Органът на мълчанието

Откъс от книгата на Ружа Лазарова

Ружа Лазарова


се завръща. Три години след "Мавзолей", книгата, донесла й положителни рецензии в България и Франция и номинации за престижни награди (наскоро и за Наградата за франкофонска писателка), родената в София писателка, с постоянно местожителство в Париж, отново отваря тежката тема за миналото. "Мавзолей", четвъртата книга на Ружа Лазарова, написана на френски, описва социалистическа и нова България през призмата на личните истории и страхове на три поколения жени от миналия век. В "Органът на мълчанието", нейният най-нов роман с предстояща премиера на български в края на месеца, в Париж, през 90-те години на миналия век, си дават среща две жертви на различни режими - оцелял от холокоста 70-годишен психиатър и два пъти по-млада от него анорексичка, носеща със себе си травмата на тоталитаризма. Смърт, страх, насилие, памет и оцеляване са само някои от ключовите думи, но според Ружа Лазарова в книгата има и водещ положителен момент. "Това са двама души, които са преживели много трудности, но вече са от другата страна на стената. В крайна сметка това е книга за живота, който продължава", казва авторката. И добавя: "Надявам се с тази книга вече да приключа с темата за миналото, която ме преследва." Ружа Лазарова се изправя пред класическия проблем на всеки пишещ еднакво добре на няколко езика. "Имах нужда от преводач. Не можех сама да превеждам себе си - страхувам се, че би се получила нова книга." "Органът на мълчанието" излиза в превод на Веселин Трандов, чест гост и на страниците на "Лайт". "От своя страна пренаписах превода", казва Ружа. Топката сега е в полето на френския издател. "Френският вариант вече не е съвсем актуален. Бъдещото издание би трябвало да бъде адаптирано към българското." Младен Петров

Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Още от Капитал