С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Неща / Разказ

2 21 мар 2013, 13:38, 6803 прочитания

Какво ще каже майката на Алиенде

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Какво ще каже майката на Алиенде

Автор: Инна Павлова

Още по темата

Пълни с истории Балкани

Писателят Миленко Йергович за войната, за миналото (и спомена за него) на балканските народи, Европа и бежанците

30 сеп 2015


Босненецът Миленко Йергович (1966), философ и социолог по образование, днес живее в Загреб и води рубрики в хърватските "Ютарни лист" и "Глобус", както и в сръбския "Политика". Прозата му е преведена на повече от 20 езика, но дебютът му на литературната сцена е поетичен: стихосбирката "Обсерватория Варшава" (1988), с която печели престижното отличие "Горанова пролет" и наградата на името на Мак Диздар. Следват още две стихосбирки и началото на работата му като журналист. След избухването на трагичната босненска война се преселва в Загреб: първият му сборник с разкази "Сараевско марлборо" (1994) е посветен на нея и му донася световно признание: "Безпощадни, красиви разсъждения за това, как най-своите неща от живота могат – в мига, в който пада снарядът – да станат неузнаваеми..." Следват няколко романа, книги с есета, нови сборници. "Мама Леоне" (1999), от която е "Какво ще каже майката на Алиенде", е един от най-зрелите: "малко умирам от тъга, малко – от смях", казва един читател във форум за тези разкази, разделени на две групи. Първата, силно биографична, е сладко-горчивата "Когато съм се родил, в коридора на родилното залаяло куче"; втората, "На този ден завърши една детска история", събира историите на изселници от Сараево, хора, чийто бунт срещу нещастието е отказът да приемат реалността му. След вече познатите в България две книги на Йергович – "Сараевско марлборо" и "Буик Ривера" – тази година очакваме и "Мама Леоне", в рамките на "Кратки завинаги", поредицата за разкази на "Жанет 45", в която са излизали Етгар Керет, Давид Албахари, Аугусто Монтеросо, Роберто Боланьо.

Превод от хърватски: Русанка Ляпова


На шести септември започнахме училище и учителката каза: деца, есен, грабвайте химикалките, вадете по един лист и пишете. Погледнах през прозореца слънчевия летен ден, защо есен, като не е есен, помислих си и взех да лъжа: "Листата са опадали, от облаците се лее дъжд, уморено куче скита край мен." По-нататък не вървеше; не ми хрумваше какво друго очаква учителката от есента и какво още да й пробутам, вдигнах ръка: моля, другарко, носите ли си чадър?... Какво?... Интересува ме носите ли си чадър... Защо питаш? Пиши си съчинението, че не остана време. Написах: "Мина учителката. Нямаше чадър, защото си го беше забравила вкъщи. Поздравих я и попитах: Учителко, наистина ли е дошла есента?" написах името си и предадох съчинението. Учителката се изненада, че толкова бързо съм свършил; по-точно не се изненада, ами изглеждаше сигурна, че написаното нищо не струва. Още съм втори клас и не съм съвсем наясно как стоят нещата в училище: дали колкото съчинението е по-кратко и с по-малко описания, толкова по-ниска е оценката. Въображение, отпусни въображението си, пофантазирай и си представяй, описвай, не казвай просто "есен", а "зряла, богата и пъстроцветна есен", каза ми учителката на другия ден и ми писа тройка. Но в моето въображение тя не е зряла, богата и пъстроцветна, а просто есен, възразих аз. Следобед звънна телефонът, беше учителката, търсеше мама и поръча утре да дойде на разговор в училище. Какво си направил? – намръщи се тя и ме стрелна с очи, нищо, само казах, че за мен есента не е богата и учителката ми писа тройка... Щом в училище казват, че е богата, значи трябва да е богата, заяви педагогично мама, а аз отворих енциклопедията "Светът около нас" на страницата, където беше нарисуван цирк: акробати на трапец; лъв скача през пламтящ обръч; слон, изправен на задни крака; мъж с огромни мустаци и раирано трико държи над главата си големи черни гири. Гадеше ми се от есента и от първия учебен ден; искаше ми се да отида на цирк или не да отида, а направо да играя в цирка като лъва, слона или жирафа и се чувствах ужасно ограничен в човешкото си тяло. За съжаление не бях чел Сартър и все още не знаех нищо за терзанията на екзистенциализма. С тях щях да се запозная едва когато вече нямаше да ги имам, защото щях аз самият да съм се превърнал в екзистенциален проблем и есента щеше да ми се вижда зряла, богата и пъстроцветна като за пълна шестица.


Новините започваха в осем; в осем без петнайсет е анимационното детско, следват реклами, след тях стрелката на часовника цели три минути описва кръгове по екрана, после глобусът заиграва в ритъма на симфония и космически тътен, плуват континенти, светът почва с голямата Африка и малката Европа, продължава с двете Америки, грамадния Тих океан и Азия, а на края на симфонията отново идват Африка и Европа, после лицето на Муфид Мемия1, пристегнато с дебелия възел на вратовръзката, държи в ръце лист с последните новини от Сантяго де Чиле – президентският дворец още не е паднал, силите на хунтата напират, стачката на шофьорите на камиони продължава, Салвадор Алиенде отправя драматичен призив към всички чилийци и към световната общественост... И ние ли сме световна общественост? – питам баба. По някакъв начин да... А по кой начин не?... По този, по който размахваш ръце пред екрана и ми пречиш да виждам.

Получих двойка по математика и реших да я премълча. Родителската среща беше след петнайсет дни. До тогава мама нямаше да научи. Взех да се чувствам като осъден на смърт, на когото остават петнайсет дни. Добре че бях едва на седем, а на тази възраст петнайсет дни са като петнайсет години. Пред мен се простираше дълго и бавно време – колкото повече остарявах, толкова по-бързо щеше да минава, щеше да набира скорост като голям интерконтинентален междугалактически камион, докато не станеше толкова бързо, че да не съм способен да го уловя, и не се понесеше далеч пред мен, та щеше да ми се струва, че по-голямата част от живота ми е била когато съм бил на седем и четвърт век по-късно съм все още с опита на седемгодишен, попаднал погрешка в машина за бързо стареене. След като премълчах първата двойка, щях да премълчавам и всяка следваща, чак докато не се изморях и не остареех, докато не завършех училище и на мама накрая не й омръзнеше да се занимава със слабите ми оценки.

Прибрах се от училище с тайна. Имах чувството, че някой ще прочете двойката по лицето ми. Не и мама, разбира се, тя не чете какво ми пише по лицето, тате също, той не се осмелява да чете, идва само да види сина си, баба пък със сигурност би могла, но нея двойките изобщо не я интересуват. Вече се е настанила пред телевизора, скоро ще стане осем, пуши нервно и чака да започнат новините. В президентския дворец Ла Монеда е убит президентът на Чили Салвадор Алиенде, съобщава Муфид Мемия, ех, горката му майка, казва баба, в двореца влиза мустакат мъж с каска на главата, Аугусто Пиночет,казва Мемия, фашистка свиня, казва баба, кой е този? – питам, той уби Алиенде, отговаря баба, А защо не го защитихме?... Е как да го защитим чак от Сараево?... Ами така, нали ни призова?... Какви ги приказваш, кого е призовал?... Нас, нали по някакъв начин сме световна общественост... Ами по начина, по който сме световна общественост, по него и го защитихме, жална му майка... Коя е майката на Салвадор Алиенде?... Не знам, сигурно не е жива горката... Защо да не е жива?... По-добре да не е жива, щом са убили сина й... А ако бяха убили нея, щеше ли да е по-добре, щом той не е жив?... Не, това е друго. Синовете трябва да надживеят майките си. Погледнах мама. Тя изобщо не гледаше новините. Седеше на кухненската маса и ядеше боб. Току-що се беше прибрала от работа, а като се върнеше от работа, мама най-често ядеше боб или имаше мигрена и тогава без да яде отиваше в стаята си, пускаше щорите, лягаше и охкаше на глас.



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Какви са вашите отношения с парите
Покажете как харчите и ще ви кажем какъв герой сте

Разберете ТУК

Разбирате ли се добре с парите?



Прост въпрос, чийто отговор обаче често затруднява. За някои хора парите са просто символ за личен или професионален успех. Други ги възприемат като средство за по-висок социален статус и неговата демонстрация без значение дали са щастливи или не.

Направете този бърз и забавен тест, за да разберете какъв герой сте, как харчите, какви са рисковете и как да подобрите отношенията с парите си.


capital.bg/partners/unicredit

Прочетете и това

от архива: Кратка история на Европейския съюз от архива: Кратка история на Европейския съюз

Имало едно време в Европа

9 май 2018, 11767 прочитания

Аз съм от Перник 11 Аз съм от Перник

Значи ще победя, друга опция няма

21 юни 2015, 19141 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Разказ" Затваряне
Лудият от площад "Свобода"

Превод от арабски: Мая Ценова

Марик Стринг: Европейците трябва да модернизират армиите си

Зам. помощник държавният секретар на САЩ пред "Капитал"

Проверките на банките: Отново под стрес

Влизането на България в единния европейски надзор ще мине през проверка от ЕЦБ на шест български банки

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Есенният филмов маратон

По-интересните заглавия на "Киномания 2018"

20 въпроса: Мария Касимова

Най-новата й книга - "Балканска рапсодия" (изд. "Колибри"), излезе тази есен

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 17.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Канадци купиха златен проект до Ивайловград, търси се сепаратор на софийския боклук, арест за най-богатия македонец

Емисия

DAILY @7AM // 19.11.2018 Прочетете