С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Неща / Разказ

22 фев 2013, 13:05, 5706 прочитания

Центурия. Сто малки романа река

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


"От дете обичам чудатите и непотребни идеи, предпочитам победените животни, измиращите раси, миниатюрните страни, известни единствено със своите крещящо ярки пощенски марки и шарени знамена; племената с непонятни ритуали; мъчните, оплетени езици, говорени от малко на брой планинци с чепат характер, които живеят сред непристъпни ждрела и се прехранват с лишеи и резливо козе мляко отвъд недостъпния предел на елите. Дълго съм се ровил из перипетиите на мънички секти, изтребени с праведна ярост от съответните правоверни; фантазирал съм си живота и премеждията на императори, известни само от една монета – някоя сестерция от малкото, изсечени с техните ликове в интервала между абсурдното им попадане във властта и стремглавата им и (нищо чудно) насилствена, отвратителна смърт. С две думи, смятам, че елементът на маловажност е необходим при търсенето на всяко нещо, което си заслужава да бъде обичано...", така смята италианският писател и журналист Джорджо Манганели (1922 –  1990), преводач на По и Елиът и автор на пътеписи от Китай, Исландия, Пакистан, Ирак, Аржентина. За близо 30 години творчество Манганели публикува над 20 книги, първата от които, "Хиларотрагедия", излиза през 1964-а. Сред последвалите я са есеистичната "Литературата като лъжа" (1967), сборниците със статии "Алманах на самнитското сираче" (1973) и "Импровизации за пишеща машина" (1989), "кавърверсията" по Карло Колоди "Пинокио: една паралелна книга" (1977) и др.

Представените тук разкази са от най-акламираното произведение на Джорджо Манганели: "Центурия. Сто малки романа река" (1979), чиято първа публикация на български е предвидена за април 2013-а в поредицата на "Жанет 45" "Кратки разкази завинаги" (след Етгар Керет, Туве Янсон, Ищван Йоркен, Роберто Боланьо, Давид Албахари). Сборникът съдържа сто истории от по страница и половина и предговор от Итало Калвино: "Манганели е писател, неповторим във всяко свое изречение, неуморно и неустоимо изобретателен в играта на език и на идеи, който не прилича на другите..."

Превод от италиански: Нева Мичева

Илюстрация


Двайсет и пет

Господинът в поомачкания тъмносин костюм, който в момента пресича зле осветената улица и леко се олюлява, в действителност е безпаметно пиян и заветната му цел е да се добере до вкъщи. Няма нищо необичайно в обстоятелството, че е пиян, макар и обикновено да носи на вино. Необичайното в случая е типът опиянение, което го мъчи в момента. Най-често става сприхав, неотстъпчив, заядлив и мнителен, обижда мирни дами и гледа регулировчиците с не по-малка, но по-нерешителна арогантност. Ругае конете и злослови по адрес на кучетата. В такива моменти е убеден, че обществото, в което живее, е толкова долнопробно, че не заслужава друго освен презрение и присмех. Тази вечер обаче по неведомите пътища, по които нерядко ни повеждат напиванията, той е стигнал дотам, че да възприеме и себе си като част от цялата низост на света, и се чувства отговорен (в стихийно образования му ум се тълпят причини като първородният грях, класовата борба и Тибет). Дали ще съумее да заживее нов живот? Какъв пример дава на децата си, като се прибира в несвяст? И заслужава ли клетата му съпруга такъв изпаднал мъж? "Изпаднал" му харесва, струва му се добро определение, подходящо за човек, готов отново да си стъпи на краката. Например: ще върви цяла нощ, докато най-гнусната фаза на пияността му не отшуми, след което ще иде да разговаря с жена си, която тачи и обича – не е от хората, на които съпругите им втръсват само задето ги виждат всеки ден. В същия миг грохотът на подминаващия го трамвай му припомня нещо. Какво? Съсредоточава се. Боже мили, че той не уби ли жена си точно този следобед, не й ли строши главата с един метален прът? Крясъците. Господинът се сгърчва ужасèн, затиска ушите си с длани. Разсмива се. Не е малко хитър. Няма да се връща вкъщи. Или ще се предаде, или ще се замонаши. Ненадейно го връхлита нощен вятър. Сеща се, че не е женен. А за какво са му на човек добри намерения, ако си няма жена? И как да я убие тогава? Застива неподвижно, доколкото му е по силите, и се опитва да проумее как така си няма жена. Всички имат. Той какво, да не е някакво псе? Откъде накъде съпругата му е успяла да не се омъжи за него? Да не би пък той да се е отказал от брак с нея? В деня преди венчавката е избягала с един свещеник разколник. Но не беше ли той този свещеник? Значи жената е избягала с него? Или с друг? Кой е избягал? "Мръсница такава" – казва и рови из джоба си за ключа, а по отвратената му физиономия се стичат сълзи.




  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

от архива: Кратка история на Европейския съюз от архива: Кратка история на Европейския съюз

Имало едно време в Европа

9 май 2018, 12628 прочитания

Аз съм от Перник 11 Аз съм от Перник

Значи ще победя, друга опция няма

21 юни 2015, 20002 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Разказ" Затваряне
Какво ще каже майката на Алиенде

Най-дългото кацане на летище София

Пет големи европейски кандидата поискаха за 35 години столичното летище

Алън Мертнер: Алгоритъмът постоянно се променя

Директорът рекламно инженерство във Facebook пред "Капитал"

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

20 въпроса: Иван Шопов

На 18 май той ще представи на живо ремиксирана версия на Kanatitsa, съвместния си албум с фолклорното трио "Авигея"

Пролет в Лангедок и Гаскония

Пътешествие в част от Южна Франция из земите на катарите, гъшия дроб и родните места на Д'Артанян и Тулуз-Лотрек