Бойният химн на майката тигрица*
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Бойният химн на майката тигрица*

Бойният химн на майката тигрица*

9870 прочитания

Китайската майка

Много хора се чудят как китайските родители успяват да възпитават така масово преуспяващи деца. Питат се какво правят тези родители, за да отгледат толкова много блестящи математици и музикални гении, каква е атмосферата в семейството и дали биха могли да постигнат същото. Е, аз мога да им кажа, защото го постигнах. Ето някои неща, които никога не съм разрешавала на дъщерите си София и Луиза:

• да гостуват с преспиване у някоя приятелка

• да гостуват на приятелка, за да си играят

• да участват в училищна пиеса

• да се оплакват, че това не им се разрешава

• да гледат телевизия или да играят компютърни игри

• сами да избират в какви извънкласни занимания да участват

• да получават бележка по-ниска от отличен

• да не са номер 1 в класа по всеки предмет с изключение на физическо възпитание и драма

• да свирят на друг инструмент освен на пиано и цигулка

• да не свирят на пиано или цигулка.

Използвам съвсем свободно определението китайска майка. Неотдавна се запознах с един свръхпреуспял бял човек от Южна Дакота (виждали сте го по телевизията) и след като разменихме някои мнения, стигнахме до заключението, че неговият баща от работническата класа определено е бил "китайска майка". Познавам някои корейски, индийски, ямайски, ирландски и ганайски родители, които също отговарят на това определение. И обратното, познавам някои майки от китайски произход, почти всичките родени на Запад, които по една или друга причина не са "китайски майки".

Използвам твърде свободно и определението западни родители. При тях има всякакви. Дори бих казала, че западняците се различават много повече в стила си на родители, отколкото китайците. Някои западни родители са строги, а други не са. Има родители от един и същ пол, родители ортодоксални евреи, самотни родители, родители бивши хипита, родители банкери и родители военни. Всички те не са непременно на едно мнение, така че, когато използвам определението западни родители, разбира се, нямам предвид всички, както и китайската майка не се отнася за всички китайски майки.

Независимо от това обаче, дори когато някои западни родители си мислят, че са строги, обикновено те не могат да се сравняват с китайските майки. Например моите западни приятели, които се считат за строги, карат децата си да свирят на техните инструменти по половин час на ден или най-много по час. За една китайска майка първият час не създава проблем. Трудността идва с втория и третия.

Независимо от нашата докачливост на тема културни стереотипи има тонове проучвания, които сочат явни и многобройни различия между китайците и западняците, когато става дума за родителски подход. В едно такова проучване, обхващащо 50 западни американски майки и 48 китайски майки имигрантки, почти 70 на сто от западните майки или са на мнение, че "да се поставя ударението върху успеха в училище за децата не е добре", или смятат, че "родителите трябва да внушат на децата си да гледат на учението като на забавление". За разлика от тях почти никоя от китайските майки не разсъждава по този начин. Повечето от тях са убедени, че техните деца могат да бъдат най-добрите ученици, че "постиженията им в училище са показателни за успешен родителски подход" и че ако децата не са отличници в училище, тогава има проблем и родителите не си вършат работата. Други изследвания показват, че сравнени със западни родители, китайските прекарват всекидневно приблизително десет пъти повече време за учебни занимания с децата си, докато западните деца предпочитат да участват в спортни отбори.

Това поражда окончателното ми заключение. Някои могат да си мислят, че американският, ориентиран към спорта, родител е аналог на китайската майка. Твърде погрешно. За разлика от типичната, отделяща прекалено внимание на футбола ,западна майка, китайската е на мнение, че 1) работата в училище е на първо място; 2) оценката 6 минус е лоша; 3) вашите деца трябва да са две години пред съучениците си по математика; 4) никога не трябва да хвалите публично децата си; 5) ако детето ви прояви несъгласие с учител или треньор, винаги трябва да вземете страната на учителя или треньора; 6) единствените състезания, в които трябва да разрешавате на децата си да участват, са тези, в които те могат евентуално да спечелят медал, и 7) този медал трябва да бъде златен.

***

Китайските родители могат да заповядат на децата си да получават само най-високи бележки, докато западните могат само да ги помолят да се опитат да положат по-големи усилия. Китайските родители могат да кажат: "Ти си мързелива. Всичките ти съученици се справят по-добре от теб." За разлика от тях западните родители трябва да се преборят със собствените си противоречиви чувства за това как се справя детето им в училище и ще се опитат да се убедят, че не са чак толкова разочаровани от постиженията му.

Дълго съм се питала как китайските родители могат да не се замислят прекалено много върху онова, което правят. Смятам, че има три модела на мисловна нагласа между китайските и западните родители.

Първо, забелязала съм, че западните родители са изключително загрижени каква самооценка имат децата им за себе си. Безпокоят се как ще се почувстват, ако се провалят в нещо, и непрекъснато се опитват да ги уверяват колко добре са се справили, независимо че изпълнението им на някой тест или рецитал е било твърде посредствено. С други думи, западните родители са загрижени за психиката на децата си. Китайските родители не са. Те предпочитат открития подход пред деликатността и в резултат на това са много по-различни. Например, ако едно дете дойде вкъщи с оценка шест минус на някой тест, западният родител най-вероятно ще го похвали. Китайската майка ще изпадне в ужас и ще пита какво се е объркало. Ако детето се прибере у дома с петица на теста, някои западни родители пак могат да го похвалят.

Други ще накарат детето да седне и ще изразят неодобрение, но ще внимават то да не се почувства некадърно или неуверено в себе си и в никакъв случай няма да го нарекат "глупаво", "безполезно" или че ги "позори". Дълбоко в себе си западните родители може и да се разтревожат, че детето им не се е справило много добре с теста, че може би не обича предмета или че има нещо сбъркано в учебната програма, а може би и в цялото училище. Ако бележките на детето не се подобрят, след време те могат да се срещнат с училищния директор, да изразят недоволство от начина, по който се преподава предметът, или да поставят под съмнение способностите на учителя.

Ако едно китайско дете получи петица – нещо, което никога няма да се случи, първо ще има крясъци и скубане на коси. После съкрушената китайска майка ще направи дузина, а може би и стотина повторения на тестовете и ще ги преговаря заедно с детето си толкова дълго, колкото е нужно, за да получи шестица. Китайските родители изискват отлични оценки, защото са убедени, че децата им могат да ги получат. Ако не стане така, китайският родител ще реши, че детето му не е учило достатъчно. Затова решението срещу по-ниските оценки винаги е детето да бъде подложено на унищожителна критика, наказано и накарано да се засрами. Китайските родители са убедени, че тяхното дете ще намери достатъчно сили в себе си, за да преглътне срама и да повиши бележките си. (А когато китайските деца наистина получат отлични бележки, те биват обсипани с щедри, разпалващи егоцентризма им похвали, но само у дома.)

Второ, китайските родители са убедени, че децата им дължат всичко. Причината за това е малко неясна, но вероятно е съчетание от някакво конфуцианско разбиране за синовна почит и факта, че родителите са пожертвали и направили толкова много за децата си. (Това, че китайски майки влизат в окопите и прекарват дълги, изнурителни часове лично да обучават, да упражняват, да разпитват и да шпионират децата си, е напълно вярно.) Независимо каква е точната причина, съществува разбирането, че китайските деца трябва да прекарат живота си, отплащайки се на родителите си с подчинение и със стремеж да ги накарат да се гордеят с тях. За разлика от тях мисля, че повечето западняци не са на същото мнение – че децата им трябва непрекъснато да се чувстват задължени на родителите си. Всъщност Джед е на противоположното мнение.

– Децата не избират родителите си – каза ми веднъж той. – Те дори нямат право на избор дали да се родят или не. Родителите натрапват живота на децата си, така че тяхна е и отговорността

да се грижат за тях. Децата не дължат нищо на родителите си. Техният дълг ще бъде към собствените им деца. На мен това ми прилича на ужасна сделка за западния родител.

Трето. Китайските родители са убедени, че знаят какво е най-добро за децата им, и затова пренебрегват личните им желания и предпочитания. По тази причина китайските дъщери нямат гаджета в гимназията и не могат да ходят на училищни лагери, където да преспиват далеч от дома. Затова никое китайско дете не би се осмелило да каже на майка си: "Получих роля в училищната пиеса! Аз съм селянин номер шест. Ще трябва да оставам всеки ден след училище за репетиции от 15 до 19 часа, а през уикендите ще е нужно да ме водите с кола." Бог да е на помощ на китайчето, което би се осмелило да опита това.

Не ме разбирайте погрешно: причината не е, че китайските родители не ги е грижа за децата им. Тъкмо обратното. Те са готови да се откажат от всичко заради тях. Просто това е един съвършено различен родителски модел. Мисля за него като за китайски, но познавам много родители, които не са китайци – обикновено от Корея, Индия или Пакистан, които имат твърде подобен начин на мислене, така че може би е най-вече имигрантска работа. Или пък е съчетание от това да си имигрант и същевременно да си представител на определени култури.

***

София

София е първородната ми дъщеря. Съпругът ми Джед е евреин, а аз съм китайка, което прави децата ни китайско-еврейски американци – етническа група, която може да звучи екзотично, но всъщност представлява мнозинство в някои кръгове, особено в университетски градове. София означава мъдрост, същото означава и Съ Хуей, китайското име, дадено ѝ от майка ми. От момента на раждането ѝ София проявяваше благоразумие и изключителна способност да се съсредоточава. Наследи тези качества от баща си. Като бебе заспиваше бързо нощем и плачеше само ако с това постигаше някаква цел. Тогава се потях над една статия на правна тема – бях си взела отпуск от адвокатската кантора на Уолстрийт и отчаяно се опитвах да си намеря работа като преподавател, за да не се връщам обратно, и на два месеца София разбра това. Спокойна и замислена, тя най-вече спеше, ядеше и ме наблюдаваше как се мъча да пиша, докато стана на една година.

Умствено се развиваше преждевременно и на осемнадесет месеца вече знаеше азбуката. Нашият педиатър не вярваше, че от неврологична гледна точка това е възможно, и твърдеше, че тя само имитира звуци. За да докаже правотата си, той извади голяма сложна карта, в която буквите от азбуката бяха прикрити като змии и еднорози. Докторът погледна картата, после София и пак картата. Лукаво посочи едно жабче, облечено с нощница и барета.

– Кю (Q) – изчурулика София.

Докторът недоволен изсумтя.

– Без подсказване – рече ми той.

Въздъхнах с облекчение, когато стигнахме до последната буква – хидра с множество червени езици, която София правилно разпозна като Ай (I).

В забавачката тя показа изключителни способности, особено по математика. Докато другите деца се учеха да броят от 1 до 10 по креативния американски начин с помощта на пръчици, мъниста и шишарки, аз научих София да събира, изважда, умножава, дели, да познава дроби и десетични дроби по зубрашкия китайски начин. За нея беше трудно да дава правилния отговор, използвайки пръчици, мъниста и шишарки.

Споразумението, което сключихме с Джед, като се оженихме, беше нашите деца да говорят книжовен китайски и да се възпитават по еврейски. (Бях възпитана като католичка, но беше лесно да се откажа от това. Не би могло да се каже, че католицизмът беше пуснал някакви корени в семейството ми, но повече за това по-късно.) Сега си мисля, че е било глупаво споразумение, защото аз самата не говоря книжовен китайски – родният ми диалект е хокиен1, а пък Джед не беше никак религиозен. Обаче уговорката някак проработи. Наех една китайска бавачка да говори постоянно на София на книжовен китайски и отпразнувахме първата Ханука2, когато дъщеря ми беше на два месеца.

София растеше и сякаш вземаше най-доброто и от двете култури. От еврейската страна беше станала задълбочена и любознателна. А от мен, от китайската страна, получи много умения.

Нямам предвид вродени или нещо подобно, а просто умения, научени благодарение на китайския начин, който изисква много усърдие и дисциплина и засилва увереността в собствените сили. На три години София четеше Сартър, прилагаше рекурсивната теория3 и можеше да изпише сто китайски йероглифа.

(Преведено от Джед, това означаваше, че тя разпознава думите "не е изход", може да нарисува два застъпващи се кръга и може би се справя твърде добре с китайските йероглифи.) Като наблюдавах как американски родители засипват с похвали децата си за най-елементарни неща – например, че са нарисували една завъртулка или размахват пръчка, стигнах до заключението, че китайските родители превъзхождат с две неща западните: 1) имат по-амбициозни мечти за децата си и 2) по-високо мнение за децата си като способни да постигнат много повече.

Разбира се, същевременно исках София да се възползва максимално от добрите страни на американското общество. Не исках да свърши като някой от онези странни азиатски автомати, подлагани на такъв родителски натиск, че се самоубиват, ако се класират втори на националния изпит за държавни служители. Исках да бъде приятно закръглена и да има хобита и други занимания. Не просто някакво занимание ,като например изучаване на някакъв занаят, което не води до никъде, илидори нещо по-лошо – да свири на барабани, което пък води додрога, а по-скоро хоби, което да е смислено и много трудно, спотенциал за задълбочаване и виртуозност.

Така се стигна до пианото. През 1996 година, когато беше на три годинки, София получи две нови неща: първия си урок по пиано и една по-малка сестра.

* Откъс от книгата на Ейми Чуа, едно от най-продаваните и обсъждани заглавия в САЩ през 2011 г. Вече по книжарниците и у нас (изд. "Сиела", превод Павел Талев)

Китайската майка

Много хора се чудят как китайските родители успяват да възпитават така масово преуспяващи деца. Питат се какво правят тези родители, за да отгледат толкова много блестящи математици и музикални гении, каква е атмосферата в семейството и дали биха могли да постигнат същото. Е, аз мога да им кажа, защото го постигнах. Ето някои неща, които никога не съм разрешавала на дъщерите си София и Луиза:


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

14 коментара
  • 1
    di.mi.28 avatar :-|
    di.mi.28

    Не напразно обичам Китай!

  • 2
    lgrozeva avatar :-|
    Лили

    Още една причина да съм благодарна че нямам нищо общо с Китай.

  • Valentina Milanova

    Не мога да разбера защо тонът на текста е положителен спрямо китайския родителски модел? Създаването на деца-социопати не е повод за аплодисменти

  • 4
    jasperfoff avatar :-|
    jasperfoff

    Аз бих искала да вмъкна, че в изречението "Исках да бъде приятно закръглена и да има хобита и други занимания." авторката най-вероятно е използвала "well-rounded", което освен "пълничък", означава и "всестранно развит" и мисля, че в дадения контекст второто знаение е по-вероятно. Но това е само за сведение на преводача, без грам изтъкване или критика. За мен текстът е интересен не защото подкрепям този метод, а чисто информативно.
    @ lollov Тонът на текста е положителен, защото авторката вярва в този метод, намира го за ефективен и има желание да ни даде един "well-rounded" ;) поглед за света.

  • 5
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Ами Чуа - поредната добре измислена и подредена история. Тази "тигрица" е дъщеря на професор по физика и от богат китайски род. Завършила право (харвард), преподава в Йеил, пише за пари и го прави добре. Тезата и за преуспявашите и преследвани малцинства е един от горещо обсъжданите въпроси (китайци във Филипините, евреи в САЩ).
    Майката-тигрица също направи добри пари, както виждате тя говори за второто поколение Американски китайки в Ню Йорк. тезите и са нарочно провокационни, така се подготвя почвата за платени телевизионни интервюта и лекции по страната.

  • 6
    areta avatar :-|
    areta

    До коментар [#3] от "lollolv":

    Тонът е положителен, защото майката е китайка и защото смята, че така трябва.

  • 7
    aliera avatar :-|
    aliera

    Първо прочетете книгата. Аз престанах да се смея около първата 1/3. Хич не е весело.

  • 8
    didi8 avatar :-|
  • 9
    aisajder avatar :-?
    aisajder

    ... a защо китайци?? .. не знам как са възпитавани някои германци .. но са си същите!

  • 10
    r0ksi avatar :-|
    Рокси

    [quote#5:"daskal1"]тезите и са нарочно провокационни, така се подготвя почвата за платени телевизионни интервюта и лекции по страната. [/quote]
    Аз честно казано, не ги намерих за провокационни ( чела съм книгата). Напротив, дори с усмивка разпознах себе си като соц чедо на няколко места ( в ролята на детето).
    Не знам дали тази амбиция е характерна и толкова широко разпространена сред други нации/ емигрантски общности, но е факт, че да се конкурираш с китаец е тежка задача.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Златна треска

Златна треска

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK