С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Неща / Разказ

30 яну 2013, 12:02, 3455 прочитания

Тувия се връща

На Шмулик

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Още по темата

Прегръдка от бъдещето

Израелският писател и режисьор Етгар Керет за новата си книга на български и литературата в бъдеще време

25 апр 2014

Чудеса и подробности

Етгар Керет, "Асамтой", пр. от английски Милена Варзоновцева, ИК "Жанет-45", С., 2013

8 мар 2013
"Тувия се връща" е разказ от "Асамтой", третата книга на израелския писател Етгар Керет в поредицата на издателство "Жанет 45" "Кратки разкази завинаги", в която досега бяха публикувани сборници на Роберто Боланьо, Туве Янсон, Аугусто Монтеросо, Давид Албахари и други. "Асамтой" излиза в края на януари, а в края на февруари 2013 г. авторът ще гостува за пореден път в България, за да я представи на читателите.

Превод от английски: Милена Варзоновцева

Получих Тувия на деветия си рожден ден от Шмулик Равия, най-големия скръндза в класа. За негов късмет кучката му родила точно в деня на купона. Пръкнали се четири малки, които чичото на Шмулик тръгнал да дави от моста на река Аялон, та Шмулик, само и само да не дава пари за общия подарък от съучениците, отървал едно и ми го подари. Палето беше шепа кокали и вместо да лае, по-скоро хриптеше. Закачеше ли го някой обаче, издаваше дълбоко ниско ръмжене, което хич не отговаряше на крехката му възраст и в крайна сметка звучеше смешно – все едно дребният имитира голямо куче. Точно заради това го нарекох Тувия, по името на Тувия Цафир – оня тип от телевизията, дето имитира политиците.

Още от първия ден баща ми разви тотална неприязън към Тувия. И Тувия не си падна кой знае колко по него. Истината е, че кучето не харесваше никого освен мен. От самото начало, от съвсем невръстен, той лаеше по всичко живо. А когато поотрасна, взе и да се нахвърля на всеки, който го доближи. Дори Саар, който по принцип не говори лошо за никого, заяви, че кучето ми е откачено. На мен обаче Тувия нито ми се зъбеше, нито ми налиташе. Само подскачаше наоколо и ме ближеше, а ако се отдалечах малко, почваше да скимти. Саар казваше, че това нищо не означава, понеже аз съм човекът, който го храни. Но я колко кучета лаят дори по хората, които ги хранят. Бях убеден, че приятелството ни не е заради храната, че Тувия наистина си ме харесва. Просто така. Без причина. Иди го разбери това ми ти куче. Важното беше, че е от сърце. Сестра ми Бат-Шева например също го хранеше, а той зверски я мразеше.


Сутрин, като тръгвах към училище, Тувия искаше да идва с мен, но аз го оставях вкъщи, защото ме беше страх да не се развилнее. Дворът на къщата ни бе ограден с телена мрежа и понякога, когато се прибирах, заварвах Тувия да лае през нея по някой невинен нещастник, дръзнал да мине по нашата улица. Толкова побесняваше, че се блъскаше в оградата. В мига, в който ме забележеше обаче, просто се разтапяше. Повличаше корем по земята, размахваше неистово опашка и с лай ми съобщаваше за всички гадове, които му бяха тъпкали улицата и късали нервите този ден – какъв късмет са извадили да минат метър. Вече беше хапал един-двама, но за мое щастие те не се оплакаха: баща ми бездруго само чакаше удобен случай да се отърве от Тувия.

И го дочака. Тувия ухапа сестра ми и се наложи да я карат в болницата да я шият. Когато се прибраха, баща ми напъха Тувия в колата. Веднага разбрах какво е намислил и се разплаках. Мама каза на татко:

– Хайде де, Шаул, прости му този път. Все пак това е на малкия кучето. Виж го как се разстрои.



Татко нищо не каза, само извика батко да иде с него.

– И аз имам нужда от него – опита отново мама. – Той е куче-пазач, варди ни от крадци.

Татко рязко се спря точно преди да влезе в колата и рече:

– За какво ти е куче-пазач? Някой някога да е крал нещо в този квартал? А и какво има за крадене?

Хвърлили Тувия в реката и постояли малко, за да се уверят, че течението го отнася. Знам това, защото батко ми разказа. Но на никого не съм споменавал. И с изключение на нощта, в която го откараха, дори и не плаках.

След три дни Тувия се появи пред училище. Чух го да лае отвън. Беше адски мръсен и вмирисан, но като цяло съвсем същият. Бях горд, че се върна. Значи в приказките на Саар, че не ме обичал истински, нямаше нищо вярно. Ако се имахме само заради храната, той не би се върнал право при мен. А и беше умно от негова страна да ме потърси в училище. Защото, ако беше отишъл у нас, тате не знам на какво щеше да го направи. Така или иначе, щом стигнахме вкъщи, татко пак поиска да го разкара. Но мама каза, че може би Тувия си е взел поука и повече няма да прави бели. Измих го с маркуча на двора, а татко заяви, че оттук нататък Тувия ще е постоянно вързан и ако пак сгафи – край.

Оказа се, че Тувия не си е взел никаква поука. Само беше допълнително изперкал. И сега всеки път, като се върнех от училище, го заварвах да лае като луд по куцо и сакато. Един ден се прибрах и не го открих на обичайното му място. Татко също го нямаше. Мама каза, че дошли някакви граничари, които били чули, че Тувия е куче със страхотен хъс, и поискали да работи за тях. Отсега нататък щял да бъде куче разузнавач и да лови терористите, които се опитват да се промъкнат през границата. Престорих се, че й вярвам. Същата вечер, когато татко се прибра с колата, мама му пошепна нещо на ухо, а той поклати глава. Този път карал около сто километра чак до Гедера, преди да пусне Тувия, само и само да е сигурен, че кучето няма да се върне. Знам това, защото батко ми каза. Каза също, че този път било, понеже сутринта Тувия успял някак си да се изхлузи от веригата и да ухапе не друг, а общинския кучкар.

Сто километра си е доста път, дори с кола, а пеш е хилядократно повече, особено ако си куче, чиито крачки са четири пъти по-малки от човешките. Но три седмици по-късно Тувия се върна. И пак дойде да ме чака пред училище. Дори не излая, като ме видя. Толкова беше изтощен, че само размаха опашка, без да се надига от земята. Занесох му вода, а той пресуши поне десет панички. Като го видя, татко не можа да си повярва на очите.

– Това куче си е чисто проклятие – каза той на мама, а тя бързо донесе на Тувия малко кокали от кухнята.

Същата вечер го взех при мен в леглото. Той заспа пръв и цяла нощ скимтя и ръмжа, и се зъби на всички, дето го дразнеха в съня му.

В крайна сметка Тувия взе, че си го изкара на възможно най-неподходящия човек, а именно баба. Дори не я ухапа. Просто й скочи и я събори. Излезе й кофти цицина. Всички се втурнаха да я изправят. Аз също. После мама ме прати до кухнята за чаша вода и като се върнах, видях баща ми да влачи Тувия към колата. Беше му паднало пердето и с мама дори не се опитахме да го спрем. Знаехме си, че натам вървят нещата. Татко отново помоли брат ми да го придружи, но този път го накара да си вземе и автомата. Брат ми отбиваше военната си служба като готвач, но въпреки това му бяха зачислили оръжие. Той отначало не схвана и попита баща ни за какво му е автомат. А татко отговори, че му трябва, за да престане Тувия да се връща.

Завели го на градското бунище и стреляли в главата му. Батко каза, че Тувия дори не разбрал какво се случва. Бил в добро настроение и супер впечатлен от всички интересни работи, които се въргаляли из боклука. И изведнъж – дууум! От момента, в който чух това, просто престанах да мисля за Тувия. Всичките предишни пъти не ми излизаше от главата – все се опитвах да си представя къде е и какво прави. Но сега вече нямаше какво да си представям, така че се постарах изобщо да не мисля за него.

След половин година Тувия се завърна. Чакаше ме в двора на училището. Единият му крак се влачеше, лявото му око беше затворено, а челюстта му изглеждаше напълно парализирана. Но в мига, в който ме видя, се израдва, все едно нищо не се е случвало. Когато го прибрах вкъщи, татко още не се беше върнал от работа, а и мама я нямаше. Но като си дойдоха, дума не обелиха. Това беше. Тувия остана. Цели дванайсет години. Накрая умря от старост. И повече никого не ухапа. Само понякога, когато покрай оградата минеше колоездач или се чуеше шум, виждахме как Тувия се наежва и тръгва да се хвърля, но силиците винаги го напускат насред път.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Какви са вашите отношения с парите
Покажете как харчите и ще ви кажем какъв герой сте

Разберете ТУК

Разбирате ли се добре с парите?



Прост въпрос, чийто отговор обаче често затруднява. За някои хора парите са просто символ за личен или професионален успех. Други ги възприемат като средство за по-висок социален статус и неговата демонстрация без значение дали са щастливи или не.

Направете този бърз и забавен тест, за да разберете какъв герой сте, как харчите, какви са рисковете и как да подобрите отношенията с парите си.


capital.bg/partners/unicredit

Прочетете и това

от архива: Кратка история на Европейския съюз от архива: Кратка история на Европейския съюз

Имало едно време в Европа

9 май 2018, 11796 прочитания

Аз съм от Перник 11 Аз съм от Перник

Значи ще победя, друга опция няма

21 юни 2015, 19170 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Разказ" Затваряне
Центурия. Сто малки романа река

Догодина - нов главен прокурор и 10 млрд. лв.

Който управлява през 2019 г., ще участва в избора на заместник на Цацаров и разпределянето на скъпи поръчки

Защо Брюксел вдигна ръце от България

Основната причина за провала на мониторинга е, че ЕК просто нямаше достатъчно правомощия да наложи промените.

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Живот след живота

Режисьорката Петя Накова за новия си роман, в който документира битката с рака на гърдата

Всичко е игра

Изложба изследва сложното взаимодействие между видеоигрите и реалността

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 17.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Нов вицепремиер в кабинета; ЕК срещу Италия заради бюджета

Емисия

DAILY @7PM // 21.11.2018 Прочетете