С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Неща / Разказ

22 фев 2013, 13:05, 5977 прочитания

Центурия. Сто малки романа река

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


"От дете обичам чудатите и непотребни идеи, предпочитам победените животни, измиращите раси, миниатюрните страни, известни единствено със своите крещящо ярки пощенски марки и шарени знамена; племената с непонятни ритуали; мъчните, оплетени езици, говорени от малко на брой планинци с чепат характер, които живеят сред непристъпни ждрела и се прехранват с лишеи и резливо козе мляко отвъд недостъпния предел на елите. Дълго съм се ровил из перипетиите на мънички секти, изтребени с праведна ярост от съответните правоверни; фантазирал съм си живота и премеждията на императори, известни само от една монета – някоя сестерция от малкото, изсечени с техните ликове в интервала между абсурдното им попадане във властта и стремглавата им и (нищо чудно) насилствена, отвратителна смърт. С две думи, смятам, че елементът на маловажност е необходим при търсенето на всяко нещо, което си заслужава да бъде обичано...", така смята италианският писател и журналист Джорджо Манганели (1922 –  1990), преводач на По и Елиът и автор на пътеписи от Китай, Исландия, Пакистан, Ирак, Аржентина. За близо 30 години творчество Манганели публикува над 20 книги, първата от които, "Хиларотрагедия", излиза през 1964-а. Сред последвалите я са есеистичната "Литературата като лъжа" (1967), сборниците със статии "Алманах на самнитското сираче" (1973) и "Импровизации за пишеща машина" (1989), "кавърверсията" по Карло Колоди "Пинокио: една паралелна книга" (1977) и др.

Представените тук разкази са от най-акламираното произведение на Джорджо Манганели: "Центурия. Сто малки романа река" (1979), чиято първа публикация на български е предвидена за април 2013-а в поредицата на "Жанет 45" "Кратки разкази завинаги" (след Етгар Керет, Туве Янсон, Ищван Йоркен, Роберто Боланьо, Давид Албахари). Сборникът съдържа сто истории от по страница и половина и предговор от Итало Калвино: "Манганели е писател, неповторим във всяко свое изречение, неуморно и неустоимо изобретателен в играта на език и на идеи, който не прилича на другите..."

Превод от италиански: Нева Мичева

Илюстрация


Двайсет и пет

Господинът в поомачкания тъмносин костюм, който в момента пресича зле осветената улица и леко се олюлява, в действителност е безпаметно пиян и заветната му цел е да се добере до вкъщи. Няма нищо необичайно в обстоятелството, че е пиян, макар и обикновено да носи на вино. Необичайното в случая е типът опиянение, което го мъчи в момента. Най-често става сприхав, неотстъпчив, заядлив и мнителен, обижда мирни дами и гледа регулировчиците с не по-малка, но по-нерешителна арогантност. Ругае конете и злослови по адрес на кучетата. В такива моменти е убеден, че обществото, в което живее, е толкова долнопробно, че не заслужава друго освен презрение и присмех. Тази вечер обаче по неведомите пътища, по които нерядко ни повеждат напиванията, той е стигнал дотам, че да възприеме и себе си като част от цялата низост на света, и се чувства отговорен (в стихийно образования му ум се тълпят причини като първородният грях, класовата борба и Тибет). Дали ще съумее да заживее нов живот? Какъв пример дава на децата си, като се прибира в несвяст? И заслужава ли клетата му съпруга такъв изпаднал мъж? "Изпаднал" му харесва, струва му се добро определение, подходящо за човек, готов отново да си стъпи на краката. Например: ще върви цяла нощ, докато най-гнусната фаза на пияността му не отшуми, след което ще иде да разговаря с жена си, която тачи и обича – не е от хората, на които съпругите им втръсват само задето ги виждат всеки ден. В същия миг грохотът на подминаващия го трамвай му припомня нещо. Какво? Съсредоточава се. Боже мили, че той не уби ли жена си точно този следобед, не й ли строши главата с един метален прът? Крясъците. Господинът се сгърчва ужасèн, затиска ушите си с длани. Разсмива се. Не е малко хитър. Няма да се връща вкъщи. Или ще се предаде, или ще се замонаши. Ненадейно го връхлита нощен вятър. Сеща се, че не е женен. А за какво са му на човек добри намерения, ако си няма жена? И как да я убие тогава? Застива неподвижно, доколкото му е по силите, и се опитва да проумее как така си няма жена. Всички имат. Той какво, да не е някакво псе? Откъде накъде съпругата му е успяла да не се омъжи за него? Да не би пък той да се е отказал от брак с нея? В деня преди венчавката е избягала с един свещеник разколник. Но не беше ли той този свещеник? Значи жената е избягала с него? Или с друг? Кой е избягал? "Мръсница такава" – казва и рови из джоба си за ключа, а по отвратената му физиономия се стичат сълзи.




  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

от архива: Кратка история на Европейския съюз от архива: Кратка история на Европейския съюз

Имало едно време в Европа

9 май 2018, 14064 прочитания

Аз съм от Перник 11 Аз съм от Перник

Значи ще победя, друга опция няма

21 юни 2015, 21067 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Разказ" Затваряне
Какво ще каже майката на Алиенде

Още от Капитал
Два милиарда евро бонус за енергийния преход

България ще получи субсидия от ЕС, за да се справи с последиците от закриването на въглищните централи

Първи борсов тест за 2020

Интересът към предложените 14% от акциите на "Телелинк" в края на януари, ще е показателен за апетита на инвеститорите

Скритите мащаби на водната криза

Водният режим в Перник е най-строгият от години насам, но това далеч не е единственото място, където има подобен проблем

Поредното шоу на Ревизоро

Кариерата на новия министър на околната среда и водите в различните управления се движи между бутафория и лобистки поправки

Ново място: Sweet and Lemon

От сурови торти до сaндвичи с омлети и specialty кафе

Яж, снимай и споделяй

Изложбата Feast For The Eyes в Лондон проследява историята на фотографията на храна

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10