Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Неща / Разказ

7 15 сеп 2011, 16:12, 6780 прочитания

Човекът от горе*

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация


Бях написал разказ, в който се разказваше за един радиоводещ. Той се чувства нещастен и се самоубива, докато води предаването си. Това беше преди около три години.

Сега живея на седмия етаж с една жена, за която не съм женен, но не съм се развел с предишната си жена. В голяма част от времето се занимавам с безделничене и гледане на телевизия. Около обед, два часа преди жената, с която живея, да се прибере, измивам съдовете, останали от предишната вечер в мивката.


След това си наливам чаша бяло вино и го изпивам. Слагам да се готви нещо - ориз, леща, картофи, пилешко, и отивам при телевизора, за да си полегна и да погледам телевизия. Лежа облечен, защото ме е срам жената, с която живея, да ме завари още по гащи, рошав и с неизмито лице. Тя работи, аз лежа. Така стоят нещата.

Когато изпия цялата бутилка бяло вино, защото непрекъснато ходя да си наливам по чаша и да поглеждам как върви готвенето, отивам до близкия магазин и купувам още бяло вино.

Никога не затварям вратата на апартамента. Ако някой от вас, които четете, е крадец, може да използва момента, в който съм до магазина, и да дойде да краде. Аз не само че не заключвам, но оставям вратата открехната. Безотговорно говедо съм.



Та защо започнах с този разказ, който бях написал преди три години - защото вчера се случи следното: аз тъкмо пиех бяло вино и подправях една хубава яхния от грах, моркови и месо с черен пипер, на вратата се позвъни. Отидох и отворих. Пред вратата стоеше един около четиридесетгодишен човек. Тоест по-възрастен от мене, малко плешив.

- Добър ден - каза той - аз съм съседът ви от горе.
- Добър ден, заповядайте. Не сме се виждали - поканих го и той влезе. Като влизаше навътре, подуши въздуха, защото от печката миришеше приятно.
- Аз съм човекът от горе - повтори той, влезе в кухнята, взе стол и седна.
- Кажете с какво мога да помогна? - седнах и аз.
- Вие се занимавате с писане, нали?
- Да, общо взето. Но това го знаят малко хора.
- А защо мързелувате, пишете съвсем малко и сте толкова ленив?
- М! Ето това е интересен въпрос - замислих се аз - защото смятам, че писането е безсмислено занимание, както и почти всички други занимания. Особено когато никой не чете това, което пишеш.
- Значи вие сте отчаян човек? Обезверен?
- Има нещо такова. Защо трябва да ме разпитвате? Мога да ви направя чай и да си говорим за нещо друго. Или може би чаша бяло вино?
- Вие пиете от обед? - не ми отговори човекът от горе.
- По-точно от единадесет часа и десет минути, ако говорим за днес.
- Така! Трябва да ви попитам дали преди три години написахте един разказ, в който ставаше въпрос за един човек, който се самоубива?
- Да - беше ми чудно откъде ли пък знае; и тогава бях съвсем неизвестен, въпреки че не живеех на седмия етаж, напълно скрит от света.
- Този разказ истина ли е?
- Не, измислих си го. Никакъв човек не се е самоубивал по време на радиопредаване. Описах един мой приятел, който е радиоводещ, след това си измислих край, който да е по-интересен.
- Защо да е по-интересен?
- Защото така щях да взема повече пари за него.
- Значи вие лъжете, за да спечелите пари? - погледна ме човекът от горе с недоволство.
- Да, има нещо такова.
- Алчен ли сте?
- Ами, ако ви кажа че не съм, сигурно няма да е истина.
- Много добре… Вярно ли е, че живеете с жена, за която не сте женен?
- М-да - казах и отидох да си налея бяло вино.
- А имате жена, за която сте женен, но не живеете с нея?
- Да, да, неприятна история - отпих от чашата - разделихме се, защото тя ме мрази.
- А вие сигурно също я мразите?
- Аз не се интересувам особено много от хората.
- А! Значи мразите хората? - изправи се той.
- Не… по скоро бих казал, че повечето са ми неприятни.
- Така… Горделив ли сте? - човекът от горе се приближи към мене.
- Да, горе долу… ще си налея още бяло вино… за вас една чаша?
- Не… Какво готвите?
- Яхния. Грах, лук, моркови, чесън, месо и подправки.
- Вие сте лаком човек, прав ли съм?
- Обичам да готвя и да ям, така е.
- Много добре… ленив, алчен, лаком лъжец. Нали така?
- Ами, може и така да се каже. Аз нямам висока оценка за себе си. А вие всъщност къде отгоре живеете? Блокът е на седем етажа - попитах го.
- Това няма да го обсъждаме - човекът от горе невероятно пъргаво ме хвана през кръста, повдигна ме във въздуха, направи един скок и се хвърли заедно с мене през прозореца. Когато започнахме да падаме, аз се разкрещях.
- Това пък защо го направихте? - виках в ухото му, докато се приближавахме към циментовия плочник.
- И питаш на всичкото отгоре?
- Е, хубаво, не съм добър човек, но съжалявам за това, че съм такъв.

На около метър от земята полетът ни спря много плавно. След това, постепенно ускорявайки се, полетяхме нагоре.
- Накъде? - попитах.
- Ти може да си всякакъв, но не си чак толкова лошо момче. Аз обичам да прощавам на тия, които съжаляват за глупостите си. Вземам те горе, при мене.
- Аха, разбирам - казах аз - а яхнията на печката?
- Не се безпокой, погрижил съм се!
- Е, добре…
- Остава и да не е добре - каза човекът от горе, докато минавахме през млечните облаци.

*Разказът е от новия сборник на Калин Терзийски  "Имен ден за добрия човек", изд. Жанет-45
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

от архива: Кратка история на Европейския съюз от архива: Кратка история на Европейския съюз

Имало едно време в Европа

9 май 2018, 15221 прочитания

Аз съм от Перник 11 Аз съм от Перник

Значи ще победя, друга опция няма

21 юни 2015, 21664 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Разказ" Затваряне
Твоето компетентно дете

Йеспер Юл, "Твоето компетентно дете", изд. "Жанет-45", превод от англ. Елка Виденова

Още от Капитал
Ресторанти на корона диета

След нокдауна, който вирусът нанесе на заведенията, възстановяването ще е бавно и трудно, бизнес моделите ще се променят още, а доставките ще играят все по-важна роля

Общини на ръба на фалита

Над 210 млн. лв. по-малко приходи са събрали общините през първите четири месеца на тази година спрямо 2019-а

Новият син папа

Наско Сираков няма финансовия ресурс да издържа "Левски", но разполага с доверието на феновете

Със 750 млрд. евро срещу корона кризата

Брюксел предлага амбициозен план за възстановяване. Битката предстои

Ако това е чалга – аз съм "за"

Защо Мила Роберт е явление на попкултурната сцена в България

Опит за летене

Русана Бърдарска, авторката на романа "Опитът", съчетава работата си в Европейската комисия с творческа дейност

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10