Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Органът на мълчанието

Откъс от книгата на Ружа Лазарова

7419 прочитания





Ружа Лазарова


се завръща. Три години след "Мавзолей", книгата, донесла й положителни рецензии в България и Франция и номинации за престижни награди (наскоро и за Наградата за франкофонска писателка), родената в София писателка, с постоянно местожителство в Париж, отново отваря тежката тема за миналото. "Мавзолей", четвъртата книга на Ружа Лазарова, написана на френски, описва социалистическа и нова България през призмата на личните истории и страхове на три поколения жени от миналия век. В "Органът на мълчанието", нейният най-нов роман с предстояща премиера на български в края на месеца, в Париж, през 90-те години на миналия век, си дават среща две жертви на различни режими - оцелял от холокоста 70-годишен психиатър и два пъти по-млада от него анорексичка, носеща със себе си травмата на тоталитаризма. Смърт, страх, насилие, памет и оцеляване са само някои от ключовите думи, но според Ружа Лазарова в книгата има и водещ положителен момент. "Това са двама души, които са преживели много трудности, но вече са от другата страна на стената. В крайна сметка това е книга за живота, който продължава", казва авторката. И добавя: "Надявам се с тази книга вече да приключа с темата за миналото, която ме преследва." Ружа Лазарова се изправя пред класическия проблем на всеки пишещ еднакво добре на няколко езика. "Имах нужда от преводач. Не можех сама да превеждам себе си - страхувам се, че би се получила нова книга." "Органът на мълчанието" излиза в превод на Веселин Трандов, чест гост и на страниците на "Лайт". "От своя страна пренаписах превода", казва Ружа. Топката сега е в полето на френския издател. "Френският вариант вече не е съвсем актуален. Бъдещото издание би трябвало да бъде адаптирано към българското." Младен Петров

В концлагера влязох девствен и това ужасно ме потискаше. Бях страшно срамежлив, нещо, което впоследствие драстично се промени, бог да ми прости. Не се осмелявах да се доближа до момичетата, бях изтъкан от комплекси. Впрочем, никога не бях заварвал и някого да прави любов. За сметка на това имаше много любовни истории, хората ми се доверяваха, бях си изградил вече репутация на терапевт, още преди дипломите. Говорим за ефирна и платоническа любов, нищо сексуално. Аз също бях влюбен, често си мечтаех за едно момиче.Но през последната година всичко това спря. Еротичните сьнища постепенно бяха изместени от сьнища за макарони, за бяла супа. Две години след войната, най-еротичното ми удоволствие си оставаше дълбоката чиния, пълна с мляко, макарони, много захар, масло и малко канела.

Не разбирах добре думата "пубертет", бях я научила теоретично. Не бях изживяла тези години, когато опаковката на детето се разкъсва и от нея изпълзява зрялата личност. Виждах как момичетата се закръглят, как ханшовете им се разширяват, как се наливат гърдите. Формите не ме притесняваха, напротив, харесвах ги, напомняха ми голите богини в италианската ренесансова живопис. Страхувах се от тежестта, която идваше с тях. Женствеността ме плашеше, понеже тежеше, ограничаваше движенията на тялото. Заради нея краката се триеха един в друг, а гърдите се клатеха – тя пречеше на тичането.

Моето тяло запази монолитната си форма, не му позволих да се промени. Или по-скоро, изменяше се както аз искам. Имах пълна власт над него, можех да му отнема някоя извивка или да му добавям закръгленост – бях художник наживо! Нямах много месо по скелета, затова и най-леките сблъсъци с предметите ми правеха синки. Обичах тези синини, те показваха до каква степен обвивката беше фина, до каква степен контактът между моето тяло и света беше интимен.

Единствената прилика между душевно болните анорексички и гладуващите хора, като тези, които са преживели депортациите, обсадата на Ленинград или окупацията на Париж, това е онази еуфория, което усещат в последния стадий на недохранването си. Гладната смърт не е чак толкова свирепа, колкото се предполага, жестоко е за този, който наблюдава; за този, който умира е неприятно в началото, после се свиква и човек гасне бавно, с няколко хубави халюцинации.

По всичко останало те се отличават. Хората, подложени на насилствен глад, се размекват, губят бързо жизнеността и желанията си и заприличват на блуждаещо стадо от изгладнели крави. При анорексичките физическата издържливост се утроява. Те учат и работят по цял ден, ходят на фитнес или на курсове по екзотични танци. Търчат насам-натам с техните двайсет и осем кила и успяват да умрат по средата на действието, в метрото, между две срещи, между две спирки. (...)

Окосмяването ме изненада, без да ме разтревожи, понеже не представляваше отличителен белег между двата пола. Космите на момчетата растяха също, всичко, което ме доближаваше до тях ме успокояваше. Чувах как гласовете им мутират, но не забелязвах, че погледът им към момичетата се изменя. Разбрах години по-късно, че той също е мутирал. Приятелките ми го усещаха и започваха да се обличат различно.

Обаче дамската конфекция, сведена до няколко модела, ме тормозеше точно колкото и униформата. Мерките не ми пасваха, явно нямах размерите на средностатистическата социалистическа жена. Синтетичните тъкани бяха отпечатали в спомена ми червено петно, като раздразнената от носенето им кожа. Тези рокли, скроени зле, с блудкави или пък крещящи цветове, не разхубавяваха, напротив – идеологията бълваше грозота.

Универсалният магазин, където тази груба женственост се продаваше, ме плашеше заради огромните си пространства и заради еднообразието на стоката. Страх ме беше и от държавните продавачки, които си отмъщаваха на гражданите за безбройните си битови фрустрации. "Много сте дебела за тази пола, а по-голям номер нямам в момента. Ама вие настоявате да я пробвате!" Склоняваха да дадат на клиента да пробва това, което желаеше. Бяха бавни, отегчени и презрителни, говореха ми на ти. "Сутиен ли искаш? Че то няма какво да сложиш вътре. "

Женствеността беше завоевание, което се печелеше извън системата. Тя изискваше да се научиш да шиеш, да оцветяваш платове, да приготвяш козметика. Битката се водеше донякъде в нелегалност, където се разменяха по-качествените продукти, и се печелеше с цената на голяма сръчност, находчивост и упорство. Не успявахме винаги да се изплъзнем от системата: за да се подстрижем при някой по-кадърен държавен фризьор, трябваше да търсим връзки и да благодарим после с шоколадови бонбони. Трябваше да наведем глава в името на женствеността.

Аз имах дълга коса и хипарска рокля,

подарена от една приятелка на майка ми, единствената жена, за която знаех, че е пътувала в чужбина. Обичах тази рокля, нейните цветове бяха подривни. Стопроцентовият мек памук прокарваше по кожата ми тръпката на свободата.

Един ден тичах заради нея, за да избягам от милиционерите. Бяхме няколко съученици, с дълги коси, пушехме в двора на една сграда, а всичко това бе забранено. Бяхме натъпкали униформите си в чантите, отдолу носехме дънки, цветове, скъсани тениски – бяхме подривни. Съседите ни бяха издали. Докато тичахме открих, че женствеността може да коства свободата: момичето, чието дишане чувах зад гърба си, имаше тежки цици; милиционерите я хванаха.

При освобождението на лагера от американците, сексуалността изригна брутално. Югославяните, пристигнали няколко месеца по-рано, бяха гладували по-малко и имаха все още сексуален апетит. Двете сестри, в които бях влюбен, си намериха любовници от Черна гора. Всеки спеше с всеки, освен мен. В деня след освобождението се раболях от петнист тиф и изпаднах в кома. Тези десет дни в безсъзнание изтриха много спомени от лагера. Именно затова се страхувам да не започна да си съчинявам, когато свидетелствам за нацизма и за Холокоста.

Отношенията между момичета и момчета оставаха непроницаеми за мен. Усещах, че трябва да водят до секса, но какво беше сексът? Цензорите на властта владееха до съвършенство ножиците и гумата. Събрани в комисии по културата, те изрязваха от филмите голотата, телата, които се преплитат, и изтриваха грижливо чувствеността от книгите. Сексуалните думи бяха забранени и избиваха в просторечието, където тържествено се завръщаха под формата на вулгаризми. Думите за секса бяха толерирани единствено в псувните. Така и не разбрах с какво сексуалността заплашваше социалистическата държава. Защо беше толкова страшна?

Интимността, благодатната почва, от която пониква физическата любов, липсваше. Тя не съществуваше нито в апартаментите, където живеехме наблъскани с баби, дядовци или братовчеди, нито навън. Там – по улици, градинки и скрити ъгли – гъмжеше от уши и очи на съседи и доносници, истински или въображаеми, понеже страхът преувеличаваше опасността. А липсата на интимност ни правеше уязвими.

Правих любов за пръв път в едно мазе. Трудно ми беше да намеря думи да отключа нейната дървена врата и да я опиша. Мухлясали стени, малко отворено прозорче под тавана, което гледаше към улицата, паяжини... Крака, които от време на време минават. Легло и стол, на който хвърлихме дрехите си. Целувахме се, а после момчето разгъна един чаршаф върху леглото. Усетих пружините да се забиват в гърба ми, когато той легна върху мен; леглото изскърца. На паяжината горе в ъгъла се беше закачил черен паяк. Затворих очи, съсредоточих се. Когато всичко свърши, той стана, потършува в чантата си, извади бутилка водка, отпи и ми предложи. Отказах с поклащане на глава, останах легнала, опитвах се да усещам. Той сгъваше чаршафа докато аз се обличах. Последвах го в коридора. Стълбите се изкачваха към светлината, надигах глава, за да я видя.

Липсата на романтичност в тези спомени събуждаше болката. В това мазе трябваше да си сгуша душата, за да оцелея, за да любя. По късно научих, благодарение на една от онези промени в историческите перспективи, които падането на Стената ни донесе, че мазето е представлявало лукс, защото позволяваше да се усамотиш, да бъдеш извън контрол. Хората си ги озбавеждаха и развиха в тях дейности, майсторене, четене, секс – мазето бе вид свобода. Всъщност именно в мазетата се разви първата свободна търговия на демокрацията: там започнаха да се продават цигари, алкохол, кафе.

Сексуалността беше невидима, освен по време на бригадата, вечер, когато бяхме заменили униформата с нощница. Бяхме трийсетина момичета в едно общо помещение, с три редици железни легла и два ключа за осветлението. След като неоновите лампи угаснеха, момчетата отваряха внимателно вратата и се шмугваха в тъмното. Скоро спалнята се изпълваше със скърцане и пъшкане.

– Дори и сексът го правехме колективно, казах аз.

Бях минал петдесетте, когато се освободих сексуално в главата. Случи се в един нощен влак, който ме водеше нанякъде. Една млада германка, яка и щедро надарена, влезе в моето купе. Имаше червени коси. Изпод широката й риза се разнасяше силна миризма, която ме възбуди и предизвика необуздано желание да се любя с нея. Усмихвах й се, предложих й цигара, казах, че съм бивш концлагерист, за да я запленя. Не знам дали спа с мен от чувство за вина или заради удоволствието, но аз, въпреки физическата диспропорция, или може би именно заради нея, имах чувството, че правя любов като гръцки бог.


3 коментара
  • 1
    gallnare avatar :-|
    Мария

    Интересна авторка, отбелязвам си я. Малко ме озадачава, че многоезичието й я кара да се чувства несигурна. Сигурно познава житие-битието на автори като Дж.Конрад, Песоа, Борхес...

  • 2
    marin avatar :-|
    Марин

    Такъв тип литература я усещам като чужда, европейска, не българска, но не в лошия смисъл. Предполагам, че ще е интересна и на чужденци.
    Поздравления за авторката!

  • 3
    desislavaspasova avatar :-|
    spassovadesislava

    "Мавзолей" е чудесен роман. С удоволствие ще прочета и този!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK