Библиотека: "Безмълвният дом"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Библиотека: "Безмълвният дом"

Библиотека: "Безмълвният дом"

Откъс от новия роман на Орхан Памук (изд. "Еднорог")

8755 прочитания

Най-хубавият сън е следобедният, казваше мама. Като си излапаш обяда, ще видиш най-прекрасните сънища и ще се превърнеш в красавица. Да. Изпотявах се, омеквах, като че олеквах и летях като малко врабче. После отваряхме прозореца, за да излезе мръсният и да влезе чистият въздух, за да излязат навън моите сънища, докато зелените клони от градината в Нишанташъ се протягат навътре в стаята. Защото понякога ми се струваше, че след като се събудех, сънят ми продължаваше и без мен от мястото, където се бях разделила с него, вярвах в това. Същото може би се случва, като умрем: мислите ми блуждаят из стаята, между вещите и плътно спуснатите кепенци, въртят се и се приплъзват мислите по повърхността на масата и леглото ми, по тавана и по стените и ако някой открехне вратата, току-виж зърнал сянката на моята мисъл: затвори вратата, не разваляй простичката ми мисъл, не отравяй спомените ми, и моята съвсем чиста мисъл ще се полюшва като ангелите и до Второто пришествие ще стои тук, на тавана ми, в този безмълвен дом, за да ви принуди да се засрамите от себе си. Тогава обаче зная какво ще направите, ах, внуци на сатаната, изплъзна му се веднъж от устата на единия, при това на най-малкия от тримата. Всичко тук, бабо, е изпоовехтяло, дай да го съборим и на негово място да построим кооперация. Защото зная, на вас ви причинява много по-голямо страдание да виждате, че друг е останал безгрешен, отколкото това, че самите вие сте затънали до шия в греха.

И ти като мен трябва да преодолееш глупавата забрана, която наричаш грях, казваше Селяхаттин, пийни и ти от ракията, опитай, изобщо ли не си любопитна, вреда от нея няма, напротив, има полза, отваря ума. Пази боже! Хубаво, поне веднъж го изречи, Фатма, ще е достатъчно; греха го поема мъжът ти: Аллах не съществува, хайде, Фатма. Пази Боже! Добре, тогава слушай най-важната статия в моята енциклопедия, слушай, пренаписах я наново; ти слушай, аз ще чета, като ще резюмирам статията за буквата "П" по новата ни азбука: източникът на нашето познание е опитът... Всяко познание, което не се базира на опита и не е доказано експериментално, е невалидно... Тази фраза е опорна точка на научното знание, тя елиминира въпроса със съществуването на Аллах... Защото това е въпрос, който не може да бъде доказан експериментално... Онтологичното доказателство е схоластична глезотия... Бог е само една хрумка на метафизиците... И в този смисъл колко жалко, че Аллах няма място в света на нашите ябълки, круши, фатмета... Ха, ха, ха! Разбираш ли, Фатма, твоят Аллах-маллах вече не съществува! И смятам незабавно да разпространя това познание! Нямам търпение да довърша енциклопедията си, написах писмо на печатаря Степан, това ще го публикувам като отделно издание. Викам отново златаря Аврам; не понасям, казва ми, капризите на твоето момиче по такъв важен въпрос като твоето издание, ще дадеш ли, Фатма, нещо читаво от своята кутия, кълна се, полза ще има цялата държава, ако тъпите грубияни не могат да го продадат, решен съм да ида в Сиркеджи и сам ще го разпродам. Ще видиш, ще се разграби! Защото ти знаеш, Фатма, отдадох толкова години, ползвайки френските книги, за да опиша на разбираем за народа език как разумът у нас може да бъде насочван! Същинската ми тревога, Фатма, е не дали ще го прочетат, а в какво състояние ще бъдат, след като са го прочели.

Слава богу, че освен теб самия, а може би и джуджето, никой друг не прочете тия гнусни лъжи и единствено аз с погнуса прочетох описанието на несретника, подведен от дявола, описанието на Ада, който ти с вълнение наричаш "бъдещия приказен Рай" и се молиш той веднага да слезе на земята.

Седем месеца след като Селяхаттин предусети, че умира,

и три месеца след смъртта му моят Доган беше в Кемах, посред зима беше и вкъщи нямаше друг освен мен и джуджето: вечерта валя сняг и си помислих, че снегът ще се задържи върху гроба, внезапно настръхнах, хрумна ми хубавичко да се сгрея. Защото не можех да се примиря с вонята на вино, която сякаш все още лъхаше от устата ти, и стоях съвсем сама в стаята си, където зъзнех, и ходилата ми бяха като лед; бледата и оскъдна светлина на лампата не мигаше, снегът се изсипваше по прозорците, не плачех. Исках единствено да се сгрея, качих се горе, помислих си, че вече мога да вляза в стаята, до която не се доближавах, когато беше жив Селяхаттин и в която изобщо не стихваха звуците от неговите стъпки. Побутнах лекичко вратата, огледах: по масата, върху столовете и креслата, в чекмеджетата, върху книгите, а и в книгите, на пода, по первазите бяха разпръснати на воля, нахално се бяха изтегнали листове, листове, изписани листове, зачеркнати листове, купища листове. Отворих вратата на голямата груба печка и започнах да ги тъпча вътре. И кибритената клечка хвърлих вътре, а след малко и още листове, статии, вестници, и как прекрасно поглъщаше печката твоите грехове, Селяхаттин! Душата ми се стопля, като чезнат твоите грехове! Моето произведение, на което отдадох живота си: моят любим грях! Я да видим какво е написал сатаната! Докато късах и горях, прочетох; като начало бе нахвърлил някакви кратки бележки: република: форма на управление, каквато ни е необходима... Съществуват различни варианти на републики... В книгата на Дьо Пасе по този въпрос... 1342... Пристигналите вестници твърдят, че в Анкара тази седмица бил основан... Прекрасно... Стига и това да не оприличат на себе си… Дарвиновата теория се противопоставя на Корана и обяснява превъзходството на науката с прости примери, разбираеми дори за глупаците... Земетресението е геологично явление, разтърсване на земната кора... Жената е допълнение на мъжа... Жените са два типа... Първият – естествените жени, те оценяват вкусовете и насладите, с които ги дарява природата, естествените жени са спокойни, безгрижни, необременени, те не се нервират и гневят, повечето от тях произхождат от народа, от нисшата класа... като жената на Русо, за която той така и не се оженил... Родила е на Русо шест деца, била е прислужница... Вторият тип жени са до такава степен раздразнителни, авторитарни, благовъзпитани, сляпо вярващи, студени, неразбиращи… Като Мария Антоанета например… Този втори тип жени са до такава степен студени и нетолерантни, че немалко учени философи са потърсили разбирането и топлината на любовта при жени от нисшата класа... Прислужницата на Русо, Гьотевата любима, дъщеря на хлебар, или домашната прислужница на комунистическия учен Маркс... Имал е дете от нея... Отговорността поел Енгелс. Че защо трябва да се срамува? Такава е реалността на живота... Познати са и още редица примери... Така по вина на студените си съпруги тези велики мъже са отровили живота си, изпитвайки болката на неразрешимите си страдания, и по тази причина напразно са си отишли, без някои от тях да завършат книгата си, други философията си, трети енциклопедията си... Съвсем различна болка са пък онези деца, които законът и обществото приема за незаконородени! Загледан в крилете на щъркела, си помислих: възможно ли е да се изработи цепелин във формата на щъркел и без витло в задната му част? Самолетът вече е оръжие за водене на война... Човек на име Линдберг миналата седмица успяла да прелети Атлантическия океан... На двайсет и две години... Всички султани са идиоти... По своята глупост най-отпред в класацията се нарежда Решат, куклата на "Единение и прогрес"... Трябва да се приеме като победа на човешката мисъл, а не като чудо, че гущерите от нашата градина, макар да не бях чел Дарвин, губят опашките си в съгласие с теорията на Дарвин. Ако можех да докажа ускоряването на индустриализацията, тутакси щях да напиша, че трябва да прекрачим от мюсюлманството към християнството...

Четях, четях и отвратена хвърлях в печката, топлех се. Вече не знаех колко съм прочела и колко съм изхвърлила, когато внезапно вратата се отвори, гледам джуджето: още беше на седемнайсет, но: какво правите, бююкханъм, не е ли жалко? Ти да мълчиш! Жалко, не е ли грях? Млък, ти казвам! Не е ли грях? Все тъй не млъква. Къде ми е бастунът? Млъкна. Има ли още писания, скрил ли си нещо, казвай истината, джудже, това ли е всичко? Мълчи. Значи си скрил, ти не си негов син, ти си копеле и нямаш право на нищо, ясно ли е, дай ми ги, всички ония листове ще ги изгоря, донеси ги веднага, гледай ти, продължаваш да ми викаш не е ли жалко. Къде ми е бастунът? Тръгнах към него. Вероломно и с тропот се спусна по стълбището, избяга. Провикна се отдолу: у мен няма нищо, бююкханъм, кълна се, нищичко не съм укрил! Хубаво! Нищо не казах. Посред нощ неочаквано влязох в стаята му, събудих го, изхвърлих го навън, претърсих всяко ъгълче в тази странно миришеща стая, разпердушиних дори миниатюрното шилте на детското креватче: други листове нямало, да.

И въпреки всичко се боях.

Все някъде нещо ще да е скрил, някой лист може да ми е убегнал и Доган, като син на баща си, би могъл да го е намерил; защото все идваше и подпитваше: мамо, къде са написаните от татко статии? Не те чувам, детето ми. Говоря за недовършената енциклопедия на татко. Не чувам. Може би имат някаква стойност, татко им посвети целия си живот, много съм любопитен, мамо, хайде, дай ми ги. Не чувам, детето ми. Може да успеем да ги публикуваме някъде, както искаше татко, защото, разправяше, наближава годишнината на 27 май, военните щели да правят нов преврат. Не те чувам, Доган. След преврата предстояло поредното връщане към кемализма и бихме могли да публикуваме някои интересни части от енциклопедията. Където и да са, измъкни ги и ги дай, мамо! Ушите ми не чуват добре. Какво си направила, мамо, ех, мамо, щом листовете и книгите ги няма, изхвърлила си ги, нали? Млъкнах. Накъса ги, изгори ги, изхвърли ги, нали? Ще се разплаче. След малко ще се отдаде на ракията. И аз като татко ще пиша, и аз: всичко наново тръгна на зле, трябва нещо да се направи, та да спре тоя невървеж, това безумие, не е възможно хората да са толкова злонамерени или толкова тъпи, сред тях непременно има и свестни хора, земеделския министър го познавам от училище, бяхме влюбени в едно и също момиче, но пак бяхме приятели, беше по-малък от мен с една година, но бяхме заедно в лекоатлетическия отбор, хвърляше гюле, беше доста дебел, ама имаше сърце като брилянт, сега му пиша дълъг доклад, еди-кой си паша, който в момента е заместник-началник на генералния щаб, беше капитан, когато аз бях заместник околийски началник в Зиле, страшно добър човек е, все се надяваше нещо добро да се случи на страната ни, един екземпляр от доклада ще пратя и на него, ти, мамо, не знаеш, но такива неправди има, че... Хубаво, и защо теб разпитват за тия неща, сине? Защото, ако изобщо не се намесваме, мамо, и ние ставаме отговорни. И за да не бъда безотговорен, седнах на масата и им пиша... Ти си бил по жалък от баща си, по-страхлив от баща си! Не съм, мамо, не съм, ако бях страхливец, щях да съм се присъединил към тях, беше ми дошъл ред да ставам валия, а аз дойдох тук, знаеш ли какво причиняват на нещастните селяни? Аз, сине, не съм любопитна! Изоставят ги сред запустели планински местности, където птица не прехвърча, керван не минава... Покойният ти баща ме е научил, че любопитството не върши никаква работа! Изоставят ги и нито доктор, нито учител... Жалко, че не те научих, скъпи Доган, на онова, на което ме научи покойният ми баща! За да вземаш евтино тяхната продукция един път в годината... Колко жалко, сине, че самата аз не можах да ти дам нищо! После ги изоставят в оня ужасяващ мрак и ги забравят, мамо... Разказваше още и още, и аз не слушах и мислех да се оттегля в стаята си: колко странно, сякаш съществува някой, който успява да им внуши да не бъдат като другите, да не минава спокойно животът им между дома и службата! Мислех си: този някой, който ги убеждава, като че сега наблюдава страданията ми и тайничко се подсмихва! Гадост, погледнах часовника си. Три следобед е вече, а все още не мога да заспя, чувам гълчавата от плажа. После се сетих за джуджето и настръхнах.

368 стр., цена: 15 лв.

Най-хубавият сън е следобедният, казваше мама. Като си излапаш обяда, ще видиш най-прекрасните сънища и ще се превърнеш в красавица. Да. Изпотявах се, омеквах, като че олеквах и летях като малко врабче. После отваряхме прозореца, за да излезе мръсният и да влезе чистият въздух, за да излязат навън моите сънища, докато зелените клони от градината в Нишанташъ се протягат навътре в стаята. Защото понякога ми се струваше, че след като се събудех, сънят ми продължаваше и без мен от мястото, където се бях разделила с него, вярвах в това. Същото може би се случва, като умрем: мислите ми блуждаят из стаята, между вещите и плътно спуснатите кепенци, въртят се и се приплъзват мислите по повърхността на масата и леглото ми, по тавана и по стените и ако някой открехне вратата, току-виж зърнал сянката на моята мисъл: затвори вратата, не разваляй простичката ми мисъл, не отравяй спомените ми, и моята съвсем чиста мисъл ще се полюшва като ангелите и до Второто пришествие ще стои тук, на тавана ми, в този безмълвен дом, за да ви принуди да се засрамите от себе си. Тогава обаче зная какво ще направите, ах, внуци на сатаната, изплъзна му се веднъж от устата на единия, при това на най-малкия от тримата. Всичко тук, бабо, е изпоовехтяло, дай да го съборим и на негово място да построим кооперация. Защото зная, на вас ви причинява много по-голямо страдание да виждате, че друг е останал безгрешен, отколкото това, че самите вие сте затънали до шия в греха.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    izabell avatar :-P
    izabell

    Хареса ми идеята за цепелин като щъркел,но друго си е да си сред ятото и малко незабележим:)

  • 2
    evpetra avatar :-(
    evpetra

    "Изоставят ги и нито доктор, нито учител..."
    Това у нас не се случва! ...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Златна треска

Златна треска

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK