Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Неща / Разказ

2 12 яну 2012, 13:11, 6055 прочитания

Още нещо

От новата книга с разкази на Реймънд Карвър, подготвяна за печат от изд. "Жанет 45".

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Още нещо

[Shutterstock]
Една вечер жената на  Л. Д., Максин, го изгони от къщи, след като се прибра и го завари отново пиян да нагрубява

Беа, петнайсетгодишната им дъщеря. Л.Д. и момичето седяха на масата в кухнята и се караха. Максин дори не успя да си свали палтото и да остави чантата.
– Кажи му, мамо – започна Беа. – Кажи му за какво си говорихме. Всичко е в главата му, нали така? Ако иска да спре да пие, просто трябва да си го каже. Всичко е в главата. Всичко е в главата.
– Не си мисли, че е толкова лесно – намеси се Л. Д. Завъртя чашата в ръка, ала не отпи. Максин му хвърли свиреп и разтревожен поглед. – Пълни глупости – продължи той. – Не си пъхай носа, където не ти е работата. Не се чуваш какви ги дрънкаш.


Как да се отнасяш сериозно към някого, който по цял ден лежи от кълка на кълка и чете списания за астрология.
– Това няма нищо общо с астрологията, татко – възпротиви се Беа. – И няма нужда да ме обиждаш. – През последните шест седмици Беа не беше стъпвала в гимназията. Твърдеше, че за нищо на света няма да се върне там. Максин бе заявила, че това е поредната трагедия след цял куп други.
– Защо и двамата не спрете? – попита ги тя. – Господи, отново ме заболя главата. Това вече минава всякакви граници. Л.Д.?
– Кажи му, мамо – настояваше Беа. – И мама мисли като мен. Ако си кажеш, че спираш да пиеш, ще спреш. Мозъкът е способен на всичко. Ако се тревожиш да не оплешивееш – нямам предвид теб, татко, косата ти ще опада. Всичко е в главата. Всеки, който малко разбира от тия работи, ще ти го каже.
– А как стои въпросът със захарния диабет? – попита той. – Ами с епилепсията? Може ли мозъкът да ги контролира? – и той вдигна чашата под носа на Максин и я пресуши.
– И с диабета е възможно – отвърна Беа. – И с епилепсията. С всичко! Мозъкът е най-мощният орган в тялото. Може да изпълни всичко, за което го помолиш. – И тя си извади цигара от неговия пакет на масата и я запали.
– Ами рака. Какво ще кажеш за рака? – продължи Л.Д. – Може ли да те предпази от рак? А, Беа? – попита той с надеждата да я хване на тясно. После се обърна към Максин. – Не знам как се започна – заяви.
– Ракът ли? – поклати глава Беа, удивена от наивността му. – Може, разбира се. Ако човек не се страхува, че ще се разболее от рак, няма да се разболее. Ракът тръгва от мозъка, татко.
– Това е налудно! – възкликна той и удари с длан по масата. Пепелникът подскочи. Чашата му падна настрана и се търкулна към Беа. – Ти си побъркана, Беа, да знаеш. Откъде се насмука с тия глупости? Пълни глупости са това. Пълни глупости, Беа.
– Престани, Л. Д. – намеси се Максин. Разкопча си палтото и остави чантата на шкафа. Погледна го и заяви: – Писна ми, Л.Д. И на Беа `и писна. На всеки, който те познава, му е писнало. Мислих го и така, и иначе. Искам да се махнеш оттук. Още тази вечер. Още сега. За твое добро е, Л.Д. Искам да напуснеш къщата, преди да те изнесат оттук в ковчег. Махай се, Л.Д.! Веднага – каза тя. – Ще дойде ден, в който ще разбереш защо съм го направила. Един ден ще разбереш и ще си ми благодарен.
– Дали? – каза Л.Д. – Един ден ще разбера – повтори той. – Така ли смяташ? – Л.Д. нямаше никакво намерение да ходи където и да било – нито в ковчег, нито другояче.

Поглеждаше ту към Максин, ту към един буркан с туршия, който седеше на масата от обяд. Взе буркана и го метна през кухненския прозорец на сантиметри от хладилника. Стъклото се строши и се разпиля по пода и перваза, а туршията се разхвърча в мразовитата вечер. Л.Д. сграбчи ръба на масата.

Беа беше скочила от стола.
– Господи, татко! Ти си побърканият – извика тя. Застана до майка си, като едва си поемаше въздух на пресекулки.
– Извикай полицията – нареди Максин. – Взе да буйства. Излез, преди да те е наранил. И се обади на полицията.
И двете започнаха да отстъпват към вратата на кухнята.



За миг през ума на Л.Д. мина безумната идея, че приличат на две оттеглящи се старици – едната по нощница и пеньоар, другата с черно палто до коленете.
– Тръгвам си, Максин – каза той. – Ей сега си тръгвам. Това напълно ме устройва. И без това сте смахнати. А това не е къща, ами лудница. Навън е друг живот. Това тук не е единственият живот, повярвайте ми. – Той усещаше течението от прозореца да бие право в лицето му. Затвори очи и ги отвори. Докато говореше, продължаваше да стиска ръба на масата и да я клати напред назад.
– Надявам се да не е – отвърна Максин. Спря се на прага на кухнята. Беа я поведе към другата стая. – Бог ми е свидетел, всеки ден се моля да има и друг живот.
– Тръгвам си – повтори той. Изрита стола и се надигна от масата. – И повече няма да ме видиш.
– Но пък затова има с какво да си те спомням, Л.Д. – обади се Максин. Сега тя се намираше в дневната. Беа стоеше до нея.

Гледаше невярващо и уплашено. С една ръка беше стиснала ръкава на майчиното си палто, с другата държеше цигарата.
– За Бога, татко, просто си приказвахме – намеси се тя.
– Хайде, Л.Д., махай се – продължи Максин. – Аз плащам наема и аз те гоня. Изчезвай.
– Тръгвам – отвърна той. – Само не ме притискай. Тръгвам си.
– И стига с буйствата, Л.Д. – каза Максин. – Знаем, че си силен в трошенето.
– Далече оттук – додаде той. – Махам се от тая лудница.

Л.Д. отиде в спалнята и извади от килера един неин куфар. Беше стар и кафяв, от изкуствена кожа, със счупена заключалка. Едно време Максин го пълнеше с пуловери на фирмата "Янцен" и го мъкнеше със себе си в колежа. И той беше ходил в колеж. Но това бе преди години и някъде другаде. Хвърли куфара върху леглото и почна да слага вътре бельо, панталони, ризи с дълги ръкави, пуловери, стар кожен колан с месингова катарама, всичките си чорапи и кърпички. Прибави и няколко списания от нощното шкафче да има какво да чете. Взе пепелника. Натика в куфара всичко, каквото можа, всичко, което успя да се побере. Закопча го от здравата страна, затегна ремъка и тогава се сети за тоалетните принадлежности. На рафта в килера, точно зад шапките на Максин, откри найлоновия си несесер за бръснене. Беа му го беше подарила за рождения ден преди година-две. Натика вътре самобръсначката и крема за бръснене, талк пудра и сух дезодорант, четката си за зъби. Чуваше Максин и Беа да си говорят тихо в дневната. След като си изми и обърса лицето, пъхна сапуна в несесера. После добави и сапунерката, както и чашата от рафта в банята. Хрумна му, че ако вземе някой и друг прибор за хранене и една тенекиена чиния, ще изкара доста време. Не успя да затвори несесера, ала беше готов.

Отиде в дневната. Максин и Беа млъкнаха. Максин прегърна Беа през рамото.
– Май е време да се сбогуваме – заяви Л.Д. и замълча. – Не знам какво друго да кажа, освен че сигурно няма да се видим повече – обърна се той към Максин. – Поне аз нямам намерение да се срещам с теб. И с теб също – каза на Беа. – С теб и твоите шантави идеи.
– Татко.
– Защо продължаваш да я тормозиш? – попита Максин и хвана Беа за ръката. – Не ти ли стигат поразиите, които направи в тая къща? Хайде, Л.Д. Махни се и ни остави на мира.
– Всичко е в главата ти, татко. Запомни го – обади се Беа. – Къде отиваш всъщност? Може ли да ти пиша? – попита го.
– Просто си отивам и това е – отвърна Л.Д. – Някъде. Далеч от тая лудница. Това е най-важното – и той огледа за последен път дневната, после прехвърли куфара от едната си ръка в другата и стисна несесера под мишница. – Ще ти се обадя, Беа. Съжалявам, миличка, изпуснах си нервите. Нали ще ми простиш? Ще ми простиш ли?
– Ти го превърна в лудница, Л.Д. – извика Максин. – Ако това е лудница, ти си виновен. Само ти. Запомни го, Л.Д., където и да отидеш.

Той остави куфара на земята, а върху него – тоалетния несесер. Изправи се и ги погледна. Максин и Беа отстъпиха.
– Не казвай нито дума повече, мамо – помоли я Беа. В този миг видя пастата за зъби да стърчи от несесера. – Я, виж, татко е взел пастата за зъби. Моля те, татко, не я вземай.
– Нека я вземе – обади се Максин. – Остави го да вземе каквото иска само и само да се махне оттук.

Л.Д. отново стисна под мишница несесера и вдигна куфара.
– Само още нещо да ти кажа, Максин. Чуй ме. И го запомни – каза той. – Обичам те. Обичам те независимо от това, което се случва. И теб те обичам, Беа. И двете ви обичам.

Той стоеше на вратата и усещаше как устните му се разтреперват при мисълта, че ги вижда, както му се струваше в този момент, за последен път.
– Довиждане – каза.
– Любов ли му викаш на това, Л.Д.? – обади се Максин. Пусна ръката на Беа и я сви в юмрук. После поклати глава и пъхна ръце в джобовете на палтото. Впери очи в него, след което ги сведе и се загледа в нещо на пода до обувките му.

На Л.Д. изневиделица му хрумна, че ще запомни тази вечер и Максин точно по тоя начин. Ужаси се при мисълта, че оттук насетне ще си спомня просто една жена, която не познава, безмълвна фигура с дълго палто, застанала със сведен поглед насред осветена стая.
– Максин! – извика той. – Максин!
– Това ли било любовта, Л.Д.? – промълви тя и се втренчи в него. Очите `и бяха страшни и дълбоки и той остана, приковал поглед в тях, колкото можа да издържи.

Превод: Надежда Радулова
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

от архива: Кратка история на Европейския съюз от архива: Кратка история на Европейския съюз

Имало едно време в Европа

9 май 2018, 14386 прочитания

Аз съм от Перник 11 Аз съм от Перник

Значи ще победя, друга опция няма

21 юни 2015, 21292 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Разказ" Затваряне
1957*

Откъс книгата на Милан Асадуров - писател, книгоиздател, преводач на научна фантастика и стопанин на най-специалната книжарница във Варна

Още от Капитал
Режим домашен офис или какво разказват хората за живота в епидемия из Европа

Няколко души споделиха пред "Капитал" какъв е новият ритъм на живот в Испания, Англия, Австрия, Германия и Франция и какви са техните опасения за бъдещето

Бушоните срещу икономическия шок

Страната влиза в кризата с прилични финансови буфери, но те бързо могат да се стопят. На какво може да разчита бизнесът

До Азия и обратно по време на пандемия

Какво се случва по летища, в градския транспорт и туристически обекти в Тайланд, Малайзия и Сингапур в условия на разпространяващ се вирус

За маската на един лекар

Българската здравна система посреща най-сериозното си изпитание през последните десетилетия в недобра форма

В началото бе поп културата

"Пророческите" филми, книги и песни, които помагат на света да осмисли случващото се

Голямото гледане 2

Отлични адаптации, талантлива актьорска игра, увлекателни сюжети и великолепно чувство за хумор – някои от сериалите, които си струва да изгледате (ако сте пропуснали)

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10