Центурия. Сто малки романа река
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Центурия. Сто малки романа река

Центурия. Сто малки романа река

6308 прочитания

"От дете обичам чудатите и непотребни идеи, предпочитам победените животни, измиращите раси, миниатюрните страни, известни единствено със своите крещящо ярки пощенски марки и шарени знамена; племената с непонятни ритуали; мъчните, оплетени езици, говорени от малко на брой планинци с чепат характер, които живеят сред непристъпни ждрела и се прехранват с лишеи и резливо козе мляко отвъд недостъпния предел на елите. Дълго съм се ровил из перипетиите на мънички секти, изтребени с праведна ярост от съответните правоверни; фантазирал съм си живота и премеждията на императори, известни само от една монета – някоя сестерция от малкото, изсечени с техните ликове в интервала между абсурдното им попадане във властта и стремглавата им и (нищо чудно) насилствена, отвратителна смърт. С две думи, смятам, че елементът на маловажност е необходим при търсенето на всяко нещо, което си заслужава да бъде обичано...", така смята италианският писател и журналист Джорджо Манганели (1922 –  1990), преводач на По и Елиът и автор на пътеписи от Китай, Исландия, Пакистан, Ирак, Аржентина. За близо 30 години творчество Манганели публикува над 20 книги, първата от които, "Хиларотрагедия", излиза през 1964-а. Сред последвалите я са есеистичната "Литературата като лъжа" (1967), сборниците със статии "Алманах на самнитското сираче" (1973) и "Импровизации за пишеща машина" (1989), "кавърверсията" по Карло Колоди "Пинокио: една паралелна книга" (1977) и др.

Представените тук разкази са от най-акламираното произведение на Джорджо Манганели: "Центурия. Сто малки романа река" (1979), чиято първа публикация на български е предвидена за април 2013-а в поредицата на "Жанет 45" "Кратки разкази завинаги" (след Етгар Керет, Туве Янсон, Ищван Йоркен, Роберто Боланьо, Давид Албахари). Сборникът съдържа сто истории от по страница и половина и предговор от Итало Калвино: "Манганели е писател, неповторим във всяко свое изречение, неуморно и неустоимо изобретателен в играта на език и на идеи, който не прилича на другите..."

Превод от италиански: Нева Мичева
Автор: Инна Павлова

Двайсет и пет

Господинът в поомачкания тъмносин костюм, който в момента пресича зле осветената улица и леко се олюлява, в действителност е безпаметно пиян и заветната му цел е да се добере до вкъщи. Няма нищо необичайно в обстоятелството, че е пиян, макар и обикновено да носи на вино. Необичайното в случая е типът опиянение, което го мъчи в момента. Най-често става сприхав, неотстъпчив, заядлив и мнителен, обижда мирни дами и гледа регулировчиците с не по-малка, но по-нерешителна арогантност. Ругае конете и злослови по адрес на кучетата. В такива моменти е убеден, че обществото, в което живее, е толкова долнопробно, че не заслужава друго освен презрение и присмех. Тази вечер обаче по неведомите пътища, по които нерядко ни повеждат напиванията, той е стигнал дотам, че да възприеме и себе си като част от цялата низост на света, и се чувства отговорен (в стихийно образования му ум се тълпят причини като първородният грях, класовата борба и Тибет). Дали ще съумее да заживее нов живот? Какъв пример дава на децата си, като се прибира в несвяст? И заслужава ли клетата му съпруга такъв изпаднал мъж? "Изпаднал" му харесва, струва му се добро определение, подходящо за човек, готов отново да си стъпи на краката. Например: ще върви цяла нощ, докато най-гнусната фаза на пияността му не отшуми, след което ще иде да разговаря с жена си, която тачи и обича – не е от хората, на които съпругите им втръсват само задето ги виждат всеки ден. В същия миг грохотът на подминаващия го трамвай му припомня нещо. Какво? Съсредоточава се. Боже мили, че той не уби ли жена си точно този следобед, не й ли строши главата с един метален прът? Крясъците. Господинът се сгърчва ужасèн, затиска ушите си с длани. Разсмива се. Не е малко хитър. Няма да се връща вкъщи. Или ще се предаде, или ще се замонаши. Ненадейно го връхлита нощен вятър. Сеща се, че не е женен. А за какво са му на човек добри намерения, ако си няма жена? И как да я убие тогава? Застива неподвижно, доколкото му е по силите, и се опитва да проумее как така си няма жена. Всички имат. Той какво, да не е някакво псе? Откъде накъде съпругата му е успяла да не се омъжи за него? Да не би пък той да се е отказал от брак с нея? В деня преди венчавката е избягала с един свещеник разколник. Но не беше ли той този свещеник? Значи жената е избягала с него? Или с друг? Кой е избягал? "Мръсница такава" – казва и рови из джоба си за ключа, а по отвратената му физиономия се стичат сълзи.

Шейсет и три

Един изтъкнат майстор на камбани, дългобрад и напълно невярващ, веднъж бе посетен от двама клиенти. Носеха черни дрехи, изглеждаха безумно сериозни, а на раменете им се надигаха издутини, заради които безбожникът си помисли, че може да имат криле (както се разправя, че било типично за ангелите), без обаче да се впечатли кой знае колко, защото такива неща не се връзваха с убежденията му. Двамата господа му поръчаха камбана с внушителни размери, каквато майсторът друг път не беше правил, и то от сплав, каквато друг път не беше ползвал. Обясниха му, че щяла да произведе особен звук, абсолютно различен от този на всяка друга камбана. Докато се сбогуваха, двамата господа споменаха не без известно неудобство, че камбаната била предназначена за Страшния съд, който щял всеки момент да се състои. Майсторът дружелюбно се засмя и рече, че никога нищо подобно няма да се състои, но той все едно ще изпълни поръчката по указания начин и в уречения срок. Отначало двамата господа наминаваха през две-три седмици да видят как върви работата – бяха скръбни създания и въпреки че се възхищаваха на уменията на майстора, дълбоко в себе си изглеждаха недоволни. После известно време престанаха да се отбиват. Междувременно майсторът приключи най-внушителната камбана в живота си, установи, че е горд с нея, и забеляза, че в най-съкровените си мечти възжелава точно една тъй красива и неповторима камбана да бъде използвана за края на света. Когато завърши своето произведение и го окачи на дървена стойка, двамата господа се вестиха отново: огледаха камбаната с възторг и в същото време с дълбока печал. Въздъхнаха. Най-накрая този от двамата, който явно се радваше на по-голям авторитет, се обърна към майстора и каза тихо, почти засрамено:

- Прав бяхте, скъпи майсторе, няма да има нито сега, нито когато и да било никакъв Страшен съд. Станала е ужасна грешка.

Майсторът изгледа двамата господа и той с някаква печал, ала добродушна и ведра.

- Късно е, драги господа – каза с глух, уверен глас, след което потегли въжето и голямата камбана се люшна и дрънна, и прокънтя тъй могъщо и звънко, че, както си му бе редът, небесата се отвориха.

Деветдесет и пет

С огромно удивление забеляза на автобусната спирка един белоснежен еднорог. Това изключително го изненада, защото навремето на еднорозите беше посветена цяла глава в трактата за Несъществуващите неща, а той тогава можеше да се похвали със задълбочени познания по въпросните Несъществуващи неща и със съответните отлични оценки; даже професорът изрично го подканяше да стане специалист по темата. Естествено, когато се изучават Несъществуващите неща, се изясняват и причините, поради които те не могат да съществуват, както и начините, по които ги няма, тъй като Нещата биват какви ли не – невъзможни, противоречиви, несъвместими, извънпространственовремеви, антиисторични, рецесивни, имплозивни, – а вариантите за несъществуването им са най-разнообразни. Еднорозите бяха абсолютно антиисторични и все пак ей там, на автобусната спирка, стоеше един и хората даже не му обръщаха внимание. Но необикновеното не приключваше дотук: еднорогът всъщност си бърбореше (нямаше как да нарече това с друга дума) с нещо, което не се виждаше. После пристигна един автобус, еднорогът се сбогува с онова, което не се виждаше, качи се и "предостави – както се казва – превозния си документ", а при отместването си разкри един средноголям базилиск с тъмни очила с много дебели стъкла. Базилискът бе сложно животно и несъществуването му попадаше в графата "крайности", да не говорим, че числеше и към опасните създания, защото очите му имаха определени способности, описвани като "невъзможни", на които именно, помисли си, се дължаха тези очила. Под мишница базилискът държеше чанта и когато се зададеше някой автобус, я отваряше и вадеше оттам нещо (нима глава на Медуза?), което поглеждаше номера на автобуса и му го съобщаваше, защото – много ясно – с подобни лупи той надали виждаше. Познавачът на Несъществуващи неща силно се развълнува – да не е обезумял? Нямаше такова чувство. Защура се без цел и посока и по пътя си срещна трагелаф, феникс и амфисбена на колело. Някакъв сатир го попита къде е улица "Мачедонио Мелони", а един господин с глава по средата на гърдите се поинтересува колко е часът и вежливо благодари. Когато пред погледа му се заизреждаха феи, елфи и ангели хранители, започна да му се струва, че в града, в който живее, човешките същества бездруго открай време са отсъствали или са присъствали само като статисти. И взе да се пита дали все пак и Светът, целият Свят, не е Нещо несъщестуващо.

"От дете обичам чудатите и непотребни идеи, предпочитам победените животни, измиращите раси, миниатюрните страни, известни единствено със своите крещящо ярки пощенски марки и шарени знамена; племената с непонятни ритуали; мъчните, оплетени езици, говорени от малко на брой планинци с чепат характер, които живеят сред непристъпни ждрела и се прехранват с лишеи и резливо козе мляко отвъд недостъпния предел на елите. Дълго съм се ровил из перипетиите на мънички секти, изтребени с праведна ярост от съответните правоверни; фантазирал съм си живота и премеждията на императори, известни само от една монета – някоя сестерция от малкото, изсечени с техните ликове в интервала между абсурдното им попадане във властта и стремглавата им и (нищо чудно) насилствена, отвратителна смърт. С две думи, смятам, че елементът на маловажност е необходим при търсенето на всяко нещо, което си заслужава да бъде обичано...", така смята италианският писател и журналист Джорджо Манганели (1922 –  1990), преводач на По и Елиът и автор на пътеписи от Китай, Исландия, Пакистан, Ирак, Аржентина. За близо 30 години творчество Манганели публикува над 20 книги, първата от които, "Хиларотрагедия", излиза през 1964-а. Сред последвалите я са есеистичната "Литературата като лъжа" (1967), сборниците със статии "Алманах на самнитското сираче" (1973) и "Импровизации за пишеща машина" (1989), "кавърверсията" по Карло Колоди "Пинокио: една паралелна книга" (1977) и др.

Представените тук разкази са от най-акламираното произведение на Джорджо Манганели: "Центурия. Сто малки романа река" (1979), чиято първа публикация на български е предвидена за април 2013-а в поредицата на "Жанет 45" "Кратки разкази завинаги" (след Етгар Керет, Туве Янсон, Ищван Йоркен, Роберто Боланьо, Давид Албахари). Сборникът съдържа сто истории от по страница и половина и предговор от Итало Калвино: "Манганели е писател, неповторим във всяко свое изречение, неуморно и неустоимо изобретателен в играта на език и на идеи, който не прилича на другите..."

Превод от италиански: Нева Мичева

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Златна треска

Златна треска

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK