Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Неща / Разказ

1 5 апр 2013, 13:08, 6139 прочитания

Лудият от площад "Свобода"

Превод от арабски: Мая Ценова

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Лудият от площад "Свобода"

Автор: Инна Павлова


Хасан Бласим (1973) е кинорежисьор и писател. Роден е в Ирак, откъдето след дълъг и мъчителен преход през държави и обстоятелства мигрира във Финландия преди осем години. "Лудият от площад Свобода", от която е представеният тук едноименен разказ, е неговата първа книга. Написана е на арабски, но излиза за пръв път в превод на английски, финландски и италиански, защото в повечето арабски държави не е гледана с добро око. "Лудият..." е прецедент не само на български: на живо от Ирак, от първа ръка, първо лице, с все бедността, терористите, бомбите, болките, объркването, бягството, измислиците, в които човек се спасява – тук са всички страшни статистики, които окото автоматично прескача в пресата, но дадени триизмерно и отвътре, и с лек сарказъм, без подслаждане, без самосъжаление, без опит за харесване. "Черна комедия, неочаквани обрати, отчетливи, разтърсващи образи... Творчеството на Бласим е толкова необичайно, че е трудно да се класифицира... той е толкова смущаващ за арабския литературен мейнстрийм, колкото Джойс е бил навремето за западния..." – писа преди седмица The Guardian. Сборникът ще излезе в превода на Мая Ценова тази година, в поредицата за разкази на "Жанет 45" "Кратки завинаги", където досега свой дебют на български направиха и автори като Роберто Боланьо или Етгар Керет.
[[linkdosie]]
Преди да се случи чудото и да открия истината, която сега всички отричат или се правят, че са забравили, в онези незабравими дни по цяла нощ охранявахме постамента с двата паметника.

Имахме на разположение леко оръжие, три миномета и седем ер-пе-ге-та.


Първите хора на квартала и хората, чиято дума се чува, отхвърлиха нареждането, издадено от новото правителство, да се премахнат двете статуи. Имахме сведения, че армията ще нахлуе в квартала през нощта. Тогава си мислех, че този проблем не е моя битка. Но самозалъгването ми беше много по-лесно, отколкото позорът да избягам. Сражението може да се случи всеки момент. Мога да изгубя живота си заради тези двама младежи от камък, които са се възправили върху постамента в наивно движение, като че ли ей сега ще паднат от високо по нос. Ясно е, че скулпторът, автор на творбата, е бил просто строител, който не разбира нищо от изкуство. Мюсюлманите фанатици имат религиозно предписание за премахване на всички статуи в страната, защото са идоли и противоречат на шариата. Новото правителство пък реши да отстрани всичко, което символизира епохата на бившия диктаторски режим. Само дето жителите на квартала и нашите първенци сметнаха, че двете статуи нямат нищо общо нито с бившия режим, нито със забранителните предписания. Не вярвах на такъв абсурд.

Баща ми каза, че това е символична съдбоносна борба за бъдещето на квартала. Не знам как баща ми е способен на подобно суеверие – той, който преподава природни науки в гимназията. Разбира се, има десетки версии на историята за паметника на двамата младежи. Но може би онова, което разправяше дядо ми, беше най-близо до истината. Реалистичната нотка в неговата историята удвояваше наивността на хората от квартала – точно обратно на неговото намерение да покаже колко хората са добри, умни и щедри. Това се въртеше в главата ми тогава, преди животът ми да се промени завинаги.

Може би е по-добре най-напред да ви преразкажа накратко историята на дядо, преди да предам какво се случи в нощта на битката.



Никой не знае кога точно са се появили двамата младежи. Били на една възраст, еднакви на ръст и си приличали като близнаци. Жителите на квартала решили, че тези двамата са от далечните богаташки квартали, но не отгатнали накъде са се запътили. Всеки от тях носел раница, били облечени в елегантни дрехи, издаващи прилично богатство. А онова у тях, което най-силно привлякло вниманието на хората от квартала, била русата коса и млечната кожа. Квартал "Мрак" бил сред най-мизерните в града. Обитателите му били мършави, с овъглена кожа, наследена от дедите им – селски хора. Тези от съседните квартали го наричали "Мрак", защото бил единственият в града, до който не достигнало електричеството. И както ми се струва, хората от "Мрак" виждали посетители с такава бяла кожа за пръв път.

Всяка сутрин двамата младежи се задавали откъм пустеещата земя, която разделя квартал "Мрак" от квартала на коларите, и минавали по една тясна уличка на път за далечната река. Усмихвали се дружелюбно и ласкаво на полуголите деца от квартала, поздравявали възрастните с леко уважително кимване на главата. Избягвали скромно и простичко калните локви, осеяли уличките. Не проявявали погнуса, нито високомерие. И хората от квартала ги приели като два ангела, слезли от небето. Никой не ги заговарял, не им задавал неудобни въпроси, не им препречвал пътя по каквато и да било причина. Кварталът бил заслепен от ореола от светлина, който се излъчвал от двамата младежи. Те вървели с уравновесени, уверени крачки, сякаш се били научили на походка в специално училище. Мълчанието им подсилвало загадъчността на тяхната човечност. Били изключително възпитани, сериозни, обгърнати с лек полъх на жизнерадост.
 

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

от архива: Кратка история на Европейския съюз от архива: Кратка история на Европейския съюз

Имало едно време в Европа

9 май 2018, 14430 прочитания

Аз съм от Перник 11 Аз съм от Перник

Значи ще победя, друга опция няма

21 юни 2015, 21335 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Разказ" Затваряне
Дворецът на бълхите

Още от Капитал
Жилищният пазар е в ступор

Плановете за покупка на дом масово се отлагат. Банките леко затягат кредитирането. Строителството зависи от банките

Бизнес на градус

Моментният недостиг на спирт вече изглежда преодолян, като по складовете има над 4 млн. литра. Цената на литър спирт обаче е 3 пъти по-висока отпреди пандемията

Коронабюджет 1.0: Оптимистичната версия

Правителството поиска спешна ревизия на бюджет 2020, която да му даде по-голяма гъвкавост за маневри

Глобалната рецесия изглежда неизбежна

Коронавирусът инфектира както търсенето, така и предлагането по света

Инстатерапията на Беловски

Художникът Станислав Беловски смесва световната история и българските теми на деня в колажите си

20 въпроса: Енчо Керязов

През март "Колибри" издаде първата му биография – "Обичай смело"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10