Новият брой:
Правителство с ГЕРБ?

Момичето и синевата

Превод от китайски: Стефан Русинов

През 1983 г. тридесетгодишният тогава Ма Дзиен – поет, художник, пътешественик – рисува няколко картини по поръчка, събира 1000 юана и заминава за Тибет. Преживяванията му в свeщената земя на будизма го изпълват с недоумението и дискомфорта на пациент, изплезил език пред доктора. През 1986 г. се връща в Пекин и показва ръкописа си от пет разказа на своя приятел, бъдещия нобелов лауреат Гао Синдзиен. Той веднага го предава на новия главен редактор на списание "Народна литература" Лиу Сину, който събира втори и трети брой за 1987 г. в една книжка, за да публикува в нея сборника на Ма Дзиен в цялост. Не след дълго Лиу Сину е уволнен от поста си и отлъчен от Китайската комунистическа партия, двойният брой на "Народна литература" е изтеглен от пазара, а "Изплези си езика" е заклеймен като буржоазен, петнящ малцинствените обичаи и рушащ междуетническите отношения. Ма Дзиен заживява в Хонконг, пише прочутия си роман "Майсторът на фиде", а в самия край на 90-те се премества в Лондон, където живее и до днес. Текстовете му ("Червена прах", "Пекинска кома" и др.) са забранени в Китай. "Изплези си езика", книгата, с която започва дългия му път на писател и изгнаник, ще излезе 2013 г. в поредицата за разкази на "Жанет 45" "Кратки завинаги".

Автобусът изкатери петхилядната планина Камбала. Няколко камиона "Освобождение" още се мъчеха зад нас. Последните облаци бръснеха скалите и молитвените камъни* се плъзгаха от върха на планината надолу към пролома. Езерото Ямдрок изникна пред очите ни. Повърхността му отразяваше синьото небе; далечните снежни върхове, окъпани в слънце, бяха забити наобратно в него и тази гледка неусетно предизвикваше копнеж да прегърнеш някого. Пътят криволичеше към У Цанг**.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар