С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Неща / Разказ

1 6 дек 2012, 13:36, 7051 прочитания

Пир в бърлогата

"Пир в бърлогата" на Хуан Пабло Вилялобос, превод от испански Нева Мичева, изд. "Жанет 45"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Пир в бърлогата

Фотограф: Нева Мичева

"Пир в бърлогата" е дебютният роман на новото обещание на мексиканската литература Хуан Пабло Вилялобос (р. 1973) – икономист по образование и публицист по призвание. След излизането й през 2010 г. книгата беше преведена на 16 езика, последният от които – български. През 2011 г. английското издание на "Пира" бе номинирано за престижната Guardian First Book Award, както и за Newton First Book Award на Панаира на книгата в Единбург. През 2012 г. текстът беше изигран на театрална сцена, а правата му бяха откупени за филмиране. През същата година излезе и втората книга на Вилялобос, отново в духа на личния му ироничен и политически пристрастен "немагически реализъм" – "Ако живеехме на нормално място". Ето как авторът описва първия си роман, от който предлагаме откъс: "Пир в бърлогата" разказва за Точтли, момченцето, което иска ново попълнение за личната си зоологическа градина. Либерийски хипопотам джудже ли? Ама, разбира се, защо не? Защо да се ограничава с куче, котка или канарче? Естествено е да си помислим, че ако едно дете си пожелава хипопотам за домашен любимец, отношенията му с реалността са, така да се каже, нереалистични. "Той имаше нереалистични отношения с реалността", харесва ми как звучи. Проблемът обаче е, че Точтли има причини да си мисли, че може всичко да си позволи в този живот. Татко му Йолкаут е могъщ наркобос. Двамата живеят изолирани в огромно, луксозно и свръхкичозно имение в затънтено място. Имат тигри и лъвове. Волиери с екзотични птици. И се впускат в приключение, за да набавят на малкия едно рядко животно на прага на изчезването.

Не е лъжа, че Точтли има странни отношения с реалността. Всъщност по-добре да ги определим като екстравагантни, защото в Мексико се казва, че странното е брат на грозното. Винаги носи шапка. Чете си речника преди заспиване и вади трудни думи. Харесва французите, изобретатели на гилотината и филмите със самураи с мълниеносни саби. Из стаите на имението дефилират разни хора, общо тринайсет или четиринайсет: частният учител на Точтли, слуги, убийци, проститутки, дилъри, корумпирани политици. Масатсин е наставникът на Точтли и се грижи да го възпитава и да го образова с фундаментални за всяко латиноамериканско дете неща, като например че грингос са виновни за всичко. Мръсните гадни янки. И още: испанците ни отмъкнаха парите.


В пресата писаха, че имението от "Пир в бърлогата" е метафора на съвременно Мексико, изпаднало в състояние на колективна психоза поради войната срещу дрогата на президента Калдерон. Определиха книгата заедно с други нови произведения като "наркороман", жанр, който доскоро процъфтяваше в Колумбия. Но Точтли не разказва епичната история на един престъпник, а нещо интимно и семейно: ежедневието на баща, обсебен от идеята, че трябва да защити сина си, и на син, който се опитва да се научи да живее. "Написах този роман за първото си дете, затова за мен той си остава разказ за невинността, самотата и властта, за действителността на моята страна, която е и негова, това ранено Мексико."

Илюстрация


Според някои хора съм твърде зрял за възрастта си. Главно защото си мислят, че ми е рано да знам трудни думи. Част от трудните думи, които знам, са: мерзък, злополучен, опрятен, покъртителен и мълниеносен. Всъщност хората, според които съм твърде зрял за възрастта си, не са много. Работата е там, че имам малко познати. Не повече от тринайсет-четиринайсет души, от които общо четирима казват, че съм твърде зрял. Казват, че изглеждам по-голям. Или обратно, че съм прекалено малък за тези неща. Или обратно на обратното: понякога дори ме вземат за джудже. Аз обаче не мисля, че съм твърде зрял. Просто си имам един трик като фокусниците, които вадят зайци от цилиндри, само дето аз вадя думи от речника. Всяка нощ, преди да заспя, чета речника. Останалото го прави моята памет, която е много силна, направо мълниеносна. Йолкаут също не мисли, че съм твърде зрял. Според него съм гений, казва ми:

- Точтли, диваненце недно, ти си няк’ъв гений – и ме гали по главата, а ръцете му са отрупани със златни и диамантени пръстени.



При всички положения има повече хора, според които съм странен – общо седем. Само защото много обичам шапките и винаги нося шапка. Носенето на шапка е хубав навик на опрятните. В небето има гълъби и те ходят по нужда. Ако не ползваш шапка, рано или късно ще ти оцапат главата. Гълъбите нямат срам. Вършат си свинщините пред всичко живо, ей така, както си летят. А нищо не им пречи да се скрият между клоните на дърветата и да не се налага през цялото време да гледаме нагоре и да се притесняваме за главите си. Шапките освен това, ако си струват, служат за отличаване. Тоест шапките са като кралските корони. Ако не си крал, можеш да носиш шапка, за да се отличаваш. А ако не си крал и не носиш шапка, в крайна сметка се оказваш обикновен никаквец.

Аз не мисля, че съм странен, понеже нося шапки. Пък и странното е брат на грозното, както казва Синтеотъл. Но странен или не, поне със сигурност съм мъжко момче. Например не седя да рева, защото си нямам майка. Човек, като си няма майка, обикновено се скъсва от рев, литри сълзи, общо по десет или дванайсет на ден. Но аз не плача, защото онези, които плачат, са женчовци. Когато съм тъжен, Йолкаут ми казва да не хленча, казва:

- Дръж се, Точтли, дръж се като мъжко момче.

Йолкаут е татко ми, но не обича да му викам татко. Според него ние сме най-страхотният отбор мъжки момчета в радиус от поне осем километра. Йолкаут е реалист и затова не казва, че сме най-добрият отбор във Вселената или най-добрият отбор в радиус от осем хиляди километра. Реалистите са хора, които си мислят, че реалността не е каквато си я мислиш. Това Йолкаут ми го каза. Реалността е каквато е и готово. Няма начин. "Нека бъдем реалисти" е любимият израз на реалистите.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

от архива: Кратка история на Европейския съюз от архива: Кратка история на Европейския съюз

Имало едно време в Европа

9 май 2018, 13564 прочитания

Аз съм от Перник 11 Аз съм от Перник

Значи ще победя, друга опция няма

21 юни 2015, 20697 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Разказ" Затваряне
"Панталеон и посетителките"

Откъс от "Панталеон и посетителките" (превод Емилия Юлзари, цена 16 лв., 240 стр., изд. "Колибри") на испано-перуанския писател и Нобелов лауреат за литература – Марио Варгас Льоса.

Още от Капитал
Трудни времена за SoftBank

След фиаското с WeWork империята на Масайоши Сон има нужда от промяна

Тази карта ми излезе златна

Защо лихвите по кредитни карти не падат и как да платим по-малко по тях

Пресъхналият Перник

Приблизително 60 хил. души ще бъдат засегнати от бъдещия воден режим в област Перник

Европа и светът според Макрон

Френският президент е прав за проблемите на ЕС. Но не успява да намери партньори за решаването им

Ново място: Смесен магазин "Зоя"

Веригата за био продукти се разширява с обект на пл. "Гарибалди"

20 въпроса: Силвия Великова

Казва, че не знае какво е рутина. И това личи от факта, че толкова години тя не е загубила хъса да задава въпроси

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10