Лудият от площад "Свобода"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Лудият от площад "Свобода"

Лудият от площад "Свобода"

Превод от арабски: Мая Ценова

6279 прочитания

© Инна Павлова


Хасан Бласим (1973) е кинорежисьор и писател. Роден е в Ирак, откъдето след дълъг и мъчителен преход през държави и обстоятелства мигрира във Финландия преди осем години. "Лудият от площад Свобода", от която е представеният тук едноименен разказ, е неговата първа книга. Написана е на арабски, но излиза за пръв път в превод на английски, финландски и италиански, защото в повечето арабски държави не е гледана с добро око. "Лудият..." е прецедент не само на български: на живо от Ирак, от първа ръка, първо лице, с все бедността, терористите, бомбите, болките, объркването, бягството, измислиците, в които човек се спасява – тук са всички страшни статистики, които окото автоматично прескача в пресата, но дадени триизмерно и отвътре, и с лек сарказъм, без подслаждане, без самосъжаление, без опит за харесване. "Черна комедия, неочаквани обрати, отчетливи, разтърсващи образи... Творчеството на Бласим е толкова необичайно, че е трудно да се класифицира... той е толкова смущаващ за арабския литературен мейнстрийм, колкото Джойс е бил навремето за западния..." – писа преди седмица The Guardian. Сборникът ще излезе в превода на Мая Ценова тази година, в поредицата за разкази на "Жанет 45" "Кратки завинаги", където досега свой дебют на български направиха и автори като Роберто Боланьо или Етгар Керет.

Преди да се случи чудото и да открия истината, която сега всички отричат или се правят, че са забравили, в онези незабравими дни по цяла нощ охранявахме постамента с двата паметника.

Имахме на разположение леко оръжие, три миномета и седем ер-пе-ге-та.

Първите хора на квартала и хората, чиято дума се чува, отхвърлиха нареждането, издадено от новото правителство, да се премахнат двете статуи. Имахме сведения, че армията ще нахлуе в квартала през нощта. Тогава си мислех, че този проблем не е моя битка. Но самозалъгването ми беше много по-лесно, отколкото позорът да избягам. Сражението може да се случи всеки момент. Мога да изгубя живота си заради тези двама младежи от камък, които са се възправили върху постамента в наивно движение, като че ли ей сега ще паднат от високо по нос. Ясно е, че скулпторът, автор на творбата, е бил просто строител, който не разбира нищо от изкуство. Мюсюлманите фанатици имат религиозно предписание за премахване на всички статуи в страната, защото са идоли и противоречат на шариата. Новото правителство пък реши да отстрани всичко, което символизира епохата на бившия диктаторски режим. Само дето жителите на квартала и нашите първенци сметнаха, че двете статуи нямат нищо общо нито с бившия режим, нито със забранителните предписания. Не вярвах на такъв абсурд.

Баща ми каза, че това е символична съдбоносна борба за бъдещето на квартала. Не знам как баща ми е способен на подобно суеверие – той, който преподава природни науки в гимназията. Разбира се, има десетки версии на историята за паметника на двамата младежи. Но може би онова, което разправяше дядо ми, беше най-близо до истината. Реалистичната нотка в неговата историята удвояваше наивността на хората от квартала – точно обратно на неговото намерение да покаже колко хората са добри, умни и щедри. Това се въртеше в главата ми тогава, преди животът ми да се промени завинаги.

Може би е по-добре най-напред да ви преразкажа накратко историята на дядо, преди да предам какво се случи в нощта на битката.

Никой не знае кога точно са се появили двамата младежи. Били на една възраст, еднакви на ръст и си приличали като близнаци. Жителите на квартала решили, че тези двамата са от далечните богаташки квартали, но не отгатнали накъде са се запътили. Всеки от тях носел раница, били облечени в елегантни дрехи, издаващи прилично богатство. А онова у тях, което най-силно привлякло вниманието на хората от квартала, била русата коса и млечната кожа. Квартал "Мрак" бил сред най-мизерните в града. Обитателите му били мършави, с овъглена кожа, наследена от дедите им – селски хора. Тези от съседните квартали го наричали "Мрак", защото бил единственият в града, до който не достигнало електричеството. И както ми се струва, хората от "Мрак" виждали посетители с такава бяла кожа за пръв път.

Всяка сутрин двамата младежи се задавали откъм пустеещата земя, която разделя квартал "Мрак" от квартала на коларите, и минавали по една тясна уличка на път за далечната река. Усмихвали се дружелюбно и ласкаво на полуголите деца от квартала, поздравявали възрастните с леко уважително кимване на главата. Избягвали скромно и простичко калните локви, осеяли уличките. Не проявявали погнуса, нито високомерие. И хората от квартала ги приели като два ангела, слезли от небето. Никой не ги заговарял, не им задавал неудобни въпроси, не им препречвал пътя по каквато и да било причина. Кварталът бил заслепен от ореола от светлина, който се излъчвал от двамата младежи. Те вървели с уравновесени, уверени крачки, сякаш се били научили на походка в специално училище. Мълчанието им подсилвало загадъчността на тяхната човечност. Били изключително възпитани, сериозни, обгърнати с лек полъх на жизнерадост.

Хората от "Мрак" обикнали младежите.

Свикнали с великолепните им сутрешни преходи. Ден след ден се привързвали все повече към двамата мили млади мъже и тяхното приближаване и отдалечаване станало като изгрева и залеза на слънцето. Най-напред се привързали към тях децата. Рано сутрин се скупчвали в покрайнините на квартала в очакване на появата на двамата младежи откъм пустеещата земя. Организирали залагания с картички със Синдбад по коя уличка ще минат двамата младежи днес. И когато "русокосите" пристигали, радост обземала сърцата им. Придружавали ги до другия край на квартала. Подскачали покрай тях, смеели се и с крайчеца на пръстите си докосвали радостно и боязливо дрехите им. Щастието на децата се умножавало, когато двамата младежи се накланяли гъвкаво, без да спират да вървят, за да могат докоснат хлапетата светлата им коса. И девойките от квартала се привързали към русокосите. Положението станало такова, като че таен свещен договор бил сключен между тях двамата и хората от квартала.

Дните се нижели, без никоя от двете страни да дръзне да наруши стената от мълчание и загадъчност. Преди появата на русокосите влизането на чужденец в "Мрак" било равносилно на самоубийство. Девойките подавали глави от верандите и прозорците, та очите им да се напълнят с привлекателността на двамата младежи, и от гърдите им, където пламтяла любов и младост, се ронели горещи въздишки. А щом двамата изчезнели, девойките се залутвали в блянове с отворени очи, заслушани в песни за любов по радиото. Някои девойки изнасяли транзисторите на верандата при приближаването на русокосите с надеждата точно тогава да пуснат песен за любов. И разнесяла ли се песен за любов, усилвали звука докрай, като че тя е лично задушевно послание от притежателката на транзистора. Двамата младежи посрещали всичко това много почтително, скромно и дружелюбно.

Дните минаваха – дядо ми провличаше буквата "и" от "дните" като дълбок стон. В квартала една бабичка умряла и се родили петдесет деца от мършави майки и безработни бащи. Отминало лятото и първо положението на зарзаватчиите се подобрило. После жените от квартала отдали увеличението на заплатите на мъжете си – които работели като метачи по улиците и училищни пазачи в центъра на града – на благотворното въздействие на русокосите. Не след дълго, в началото на зимата, когато правителството решило да прокара и електричество, дори съпрузите, които се съмнявали в благословията на двамата младежи, престанали да се подиграват. След всички тези добрини жените провели кампания по засаждане на цветя пред портите на домовете си, та на русокосите да им мирише на хубаво по време на тяхното благословено минаване през "Мрак". Мъжете пък засипали малките локвички, да не пречат на двамата младежи. Проблясък на надежда по лицата откроил чистотата на тяхната смуглост, покрита дотогава със саждите на тъгата и мизерията. Всички взели да се грижат децата да са спретнати, ушили им нови дрешки, а също така им наредили да бъдат по-учтиви, когато посрещат русокосите. Научили ги и на една хубава песничка за птиците и пролетта, която да пеят, докато ги съпровождат. И цялото това обожание и вяра било затвърдено, когато един мъж от квартала внезапно поел важен държавен пост. Обещал да павира улиците и да прокара водопровод с питейна вода. Младите пък казали на мъжа да поиска от правителството да прокара телефонни връзки до "Мрак".

"Помня също какво направиха хората от квартала, когато разбраха, че шайка злодеи има намерение да нападне русокосите край реката. Проведоха обсъждане в дома на кмета, после предупредиха злосторниците, че ако косъм падне от главите на русокосите, ще ги изгонят от квартала заедно със семействата им. И онези отстъпиха... За не повече от две години след появата на русокосите всички желания се изпълниха, както се случват чудесата в легендите и приказките: старите моми се изпожениха, калните улички бяха павирани, много хора се излекуваха от тежки болести, повечето от децата си издържаха успешно изпитите в училище, а преди това оценките им бяха за срам. Но най-голямото чудо беше падането на монархията чрез преврат, който извършиха едни офицери герои, спечелили подкрепата на народа. Ясно, че всичкото това добро и радост споходиха жителите на "Мрак" благодарение на русокосите. Оттогава сред обитателите на квартала се възцариха съгласие и любов, а враждебността и насилието почти изчезнаха. Новост беше също, че училищата станаха смесени – за момчета и момичета. Освен това правителството построи близо до "Мрак" поликлиника – пред нея започнах да продавам гореща леблебия. Сетне правителството предприе едно много логично действие и смени името на квартал от "Мрак" на "Квартал на цветята". Това име беше избрано, след като представител на властите посетил мястото и представил доклад, в който споменал многото цветя и чистотата на квартала. Телефонът влезе в почти всички къщи, а също взе да прави впечатление, че немалък брой от населението вече притежава коли. Другата новост в квартала беше, че възрастните се включиха в кампанията за ликвидиране на неграмотността – ето че усърдно залягаха над уроците, откриваха тайните на азбуката и на езика изобщо. Накратко, добруването плъзна из тялото на квартала, след като цярът влезе в него. Но щастието се изпари в онази злокобна сутрин, когато децата излязоха в покрайнините да чакат идването на двамата русокоси – сутринта на втория военен преврат. Дълго чакаха децата, но русокосите не дойдоха. Майките ги последваха и седнаха с тях в онази пустееща земя, през средата на която правителството бе прокарало широко шосе – по него онази сутрин минаха танковете и колите, натоварени с войници. Подир жените и децата дойдоха и останалите жители на квартала. Всички гледаха към танковете, които излъхваха черен дим. В сърцата имаше горчилка, в гърлата – спазъм, в очите – горещи сълзи." И преди да духне пламъкът на фенера и да изпусне продължителен стон, дядо добавяше: "Залезе слънцето, отново настана мрак."

След полунощ танковете на правителството щурмуваха квартала,

за да премахнат със сила постамента със статуите на двамата русокоси. Младежите и мъжете от квартала бяха заели бойни позиции по уличките и покривите на къщите. Разрази се жестока битка, в която се включиха дори жените. С трима приятели с ер-пе-ге-та се промъкнахме да унищожим един танк, който се движеше по шосето. Но хеликоптерният обстрел блокира придвижването ни. Прикрихме се зад едно такси, спряло на тротоара. После в няколко сгради и магазини пламнаха пожари. Изглеждаше неизбежно да изгубим битката заради хеликоптерния обстрел. Счупихме стъклото на таксито и се скрихме вътре, имахме намерение да подкараме колата и да избягаме, когато изведнъж един от хеликоптерите се запали във въздуха и рухна върху покривите на къщите. След това снарядите на нашите бойци улучиха един танк и забелязахме, че правителствените войници се оттеглят панически. След малко видяхме група младежи от квартала да се втурват като обезумели, величаейки с викове името Божие и сипейки куршуми безразборно, радостни и нехаещи за битката.

Когато младежите минаха покрай нас, слязохме от таксито и от тях разбрахме, че Бог е направил чудо. Младежите ни съобщиха новината, че русокосите са се върнали в квартала и сега се сражават храбро против правителствените сили, и че именно те и никой друг са изгорили танковете и свалили хеликоптера. Двамата ми другари взеха да викат "Бог е велик!", да крещят заедно с групата и също се втурнаха срещу правителствените войници стреляйки във всички посоки. Вече е сигурно – този квартал е просто една голяма психиатрична болница. Изпитвах гняв и омраза, докато стоях като забит пирон край таксито и наблюдавах как тълпите празнуват чудотворната победа. Запалих цигара и си помислих, че напускането на тази пещера, наречена квартал "Мрак", е най-доброто решение за слагане край на мъките ми. Едва направих крачка обратно, за да се върна вкъщи, когато порой от снаряди се изсипа на много места в квартала. Един от тях запокити мен и отломките от таксито към близката стена. Виждах пламъците на огъня да ме обграждат от всички страни. Не усещах болка, а заглъхването на гласовете около мен ме караше да чувствам някакъв странен мир. Но докато русокосите ме измъкнаха изпод отломките на колата, видях ризата на единия от двамата изцапана с моята кръв. Татко казва, че когато ме намерили пред къщи, съм бил в безсъзнание. Но аз съм сигурен, че русокосите ме пренесоха на бяла носилка от бърза помощ и по целия път ми се усмихваха, а аз протягах ръка да докосна красивите им руси коси.

Днес някои от момчетата в квартала, от новото поколение, ме наричат лудият от площад "Свобода". Правителството посади дървета и сложи пейки на мястото на паметника на русокосите. Поставиха и голяма табела с изписано на нея новото име на квартала: "Свобода". Знам какво казват ония глупаци – твърдят, че шрапнелът, който е влязъл в главата ми, ми е провредил акъла. Но те са просто селяни, които живеят още в ерата на мрака. Много пъти настоявах пред първенците на квартала и пред обитателите му да съберат пари, за да се вдигне нов паметник на русокосите и да се опази историята на квартала. Това е най-малкото, което мога да направя в знак на признателност, задето ми спасиха живота. И ме вбесява, че дори баща ми не вярва вече в приказката за русокосите, след като онази нощ войниците разрушиха паметника и убиха много младежи. Днес населението твърди, че чудото с появата на русокосите през онази нощ и това, че са се сражавали на наша страна, било просто евтина пропаганда, подета от някои от младежите, за да повдигнат духа на бойците от квартала. И че правителствената армия била смазала съпротивата още преди да пукне зората. Аз обаче съм напълно убеден, че именно русокосите ме пренесоха на бялата носилка и със собствените си пръсти можах да докосна ангелските им коси.

Преди няколко дни срещнах един странен човек. Мисля, че е искрен, а не притворен като повечето хора от квартала. Седна до мен на пейката на площад "Свобода". И ми каза, че вярва на моята история за появата на русокосите през нощта на битката. Говори ми дълго за безпътицата в нашата история и в духовното ни наследство заради влиянието на Запада и това, че сме забравили религията си. И че истинската свобода е да не се превръщаме в марионетки в ръцете на неверници. Само дето не разбирам добре широкия колан, който човекът уви около кръста ми тая сутрин в дома му. Тежи и ми е много топло заради него. Ще седна на сянка под някое дърво. Проклятие... Децата и жените са заели всички пейки.

Хасан Бласим (1973) е кинорежисьор и писател. Роден е в Ирак, откъдето след дълъг и мъчителен преход през държави и обстоятелства мигрира във Финландия преди осем години. "Лудият от площад Свобода", от която е представеният тук едноименен разказ, е неговата първа книга. Написана е на арабски, но излиза за пръв път в превод на английски, финландски и италиански, защото в повечето арабски държави не е гледана с добро око. "Лудият..." е прецедент не само на български: на живо от Ирак, от първа ръка, първо лице, с все бедността, терористите, бомбите, болките, объркването, бягството, измислиците, в които човек се спасява – тук са всички страшни статистики, които окото автоматично прескача в пресата, но дадени триизмерно и отвътре, и с лек сарказъм, без подслаждане, без самосъжаление, без опит за харесване. "Черна комедия, неочаквани обрати, отчетливи, разтърсващи образи... Творчеството на Бласим е толкова необичайно, че е трудно да се класифицира... той е толкова смущаващ за арабския литературен мейнстрийм, колкото Джойс е бил навремето за западния..." – писа преди седмица The Guardian. Сборникът ще излезе в превода на Мая Ценова тази година, в поредицата за разкази на "Жанет 45" "Кратки завинаги", където досега свой дебют на български направиха и автори като Роберто Боланьо или Етгар Керет.

Преди да се случи чудото и да открия истината, която сега всички отричат или се правят, че са забравили, в онези незабравими дни по цяла нощ охранявахме постамента с двата паметника.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Златна треска

Златна треска

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK