С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Неща / Разказ

4 31 авг 2011, 17:32, 9874 прочитания

Изведнъж на вратата се почука

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация



Игра на гама*

Един черен мъж се преместил в бял квартал. Имал си черна къща с черна веранда, на която обичал да седи сутрин и да пие черното си кафе. И така до една черна нощ, в която неговите бели съседи влезли в къщата му и го пребили като куче. Той лежал извит като дръжката на чадър в локва черна кръв, а те продължавали да го млатят. Докато един от тях не закрещял да престанат, защото, ако черният умре, може да свършат в пандиза.


Черният мъж така и не умрял. Една линейка дошла и го откарала далеч-далеч в една омагьосана болница на върха на заспал вулкан. Болницата била бяла. Вратите й били бели, стените на стаите били бели, завивките също били бели. Черният мъж започнал да се възстановява. И докато се възстановявал, се влюбил. Влюбил се в една бяла сестра в бяла униформа, която се грижела за него с безкрайна доброта и всеотдайност. Тя също го обикнала. И подобно на мъжа, любовта им ставала по-силна и по-силна с всеки изминал ден и се научила да се надига и да пълзи. Като детенце. Като бебе. Като черен мъж след жесток побой.

Оженили се в жълта църква. Церемонията водел жълт свещеник. Някога неговите жълти родители пристигнали в тази страна на един жълт кораб. Тях също ги пребили белите им съседи. Но свещеникът не заговорил за това с черния мъж. Слабо го познавал, пък и бездруго сега не бил най-подходящият момент да говорят за тaкива работи, все пак сватба правели. Жълтият мъж искал да каже на младоженците, че Господ ги обича и им желае всичко най-хубаво. Но не бил сигурен в това. Много пъти се бил опитвал да убеди сам себе си, че е сигурен и знае, че Бог обича всички и желае на всички само най-доброто. Но в онзи ден, на сватбата на пребития черен мъж, който нямал и трийсет, а вече бил целият покрит с белези и седял в инвалидна количка, на свещеника му било много трудно да вярва.

– Бог обича и двама ви – казал накрая. – Бог ви обича и ви желае всичко най-хубаво – казал и се засрамил.



Черният мъж и бялата жена заживели щастливо заедно. Докато един ден, както жената се прибирала вкъщи от магазина, край стълбището я причакал един кафяв мъж с кафяв нож и й казал да му даде всичко, което има. Когато черният мъж се върнал, заварил жена си мъртва. Така и не разбрал защо кафявият мъж трябвало да я убива, след като просто можел да вземе парите и да избяга. Погребалната служба се състояла в жълтата църква на жълтия свещеник и когато черният мъж го видял, сграбчил го за жълтото расо и му викнал:

- Но ти ни каза... Ти каза, че Бог ни обича! Щом ни обича, защо ни причини този ужас?

Жълтият свещеник имал готов отговор. Нещо, научено в семинарията. Как неведоми са пътищата Господни и сега, когато жена му е мъртва, със сигурност е по-близо до Него. Но вместо да използва готовия си отговор, започнал да кълне. Забогохулствал с настървение. Такива обидни и злонамерени клетви не се били чували друг път. Толкова язвителни, че чак Бог се засегнал.

Бог влязъл в жълтата църква по рампата за инвалиди. Той също бил в количка, той също някога бил загубил жена. На цвят бил сребрист. Не евтиният бляскав металик на банкерско БМВ, а потъмняло, матово сребристо. Веднъж, както се носел плавно край сребристите звезди със сребристата си любима, ги връхлетяла шайка златни богове. В детските си години Бог бил пребил един от тях, нисък, мършав златен бог, който пораснал и се завърнал с приятелите си.

Златните богове взели да млатят Бог със златните си тояги от слънчева светлина и не спрели, докато не изпотрошили всяка костица в Божественото Му тяло. Отнело Му години да се възстанови. Неговата любима така и не се оправила. Оттогава вегетирала. Чувала и виждала всичко, но не можела да каже нито дума. Сребристият Бог решил да направи създания по свой образ и подобие, та да тя да ги гледа и да й минава времето. Тези създания наистина Му приличали – и тях ги пребивали и измъчвали като Него. А Неговата сребриста любима ги зяпала ококорена с часове, без да пророни и сълза.

- Какво си въобразяваш? – гневно попитал сребристият Бог свещеника. – Че съм създал всички ви, защото така съм искал? Защото съм някакъв извратен садист, който си пада по цялото това страдание? Създадох ви, защото толкова умея. Това е най-доброто, на което съм способен.

Жълтият свещеник паднал на колене и помолил Господ за прошка. Да бил влязъл в църквата му някой по-силен бог, той сигурно щял да продължи да кълне, пък ако ще после да се продъни в ада. Но този несретен сребрист Бог го накарал да изпита жал и тъга и наистина да пожелае прошка от Него. Черният човек не паднал на колене. С полупарализираното си тяло вече не бил способен на такива пориви. Просто си седял в инвалидната количка и си представял как някъде от небето сребристата богиня го зяпа с ококорени очи. Това го изпълнило с чувство за значимост и дори с надежда. Не можел да си обясни ясно защо, но мисълта, че страда точно като Бог, го накарала да се почувства избран.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

от архива: Кратка история на Европейския съюз от архива: Кратка история на Европейския съюз

Имало едно време в Европа

9 май 2018, 13557 прочитания

Аз съм от Перник 11 Аз съм от Перник

Значи ще победя, друга опция няма

21 юни 2015, 20652 прочитания

24 часа 7 дни

15 ное 2019, 1916 прочитания

15 ное 2019, 1536 прочитания

15 ное 2019, 1346 прочитания

15 ное 2019, 1075 прочитания

15 ное 2019, 997 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Разказ" Затваряне
За една каса бира

Или – нормално ли е да гледаш игриво, ако си живял близо сто години

Още от Капитал
Искам ново и по-хубаво жилище

Преориентирането на търсенето към по-качествени имоти в София води до лек ръст в средните цени

Фасулска работа

За 20 години Милко Младенов създаде една от най-разпознаваемите компании за варива в България "СуиКо"

Повече прозрачност в общинския съвет

Основните политически групи единодушно се ангажират с промени в досегашния начин на работа

Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

Ново място: Смесен магазин "Зоя"

Веригата за био продукти се разширява с обект на пл. "Гарибалди"

Близкият и далечен Николай Атанасов

Поетът и ЛГБТ активист почина на 41 години и остави литературно наследство, което ще бъде открито от ново поколение читатели

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10