Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Неща / Разказ

9 фев 2012, 13:25, 4528 прочитания

Разполовеният виконт

Превод от италиански: Нева Мичева

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Разполовеният виконт", от който ви представяме два откъса, е първият от три авантюристично-фантастични романа, написани от Итало Калвино през 50-те години на ХХ век успоредно с работата му по подбора и преразказа в многотомник на най-представителните италиански народни приказки. "Когато започнах да пиша "Разполовеният виконт", казва авторът, най-голямото ми желание беше да се получи занимателна история, с която да позабавлявам първо себе си, а после евентуално и другите (вярвам, че да забавлявам е социална функция). Стори ми се, че в темата за буквално разкъсания на две човек има хляб, че значението й е особено актуално: всички се чувстваме по някакъв начин незавършени, всички даваме израз на определена част от себе си за сметка на друга. За целта се постарах да измисля сюжет със симетрия и ритъм на приключенски разказ и същевременно на балет... комичен го направи обстоятелството, че и добрата, и лошата половина на героя са еднакво непоносими..." Тази година издателство "Колибри" ще пусне както "Разполовеният виконт" (за пръв път на български), така и "Несъществуващият рицар" и "Баронът по дърветата" (втори издания на публикуваните преди повече от 30 години други две части от трилогията), за да допълни панорамата на Калвиновото творчество, започната с експерименталния роман "Ако пътник в зимна нощ" и продължена с излезлите тази седмица есета за литературата от "Американски лекции".

I


Имало някога една война срещу турците. Виконт Медардо от Тералба, моят вуйчо, яздел през равнината на Бохемия към лагера на християните. Следвал го оръженосец на име Курцио.

Щъркели се носели на бели ята ниско през мътния, неподвижен въздух.
- Откъде се взеха толкова щъркели? – попитал Медардо. – Накъде летят?
Вуйчо ми бил ново попълнение, едва сега тръгвал на война, и то за да угоди на едни херцози, наши съседи, които участвали в нея. Набавил си кон и оръженосец в последния замък в християнско владение и потеглил към императорския щаб да се представи.
- Към бойните полета – отвърнал оръженосецът мрачно. – Ще има да ги гледаме по пътя.
Виконт Медардо бил чувал, че из тези краища прелитащите щъркели са на късмет, та му се прищяло да се зарадва при вида им. Ала неволно го обзела тревога.
- Че какво ще търсят водни птици по бойните полета, Курцио? – попитал.
- И те проядоха човешко – отговорил оръженосецът, – откак нивите станаха ялови, а сушата опразни реките. Там, дето има мърша, щъркелите, фламингите и жеравите изместиха гарваните и лешоядите.
Вуйчо тогава бил млад и зелен – в оная възраст, в която чувствата напират в смесен общ порив, още неподелени на добро и зло; възрастта, в която всяко ново изживяване, макар кошмарно и нечовешко, е трепетно и пламти от любов към живота.
- А гарваните? А лешоядите? – попитал. – А другите грабливи птици? Те къде са се дянали? – Пребледнял, но очите му искрели.
Оръженосецът бил смугъл мустакат войник с вечно сведени очи.
- От толкоз ядене на чумави трупове, чумата и тях ги отнесе – и посочил с копието си към някакви черни храсти, които при по-внимателно вглеждане се оказали не от клонки, а от перушини и изпружени крака на грабливи пернати. – Ей го, не е ясно кой първи е загинал, птицата или човекът, и кой на кого се е нахвърлил, за да го разкъса. […]

VII



[…] Но вестите за двойствената природа на Медардо започнаха да се стичат от всички страни. Изгубени в гората деца биваха застигнати от половин човека с патерица, който ги отвеждаше за ръчица вкъщи и ги гощаваше със смокини и мекици; бедни вдовици му прехвърляха товара на свойте наръчи от съчки; бедните откриваха тайнствени дарове по первазите на прозорците и праговете на домовете си; изтръгнати от вятъра овошки се намираха изправени и с корени обратно в пръстта, преди собствениците им да са си показали и носа на вратата.

В същото време обаче появите на полузагърнатия в черната пелерина виконт вещаеха и трагични събития: деца изчезваха и биваха открити по-късно захвърлени в зазидани с камъни пещери; свлачища от дървени и скални късове се изсипваха върху старици; едва съзрели тикви се търкаляха разпарчетосани ей така, от обикновена злоба.

Арбалетът на виконта отдавна вече стреляше единствено по лястовици, но само за да ги рани и осакати, не да ги убие. Ала в небето вече почваха да се виждат и лястовици с крачета в бинтове или шини от клечки, с подлепени и превързани крилца – имаше цяло ято от накичени по тоя начин птички, които предпазливо прехвърчаха като току-що изписани от някоя птича болница, и колкото и да е невероятно, се разправяше, че техният благодетел е пак Медардо.

Веднъж буря застигнала в далечно усойно място Памела, козичката и патицата. Девойката се сетила за една пещера наблизо, една плитка ниша в скалата, та се отправила натам. Видяла, че отвън се подава износен, кърпен чорап, а вътре се е свило половин тяло в черна пелерина. Понечила да избяга, но виконтът вече я бил забелязал, и докато излизал под проливния дъжд, казал:
- Скрий се тук, момиче, ела.
- Друг път ще се скрия – отвърнала Памела. – Там едвам се побира един човек, нали ще ме смачкате.
- Не бой се. Аз ще остана отвън, а ти спокойно можеш да се разположиш на завет с козата и патицата.
- На козата и патицата нищо им няма от малко водица.
- Ще видиш, че и тях ще опазим.
Памела, до която били стигнали слуховете за странните пристъпи на доброта у виконта, си рекла "Я да видим!" и се мушнала в пещерата, плътно сгушена до двете си животинки. Виконтът останал прав отпред и вдигнал пелерината си като сенник, та да не се намокрят. Памела погледнала ръката, с която държал пелерината, замислила се, сравнила собствените си ръце и избухнала в лудешки смях.
- Радвам се, че ти е весело, девойко – казал виконтът, – но защо се смееш, ако мога да попитам?
- Смея се, защото разгадах нещото, дето ще побърка от мислене моите съселяни.
- И какво е то?
- Защо сте ту добър, ту лош. Сега всичко си дойде по местата.
- Как така?
- Открих, че сте другата половина. Виконтът, който живее в замъка, оня лошият, е едната. А вие – другата, дето я смятахме за безследно изчезнала във войната, но в крайна сметка се е върнала. Добрата половина.
- Много мило. Благодаря.
- О, просто е така, не се опитвам да ви лаская.

Ето, прочее, историята на Медардо такава, каквато Памела я научила онази вечер. Топовното гюлле всъщност не взривило тялото му, а го разцепило на две – едната половина била намерена от армейските събирачи на ранени, а другата останала затрупана под грамада от християнски и турски останки, затова не я видели. Посред нощ през бойното поле минали двама отшелници – незнайно дали от правата вяра или пък обикновени баячи, – които я занесли в тяхната пещера и там, със собственоръчно приготвени балсами и мазила, я излекували и спасили. Веднага, щом се посъвзел, раненият се сбогувал с благодетелите си и куцук-куцук с патерицата с месеци и години избродил християнските краища, за да се върне в своя замък, като навсякъде по пътя смайвал хората с благородните си постъпки."

След като разказал на Памела своята история, добрият половин виконт помолил тя да му разкаже нейната. И Памела обяснила как лошият Медардо й е додявал, как тя е избягала от къщи и оттогава скита из горите.

Добрият Медардо се трогнал от думите й и съчувствието му било толкова голямо, че обхванало и преследваната млада пастирка, и безутешната тъга на лошия Медардо, и самотата на горкичките Памелини родители.
- Ама и тях си ги бива! – рекла Памела. – Нашите са едни дърти безобразници. Няма какво да ги окайвате.
- О, помисли за тях, Памела: колко ли тъгуват в този час в старата си къща, без никой да ги наглежда, да работи на полето и в обора...
- Да им падне на главите дано тоя обор! – казала Памела. – Почвам да си мисля, че сте възмекушав и вместо да се разсърдите на другия Медардо за всички свинщини, дето ги върши, ще вземете и него да съжалите.
- Че как да не го съжалиш! Знам какво е да си половин човек и не мога да не му вляза в положението.
На това да си разполовен  се състои именно в осъзнаването на мъката на всеки и всичко по света от собствената му недостатъчност. Аз бях цял и не проумявах, подминавах глух и недосегаем терзанията и раните, с които е пълно навсякъде, даже там, където – докато е цял – човек най-малко смее да допусне.

Не само аз, Памела, съм сломено, разкъсано създание, но и ти, и всички останали. Ала ето, сега ме крепи една братска връзка, която при някогашната си цялост не съм познавал: тази с всички недъзи и липси по света. Ако дойдеш с мен, Памела, ще се научиш да страдаш от болките на хората и да изцеляваш твоите чрез изцеляването на техните.
- Страхотно – казала Памела, – само дето аз имам големи неприятности с онова, другото парче от вас, което се е влюбило в мен и Господ знае какво ми гласи.
Вуйчо ми пуснал пелерината, защото бурята била свършила.
- И аз съм влюбен в теб, Памела.
Памела изскочила от пещерата:
- Ура! На небето изгря дъга, а аз си имам нов обожател. И той половинчат, но поне с добър характер.

Тръгнали под капещите клони по разкаляни пътеки. Половин устата на виконта се извивала в ласкава, незавършена усмивка.
- Е, какво ще правим? – попитала Памела.
- Най-добре да идем при твоите родители, клетите, да им помогнем малко в домакинството.
- Ти върви, ако държиш, а аз оставам тук – рекла Памела и спряла с козата и патицата си.
- Да вършим заедно добрини е единственият начин да се обичаме!
- Жалко. Аз пък мислех, че има и други.
- Прощавай, драга. Ще ти донеса ябълков сладкиш – и заподскачал с патерицата нататък по пътеката.
- Е, козичке? Е, патичке? – попитала Памела, като останала насаме с животинките. – Все на такива ли ще случвам?
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

от архива: Кратка история на Европейския съюз от архива: Кратка история на Европейския съюз

Имало едно време в Европа

9 май 2018, 14444 прочитания

Аз съм от Перник 11 Аз съм от Перник

Значи ще победя, друга опция няма

21 юни 2015, 21343 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Разказ" Затваряне
Домът на тате*

превод Манол Пейков

Още от Капитал
Пат в туризма

Хиляди туроператори трябва да върнат на клиенти си суми за провалени почивки, които обаче са предплатени към партньори

Къде изчезна златото

Затварянето на ключови рафинерии и липсата на транспорт почти блокират пазара на физическия благороден метал

Коронабюджет 1.0: Оптимистичната версия

Правителството поиска спешна ревизия на бюджет 2020, която да му даде по-голяма гъвкавост за маневри

Икономика след пандемията

Ясно е, че светът влиза в рецесия, но сега бизнесът трябва се готви за новата нормалност след нея

Новият живот на електронната книга

Извънредното положение срина традиционния модел на разпространение и книгоиздаването търси нови решения

И това ще мине

Как да се съхраним психически по време на пандемия и изолация

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10