Възможност за промяна
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Възможност за промяна

Възможност за промяна

3610 прочитания

Когато тази сутрин дрънченето те буди в шест и половина сутринта и ти дори не можеш да изпсуваш тихичко и леко отегчено както обикновено. Не можеш и да шамаросаш стария будилник, който винаги те кара да изскочиш от леглото и така постига това, което дори най-дразнещата мелодия на мобилния ти телефон не може да направи. И на всичко отгоре на лицето ти се е залепила най-идиотската усмивка, на която си способен, и колкото и да се опитваш не успяваш да я изтърсиш от лицето си. Накрая си принуден да се примириш с нея и да я завлечеш под душа, където в продължение на пет минути тананикаш прилепчива и заразна жизнерадостна мелодия от онези, от които съвсем до скоро ти се драйфаше.

После се връщаш в стаята мокър и съвсем не ти идва както миналата седмица, по-миналия месец, както толкова време ти е идвало, да се метнеш обратно в леглото и да се завиеш със сънища, защото не ти се мисли за предстоящия скучен училищен ден. Понякога ти се струва, че този ден се повтаря в последните три години без никаква, дори съвсем мъничка промяна и ти си принуден да го изживяваш отново и отново, все едно си във филм, в който героят е зациклил в една ситуация и не може да се измъкне от нея. Като в онзи филм с Бил Мъри или в онази книга на Станислав Лем, в които героите влизат в повтаряемо време. За теб обаче не съществува утешението, че това е филм или книга, понеже се намираш в живота си и си принуден да го търпиш и живееш ден след ден. Често ти се е струвало, че от вечния училищен ден ще попаднеш във вечния студентски ден, а после ще влезеш във вечния ден на работника и това те е карало да измисляш какви ли не стратегии за борба с еднообразието. Те неизбежно са водели до неизвинени отсъствия в бележника, до разгневени учители и родители, до сменяне на училището преди две години, което с нищо не е помогнало, защото училищният ден е продължил да се повтаря.

В тази сутрин нямаш нужда от стратегии или от заобиколни пътища, може да се каже, че с нетърпение очакваш идващия ден, което не ти се е случвало в последните три години. Вече знаеш, че нещо се е променило, и искрено желаеш тази промяна да е за постоянно, а не да е нещо временно като многото временни неща, които оправят тази объркана ситуация за седмица-две и после всичко започва отново. Вътре в себе си знаеш, че вече нищо няма да бъде същото. Това ти харесва.

Тогава си спомняш за последните три години и за всички глупости, в които си бил замесен, които си правел с неподправено удоволствие, защото не ти е пукало за никой и за нищо, дори за самия теб не ти е пукало. Толкова ти е било безразлично и това е била причината, поради която не си се сдухал, когато баща ти те е шамаросал, след като е разбрал, че не си се вясвал в часове от две седмици. Той те е питал какво си правил през това време. Ти не си му разказал как си скитал из улиците на града, играл си в мрежа дълги часове, които са ти се стрували като минути, пушил си цигари, ходил си на среща с бивш съученик, който ти е показал пистолет самоделка, направен от метална тръба, запоена здраво в единия край, прилепена към парче дърво, която се пълни с барут и сачми. Гърмяли сте няколко пъти и той те е уговарял да ти продаде един такъв пистолет, а ти първоначално си се замислил, но след това си отказал това предложение.

Спомняш си и как майка ти е изнасяла поредното конско, след като е откривала в бележника ти ниски оценки и забележки от учителите, които отдавна са недоволни от поведението ти и вероятно половината от тях не виждат никакво бъдеще в теб и просто са те отписали като един от онези нехранимайковци, които просто не могат да бъдат спасени. В продължение на тези три години ти сериозно си се вживял в ролята на такъв нехранимайко и малко по малко тя ти е станала удобна, защото хората около теб са загубили всякакви очаквания към теб и са те оставили на автопилот. Така постепенно и ти си изоставил всякакви очаквания към себе си и си се пуснал по течението като лодка без навигация, разчитаща единствено на добрата воля на реката да я докара до морето. И единствените същества, които все още са се тревожили за теб, са били родителите ти и класната, която всячески се е опитвала да предотврати изключването ти от училище и след дълги мъки е постигнала своето, когато са те преместили в друг клас.

Първия срок в новия клас си останал същият нехранимайко и си продължил със спорадичните бягства, макар и леко да си ги намалил, по-скоро за да дадеш малко почивка на родителите си, отколкото защото ти е пукало наистина. Продължил си да движиш със същите приятели, а новите съученици са били наистина любезни с теб, но нещата между вас просто не са се получавали – били сте прекалено различни. Те са възприемали всичко за даденост и лесно са се пригодявали към досадната система, сякаш никога не са мечтаели за нещо по-добро и затова са се задоволявали да бъдат примерни, да си пишат домашните, да си учат уроците и да отговарят на очакванията на родителите си, доколкото могат, защото децата са различни и някои могат повече, а други по-малко.

Ти си създал един приятен бунтарски имидж и те в никакъв случай не са те отбягвали, а са те канили на общите събития като рождени дни, именни дни, какви ли не още дни. Поканили са те да играеш във футболния отбор на класа, което в миналия клас не е имало как да се случи – там нещата не са вървели и почти не си си общувал с повечето съученици. На пет пъти сте стигали и до по-сериозни недоразумения от взаимното безразличие и сте се сбивали. И все пак въпреки промяната на класа ти си възнамерявал във втория срок да бъдеш същият нехранимайко, както и в двете години до завършването, и грижливо си започнал да подготвяш психиката си за бъдещия живот като нехранимайко, което е трудна задача.

Но сега е средата на втория срок, сутрин е и на теб ти се иска да бъдеш като останалите, защото вече има нещо, което да те дърпа напред. Което те е накарало сериозно да се замислиш. Което те е накарало да вземеш решение, че ще се промениш, ще станеш добър, ще се впишеш в средата, ще си повишиш успеха и ще направиш всички онези неща, които досега са ти се стрували безсмислени.

Баща ти те кара към училище, защото, откакто са те преместили в новия клас, той държи поне да вижда, че влизаш в двора на училището, и те води все едно си първолак, но в действителност го прави само за да успокои съвестта си, и от момента, в който влезеш в училище, можеш да правиш каквото си искаш. Нищо не те спира да излезеш и да се чупиш за пореден път. Досега това е бил най-кофти моментът в ежедневието ти. Било ти е пределно ясно, че ако е дъждовно, ще отидеш в някое кафе и ще играете на комар с компанията, а ако е слънчево, ще отидете на поляната в парка, за да ритате футбол и ще правите каквото и да е, само няма да ходите в училище. Намирал си някакво лицемерие в този момент, което те е отблъсквало. Но не и в тази сутрин, в която усмивката не престава да играе по лицето ти и чак сега ти се сепваш, поглеждаш се в огледалото и си казваш мислено "какво направи тая с мен".

Малко преди жълтите очертания на училището да изникнат от леката зимна софийска мъгла, очите ти следят автоматично сутрешните лица по тротоарите, в носа ти изниква желанието за миризма на кафе, а съзнанието ти е обърнато изцяло към спомена за купона миналия петък. Отиде на него без особен ентусиазъм, поради липса на по-добра оферта, като предвиждаше поредното събиране, в което ще изпиеш две-три бири, малко водка или малко вино и ще стигнеш до онзи момент на границата на напиването, когато ще трябва да решиш дали да продължиш напред, или да спреш. Почти сигурно ще продължиш и ще се напиеш, като нищо може и да драйфаш, на всеки купон има по един-двама пияни ученици, които драйфат и нищо чудно този път да се окажеш сред тях.

Тази възможност е отпаднала на втория час, когато си се запознал със Симона и тя ти е казала, че учи в същото училище, но е с един клас по-малка. В продължение на десетина минути сте говорили на балкона, след което тя се е върнала при приятелките си и ти дълго си я наблюдавал отстрани, докато Геша ти е говорил за някаква нова игра на Playstation. Той бързо е забелязал, че въобще не го слушаш, и ти е казал, че от твоя страна това е супертъпо отношение, а ти си се опитал да го смекчиш с няколко приказки и почти си успял, преди отново да потънеш в момичето. Тогава изведнъж си осъзнал, че си се влюбил и ти идва да се изсмееш на глас, защото досега си отричал любовта, смятал си, че никога няма да се влюбиш, и си подигравал всички твои приятели, които са имали гаджета.

Тогава някой е пуснал онзи блус и ти си я поканил на танц, притиснал си я силно до себе си, заровил си глава в косите й и дълбоко си вдишал аромата на тялото й, който някак е успявал да надделее над миризмата на нейния парфюм, а може би се е сливал с него, създавайки по този начин едно трето, неповторимо ухание, с което никога не си се сблъсквал досега. Постепенно си навлязъл в ритъма на нейното тяло и в продължение на целия танц си изчаквал удобния момент да я целунеш, но този момент не е дошъл, блусът е свършил, тя отново се е отдалечила от теб, а ти не си спрял да й мяташ погледи.

Ти си започнал да се дразниш на себе си, че си пропилял единствената възможност да я целунеш. Една целувка би променила всичко. Но ти се е струвало, че точният момент е отлетял и никога няма да се появи отново, затова си взел една бира, после втора и си излязъл на балкона, където е нямало никой, за да останеш сам и да обмислиш какво да правиш. Много си искал нещо да се случи с това момиче, но си нямал идея как да действаш, а и как да си сигурен, че няма да оплескаш нещата или че тя изобщо ще те хареса какъвто си, при всичките неща, дето се говорят за теб.

Междувременно някой е пуснал още един блус, но ти не си обърнал внимание на музиката, така си задълбал в желанието да я целунеш, че като нищо си щял да пропилееш и тази възможност. Добре, че някой те е потупал по рамото с думите: сега момичетата канят, ще танцуваме ли? Това е била тя. Веднага си се съгласил, опитвайки се да не прозвучиш прекалено въодушевено и да не се издадеш, а когато сте се завъртели в танц, отново силно си я притиснал към себе си. Тя някак слабо те е хванала, защо изобщо те е поканила, дали не си прави майтап с теб? Симона естествено няма как да не е забелязала, че си падаш по нея, и като нищо да ти извърти някой номер, но за какво ти е да се занимаваш с подобни глупости, нали тя е до теб и си в пълното право да оставиш колебанията за после.

Единственото, което се иска от теб, е да я целунеш, затова изчакваш да дойде краят на песента и когато музиката спира, ти уж я пускаш, но това е измамно, защото след един миг я придърпваш обратно към себе си и опираш устни в нейните (най-накрая!). Тя отговаря на целувката и двамата излизате, хванати за ръце на балкона, където продължавате да се целувате. В паузите между пристъпите на целуване се опитвате да водите диалог, в който ти разбираш, че тя е едно прекрасно същество, а тя казва, че знае какво говорят за теб. Знае за повечето глупости, които си вършил, но вярва, че всъщност си свестен и хората просто не го виждат, а забележат ли го – ще се промениш.

След това тя ти казва колко много те харесва, ти й казваш колко много я харесваш, целувате се, преди разговорът отново да се върне към теб и тя да те попита защо постъпваш по този начин със себе си. Не си ли се замислял, че това, което правиш, не е хубаво? Ти не казваш нищо, защото се чувстваш засрамен и това чувство за срам остава през цялата останала вечер, докато сте заедно. Докато танцувате. Докато говорите. Докато вдигате наздравици. Докато я изпращаш с такси до тях. Докато я целуваш за последен път. Докато я питаш за номера й, а тя ти казва, че ще се видите в понеделник на училище, и се усмихва. Може би от този момент си наясно, че няма да можеш да търпиш срама повече и че ще трябва да се промениш. Наясно си и за следното: ще го направиш с удоволствие.

От онзи ден ще изминат три месеца, преди да дойде краят на срока, когато ти значително ще си повишил оценките си, ще се разбираш с учителите си и с родителите си и малко по малко ще откриеш колко е добре да знаеш, че всичко е наред и да нямаш постоянни проблеми. Да не трябва да лъжеш, да криеш. Ще откриеш и колко е хубаво другите да ти вярват. Ще откриеш, че живееш в един нов свят, а за да влезеш в него, ти е трябвала единствено смелост.

Това състояние ще ти хареса и ще остане дори и след като преди началото на лятната ваканция твоето момиче ти каже, че се било хванало на бас да те промени до началото на лятната ваканция и е спечелило баса. Тя наистина те харесвала, но като приятел и се надявала приятелството ви да остане, защото за нея това било важно. На теб ще ти стане тъжно, но ще намериш сили да й благодариш за това, което е направила с теб, и да я прегърнеш за последно с прегръдката на влюбен, която скоро ще замениш с прегръдката на приятел. Ти ще осъзнаеш, че тя е била твоята лична възможност за промяна, и ще се усмихнеш на себе си. След това ще си представиш мъчителното време, през което ще преодоляваш липсата й, и въпреки тъгата ще усещаш, че на теб ти се е случило нещо хубаво, което би трябвало да означава, че по пътя те очакват и други хубави неща, между които ще е и някоя любов, но този път истинска.

Когато тази сутрин дрънченето те буди в шест и половина сутринта и ти дори не можеш да изпсуваш тихичко и леко отегчено както обикновено. Не можеш и да шамаросаш стария будилник, който винаги те кара да изскочиш от леглото и така постига това, което дори най-дразнещата мелодия на мобилния ти телефон не може да направи. И на всичко отгоре на лицето ти се е залепила най-идиотската усмивка, на която си способен, и колкото и да се опитваш не успяваш да я изтърсиш от лицето си. Накрая си принуден да се примириш с нея и да я завлечеш под душа, където в продължение на пет минути тананикаш прилепчива и заразна жизнерадостна мелодия от онези, от които съвсем до скоро ти се драйфаше.

После се връщаш в стаята мокър и съвсем не ти идва както миналата седмица, по-миналия месец, както толкова време ти е идвало, да се метнеш обратно в леглото и да се завиеш със сънища, защото не ти се мисли за предстоящия скучен училищен ден. Понякога ти се струва, че този ден се повтаря в последните три години без никаква, дори съвсем мъничка промяна и ти си принуден да го изживяваш отново и отново, все едно си във филм, в който героят е зациклил в една ситуация и не може да се измъкне от нея. Като в онзи филм с Бил Мъри или в онази книга на Станислав Лем, в които героите влизат в повтаряемо време. За теб обаче не съществува утешението, че това е филм или книга, понеже се намираш в живота си и си принуден да го търпиш и живееш ден след ден. Често ти се е струвало, че от вечния училищен ден ще попаднеш във вечния студентски ден, а после ще влезеш във вечния ден на работника и това те е карало да измисляш какви ли не стратегии за борба с еднообразието. Те неизбежно са водели до неизвинени отсъствия в бележника, до разгневени учители и родители, до сменяне на училището преди две години, което с нищо не е помогнало, защото училищният ден е продължил да се повтаря.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    kirina avatar :-|
    kirina

    Вътрешният разбор на ситуацията на подрастващ никому-неизвестен тийнейджър не е от четивата, които бих повторила, въпреки че се чете леко и неангажиращо.

    "Капитал" смени тактиката или изчерпи ресурсите в разказите?

  • 2
    dvemp avatar :-|
    dvemp

    Браво, готино :) Мен ми хареса. И ме върна към някои неща от преди. Благодаря.

  • 3
    lubara avatar :-|
    Любомир Николов

    Хареса ми много повече от досадните тъпотии, които се публикуват, дори и тук.
    И аз си имах "моята Симона".


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Където е сърцето

Където е сърцето

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK