Изведнъж на вратата се почука

   ©  Инна Павлова

Игра на гама*

Един черен мъж се преместил в бял квартал. Имал си черна къща с черна веранда, на която обичал да седи сутрин и да пие черното си кафе. И така до една черна нощ, в която неговите бели съседи влезли в къщата му и го пребили като куче. Той лежал извит като дръжката на чадър в локва черна кръв, а те продължавали да го млатят. Докато един от тях не закрещял да престанат, защото, ако черният умре, може да свършат в пандиза.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
4 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    anagor avatar :-|
    ANAGOR
    • - 23
    • + 6

    Ебати простотията. Прочетъх "Игра на гама" и въобще не мисля да чета другите.
    Все пак много ми е любопетно да видя как изглежда автора на този разказ.

    Нередност?
  • 2
    tsyki avatar :-|
    tsyki
    • - 5
    • + 14

    Супер разкази.

    Прочетох ги с удоволствие.

    Нередност?
  • 3
    ludmilla avatar :-|
    Ludmilla
    • - 3
    • + 8

    Изключително добър разказ. Заинтригува ме.

    Нередност?
  • 4
    hela avatar :-|
    Borislava Koleva
    • - 1
    • + 7

    Никога дори не ми беше и хрумвало, че Бог може толкова, че колкото е той несъвършен, толкова сме и ние.Интересна мисъл.
    Обикновено човек разсъждава на базата на стереотипи, приема нещо за даденост и гради мирогледа си на тази база.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал