Още нещо
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Още нещо

Shutterstock

Още нещо

От новата книга с разкази на Реймънд Карвър, подготвяна за печат от изд. "Жанет 45".

6232 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Една вечер жената на Л. Д., Максин, го изгони от къщи, след като се прибра и го завари отново пиян да нагрубява

Беа, петнайсетгодишната им дъщеря. Л.Д. и момичето седяха на масата в кухнята и се караха. Максин дори не успя да си свали палтото и да остави чантата.

– Кажи му, мамо – започна Беа. – Кажи му за какво си говорихме. Всичко е в главата му, нали така? Ако иска да спре да пие, просто трябва да си го каже. Всичко е в главата. Всичко е в главата.

– Не си мисли, че е толкова лесно – намеси се Л. Д. Завъртя чашата в ръка, ала не отпи. Максин му хвърли свиреп и разтревожен поглед. – Пълни глупости – продължи той. – Не си пъхай носа, където не ти е работата. Не се чуваш какви ги дрънкаш.

Как да се отнасяш сериозно към някого, който по цял ден лежи от кълка на кълка и чете списания за астрология.

– Това няма нищо общо с астрологията, татко – възпротиви се Беа. – И няма нужда да ме обиждаш. – През последните шест седмици Беа не беше стъпвала в гимназията. Твърдеше, че за нищо на света няма да се върне там. Максин бе заявила, че това е поредната трагедия след цял куп други.
– Защо и двамата не спрете? – попита ги тя. – Господи, отново ме заболя главата. Това вече минава всякакви граници. Л.Д.? – Кажи му, мамо – настояваше Беа. – И мама мисли като мен. Ако си кажеш, че спираш да пиеш, ще спреш. Мозъкът е способен на всичко. Ако се тревожиш да не оплешивееш – нямам предвид теб, татко, косата ти ще опада. Всичко е в главата. Всеки, който малко разбира от тия работи, ще ти го каже. – А как стои въпросът със захарния диабет? – попита той. – Ами с епилепсията? Може ли мозъкът да ги контролира? – и той вдигна чашата под носа на Максин и я пресуши.
– И с диабета е възможно – отвърна Беа. – И с епилепсията. С всичко! Мозъкът е най-мощният орган в тялото. Може да изпълни всичко, за което го помолиш. – И тя си извади цигара от неговия пакет на масата и я запали. – Ами рака. Какво ще кажеш за рака? – продължи Л.Д. – Може ли да те предпази от рак? А, Беа? – попита той с надеждата да я хване на тясно. После се обърна към Максин. – Не знам как се започна – заяви. – Ракът ли? – поклати глава Беа, удивена от наивността му. – Може, разбира се. Ако човек не се страхува, че ще се разболее от рак, няма да се разболее. Ракът тръгва от мозъка, татко.
– Това е налудно! – възкликна той и удари с длан по масата. Пепелникът подскочи. Чашата му падна настрана и се търкулна към Беа. – Ти си побъркана, Беа, да знаеш. Откъде се насмука с тия глупости? Пълни глупости са това. Пълни глупости, Беа. – Престани, Л. Д. – намеси се Максин. Разкопча си палтото и остави чантата на шкафа. Погледна го и заяви: – Писна ми, Л.Д. И на Беа `и писна. На всеки, който те познава, му е писнало. Мислих го и така, и иначе. Искам да се махнеш оттук. Още тази вечер. Още сега. За твое добро е, Л.Д. Искам да напуснеш къщата, преди да те изнесат оттук в ковчег. Махай се, Л.Д.! Веднага – каза тя. – Ще дойде ден, в който ще разбереш защо съм го направила. Един ден ще разбереш и ще си ми благодарен.

– Дали? – каза Л.Д. – Един ден ще разбера – повтори той. – Така ли смяташ? – Л.Д. нямаше никакво намерение да ходи където и да било – нито в ковчег, нито другояче.

Поглеждаше ту към Максин, ту към един буркан с туршия, който седеше на масата от обяд. Взе буркана и го метна през кухненския прозорец на сантиметри от хладилника. Стъклото се строши и се разпиля по пода и перваза, а туршията се разхвърча в мразовитата вечер. Л.Д. сграбчи ръба на масата.

Беа беше скочила от стола.

– Господи, татко! Ти си побърканият – извика тя. Застана до майка си, като едва си поемаше въздух на пресекулки.
– Извикай полицията – нареди Максин. – Взе да буйства. Излез, преди да те е наранил. И се обади на полицията.

И двете започнаха да отстъпват към вратата на кухнята.

За миг през ума на Л.Д. мина безумната идея, че приличат на две оттеглящи се старици – едната по нощница и пеньоар, другата с черно палто до коленете.

– Тръгвам си, Максин – каза той. – Ей сега си тръгвам. Това напълно ме устройва. И без това сте смахнати. А това не е къща, ами лудница. Навън е друг живот. Това тук не е единственият живот, повярвайте ми. – Той усещаше течението от прозореца да бие право в лицето му. Затвори очи и ги отвори. Докато говореше, продължаваше да стиска ръба на масата и да я клати напред назад. – Надявам се да не е – отвърна Максин. Спря се на прага на кухнята. Беа я поведе към другата стая. – Бог ми е свидетел, всеки ден се моля да има и друг живот. – Тръгвам си – повтори той. Изрита стола и се надигна от масата. – И повече няма да ме видиш.

– Но пък затова има с какво да си те спомням, Л.Д. – обади се Максин. Сега тя се намираше в дневната. Беа стоеше до нея.

Гледаше невярващо и уплашено. С една ръка беше стиснала ръкава на майчиното си палто, с другата държеше цигарата.

– За Бога, татко, просто си приказвахме – намеси се тя.
– Хайде, Л.Д., махай се – продължи Максин. – Аз плащам наема и аз те гоня. Изчезвай. – Тръгвам – отвърна той. – Само не ме притискай. Тръгвам си. – И стига с буйствата, Л.Д. – каза Максин. – Знаем, че си силен в трошенето.

– Далече оттук – додаде той. – Махам се от тая лудница.

Л.Д. отиде в спалнята и извади от килера един неин куфар. Беше стар и кафяв, от изкуствена кожа, със счупена заключалка. Едно време Максин го пълнеше с пуловери на фирмата "Янцен" и го мъкнеше със себе си в колежа. И той беше ходил в колеж. Но това бе преди години и някъде другаде. Хвърли куфара върху леглото и почна да слага вътре бельо, панталони, ризи с дълги ръкави, пуловери, стар кожен колан с месингова катарама, всичките си чорапи и кърпички. Прибави и няколко списания от нощното шкафче да има какво да чете. Взе пепелника. Натика в куфара всичко, каквото можа, всичко, което успя да се побере. Закопча го от здравата страна, затегна ремъка и тогава се сети за тоалетните принадлежности. На рафта в килера, точно зад шапките на Максин, откри найлоновия си несесер за бръснене. Беа му го беше подарила за рождения ден преди година-две. Натика вътре самобръсначката и крема за бръснене, талк пудра и сух дезодорант, четката си за зъби. Чуваше Максин и Беа да си говорят тихо в дневната. След като си изми и обърса лицето, пъхна сапуна в несесера. После добави и сапунерката, както и чашата от рафта в банята. Хрумна му, че ако вземе някой и друг прибор за хранене и една тенекиена чиния, ще изкара доста време. Не успя да затвори несесера, ала беше готов.

Отиде в дневната. Максин и Беа млъкнаха. Максин прегърна Беа през рамото.

– Май е време да се сбогуваме – заяви Л.Д. и замълча. – Не знам какво друго да кажа, освен че сигурно няма да се видим повече – обърна се той към Максин. – Поне аз нямам намерение да се срещам с теб. И с теб също – каза на Беа. – С теб и твоите шантави идеи. – Татко. – Защо продължаваш да я тормозиш? – попита Максин и хвана Беа за ръката. – Не ти ли стигат поразиите, които направи в тая къща? Хайде, Л.Д. Махни се и ни остави на мира.
– Всичко е в главата ти, татко. Запомни го – обади се Беа. – Къде отиваш всъщност? Може ли да ти пиша? – попита го. – Просто си отивам и това е – отвърна Л.Д. – Някъде. Далеч от тая лудница. Това е най-важното – и той огледа за последен път дневната, после прехвърли куфара от едната си ръка в другата и стисна несесера под мишница. – Ще ти се обадя, Беа. Съжалявам, миличка, изпуснах си нервите. Нали ще ми простиш? Ще ми простиш ли?

– Ти го превърна в лудница, Л.Д. – извика Максин. – Ако това е лудница, ти си виновен. Само ти. Запомни го, Л.Д., където и да отидеш.

Той остави куфара на земята, а върху него – тоалетния несесер. Изправи се и ги погледна. Максин и Беа отстъпиха.

– Не казвай нито дума повече, мамо – помоли я Беа. В този миг видя пастата за зъби да стърчи от несесера. – Я, виж, татко е взел пастата за зъби. Моля те, татко, не я вземай.

– Нека я вземе – обади се Максин. – Остави го да вземе каквото иска само и само да се махне оттук.

Л.Д. отново стисна под мишница несесера и вдигна куфара.

– Само още нещо да ти кажа, Максин. Чуй ме. И го запомни – каза той. – Обичам те. Обичам те независимо от това, което се случва. И теб те обичам, Беа. И двете ви обичам.

Той стоеше на вратата и усещаше как устните му се разтреперват при мисълта, че ги вижда, както му се струваше в този момент, за последен път.

– Довиждане – каза.

– Любов ли му викаш на това, Л.Д.? – обади се Максин. Пусна ръката на Беа и я сви в юмрук. После поклати глава и пъхна ръце в джобовете на палтото. Впери очи в него, след което ги сведе и се загледа в нещо на пода до обувките му.

На Л.Д. изневиделица му хрумна, че ще запомни тази вечер и Максин точно по тоя начин. Ужаси се при мисълта, че оттук насетне ще си спомня просто една жена, която не познава, безмълвна фигура с дълго палто, застанала със сведен поглед насред осветена стая.

– Максин! – извика той. – Максин!

– Това ли било любовта, Л.Д.? – промълви тя и се втренчи в него. Очите `и бяха страшни и дълбоки и той остана, приковал поглед в тях, колкото можа да издържи.

Превод: Надежда Радулова

Една вечер жената на Л. Д., Максин, го изгони от къщи, след като се прибра и го завари отново пиян да нагрубява

Беа, петнайсетгодишната им дъщеря. Л.Д. и момичето седяха на масата в кухнята и се караха. Максин дори не успя да си свали палтото и да остави чантата.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    tsonkooo avatar :-?
    Тsonkooo

    На пръв поглед банална история, а се чете на един дъх. И недоумяваш - дали пиенето е причина за неразбирателството в семейството или семейните разпри са тласнали героя към алкохола?!

  • 2
    nadejda7 avatar :-|
    Надежда

    Темата е актуална във всеки един момет и дано предизвика размисъл, там където трябва.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Където е сърцето

Където е сърцето

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK