Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Неща / Разказ

1 14 юни 2013, 13:19, 5903 прочитания

Митко

Откъс от книгата "Митко" на Гарт Грийнуел

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Предателството – било то и незначително, което съпътстваше първото ми съприкосновение с Митко Б., навремето би трябвало да ми послужи за по-сериозно предупреждение, което от своя страна поне да намали, ако не да изскубне из корен, желанието ми по този мъж. Но предупредителните сигнали на място като тоалетните на Националния дворец на културата, където се запознахме, са елемент от състава на въздуха: проникват навсякъде, няма как да ги избегнеш и на практика попиват в организма на хората, които ги вдишват, и така се превръщат в неразделна част от порива да отидем там. Още докато слизах по стълбите, чух гласа му, който като всичко у него бе прекалено голям за онези подземни пространства, преливаше извън тях, сякаш в стремеж да се изкатери обратно в следобеда, в онзи ярък следобед, в който, макар вече да бе октомври, нямаше нищо есенно, а зърната на натежалите зрели гроздове из целия град все още се пръскаха топли в устата. Не очаквах да ги чуя – двама мъже, които си говорят високо на място, където по неписано споразумение гласовете рядко са по-силни от шепот.

Гласовете (в един момент си дадох сметка, че само единият се лее свободно – другият бе приглушен до смътно боботене) явно изпълваха втората от трите кабинки в тоалетната – ако имаше и звук от течаща вода, евентуално би могло да се допусне, че двамината вътре си мият ръцете, и освен това бяха статични, не усетих да се приближават към мен, щом свърнах по късия коридор към мястото. Каквото и да вършеха, двамата не мърдаха от кабинката и това предвид единственото предназначение на тоалетните в НДК, както е известен дворецът (използването им за каквато и да било друга цел е инцидентно), би могло да означава само едно и все пак това обяснение изглежда влизаше в противоречие с изражението на мъжа, който привлече вниманието ми още щом прекрачих прага: приветлив и наперен, неприкрито пòказен насред това недвусмислено потопено в споделена интимност място.



* Премиерата на "Митко" на български (изд. "Жанет-45", превод от английски Невена Дишлиева-Кръстева) очакваме около 20 юни.

Беше висок и слаб, но широкоплещест, подстриган по войнишки късо, както се носеха масово местните младежи – младоци с вид на супермъжкари и аура на криминални типове. Другия почти не го забелязах – по-нисичък, почтителен, с изрусена коса и дънково яке, от джобовете на което изобщо не извади ръце. Не той, а по-едрият се обърна към мен приятелски и с подчертан интерес, без следа от хищнически страсти или боязън, незабулен с воалите, под които се крием, когато целим да съблазним някого, дори съблазняването да е от онази мимолетна и гарантирана разновидност, характерна за подобни потайни кътчета. Улових се да му се усмихвам в отговор, а той ме поздрави многословно и темпераментно, при което, докато за кратко поемах между шепите си подадената ми едра длан, единственото, което успях да направя, бе да кимна смутено и да смотолевя нещо средно между извинение и оправдание, скалъпено от няколко репетирани до припадък заучени фрази. Осъзнал, че съм чужденец, мъжът разтегли устни в усмивка, която разкри преден зъб с отчупено крайче, нащърбеният контур на който (както щях да науча по-късно) опипваше маниакално с показалец в моменти на отнесеност. Дори от това не особено интимно разстояние миризмата на алкохол – излъчвана не толкова от дъха на човека, колкото от дрехите и косата му, от ръката, с която се здрависах, от самите му пори – бе покъртителна и обясняваше (както ми се стори) странната освободеност на непознатия на територия, която, макар уж да минаваше за съвсем легална, на практика бе скована от куп задръжки; обясняваше също така и необичайната невинност в погледа на мъжа: вторачен в мен от упор, но без да излъчва заплаха. Заговори пак, килнал глава леко встрани, и на чудата смесица от български, английски и немски съумяхме да установим, че съм американец, пребивавам в града от няколко седмици, преподавам в Американския колеж, ще остана в страната поне две години и името ми е почти непроизносимо на местния език.

По време на разговора, който премина на пресекулки, накъсан от паузи, несръчни жестове и заекване на три езика, сякаш не обръщахме никакво внимание на мястото на нашата среща, нито на това за какво се използва – почти изцяло и единствено,  то и докато си разменяхме реплики, усетих как ме обзема някакво безпокойство, съставено от равни дози желание и тревожност, несъмнено провокирани от присъствието на непознатия и от целта, довела го там. Имаше и четвърти мъж в кабинката в дъното – на няколко пъти влиза и излиза оттам, без да ни изпуска от очи, но не посмя да доближи, не отрони нито дума. Накрая след пауза, белязала финала на нашата лингвистична изобретателност и след като въпросният четвърти присъстващ се бе оттеглил в кабинката, захлопвайки вратата зад гърба си, Митко (вече знам, че именно това е неговото име) го посочи и като ме изгледа подчертано многозначително, каза едно хи уонт, последвано от недвусмислен похотлив жест. В този момент и двамата с другаря му, когото наричаше на български брат ми и който от моето появяване насетне не бе отворил уста – прихнаха в смях, погледнаха ме, един вид в опит да ме включат в смешката, въпреки че, както със сигурност съзнаваха, аз бях обект на техния присмех в не по-малка мяра от мъжа, с когото нямаше да разменя нито думичка. Копнежът ми да бъда приет за един от тях, да вляза в малката им общност бе тъй неистов, че някак инстинктивно се усмихнах и завъртях глава в двете посоки, извършвайки движението, което по тези ширини изразява съгласие или потвърждение, примесено с известна почуда от странните приумици на белия свят. Това предателство обаче не ме сближи с комбината, не ме направи част от задругата им; напротив, както разбрах по бързото споглеждане помежду им, само увеличи разстоянието между мен и тях и дори подозирах, че вече изпитват към мен някаква форма на презрение, при все че най-вероятно просто долавях вибрациите на своята самоненавист. Докато се мъчех да дойда на себе си и след като ми отне известно време да подредя нужните срички в главата си (въпреки целенасочените ми усилия, те рядко се появяват в точната последователност дори сега, когато всички ме уверяват, че говоря флуънт и кърект български; когато виждам изненадата от това, че говоря свободно език, който почти никой не си дава труда да учи, ако вече не го е научил), го попитах какво прави там, в това мразовито подземие, от което лъхаше влага. Есента тепърва предстоеше, все още бе почти лято, площадът над нас преливаше от светлина и народ, едни караха скейтове или ролери, други правеха сложни номера с велосипеди и всички бяха на възрастта на тези двамата.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

от архива: Кратка история на Европейския съюз от архива: Кратка история на Европейския съюз

Имало едно време в Европа

9 май 2018, 14386 прочитания

Аз съм от Перник 11 Аз съм от Перник

Значи ще победя, друга опция няма

21 юни 2015, 21292 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Разказ" Затваряне
Възмущение

откъс от романа на Филип Рот, под печат от издателство "Колибри"

Още от Капитал
Спокойно, имам авариен фонд

Поддържането на портфейл с ликвидни активи е важно при възникване на непредвидени ситуации

Бушоните срещу икономическия шок

Страната влиза в кризата с прилични финансови буфери, но те бързо могат да се стопят. На какво може да разчита бизнесът

Шансът за дигиталното образование

Промяната към електронни образователни платформи трябва да ускори промяната на остарелите методи на преподаване

За маската на един лекар

Българската здравна система посреща най-сериозното си изпитание през последните десетилетия в недобра форма

Кино: "Двамата папи"

Дуел на възгледи за ценностите във време на изпитание

20 въпроса: Надежда Цекулова

Журналистката е в основата на сайт, който събира научни статии и ресурси на български за коронавируса

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10