С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Неща / Разказ

4 31 авг 2011, 17:32, 9310 прочитания

Изведнъж на вратата се почука

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация



Игра на гама*

Един черен мъж се преместил в бял квартал. Имал си черна къща с черна веранда, на която обичал да седи сутрин и да пие черното си кафе. И така до една черна нощ, в която неговите бели съседи влезли в къщата му и го пребили като куче. Той лежал извит като дръжката на чадър в локва черна кръв, а те продължавали да го млатят. Докато един от тях не закрещял да престанат, защото, ако черният умре, може да свършат в пандиза.


Черният мъж така и не умрял. Една линейка дошла и го откарала далеч-далеч в една омагьосана болница на върха на заспал вулкан. Болницата била бяла. Вратите й били бели, стените на стаите били бели, завивките също били бели. Черният мъж започнал да се възстановява. И докато се възстановявал, се влюбил. Влюбил се в една бяла сестра в бяла униформа, която се грижела за него с безкрайна доброта и всеотдайност. Тя също го обикнала. И подобно на мъжа, любовта им ставала по-силна и по-силна с всеки изминал ден и се научила да се надига и да пълзи. Като детенце. Като бебе. Като черен мъж след жесток побой.

Оженили се в жълта църква. Церемонията водел жълт свещеник. Някога неговите жълти родители пристигнали в тази страна на един жълт кораб. Тях също ги пребили белите им съседи. Но свещеникът не заговорил за това с черния мъж. Слабо го познавал, пък и бездруго сега не бил най-подходящият момент да говорят за тaкива работи, все пак сватба правели. Жълтият мъж искал да каже на младоженците, че Господ ги обича и им желае всичко най-хубаво. Но не бил сигурен в това. Много пъти се бил опитвал да убеди сам себе си, че е сигурен и знае, че Бог обича всички и желае на всички само най-доброто. Но в онзи ден, на сватбата на пребития черен мъж, който нямал и трийсет, а вече бил целият покрит с белези и седял в инвалидна количка, на свещеника му било много трудно да вярва.

– Бог обича и двама ви – казал накрая. – Бог ви обича и ви желае всичко най-хубаво – казал и се засрамил.



Черният мъж и бялата жена заживели щастливо заедно. Докато един ден, както жената се прибирала вкъщи от магазина, край стълбището я причакал един кафяв мъж с кафяв нож и й казал да му даде всичко, което има. Когато черният мъж се върнал, заварил жена си мъртва. Така и не разбрал защо кафявият мъж трябвало да я убива, след като просто можел да вземе парите и да избяга. Погребалната служба се състояла в жълтата църква на жълтия свещеник и когато черният мъж го видял, сграбчил го за жълтото расо и му викнал:

- Но ти ни каза... Ти каза, че Бог ни обича! Щом ни обича, защо ни причини този ужас?

Жълтият свещеник имал готов отговор. Нещо, научено в семинарията. Как неведоми са пътищата Господни и сега, когато жена му е мъртва, със сигурност е по-близо до Него. Но вместо да използва готовия си отговор, започнал да кълне. Забогохулствал с настървение. Такива обидни и злонамерени клетви не се били чували друг път. Толкова язвителни, че чак Бог се засегнал.

Бог влязъл в жълтата църква по рампата за инвалиди. Той също бил в количка, той също някога бил загубил жена. На цвят бил сребрист. Не евтиният бляскав металик на банкерско БМВ, а потъмняло, матово сребристо. Веднъж, както се носел плавно край сребристите звезди със сребристата си любима, ги връхлетяла шайка златни богове. В детските си години Бог бил пребил един от тях, нисък, мършав златен бог, който пораснал и се завърнал с приятелите си.

Златните богове взели да млатят Бог със златните си тояги от слънчева светлина и не спрели, докато не изпотрошили всяка костица в Божественото Му тяло. Отнело Му години да се възстанови. Неговата любима така и не се оправила. Оттогава вегетирала. Чувала и виждала всичко, но не можела да каже нито дума. Сребристият Бог решил да направи създания по свой образ и подобие, та да тя да ги гледа и да й минава времето. Тези създания наистина Му приличали – и тях ги пребивали и измъчвали като Него. А Неговата сребриста любима ги зяпала ококорена с часове, без да пророни и сълза.

- Какво си въобразяваш? – гневно попитал сребристият Бог свещеника. – Че съм създал всички ви, защото така съм искал? Защото съм някакъв извратен садист, който си пада по цялото това страдание? Създадох ви, защото толкова умея. Това е най-доброто, на което съм способен.

Жълтият свещеник паднал на колене и помолил Господ за прошка. Да бил влязъл в църквата му някой по-силен бог, той сигурно щял да продължи да кълне, пък ако ще после да се продъни в ада. Но този несретен сребрист Бог го накарал да изпита жал и тъга и наистина да пожелае прошка от Него. Черният човек не паднал на колене. С полупарализираното си тяло вече не бил способен на такива пориви. Просто си седял в инвалидната количка и си представял как някъде от небето сребристата богиня го зяпа с ококорени очи. Това го изпълнило с чувство за значимост и дори с надежда. Не можел да си обясни ясно защо, но мисълта, че страда точно като Бог, го накарала да се почувства избран.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

от архива: Кратка история на Европейския съюз от архива: Кратка история на Европейския съюз

Имало едно време в Европа

9 май 2018, 12631 прочитания

Аз съм от Перник 11 Аз съм от Перник

Значи ще победя, друга опция няма

21 юни 2015, 20002 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Разказ" Затваряне
За една каса бира

Или – нормално ли е да гледаш игриво, ако си живял близо сто години

Как да победим системата

Съветите на "Капитал" как потребителите сами да влияят на алгоритмите в интернет

Ковачки се сбогува с Общинска банка

Фирмите на енергийния магнат оттеглиха исковете си срещу решението на БНБ от 2011 г., с което им беше отнет контрола

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Пролет в Лангедок и Гаскония

Пътешествие в част от Южна Франция из земите на катарите, гъшия дроб и родните места на Д'Артанян и Тулуз-Лотрек

След Хавел и потоп

Чешкият журналист Даниел Кайзер за кнгите си "Дисидент" и "Президент" и състоянието на журналистиката в Централна и Източна Европа