С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Неща / Разказ

3 4 авг 2011, 12:46, 3465 прочитания

Възможност за промяна

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Когато тази сутрин дрънченето те буди в шест и половина сутринта и ти дори не можеш да изпсуваш тихичко и леко отегчено както обикновено. Не можеш и да шамаросаш стария будилник, който винаги те кара да изскочиш от леглото и така постига това, което дори най-дразнещата мелодия на мобилния ти телефон не може да направи. И на всичко отгоре на лицето ти се е залепила най-идиотската усмивка, на която си способен, и колкото и да се опитваш не успяваш да я изтърсиш от лицето си. Накрая си принуден да се примириш с нея и да я завлечеш под душа, където в продължение на пет минути тананикаш прилепчива и заразна жизнерадостна мелодия от онези, от които съвсем до скоро ти се драйфаше.

После се връщаш в стаята мокър и съвсем не ти идва както миналата седмица, по-миналия месец, както толкова време ти е идвало, да се метнеш обратно в леглото и да се завиеш със сънища, защото не ти се мисли за предстоящия скучен училищен ден. Понякога ти се струва, че този ден се повтаря в последните три години без никаква, дори съвсем мъничка промяна и ти си принуден да го изживяваш отново и отново, все едно си във филм, в който героят е зациклил в една ситуация и не може да се измъкне от нея. Като в онзи филм с Бил Мъри или в онази книга на Станислав Лем, в които героите влизат в повтаряемо време. За теб обаче не съществува утешението, че това е филм или книга, понеже се намираш в живота си и си принуден да го търпиш и живееш ден след ден. Често ти се е струвало, че от вечния училищен ден ще попаднеш във вечния студентски ден, а после ще влезеш във вечния ден на работника и това те е карало да измисляш какви ли не стратегии за борба с еднообразието. Те неизбежно са водели до неизвинени отсъствия в бележника, до разгневени учители и родители, до сменяне на училището преди две години, което с нищо не е помогнало, защото училищният ден е продължил да се повтаря.


В тази сутрин нямаш нужда от стратегии или от заобиколни пътища, може да се каже, че с нетърпение очакваш идващия ден, което не ти се е случвало в последните три години. Вече знаеш, че нещо се е променило, и искрено желаеш тази промяна да е за постоянно, а не да е нещо временно като многото временни неща, които оправят тази объркана ситуация за седмица-две и после всичко започва отново. Вътре в себе си знаеш, че вече нищо няма да бъде същото. Това ти харесва.

Тогава си спомняш за последните три години и за всички глупости, в които си бил замесен, които си правел с неподправено удоволствие, защото не ти е пукало за никой и за нищо, дори за самия теб не ти е пукало. Толкова ти е било безразлично и това е била причината, поради която не си се сдухал, когато баща ти те е шамаросал, след като е разбрал, че не си се вясвал в часове от две седмици. Той те е питал какво си правил през това време. Ти не си му разказал как си скитал из улиците на града, играл си в мрежа дълги часове, които са ти се стрували като минути, пушил си цигари, ходил си на среща с бивш съученик, който ти е показал пистолет самоделка, направен от метална тръба, запоена здраво в единия край, прилепена към парче дърво, която се пълни с барут и сачми. Гърмяли сте няколко пъти и той те е уговарял да ти продаде един такъв пистолет, а ти първоначално си се замислил, но след това си отказал това предложение.

Спомняш си и как майка ти е изнасяла поредното конско, след като е откривала в бележника ти ниски оценки и забележки от учителите, които отдавна са недоволни от поведението ти и вероятно половината от тях не виждат никакво бъдеще в теб и просто са те отписали като един от онези нехранимайковци, които просто не могат да бъдат спасени. В продължение на тези три години ти сериозно си се вживял в ролята на такъв нехранимайко и малко по малко тя ти е станала удобна, защото хората около теб са загубили всякакви очаквания към теб и са те оставили на автопилот. Така постепенно и ти си изоставил всякакви очаквания към себе си и си се пуснал по течението като лодка без навигация, разчитаща единствено на добрата воля на реката да я докара до морето. И единствените същества, които все още са се тревожили за теб, са били родителите ти и класната, която всячески се е опитвала да предотврати изключването ти от училище и след дълги мъки е постигнала своето, когато са те преместили в друг клас.



Първия срок в новия клас си останал същият нехранимайко и си продължил със спорадичните бягства, макар и леко да си ги намалил, по-скоро за да дадеш малко почивка на родителите си, отколкото защото ти е пукало наистина. Продължил си да движиш със същите приятели, а новите съученици са били наистина любезни с теб, но нещата между вас просто не са се получавали – били сте прекалено различни. Те са възприемали всичко за даденост и лесно са се пригодявали към досадната система, сякаш никога не са мечтаели за нещо по-добро и затова са се задоволявали да бъдат примерни, да си пишат домашните, да си учат уроците и да отговарят на очакванията на родителите си, доколкото могат, защото децата са различни и някои могат повече, а други по-малко.

Ти си създал един приятен бунтарски имидж и те в никакъв случай не са те отбягвали, а са те канили на общите събития като рождени дни, именни дни, какви ли не още дни. Поканили са те да играеш във футболния отбор на класа, което в миналия клас не е имало как да се случи – там нещата не са вървели и почти не си си общувал с повечето съученици. На пет пъти сте стигали и до по-сериозни недоразумения от взаимното безразличие и сте се сбивали. И все пак въпреки промяната на класа ти си възнамерявал във втория срок да бъдеш същият нехранимайко, както и в двете години до завършването, и грижливо си започнал да подготвяш психиката си за бъдещия живот като нехранимайко, което е трудна задача.

Но сега е средата на втория срок, сутрин е и на теб ти се иска да бъдеш като останалите, защото вече има нещо, което да те дърпа напред. Което те е накарало сериозно да се замислиш. Което те е накарало да вземеш решение, че ще се промениш, ще станеш добър, ще се впишеш в средата, ще си повишиш успеха и ще направиш всички онези неща, които досега са ти се стрували безсмислени.

Баща ти те кара към училище, защото, откакто са те преместили в новия клас, той държи поне да вижда, че влизаш в двора на училището, и те води все едно си първолак, но в действителност го прави само за да успокои съвестта си, и от момента, в който влезеш в училище, можеш да правиш каквото си искаш. Нищо не те спира да излезеш и да се чупиш за пореден път. Досега това е бил най-кофти моментът в ежедневието ти. Било ти е пределно ясно, че ако е дъждовно, ще отидеш в някое кафе и ще играете на комар с компанията, а ако е слънчево, ще отидете на поляната в парка, за да ритате футбол и ще правите каквото и да е, само няма да ходите в училище. Намирал си някакво лицемерие в този момент, което те е отблъсквало. Но не и в тази сутрин, в която усмивката не престава да играе по лицето ти и чак сега ти се сепваш, поглеждаш се в огледалото и си казваш мислено "какво направи тая с мен".

Малко преди жълтите очертания на училището да изникнат от леката зимна софийска мъгла, очите ти следят автоматично сутрешните лица по тротоарите, в носа ти изниква желанието за миризма на кафе, а съзнанието ти е обърнато изцяло към спомена за купона миналия петък. Отиде на него без особен ентусиазъм, поради липса на по-добра оферта, като предвиждаше поредното събиране, в което ще изпиеш две-три бири, малко водка или малко вино и ще стигнеш до онзи момент на границата на напиването, когато ще трябва да решиш дали да продължиш напред, или да спреш. Почти сигурно ще продължиш и ще се напиеш, като нищо може и да драйфаш, на всеки купон има по един-двама пияни ученици, които драйфат и нищо чудно този път да се окажеш сред тях.

Тази възможност е отпаднала на втория час, когато си се запознал със Симона и тя ти е казала, че учи в същото училище, но е с един клас по-малка. В продължение на десетина минути сте говорили на балкона, след което тя се е върнала при приятелките си и ти дълго си я наблюдавал отстрани, докато Геша ти е говорил за някаква нова игра на Playstation. Той бързо е забелязал, че въобще не го слушаш, и ти е казал, че от твоя страна това е супертъпо отношение, а ти си се опитал да го смекчиш с няколко приказки и почти си успял, преди отново да потънеш в момичето. Тогава изведнъж си осъзнал, че си се влюбил и ти идва да се изсмееш на глас, защото досега си отричал любовта, смятал си, че никога няма да се влюбиш, и си подигравал всички твои приятели, които са имали гаджета.

Тогава някой е пуснал онзи блус и ти си я поканил на танц, притиснал си я силно до себе си, заровил си глава в косите й и дълбоко си вдишал аромата на тялото й, който някак е успявал да надделее над миризмата на нейния парфюм, а може би се е сливал с него, създавайки по този начин едно трето, неповторимо ухание, с което никога не си се сблъсквал досега. Постепенно си навлязъл в ритъма на нейното тяло и в продължение на целия танц си изчаквал удобния момент да я целунеш, но този момент не е дошъл, блусът е свършил, тя отново се е отдалечила от теб, а ти не си спрял да й мяташ погледи.

Ти си започнал да се дразниш на себе си, че си пропилял единствената възможност да я целунеш. Една целувка би променила всичко. Но ти се е струвало, че точният момент е отлетял и никога няма да се появи отново, затова си взел една бира, после втора и си излязъл на балкона, където е нямало никой, за да останеш сам и да обмислиш какво да правиш. Много си искал нещо да се случи с това момиче, но си нямал идея как да действаш, а и как да си сигурен, че няма да оплескаш нещата или че тя изобщо ще те хареса какъвто си, при всичките неща, дето се говорят за теб.

Междувременно някой е пуснал още един блус, но ти не си обърнал внимание на музиката, така си задълбал в желанието да я целунеш, че като нищо си щял да пропилееш и тази възможност. Добре, че някой те е потупал по рамото с думите: сега момичетата канят, ще танцуваме ли? Това е била тя. Веднага си се съгласил, опитвайки се да не прозвучиш прекалено въодушевено и да не се издадеш, а когато сте се завъртели в танц, отново силно си я притиснал към себе си. Тя някак слабо те е хванала, защо изобщо те е поканила, дали не си прави майтап с теб? Симона естествено няма как да не е забелязала, че си падаш по нея, и като нищо да ти извърти някой номер, но за какво ти е да се занимаваш с подобни глупости, нали тя е до теб и си в пълното право да оставиш колебанията за после.

Единственото, което се иска от теб, е да я целунеш, затова изчакваш да дойде краят на песента и когато музиката спира, ти уж я пускаш, но това е измамно, защото след един миг я придърпваш обратно към себе си и опираш устни в нейните (най-накрая!). Тя отговаря на целувката и двамата излизате, хванати за ръце на балкона, където продължавате да се целувате. В паузите между пристъпите на целуване се опитвате да водите диалог, в който ти разбираш, че тя е едно прекрасно същество, а тя казва, че знае какво говорят за теб. Знае за повечето глупости, които си вършил, но вярва, че всъщност си свестен и хората просто не го виждат, а забележат ли го – ще се промениш.

След това тя ти казва колко много те харесва, ти й казваш колко много я харесваш, целувате се, преди разговорът отново да се върне към теб и тя да те попита защо постъпваш по този начин със себе си. Не си ли се замислял, че това, което правиш, не е хубаво? Ти не казваш нищо, защото се чувстваш засрамен и това чувство за срам остава през цялата останала вечер, докато сте заедно. Докато танцувате. Докато говорите. Докато вдигате наздравици. Докато я изпращаш с такси до тях. Докато я целуваш за последен път. Докато я питаш за номера й, а тя ти казва, че ще се видите в понеделник на училище, и се усмихва. Може би от този момент си наясно, че няма да можеш да търпиш срама повече и че ще трябва да се промениш. Наясно си и за следното: ще го направиш с удоволствие.

От онзи ден ще изминат три месеца, преди да дойде краят на срока, когато ти значително ще си повишил оценките си, ще се разбираш с учителите си и с родителите си и малко по малко ще откриеш колко е добре да знаеш, че всичко е наред и да нямаш постоянни проблеми. Да не трябва да лъжеш, да криеш. Ще откриеш и колко е хубаво другите да ти вярват. Ще откриеш, че живееш в един нов свят, а за да влезеш в него, ти е трябвала единствено смелост.

Това състояние ще ти хареса и ще остане дори и след като преди началото на лятната ваканция твоето момиче ти каже, че се било хванало на бас да те промени до началото на лятната ваканция и е спечелило баса. Тя наистина те харесвала, но като приятел и се надявала приятелството ви да остане, защото за нея това било важно. На теб ще ти стане тъжно, но ще намериш сили да й благодариш за това, което е направила с теб, и да я прегърнеш за последно с прегръдката на влюбен, която скоро ще замениш с прегръдката на приятел. Ти ще осъзнаеш, че тя е била твоята лична възможност за промяна, и ще се усмихнеш на себе си. След това ще си представиш мъчителното време, през което ще преодоляваш липсата й, и въпреки тъгата ще усещаш, че на теб ти се е случило нещо хубаво, което би трябвало да означава, че по пътя те очакват и други хубави неща, между които ще е и някоя любов, но този път истинска.

 
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

от архива: Кратка история на Европейския съюз от архива: Кратка история на Европейския съюз

Имало едно време в Европа

9 май 2018, 13462 прочитания

Аз съм от Перник 11 Аз съм от Перник

Значи ще победя, друга опция няма

21 юни 2015, 20569 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Разказ" Затваряне
Необикновени разкази

Още от Капитал
Балканска телекомуникационна компания

Новият собственик на дружеството ще бъде оценената на 2.6 млрд. евро регионална телеком и медийна група United Group

Новите инженери на "Бош"

Германската група направи инженеринг център в София, който разработва технологии за автомобилната индустрия

Истерията за Стратегия за детето: С нами и Бог, и руската пропаганда

Интересите на ултраконсервативни "християнски" организации, руски хибридчици, "патриоти" и политически опортюнисти са прикрити зад огромния шум в социалните мрежи

Германия си иска парите

Започва сагата с приемането на бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027

Спорният Петер Хандке

Нобеловата награда за литература за 2019 г. предизвика възмущение и полемика относно ролята на писателя

Книга: Олга Токарчук - "Бегуни"

Една от ключовите книги на полската писателка, която получи Нобелова награда за литература

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10