С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Неща / Разказ

7 15 сеп 2011, 16:12, 6607 прочитания

Човекът от горе*

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация


Бях написал разказ, в който се разказваше за един радиоводещ. Той се чувства нещастен и се самоубива, докато води предаването си. Това беше преди около три години.

Сега живея на седмия етаж с една жена, за която не съм женен, но не съм се развел с предишната си жена. В голяма част от времето се занимавам с безделничене и гледане на телевизия. Около обед, два часа преди жената, с която живея, да се прибере, измивам съдовете, останали от предишната вечер в мивката.


След това си наливам чаша бяло вино и го изпивам. Слагам да се готви нещо - ориз, леща, картофи, пилешко, и отивам при телевизора, за да си полегна и да погледам телевизия. Лежа облечен, защото ме е срам жената, с която живея, да ме завари още по гащи, рошав и с неизмито лице. Тя работи, аз лежа. Така стоят нещата.

Когато изпия цялата бутилка бяло вино, защото непрекъснато ходя да си наливам по чаша и да поглеждам как върви готвенето, отивам до близкия магазин и купувам още бяло вино.

Никога не затварям вратата на апартамента. Ако някой от вас, които четете, е крадец, може да използва момента, в който съм до магазина, и да дойде да краде. Аз не само че не заключвам, но оставям вратата открехната. Безотговорно говедо съм.



Та защо започнах с този разказ, който бях написал преди три години - защото вчера се случи следното: аз тъкмо пиех бяло вино и подправях една хубава яхния от грах, моркови и месо с черен пипер, на вратата се позвъни. Отидох и отворих. Пред вратата стоеше един около четиридесетгодишен човек. Тоест по-възрастен от мене, малко плешив.

- Добър ден - каза той - аз съм съседът ви от горе.
- Добър ден, заповядайте. Не сме се виждали - поканих го и той влезе. Като влизаше навътре, подуши въздуха, защото от печката миришеше приятно.
- Аз съм човекът от горе - повтори той, влезе в кухнята, взе стол и седна.
- Кажете с какво мога да помогна? - седнах и аз.
- Вие се занимавате с писане, нали?
- Да, общо взето. Но това го знаят малко хора.
- А защо мързелувате, пишете съвсем малко и сте толкова ленив?
- М! Ето това е интересен въпрос - замислих се аз - защото смятам, че писането е безсмислено занимание, както и почти всички други занимания. Особено когато никой не чете това, което пишеш.
- Значи вие сте отчаян човек? Обезверен?
- Има нещо такова. Защо трябва да ме разпитвате? Мога да ви направя чай и да си говорим за нещо друго. Или може би чаша бяло вино?
- Вие пиете от обед? - не ми отговори човекът от горе.
- По-точно от единадесет часа и десет минути, ако говорим за днес.
- Така! Трябва да ви попитам дали преди три години написахте един разказ, в който ставаше въпрос за един човек, който се самоубива?
- Да - беше ми чудно откъде ли пък знае; и тогава бях съвсем неизвестен, въпреки че не живеех на седмия етаж, напълно скрит от света.
- Този разказ истина ли е?
- Не, измислих си го. Никакъв човек не се е самоубивал по време на радиопредаване. Описах един мой приятел, който е радиоводещ, след това си измислих край, който да е по-интересен.
- Защо да е по-интересен?
- Защото така щях да взема повече пари за него.
- Значи вие лъжете, за да спечелите пари? - погледна ме човекът от горе с недоволство.
- Да, има нещо такова.
- Алчен ли сте?
- Ами, ако ви кажа че не съм, сигурно няма да е истина.
- Много добре… Вярно ли е, че живеете с жена, за която не сте женен?
- М-да - казах и отидох да си налея бяло вино.
- А имате жена, за която сте женен, но не живеете с нея?
- Да, да, неприятна история - отпих от чашата - разделихме се, защото тя ме мрази.
- А вие сигурно също я мразите?
- Аз не се интересувам особено много от хората.
- А! Значи мразите хората? - изправи се той.
- Не… по скоро бих казал, че повечето са ми неприятни.
- Така… Горделив ли сте? - човекът от горе се приближи към мене.
- Да, горе долу… ще си налея още бяло вино… за вас една чаша?
- Не… Какво готвите?
- Яхния. Грах, лук, моркови, чесън, месо и подправки.
- Вие сте лаком човек, прав ли съм?
- Обичам да готвя и да ям, така е.
- Много добре… ленив, алчен, лаком лъжец. Нали така?
- Ами, може и така да се каже. Аз нямам висока оценка за себе си. А вие всъщност къде отгоре живеете? Блокът е на седем етажа - попитах го.
- Това няма да го обсъждаме - човекът от горе невероятно пъргаво ме хвана през кръста, повдигна ме във въздуха, направи един скок и се хвърли заедно с мене през прозореца. Когато започнахме да падаме, аз се разкрещях.
- Това пък защо го направихте? - виках в ухото му, докато се приближавахме към циментовия плочник.
- И питаш на всичкото отгоре?
- Е, хубаво, не съм добър човек, но съжалявам за това, че съм такъв.

На около метър от земята полетът ни спря много плавно. След това, постепенно ускорявайки се, полетяхме нагоре.
- Накъде? - попитах.
- Ти може да си всякакъв, но не си чак толкова лошо момче. Аз обичам да прощавам на тия, които съжаляват за глупостите си. Вземам те горе, при мене.
- Аха, разбирам - казах аз - а яхнията на печката?
- Не се безпокой, погрижил съм се!
- Е, добре…
- Остава и да не е добре - каза човекът от горе, докато минавахме през млечните облаци.

*Разказът е от новия сборник на Калин Терзийски  "Имен ден за добрия човек", изд. Жанет-45
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

от архива: Кратка история на Европейския съюз от архива: Кратка история на Европейския съюз

Имало едно време в Европа

9 май 2018, 13401 прочитания

Аз съм от Перник 11 Аз съм от Перник

Значи ще победя, друга опция няма

21 юни 2015, 20473 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Разказ" Затваряне
Твоето компетентно дете

Йеспер Юл, "Твоето компетентно дете", изд. "Жанет-45", превод от англ. Елка Виденова

Константинос Милонас: Съкровищата на България са данъците и IT талантите

Изпълнителният директор на клъстера на Adecco Group за Гърция и България пред "Капитал"

Споделеното падение на WeWork

За по-малко от 9 месеца основаното в Ню Йорк дружество се превърна от един от най-високооценените стартъпи в САЩ в компания със съмнително бъдеще в инвестиционните кръгове.

Замлъкването на "Хоризонт"

Скандалът с опита за отстраняване на журналистката Силвия Великова оголи истината за медийната ситуация в България

Тайният живот на "затворените" сметища

Градските депа за боклуци, които на документи са закрити, се ползват незаконно, което освен до пожари може да доведе до санкции от ЕС

Форма, идея и протест

Андрей Врабчев предизвиква отношението ни към настоящето и миналото с проектите си в публичното пространство

Рециклиране за напреднали

Ъпсайклингът е креативност, съчетана с грижа за природата