Жена и мъж
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Жена и мъж

Жена и мъж

5643 прочитания

"Когато продължително време наблюдаваш една отделна жена, постепенно започваш да виждаш несъразмерностите в нея; някаква особеност в позата, стойката, как държи изправена главата си. Някоя особена черта на лицето, в погледа. Постепенно осъзнаваш, че има нещо несъразмерно, нещо преувеличено. Разбираш, че е дошла погнусата" – такива неща се въртяха из главата му от доста време и не можеше да ги прогони. С носталгия и безцелно отчаяние, типични за неудачниците в градовете привечер, той си даваше сметка, че не се чувства щастлив, защото навярно е твърде умен.

Беше многолюдно на улицата. Срещу него вървяха жени. Не се притесняваше да ги гледа в упор. Не изглеждаше изпаднал, независимо как отвътре се чувстваше. Държеше гърба си изправен, внимаваше за движенията. Вероятно им се струваше като добра възможност: такъв самотен, крачи бавно, за никъде не бърза. Сигурно и любов ще прави бавно, продължително, спокойно.

Те преминаваха през зрителното му поле. Оставяха крака, дупета, прически, рамене отпечатани за секунда върху зеницата. Напълно анонимни се стапяха и светлината ги отнасяше. Но идваха нови и нови. Преди площада зад павилионите с цветя я видя, тя минаваше по перпендикулярната улица. Отбеляза я, спря поглед върху краката й, полата откриваше колената. Косите, на тях обърна внимание, с остри крайчета напред, като шлем. След това профилът й, не непременно красив. Но имаше нещо, неясно какво. Разбра, че това е жена от неговия кръг, вероятно е завършила университета, сега е асистент или пише дисертация, преподава, превежда, нещо такова, нещо хуманитарно, и тези крака – прекалено открити. Силуетът на гърдите, бюстът, обемът под светлата дреха. Това му хареса. Помисли си – къде ли е следвала? Не, не я познаваше, именно това беше най-приятно. След това вече се разминаваха.

Тя беше усетила погледа му, почти не помръдна глава, но очите й го срещнаха. Видя бенката на скулата й, кожата й беше светла, не е била на море, не се пече на слънце, хайде, достатъчно вече! Застана пред червената светлина на светофара и се загледа към другия тротоар. После се обърна, нещо го бодна. Завъртя глава, колкото да улови движението й, погледа – ако го е имало, е бил насочен към него. Тя го беше погледнала?

Пешеходците преминаха, пак стана червено. Тя разглеждаше витрината на първия магазин след ъгъла, манекени в дрехи. Той огледа внимателно обувките й без ток, имаше чорапи, продължаващи нагоре, невидими, но ги имаше. Полата показваше гола ивица от кръста, там, където започва блузата. Нищо прекалено, никакъв допълнителен цвят, тъмни обувки, тъмна пола, светла блуза, бледосива плетена чанта, кестенява коса – всичко някак нормално. Загледа се в отражението на лицето й. Беше свалила слънчевите очила от челото върху носа си, сега той не виждаше очите й. Поколеба се, междувременно жената направи крачка надясно. Дъхът му спря, играта беше прекрасна. Тя или знае, че я гледа, или той си въобразява. Беше го погледнала, но какво от това, просто отвърна на неговото зяпане. Дали е спряла заради него все пак? Ето я, прави няколко крачки, оправя чантата на рамото си, голяма плетена чанта с широки дръжки. Тръгва нататък по "Раковски". Отдалечава се. Нали той не очаква тя да се обърне и да му направи знак "ела!" – значи трябва да тръгне, трябва да върви след нея. Той тръгна.

***

– Докога ще ме измъчваш? Защо ме преследваш? Какво искаш?

"Моля?!", би трябвало да отговоря. "Ама какво сега стана изведнъж?" – би следвало да извикам, но аз само мигам и дори не се сещам да отворя уста.

Това е страх, да. Тя е гола освен всичко, да не забравяме.

– Не ви преследвам... – най-накрая успявам да го измисля, – и не ви познавам даже. Моля да ме извините.

– А аз те познавам, Петров!

Егати, казвам си, попаднах на луда. Но откъде ми знае името? Нещо започва да ми трепери отвътре, никак не обичам такива сцени, а съм между четири стени, в дома й, в жилището, сам влязох. Може би има и някакъв мъж, който сега ще се появи?

– Защо ме следиш, искаш да видиш с кого живея ли? Какво те интересува, нали не ме искаш? С никого не живея. Знаеш ли колко време мина? – замахва да ме удари, но не уцелва, разплаква се от яд: – А аз още ти пазя пижамата!

Тя вади някакви дрехи, абсолютно непознати за мен. Не си спомням да съм носил пижама, но сега ми изглежда удобно. Моята пижама, значи?

– Хайде, влез в мен, моля те! Знаеш ли колко време мина? Два месеца и двайсет и девет дни. Полудявам без теб. Хайде, направи го, стига се дърпа. Правим го вече, правим го!

Да ви кажа честно, заклевам се, не познавам тази жена, но тя ми говори най-мили имена и думи, плаче от време на време, вика "обичам те, не ме пускай, обичам те, ела още при мен, искам те, стисни ме, не знаеш колко те искам!", да ви кажа, говори ги тези неща като истински интелигентен човек, бих казал като интелектуалец – уж няма мръсни думи, нито една, но звучи страшно неприлично и възбуждащо, разтрепервам се чак, и няма да лъжа – хубаво е! И щеше да е още по-хубаво, ако не беше толкова неясно защо и как се случва. Но пък ако беше ясно и ако всичко си беше на мястото и ако знаех коя е тя и кой съм аз, ако имах и най-малка представа откъде ме познава и защо е скрила у дома си пижамата ми – ако знам отговорите на всички тия въпроси, никога нямаше да е така прекрасно.

Свършваме заедно.

"Когато продължително време наблюдаваш една отделна жена, постепенно започваш да виждаш несъразмерностите в нея; някаква особеност в позата, стойката, как държи изправена главата си. Някоя особена черта на лицето, в погледа. Постепенно осъзнаваш, че има нещо несъразмерно, нещо преувеличено. Разбираш, че е дошла погнусата" – такива неща се въртяха из главата му от доста време и не можеше да ги прогони. С носталгия и безцелно отчаяние, типични за неудачниците в градовете привечер, той си даваше сметка, че не се чувства щастлив, защото навярно е твърде умен.

Беше многолюдно на улицата. Срещу него вървяха жени. Не се притесняваше да ги гледа в упор. Не изглеждаше изпаднал, независимо как отвътре се чувстваше. Държеше гърба си изправен, внимаваше за движенията. Вероятно им се струваше като добра възможност: такъв самотен, крачи бавно, за никъде не бърза. Сигурно и любов ще прави бавно, продължително, спокойно.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    jonson avatar :-|
    jonson

    Празноооо, празно. Неясен спомен от сутрешна ерекция.

  • 2
    vasil69 avatar :-|
    Васик

    Погнусата се получава от съзнанието, че всичко в света се случва случайно и без причина. Човек се ражда от този момент насетне, докато преди това е пребивавал в безвременна вътреутробна идилия (в която, освен всичко останало, всички жени са Венери). Затова и не знаем нищо за миналото на този човек (нито той може да види в жените нещо повече от триумф на дисхармонията). Чувството за изгубената цялост, неосъзнатият порив да се върнеш в безметежната предметафизична утроба води до метафизичния стремеж да реконструираш света. Но трябва първо да преоткриеш себе си.

  • 3
    dumbo29 avatar :-|
    dumbo29i

    Да не кажа голяма дума, но защо си мисля че повечето хора днес се държат така инфантилно, без чувство за самоопределяне в ситуацията и първично принизяване на отношенията......аз след този разказ не се почувствах добре, празнина това беше усещането ми...

  • 4
    dark_dirk avatar :-|
    Симо

    Тази статия по-скоро е за Коспомолитан, а не за Капитал.
    Иначе добре написано. Описва добре усещанията и чувствата. Има и изненади в разказа. Ще се хареса на жените.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Където е сърцето

Където е сърцето

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK