С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Неща / Разказ

3 8 ное 2012, 14:56, 7042 прочитания

Органът на мълчанието

Откъс от книгата на Ружа Лазарова

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg



Ружа Лазарова

се завръща. Три години след "Мавзолей", книгата, донесла й положителни рецензии в България и Франция и номинации за престижни награди (наскоро и за Наградата за франкофонска писателка), родената в София писателка, с постоянно местожителство в Париж, отново отваря тежката тема за миналото. "Мавзолей", четвъртата книга на Ружа Лазарова, написана на френски, описва социалистическа и нова България през призмата на личните истории и страхове на три поколения жени от миналия век. В "Органът на мълчанието", нейният най-нов роман с предстояща премиера на български в края на месеца, в Париж, през 90-те години на миналия век, си дават среща две жертви на различни режими - оцелял от холокоста 70-годишен психиатър и два пъти по-млада от него анорексичка, носеща със себе си травмата на тоталитаризма. Смърт, страх, насилие, памет и оцеляване са само някои от ключовите думи, но според Ружа Лазарова в книгата има и водещ положителен момент. "Това са двама души, които са преживели много трудности, но вече са от другата страна на стената. В крайна сметка това е книга за живота, който продължава", казва авторката. И добавя: "Надявам се с тази книга вече да приключа с темата за миналото, която ме преследва." Ружа Лазарова се изправя пред класическия проблем на всеки пишещ еднакво добре на няколко езика. "Имах нужда от преводач. Не можех сама да превеждам себе си - страхувам се, че би се получила нова книга." "Органът на мълчанието" излиза в превод на Веселин Трандов, чест гост и на страниците на "Лайт". "От своя страна пренаписах превода", казва Ружа. Топката сега е в полето на френския издател. "Френският вариант вече не е съвсем актуален. Бъдещото издание би трябвало да бъде адаптирано към българското." Младен Петров



В концлагера влязох девствен и това ужасно ме потискаше. Бях страшно срамежлив, нещо, което впоследствие драстично се промени, бог да ми прости. Не се осмелявах да се доближа до момичетата, бях изтъкан от комплекси. Впрочем, никога не бях заварвал и някого да прави любов. За сметка на това имаше много любовни истории, хората ми се доверяваха, бях си изградил вече репутация на терапевт, още преди дипломите. Говорим за ефирна и платоническа любов, нищо сексуално. Аз също бях влюбен, често си мечтаех за едно момиче.Но през последната година всичко това спря. Еротичните сьнища постепенно бяха изместени от сьнища за макарони, за бяла супа. Две години след войната, най-еротичното ми удоволствие си оставаше дълбоката чиния, пълна с мляко, макарони, много захар, масло и малко канела.

Не разбирах добре думата "пубертет", бях я научила теоретично. Не бях изживяла тези години, когато опаковката на детето се разкъсва и от нея изпълзява зрялата личност. Виждах как момичетата се закръглят, как ханшовете им се разширяват, как се наливат гърдите. Формите не ме притесняваха, напротив, харесвах ги, напомняха ми голите богини в италианската ренесансова живопис. Страхувах се от тежестта, която идваше с тях. Женствеността ме плашеше, понеже тежеше, ограничаваше движенията на тялото. Заради нея краката се триеха един в друг, а гърдите се клатеха – тя пречеше на тичането.


Моето тяло запази монолитната си форма, не му позволих да се промени. Или по-скоро, изменяше се както аз искам. Имах пълна власт над него, можех да му отнема някоя извивка или да му добавям закръгленост – бях художник наживо! Нямах много месо по скелета, затова и най-леките сблъсъци с предметите ми правеха синки. Обичах тези синини, те показваха до каква степен обвивката беше фина, до каква степен контактът между моето тяло и света беше интимен.

Единствената прилика между душевно болните анорексички и гладуващите хора, като тези, които са преживели депортациите, обсадата на Ленинград или окупацията на Париж, това е онази еуфория, което усещат в последния стадий на недохранването си. Гладната смърт не е чак толкова свирепа, колкото се предполага, жестоко е за този, който наблюдава; за този, който умира е неприятно в началото, после се свиква и човек гасне бавно, с няколко хубави халюцинации.

По всичко останало те се отличават. Хората, подложени на насилствен глад, се размекват, губят бързо жизнеността и желанията си и заприличват на блуждаещо стадо от изгладнели крави. При анорексичките физическата издържливост се утроява. Те учат и работят по цял ден, ходят на фитнес или на курсове по екзотични танци. Търчат насам-натам с техните двайсет и осем кила и успяват да умрат по средата на действието, в метрото, между две срещи, между две спирки. (...)




Окосмяването ме изненада, без да ме разтревожи, понеже не представляваше отличителен белег между двата пола. Космите на момчетата растяха също, всичко, което ме доближаваше до тях ме успокояваше. Чувах как гласовете им мутират, но не забелязвах, че погледът им към момичетата се изменя. Разбрах години по-късно, че той също е мутирал. Приятелките ми го усещаха и започваха да се обличат различно.

Обаче дамската конфекция, сведена до няколко модела, ме тормозеше точно колкото и униформата. Мерките не ми пасваха, явно нямах размерите на средностатистическата социалистическа жена. Синтетичните тъкани бяха отпечатали в спомена ми червено петно, като раздразнената от носенето им кожа. Тези рокли, скроени зле, с блудкави или пък крещящи цветове, не разхубавяваха, напротив – идеологията бълваше грозота.

Универсалният магазин, където тази груба женственост се продаваше, ме плашеше заради огромните си пространства и заради еднообразието на стоката. Страх ме беше и от държавните продавачки, които си отмъщаваха на гражданите за безбройните си битови фрустрации. "Много сте дебела за тази пола, а по-голям номер нямам в момента. Ама вие настоявате да я пробвате!" Склоняваха да дадат на клиента да пробва това, което желаеше. Бяха бавни, отегчени и презрителни, говореха ми на ти. "Сутиен ли искаш? Че то няма какво да сложиш вътре. "

Женствеността беше завоевание, което се печелеше извън системата. Тя изискваше да се научиш да шиеш, да оцветяваш платове, да приготвяш козметика. Битката се водеше донякъде в нелегалност, където се разменяха по-качествените продукти, и се печелеше с цената на голяма сръчност, находчивост и упорство. Не успявахме винаги да се изплъзнем от системата: за да се подстрижем при някой по-кадърен държавен фризьор, трябваше да търсим връзки и да благодарим после с шоколадови бонбони. Трябваше да наведем глава в името на женствеността.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

от архива: Кратка история на Европейския съюз от архива: Кратка история на Европейския съюз

Имало едно време в Европа

9 май 2018, 13079 прочитания

Аз съм от Перник 11 Аз съм от Перник

Значи ще победя, друга опция няма

21 юни 2015, 20135 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Разказ" Затваряне
Любовта в театъра

Диференциран ДПС

До какво реално ще доведат идеите за по-ниски ставки на ДДС, с които се заиграват политиците

На върха на рекламната стълбица. Отново

guts&brainsDDB стана агенция на годината за шести път в творческия рекламен конкурс ФАРА

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Sweet Dreams (Are Made Of This)

Ани Ленъкс изненада почитателите си с изложба-автопортрет

Пътят към голотата

Изложба с актова фотография на Георги Ст. Георгиев от началото на ХХ век