С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Неща / Разказ

10 май 2013, 17:02, 5052 прочитания

Момичето и синевата

Превод от китайски: Стефан Русинов

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Момичето и синевата

Автор: Инна Павлова


През 1983 г. тридесетгодишният тогава Ма Дзиен – поет, художник, пътешественик – рисува няколко картини по поръчка, събира 1000 юана и заминава за Тибет. Преживяванията му в свeщената земя на будизма го изпълват с недоумението и дискомфорта на пациент, изплезил език пред доктора. През 1986 г. се връща в Пекин и показва ръкописа си от пет разказа на своя приятел, бъдещия нобелов лауреат Гао Синдзиен. Той веднага го предава на новия главен редактор на списание "Народна литература" Лиу Сину, който събира втори и трети брой за 1987 г. в една книжка, за да публикува в нея сборника на Ма Дзиен в цялост. Не след дълго Лиу Сину е уволнен от поста си и отлъчен от Китайската комунистическа партия, двойният брой на "Народна литература" е изтеглен от пазара, а "Изплези си езика" е заклеймен като буржоазен, петнящ малцинствените обичаи и рушащ междуетническите отношения. Ма Дзиен заживява в Хонконг, пише прочутия си роман "Майсторът на фиде", а в самия край на 90-те се премества в Лондон, където живее и до днес. Текстовете му ("Червена прах", "Пекинска кома" и др.) са забранени в Китай. "Изплези си езика", книгата, с която започва дългия му път на писател и изгнаник, ще излезе 2013 г. в поредицата за разкази на "Жанет 45" "Кратки завинаги".

Автобусът изкатери петхилядната планина Камбала. Няколко камиона "Освобождение" още се мъчеха зад нас. Последните облаци бръснеха скалите и молитвените камъни* се плъзгаха от върха на планината надолу към пролома. Езерото Ямдрок изникна пред очите ни. Повърхността му отразяваше синьото небе; далечните снежни върхове, окъпани в слънце, бяха забити наобратно в него и тази гледка неусетно предизвикваше копнеж да прегърнеш някого. Пътят криволичеше към У Цанг**.


Бях живял в Лхаса един месец, обиколил бях всички храмове и манастири, най-вече Джоканг. За тибетските будисти това е свещено място. Поклонници се нижат отвсякъде и се молят да се преродят заможни, да не понасят повече мъки. По входовете, досущ като трениращи професионални спортисти, групи хора се хвърлят на земята и се кланят продължително. Изправят се, събрали длани, после пак се хвърлят. Това е напълно достатъчно за любопитството на обикновения турист. Тибетските небесни погребения обаче са далеч по-интересни за пришълеца. Въоръжен с фотоапарат, на няколко пъти ходих до площадката за небесни погребения. Само че или ритуалът приключва, преди да се е развиделило, или те виждат отдалеч и не те пускат да се доближиш. Понякога даже хвърлят камъни и викат да се махаш. Та всеки път се връщах разочарован. Чувал бях, че мъртвецът първо престоява три дни в дома си, след което роднините му го пренасят на гръб до площадката, без да се обръщат назад през целия път. Когато стигнат до края на селото или на пътя, строшават глинен съд – това означава, че душата на мъртвия повече няма да се върне. Церемониалмайсторът трябва да дойде да запали благовоние. Който има пари, кани лама да чете сутри и да предаде заслугите на покойника в Царството на Буда: там той или ще остане да живее завинаги, или ще се прероди в друго тяло. Церемониалмайсторът реже тялото на малки парчета, след което с метален чук раздробява костите на прах. Ако мъртвият е млад и скелетът му – крехък, добавя се брашно от високопланински ечемик, разбъркват се заедно и се оставят за лешоядите. Ако покойникът е вярващ, върху гърдите му с нож се изрязва знак за късмет. Скалпът му се предава на близките и с това небесното погребение се брои за приключено. Ако после някой иска да има вземане-даване с мъртвия, ходи в храма, пали благовоние и се моли на Буда.

Исках да опитам късмета си в далечния У Цанг, може би там щеше да ми се удаде да видя небесно погребение. Когато автобусът прехвърли планината и се понесе покрай Ямдрок, започна да ми се вие свят. Отворих прозореца; повърхността на езерото бе гладка, а в лекия бриз нямаше ни прашинка. В автобуса обаче беше претъпкано, талазите миризма на овча кожа ме задушаваха. Не издържах и изскочих навън.

Беше август, златният сезон в платата, небосводът беше син и прозрачен, въздухът не се усещаше. Отидох до брега на езерото, свалих раницата, извадих кърпа и блажено измих лицето си. Мястото беше Нагардзъ, градче с над сто семейства. В подножието на планината тибетците бяха вдигнали няколко редици глинени къщурки; от всички покриви стърчаха молитвени знамена***. Малък храм с боядисани в червено и бяло стени и широка синя ивица под стрехите се издигаше насред планината. До него имаше няколко порутени зида без покрив, както и една прясно варосана паметна пагода****, която сияеше под слънцето.



Много беше красиво. Около езерото нямаше боклуци, камъчетата се виждаха ясно през водата, слънчевите лъчи осветяваха дъното. Молитвените знамена в червено, жълто, бяло, синьо трептяха под слънцето и подсказваха за великолепието на Царството на Буда. По-долу от глинените къщурки, близо до брега на езерото, имаше бетонна постройка с червени керемиди, вероятно общинският съвет. Извадих фалшивата препоръка с червен печат и се отправих нататък. Отблизо не приличаше на съвет, а на най-обикновена къща. От нея излезе войник със съчуански акцент, покани ме вътре да седна и аз го последвах. Стана ясно, че това е военна телефонна централа, в която той е зачислен и отговаря за поддръжката на телефонното трасе. Когато всичко било в изправност, обикновено ходел на езерото да лови риба, понякога четял списания или уся***** романи. Когато го помолих да пренощувам при него, много се зарадва. Живеел тук от четири години, научил доста тибетски и с тибетците от селото често се събирали да пият. На стената имаше закачен автомат, а в стаята беше разхвърляно като в склад за непотребни вещи.

Попитах го дали в селото има площадка за небесни погребения, каза, че имало. Попитах дали скоро няма да има ритуал, той се сепна за момент, сетне отвърна, че точно преди няколко дни умряла една жена. Развълнуван, продължих да го разпитвам, а той зашикалкави и каза, че трябвало да купи алкохол за довечера. Подадох му пари, той ми бутна ръката и излезе. Мислите ми запрепускаха – ако и тук не видя небесно погребение, надали ще имам друг шанс. Кога иначе ще попадна някъде, където някой тъкмо е умрял? За нищо на света не биваше да изпускам тази възможност.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Етикети: Буда Пекин разказ

Какви са вашите отношения с парите
Покажете как харчите и ще ви кажем какъв герой сте

Разберете ТУК

Разбирате ли се добре с парите?



Прост въпрос, чийто отговор обаче често затруднява. За някои хора парите са просто символ за личен или професионален успех. Други ги възприемат като средство за по-висок социален статус и неговата демонстрация без значение дали са щастливи или не.

Направете този бърз и забавен тест, за да разберете какъв герой сте, как харчите, какви са рисковете и как да подобрите отношенията с парите си.


capital.bg/partners/unicredit

Прочетете и това

от архива: Кратка история на Европейския съюз от архива: Кратка история на Европейския съюз

Имало едно време в Европа

9 май 2018, 11796 прочитания

Аз съм от Перник 11 Аз съм от Перник

Значи ще победя, друга опция няма

21 юни 2015, 19170 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Разказ" Затваряне
Митко

Откъс от книгата "Митко" на Гарт Грийнуел

Съдът на ЕС: Платеният отпуск не може да се губи автоматично

Работникът не може да бъде лишен от отпуск само защото не го е поискал за годината, за която се полага

Дизелът залязва на изток

Забраните за стари дизели в западноевропейски градове се превръщат в износ на мръсен въздух към Източна Европа, а решенията трябва да се взимат и на двете места

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Ния от 9 до 5

Петата самостоятелна изложба на създателката на Water Tower Art Fest Ния Пушкарова е арт експеримент с отворено студио

Всичко е игра

Изложба изследва сложното взаимодействие между видеоигрите и реалността

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 17.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Нов вицепремиер в кабинета; ЕК срещу Италия заради бюджета

Емисия

DAILY @7PM // 21.11.2018 Прочетете