С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Неща / Разказ

1 28 авг 2013, 18:12, 12230 прочитания

Между рая и ада

Откъс от романа на Йон Калман Стефансон, ИК Жанет 45, предстоящо излизане през септември 2013

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Това се случва през годините, когато очевидно бяхме още живи. Месец март е и светът е побелял, макар и не плътно покрит със сняг – тук това не се случва никога, все едно как земята попива снега, дори когато небето и океанът замръзнат, и студенината проникне дълбоко в сърцето, там където са стаени мечтите, белотата никога не надделява. Зъберите в планините мигновено я разкъсват и щръкват въгленочерни на фона на белия свят. Те стърчат черни над фигурите на момчето и Бард, които се отдалечават от Мястото, нашето начало и край, центъра на света. А центърът на света е смешновато изпъчен. Двамата напредват бързо, млади нозе, горящ огън, те се надпреварват и с мрака – и какво ли чудно има в това, щом човешкият живот е вечно съревнование с мрака обвил света, измамата, жестокостта, малодушието; съревнование, което често обезсърчава – и все пак бягаме, докато храним някакви надежди. Бард и момчето обаче се готвят да изпреварят мрака или небесния здрач и да стигнат първи до колибите, рибарските колиби – на моменти изравняват ход и какво по-хубаво от това, стъпките в синхрон са знак за солидарност и тогава животът не изглежда така самотен. На места обаче пътят не е нищо повече от тясна пътека, извита като замръзнала змия в снега, и тогава момчето се принуждава да гледа обувките на Бард, кожената торба на гърба му, черната сплъстена коса и главата, здраво закрепена за широките рамене. На места двамата трябва да прекосяват скалисти брегове, да минават по опасни пътеки по ръба на канари; ала най-лошо е в Мъртвата зона – въже, закрепено за скалата, отгоре стръмен скат, отдолу отвесна скала и засмукващи зеленикави морски води, трийсетметрова бездна; планинският склон се издига на близо шестстотин метра, а върхът е покрит с облаци. Океанът е от една страна, стръмни, високи до небето планини – от другата; ето това е сцената на цялата ни история. Управници, търговци може и да се разпореждат с бедняшкото ни битие, но планините и океанът властват над живота, те са съдбата – или така си мислим понякога; сигурно така би се чувствал и ти, ако се будеше и заспиваше десетилетия наред под същите планини, ако плаваш в нашите малки лодки и гърдите ти се издигат и отпускат в такт с диханието на морето. Едва ли има нещо по-прекрасно от океанът в хубави дни или безоблачни нощи, когато морето сънува и неговите сънища са лунната светлина. Но океанът губи цялата си красота и ние го намразваме повече от всичко друго когато вълните се надигнат на десет метра над лодката, когато се разбият в нея и ни погълнат като нищожни палета – дори да махаме с ръце, да призоваваме Бога и Исуса Христа, морето ни поглъща като нищожни палета. И тогава всички са равни. Негодници и добряци, гиганти и нищожества, щастливите и скърбящите. Няколко вика, някакви ръце отчаяно махат – и после все едно никога не сме били тук, безжизненото тяло потъва, кръвта в него изстива, от спомените нищо не остава, доплуват риби и докосват устните, които довчера са били целувани и са изричали съдбовни думи, побутват раменете, носили най-малкото дете на конче, а очите вече не гледат, те са на океанското дъно. Морето е ледовито синьо и вечно се вълнува – чудовище, което диша, и ни носи, но понякога губи търпение, и тогава се давим; човешката история не е особено сложна.
Нощеска сигурно ще гребем, казва Бард.

Току-що са прекосили Мъртвата зона – въжето не се скъса, планината не ги уби с падащи камъни. Двамата поглеждат към морето и нагоре към небето – там, откъдето идва тъмнината, синевата вече не е съвсем синя, усещане за вечер витае във въздуха, брегът отсреща е със замъглени очертания. Този бряг е почти целият побелял, от плитчината до върха, и затова е взел името си от снега.
Дойде времето, отвръща момчето на Бард, леко запъхтян от вървенето. Два часа, откакто потеглиха. Довършиха кафето и сладките в Немската хлебарница, и след три отбивки прекосиха Мястото – два часа мъчителен преход. Нозете им са прогизнали – разбира се, че са прогизнали, винаги бяхме такива през онези години, смъртта ще ги изсуши, казваха старите хора, когато някой се оплакваше; понякога старите хора се проявяват като пълни невежи. Момчето намества торбата, натежала от неща, без които не можем, Бард не намества нищо, просто стои и гледа, подсвирква си някаква неопределена мелодия, като че ли няма умора; дявол да го вземе, възкликва момчето, аз пъхтя като стар пес, а ти все едно не си извървял и една крачка днес. Бард го поглежда с онези кафяви, южняшки очи, и се ухилва. Някои от нас имат кафяви очи – тук идват рибари от далечни места, както са правили от стотици години, понеже морето е цяло съкровище. Идват от Франция, Испания; мнозина имат кафяви очи и някои от тях оставят цвета на очите си при някоя жена, отплават, прибират се у дома си или се удавят.




  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

от архива: Кратка история на Европейския съюз от архива: Кратка история на Европейския съюз

Имало едно време в Европа

9 май 2018, 13722 прочитания

Аз съм от Перник 11 Аз съм от Перник

Значи ще победя, друга опция няма

21 юни 2015, 20830 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Разказ" Затваряне
Кръв и смелост

Част от есето Blood and Bravery, публикувано в книгата "Отпечатано с мастило" (Ink Stained, 2013)*

Още от Капитал
Новите владетели на "Булсатком"

Водещият тв доставчик има нова акционерна структура, в която присъства един от големите инвестиционни фондове - BlackRock

Накъде след Венеция

Управляващите, президентът и БСП имат различни идеи за реформата на прокуратурата

"Светкавична война" увеличи отново парите за партиите

Увеличението на държавната субсидия ще разхлаби финансовата примка за опозицията

В къщата на тайните търгове

In-house възлагането на обществени поръчки у нас се използва по странен начин на ръба на закона и за внушителната сума от над 3 млрд. лв.

20 въпроса: Даниел Ненчев

Телевизионният водещ издаде "Идеи без граници", първата си книга

Пича с фотоапарата

Фотографският проект на актьора Джеф Бриджис

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10