Любовта в театъра
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Любовта в театъра


Боряна Нейкова е студент от I курс във Факултет по журналистика и масови комуникации в СУ "Св. Климент Охридски" и е победител в конкурса за студенти за есе на продуцентска къща "Арт Кейс"

"Едно от най-обичаните и разпространени суеверия е това, че всеки човек има свои определени качества, че е добър, зъл, умен, глупав, енергичен, апатичен и т.н. Хората обаче не са точно такива. Ние можем да кажем за един човек, че той по-често бива добър, отколкото зъл, по-често умен, отколкото глупав, по-често енергичен, отколкото апатичен, и обратно, но няма да бъде справедливо, ако кажем за един, че е добър или умен, а за друг, че е зъл или глупав. А ние винаги тъй разделяме хората. И това не е право. Хората са като реките: водата във всички е еднаква и навред е една и съща, но всяка река бива ту тясна, ту бърза, ту широка, ту тиха, ту чиста, ту студена, ту мътна, ту топла. Така и хората. Всеки човек носи в себе си наченки на всички човешки качества и понякога проявява едни, понякога други, а понякога съвсем не прилича на себе си, без да е изменил нещо от същността си. У някои хора тия промени биват особено резки"

Лев Толстой

Няма по-голямо Аз от онова, което заявява драмата, тъй както няма суета, по-голяма от тази на драматурга. Ами героите? Те се раждат от натрапчивата нужда на автора да прошепне нещо за себе си, в съчетание с параноичния страх, че то ще бъде чуто. Сред декора на повествованието шарените кукли играят своя живот. Ръката, която ги води, е скрита под масата. Публиката си мисли, че вижда на сцената множество различни герои без да съзнава, че той е винаги само един. Неговата смелост се отприщва единствено през дървената уста на една кукла. Движението на пръстите, с което възпроизвежда нейната реч, му дава увереността и куража да изрече истината с цялата и извратеност. Така той е спокоен, че цялата ярост и негодувание ще бъдат запратени по куклата, тя ще поеме върху себе си тяхната тежест, тя ще получи една от двете най-тежки присъди – всеобща любов или всеобщо презрение. Творецът обича своите кукли, но е готов да ги жертва от любов към самия себе си. А теб оставя да мислиш, че сядайки в публиката ще видиш на сцената различни образи, разнолики души. Не ти прошепна от последния ред драматургът, че ти предстои да се срещнеш със себе си. С още и още твои същности, не намерили място в рамките на това, което сам си нарекъл реалност. Ще заобичате ли театъра от любопитство към онова, спотаеното? А ще продължите ли все така да го обичате, когато бъдете пред себе си позорно разобличени, когато той изкара от мрака всички онези бесове, всички дремещи дракони, от които сами се страхувате? Дръзва ли някой да остане верен на театъра, когато разпознае на сцената себе си? Когато театърът го застави в сблъсъка на доброто със злото да вземе страна на един от героите, изначално водещи битка във всяко съзнание? Нима не поставя именно театърът знаците по пътя на истината за нашите същности? Не е ли именно театърът вратата към достойния избор на човешката личност?

За да открехне вратата, драматургът трябва винаги да е няколко крачки пред своята публика. И все пак именно той е човекът, у когото живеят най-страшните зверове и чудовища. Цял живот той се учи как да живее с тях, след като рано или късно се отказва да ги опитоми. Той ги храни, наглежда и понякога ги пуска извън клетките под внимателно наблюдение. Разучава ги, говори си с тях и ги обича. А когато понякога (има такива дни) те подивеят, разболеят се, или станат твърде опасни за него и за самите себе си, той превръща своя зоопарк в концлагер, за да ги озапти. Там той полага нужните грижи за всяко от тях и, когато оздравеят, ги връща отново по клетките им, откъдето ги пуска понякога, за да му покажат те още един нов свят. Или да го разкъсат. Рискът е краен, но такъв е и Творецът. Той знае, че най-голямата му сила се крие в мощта на всички онези Азове, затворени в клетките на зоопарка. Онези зверове, които непрестанно ръмжат, хапят и драскат по душата му, но именно така те изкарват от него най-дълбоките тайни. Онези, които създават изкуство.

Драматургът има една единствена всепоглъщаща слабост - бои се и в съня си да не умре неразбран. Или още по-лошо - да бъде разбран напълно. Драматургът – това е един човек, в когото живеят множество човешки образи. Докато са още в главата му, неговите герои не са нищо повече от прозрачни стъкленици, в които Той държи ембрионите на своите Азове. Когато те пораснат достатъчно, стъклото се чупи. По свой образ и подобие, Драматургът е създал от тях хора, с лице и име, които затваря завинаги в нея. В драмата – сиропиталище за идеали. Зоопарк за зверове. Концлагер за характери.

Трудно е съзнателно, отговорно, безотказно да обичаме театъра. Той безмилостно и непреклонно е там, на края на малката уличка, с врати, отворени към истината за разноликите наши същности. За да ни учи как да обичаме себе си. За да можем да обичаме другия.


25 коментара
  • 1
    cash_dani avatar :-|
    cash_dani

    браво! непретенциозно и силно!

  • 2
    mnikolova avatar :-|
    Марияна

    "В драмата – сиропиталище за идеали. Зоопарк за зверове. Концлагер за характери." - много точно казано!

  • 3
    lot49 avatar :-|
    lot49

    Концлагер за характери?
    Заради младостта на авторката може само да й пожелаем успех и да се развива. Но така общо се пишеше през социализма. Без тези, аргументи. Само словоизлеяния. Не ми допада.

  • 4
    bogry avatar :-|
    BoGry

    "Ами героите? Те се раждат от натрапчивата нужда на автора да прошепне нещо за себе си, в съчетание с параноичния страх, че то ще бъде чуто."
    Това е наистина добро! Браво, момиче! Утре ще прочета есето пак!
    Поздрави!

  • 5
    lot49 avatar :-|
    lot49

    До коментар [#4] от "BoGry":

    Що за глупости? Ако нуждата за изявяване се смесваше с параноята, никога нямаше да има театър, пиеси.

  • 6
    bogry avatar :-|
    BoGry

    До коментар [#5] от "bobop77":
    Явно не сте пишещ човек, а ако сте, може би не сте вникнали достатъчно добросъвестно в цитата, на който се спрях. Всеки автор влага в героя си нещо от себе си - както положително, така и отрицателно. Но е лично! Оттам идва и параноята и тя не е това, което вие сте разбрали, а е от споделянето на нещо лично, което става общо достояние и всеки може да го прочете според нивото на собствения си интелектуален статус! Както, впрочем, сте постъпили и вие!

  • 7
    zeppelin avatar :-?
    zeppelin

    Произведението е много добро! Отлично бих казал дори. Наричам го произведение, тъй като за мен това не е есе. Не омаловажавам безспорните му качества, както и очевидния талант на авторката. За мен тук структура на есе не е налице. Освен това не е спазено и изискването за обем, което бяха поставили организаторите. Все неща, които наглед са дребни за гениалността на самия текст. На мен лично (и го казвам без ирония, поради може би ограничения ми в сравнение с този на авторката, умствен багаж) ми трябваха 3-4 пъти концентриран прочит, за да схвана основата и самата постройка на текста. Все още има неща, които не разбирам и които не ми се струват във връзка с темата, но това отново си е мой проблем. Като извод, ако мога да дам съвет на авторката, той не би бил свързан със стила й или качествата й като творец, а с поставените й условия. Защото в крайна сметка дори и в хаоса има правила. Иначе поздравления. Това е едно от най- качествените неща, които някога съм чел, написани от човек на нашата възраст!

  • 8
    bogry avatar :-|
    BoGry

    До коментар [#7] от "zeppelin":
    [quote#7:"zeppelin"]Освен това не е спазено и изискването за обем, което бяха поставили организаторите.[/quote]
    О, вие сте от лично засегнатите! Оттам и последващата ирония, която не е невидима дори за вас, който смятате, че сте я покрили! Не познавам това момиче, вече се улавям, че почвам да участвам в дискусията заради самия спор! Нейсе, запуши я!
    [quote#7:"zeppelin"](и го казвам без ирония, поради може би ограничения ми в сравнение с този на авторката, умствен багаж)[/quote]
    Ама вие я познавате лично?!
    [quote#7:"zeppelin"]Това е едно от най- качествените неща, които някога съм чел, написани от човек на нашата възраст![/quote]
    Ясно! Освен това я харесвате! Просто кръстосвате шпаги на друго ниво?! Давайте! Аз се оттеглям...

  • 9
    lot49 avatar :-|
    lot49

    До коментар [#6] от "BoGry":

    Пак да ти повторя, няма как да си нарцис и искаш да пишеш за публика и след това да чувстваш параноя как щяла да те разбере Минка от Поликраище. Хайде стига с тези евтини номера!

  • 10
    bogry avatar :-|
    BoGry

    До коментар [#9] от "bobop77":
    Аз не си позволих форма на "ти", защото не ви познавам! Няма да го направя и сега. Но понеже ми се струвате добронамерен, ще се опитам да обясня. Има нещо сакрално в това, да пишете или да рисувате и да искате да го видят и прочетат повече хора! Хем ви се иска, хем - не! Иска ви се, защото все пак имате нужда от оценка, или критерий, или най-малкото някакво отношение! Не ви се иска, защото... Представете си, че сте художник и сте нарисували шедьовър! Той е такъв според вас, знаете, че е така, но ако никой не го оцени (купи), няма как да знаете истинската му цена! И изпадате в дилема. Ако го продадете, ще знаете (поне приблизително) цената му. Ако не го - само ще си мислите, че е ценна картината, но представа няма да имате!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK