С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Неща / Разказ

1 5 апр 2013, 13:08, 5881 прочитания

Лудият от площад "Свобода"

Превод от арабски: Мая Ценова

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Лудият от площад "Свобода"

Автор: Инна Павлова


Хасан Бласим (1973) е кинорежисьор и писател. Роден е в Ирак, откъдето след дълъг и мъчителен преход през държави и обстоятелства мигрира във Финландия преди осем години. "Лудият от площад Свобода", от която е представеният тук едноименен разказ, е неговата първа книга. Написана е на арабски, но излиза за пръв път в превод на английски, финландски и италиански, защото в повечето арабски държави не е гледана с добро око. "Лудият..." е прецедент не само на български: на живо от Ирак, от първа ръка, първо лице, с все бедността, терористите, бомбите, болките, объркването, бягството, измислиците, в които човек се спасява – тук са всички страшни статистики, които окото автоматично прескача в пресата, но дадени триизмерно и отвътре, и с лек сарказъм, без подслаждане, без самосъжаление, без опит за харесване. "Черна комедия, неочаквани обрати, отчетливи, разтърсващи образи... Творчеството на Бласим е толкова необичайно, че е трудно да се класифицира... той е толкова смущаващ за арабския литературен мейнстрийм, колкото Джойс е бил навремето за западния..." – писа преди седмица The Guardian. Сборникът ще излезе в превода на Мая Ценова тази година, в поредицата за разкази на "Жанет 45" "Кратки завинаги", където досега свой дебют на български направиха и автори като Роберто Боланьо или Етгар Керет.
[[linkdosie]]
Преди да се случи чудото и да открия истината, която сега всички отричат или се правят, че са забравили, в онези незабравими дни по цяла нощ охранявахме постамента с двата паметника.

Имахме на разположение леко оръжие, три миномета и седем ер-пе-ге-та.


Първите хора на квартала и хората, чиято дума се чува, отхвърлиха нареждането, издадено от новото правителство, да се премахнат двете статуи. Имахме сведения, че армията ще нахлуе в квартала през нощта. Тогава си мислех, че този проблем не е моя битка. Но самозалъгването ми беше много по-лесно, отколкото позорът да избягам. Сражението може да се случи всеки момент. Мога да изгубя живота си заради тези двама младежи от камък, които са се възправили върху постамента в наивно движение, като че ли ей сега ще паднат от високо по нос. Ясно е, че скулпторът, автор на творбата, е бил просто строител, който не разбира нищо от изкуство. Мюсюлманите фанатици имат религиозно предписание за премахване на всички статуи в страната, защото са идоли и противоречат на шариата. Новото правителство пък реши да отстрани всичко, което символизира епохата на бившия диктаторски режим. Само дето жителите на квартала и нашите първенци сметнаха, че двете статуи нямат нищо общо нито с бившия режим, нито със забранителните предписания. Не вярвах на такъв абсурд.

Баща ми каза, че това е символична съдбоносна борба за бъдещето на квартала. Не знам как баща ми е способен на подобно суеверие – той, който преподава природни науки в гимназията. Разбира се, има десетки версии на историята за паметника на двамата младежи. Но може би онова, което разправяше дядо ми, беше най-близо до истината. Реалистичната нотка в неговата историята удвояваше наивността на хората от квартала – точно обратно на неговото намерение да покаже колко хората са добри, умни и щедри. Това се въртеше в главата ми тогава, преди животът ми да се промени завинаги.

Може би е по-добре най-напред да ви преразкажа накратко историята на дядо, преди да предам какво се случи в нощта на битката.



Никой не знае кога точно са се появили двамата младежи. Били на една възраст, еднакви на ръст и си приличали като близнаци. Жителите на квартала решили, че тези двамата са от далечните богаташки квартали, но не отгатнали накъде са се запътили. Всеки от тях носел раница, били облечени в елегантни дрехи, издаващи прилично богатство. А онова у тях, което най-силно привлякло вниманието на хората от квартала, била русата коса и млечната кожа. Квартал "Мрак" бил сред най-мизерните в града. Обитателите му били мършави, с овъглена кожа, наследена от дедите им – селски хора. Тези от съседните квартали го наричали "Мрак", защото бил единственият в града, до който не достигнало електричеството. И както ми се струва, хората от "Мрак" виждали посетители с такава бяла кожа за пръв път.

Всяка сутрин двамата младежи се задавали откъм пустеещата земя, която разделя квартал "Мрак" от квартала на коларите, и минавали по една тясна уличка на път за далечната река. Усмихвали се дружелюбно и ласкаво на полуголите деца от квартала, поздравявали възрастните с леко уважително кимване на главата. Избягвали скромно и простичко калните локви, осеяли уличките. Не проявявали погнуса, нито високомерие. И хората от квартала ги приели като два ангела, слезли от небето. Никой не ги заговарял, не им задавал неудобни въпроси, не им препречвал пътя по каквато и да било причина. Кварталът бил заслепен от ореола от светлина, който се излъчвал от двамата младежи. Те вървели с уравновесени, уверени крачки, сякаш се били научили на походка в специално училище. Мълчанието им подсилвало загадъчността на тяхната човечност. Били изключително възпитани, сериозни, обгърнати с лек полъх на жизнерадост.
 

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

от архива: Кратка история на Европейския съюз от архива: Кратка история на Европейския съюз

Имало едно време в Европа

9 май 2018, 12941 прочитания

Аз съм от Перник 11 Аз съм от Перник

Значи ще победя, друга опция няма

21 юни 2015, 20081 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Разказ" Затваряне
Дворецът на бълхите

Да летиш в облака

Стефан Бумов, съосновател и главен оперативен директор на HeleCloud

ТЕЦ "Варна" - милиони без покритие

Държавата плаща на Ахмед Доган за нещо, което не е сигурно, че може да получи, тъй като техническото състояние на ТЕЦ-а не позволява безопасното му управление

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Селото се оказа тъкмо в града

Няколко стопанства с доставка, които предлагат чиста, разнообразна и вкусна храна

Работохолици до доказване на противното

Марк Грифитс, професор по поведенческо пристрастяване и директор на звено за изследване на хазарта в Nottingham Trent University