия.

Около ХVІ век преди Христа се случил първият прелом в съвместната история на хората и свинете – сред някои от последните се зародило религиозно чувство. То не се изразило моментално в надменност над хората, но се появили индивиди, които почнали да странят от своите братя, да се събират по високите крайселски хълмове и да медитират.

Сред свинете се обособили три идейни групи – богогонци, светски свине и пацифисти. Богогонците били наследници на първите еманципирани прасета – те прекарвали дните си в размисли и беседи по местата извън хорските поселища. Проповядвали сепаратизъм. Светските свине не били религиозни, но били леко уморени да бъдат ездитни животни. Важно е да се отбележи, че по това време хората, макар и все така ниски, били понаддали на килограми и усилието на свинете понякога било наистина трудно за понасяне. Пацифистите, третата група, защитавали статуквото и симбиозата.

Коренната промяна в отношенията настъпила в VІ, според други историци в V век преди Христа. За времето се спори, но мястото е твъдо установено – платото Канмангапан, остров Мансао, Филипините. Събитието, което променило навеки отношенията между свине и хора, била една лятна гръмотевична буря. Платото Канмангапан е, общо взето, голо, особено през лятото, вследствие на обичайните пожари. Една група богогонци се събрали за обща медитация и потънали в транс, не усетили промяната във времето. Бурята била кратка, но зловеща – поне три свине били поразени от светкавици.

На другия ден хора се качили горе да събират билки и мъх и някой от тях опитал на вкус полуовъглен труп на свиня. Усладил му се. Скоро от мъртвите не останала и следа.

В началото хората ядели само свине, загинали от естествена смърт. Един страничен ефект на свинеядството оказал голямо влияние на последващата история, а именно бързото порасване на свинеядците на ръст. За две поколения те вече били с две глави по-високи от предтечите си, вечно гладни и агресивни. Не е нужно да се споменава, че с техния ръст вече било немислимо да яздят свине, за тях те били само храна. Те започнали братоубийствената война, която тече и до ден днешен с непроменлив успех за хората.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

от архива: Кратка история на Европейския съюз от архива: Кратка история на Европейския съюз

Имало едно време в Европа

9 май 2018, 14193 прочитания

Аз съм от Перник 11 Аз съм от Перник

Значи ще победя, друга опция няма

21 юни 2015, 21157 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Разказ" Затваряне
Виртуална връзка

Още от Капитал
Пазарът на жилища в София: Силен сезон, с първи епизоди на спадове

Ръст на сделките и застой в средните цени през 2019 г. Купувачите са млади, търсят нови сгради, сделките стават по-бавно и доминират двустайните апартаменти

Българският автопазар: Расте, но и старее

През 2019 г. делът на старите дизелови двигатели продължава да се увеличава, както и на колите над 20-годишна възраст

Спаси ме от коронавируса

По-важно е маските да бъдат носени от болните, а не от здравите хора, защото така се ограничава предаването на инфекцията

Зараза за 300 млрд. долара

Китай и страните от региона ще пострадат най-много от вируса, но ако разпространението продължи по-дълго, западните икономики също ще понесат сериозни щети

Книга: Макс Блехер - "Случки в близката нереалност"

Десетилетия след написването им, сюрреалистичните истории на румънския писател намират нова публика

От Маракеш до Париж и обратно

Писателят и художник Махи Бинбин за живота между две култури и социалната си дейност в Мароко

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10