Необикновени разкази

"Необикновени разкази" (1999), от който са четирите истории по-долу, е осмият поред сборник на един от най-видните представители на сръбския постмодернизъм, родения в Печ и живеещ в Канада Давид Албахари (1948). Макар досега да е написал десетина романа (от които на български са излизали "Стръв", "Лудвиг" и "Пиявиците"), авторът признава, че краткият разказ за него е идеалната литературна форма, защото съвместява в себе си всичко – от анекдота и философския фрагмент до поезията в проза. "За мен разказ е само термин, който показва, че ще се случи нещо обикновено-необикновено и че читателят ще вземе участие в неговото разкриване. Историята, която се ражда в този процес, е колкото негова, толкова и на писателя." През 2011 г. Албахари направи изчерпателна подборка от собствените си издавани и неиздавани кратки текстове и я озаглави "Кравата е самотно животно". След като беше публикувана в Германия през пролетта, селекцията предстои да излезе тази есен на български в поредицата за разкази на издателство "Жанет 45" (след Етгар Керет с "Автобусният шофьор, който искаше да бъде Бог" и Аугусто Монтеросо с "Черната овца"). За да анонсираме "Кравата е самотно животно" и да попълним впечатленията от стила на Давид Албахари, предлагаме част от "Необикновените разкази", които не влизат в нея.