Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

Златна треска

Златна треска - Младията Джек Лондон е персонаж в 'Клондайк', първия игрален сериал на Discovery Channel
текст: Янко Терзиев| дизайн и техническа реализация: Антония Тилева, Делян Коцев, Асен Тричков



Добрите истории на истинсмките герои

Стъпка в непознатото

Н Неговата драматизация са избрали от „Дискавъри“ за първия в историята на канала собствен игрален сериал Klondike. Той не идва на празно място – в момента върви четвъртият сезон на документалните приключения на групата смели и цинични мъже в Аляска „Треска за злато“ (Gold Rush). Камерите на „Дискавъри“ са следвали златотърсачите и в Берингово море (Bering Sea Gold), и в джунглата (Jungle Gold). „Ние създадохме и притежаваме „златния“ наратив, беше естествено той да е в основата и на първия ни проект по игрален сценарий“, казва Eileen O‘Neill, групов президент на Discovery и TLC Networks. “Предаванията ни, посветени на златото, се доказаха като особени успешни. Зрителите очакват драматично съдържание по завладяващи теми, от което могат много да научат“, допълва Влад Тудосие, регионален мениджър на Discovery Networks за Югоизточна Европа.

Историческият роман на канадската писателка и журналистка Шарлът Грей „Златотърсачи: Забогатяване в Клондайк” (Gold Diggers: Striking It Rich in The Klondike) става основа за сценария. Развитието на проекта е поверено на компанията на Ридли Скот Scott Free Television. „Клондайк е последната велика златна треска, отключила порива на хиляди смелчаци, зле екипирани, емоционално и всякак, за изтощителните условия на северната пустош на Юкон. Там личните истории са епични колкото пейзажа. Усилието буквално да удариш златната жила, е съпътствано от амбиции и алчност, секс и убийства, описани със свидетелската сила на младия Джек Лондон“, казва за продукцията си Ридли Скот.

Историческата хроника

K акво наистина се е случило в бурните последни години на ХІХ век? На 16 август 1896 златотърсачът Джордж Кармак, индианската му жена Кейт и брат й Скукъм Джим попадат на първото злато. Мястото е Bonanza Creek, малък южен приток на река Клондайк. Семейството регистрира участъка на следващия ден в най-близкия полицейски пост. Новината се разпространява мълниеносно из останалите миньорски лагери в долината на река Юкон. До края на август бреговете на Bonanza са парцелирани. Скоро са открити и залежи при околните рекички Eldrado (най-много), Hunker и Dominion (по-малко). До две години 10 000 участъка за добив в района ще имат нови собственици – авантюристи, аутсайдери, мечтатели. 

Но зимата е сурова, температурите падат до минус 50 градуса, мястото е отдалечено и комуникации няма. Светът научава за златото едва през юни следващата година, когато първите кораби с щастливите нови богаташи влизат в пристанищата на Сиатъл и Сан Франциско. Големи вестници като Seattle Post-Intelligencer и The San Francisco Examiner подхващат историите им, разпалват масовото въображение, цели индустрии заработват на вълна „Клондайк“. Продава се всичко – от карти на района до пълна зимна екипировка и пакетирана храна за година (каквото е изричното изискване на канадското правителство към новопристигащите). Икономически времето е идеално за треската – страната е в първата си голяма депресия след борсовите сривове през 1893 и 1896. Доверието в книжните пари е изгубено. Златото е провидяно като всеобщ спасителен мираж за базираната на жълтия метал американска икономика.

По думите на историка Пиер Бертон „Клондайк беше достатъчно далече, за да има романтичен ореол, и достатъчно близо, за да е достъпен“. Тръгват над 100 000 души, до легендарния граничен град Доусън сити стигат под 40 000, от тях под 20 000 заработват на участъци, копаят и промиват. Едва 4000 намират някакво злато и само няколкостотин се връщат истински богати. Треската продължава до 1899, когато в Номе, на източния бряг на Аляска, е открито ново злато и потокът мигранти се отправя натам. Човешката й палитра е от бившия губернатор на щата Вашингтон Джон Макгроу до безработни скитници. Само от Сиатъл заминават кметът, дванадесет полицаи и повече от половина ватмани на градските трамваи. Треската получава и своите летописци – най-известните снимки (онези с върволицата човешки мравуняк в бялата пустош на Чилкутския проход) са на родения в Швеция фотограф Ерик Хег (Eric Hegg), репортажите са на журналиста Тапан Едни (Tappan Adney). Но за духа на мястото и хората знаем най-много от Джек Лондон, не случайно вплетен като персонаж в сюжета на „Клондайк“.

Дивото зове и Джек Лондон

Джек Лондон в годините на златната треска / Джони Симънс като Джек Лондон в Клондайк

Н ежеланото дете на разведени родители е отгледано от тъмнокожата си втора майка по улиците на Сан Франциско, напуска училище на 14, скита се като базработен „хобо“ из Калифорния. Собственик на бар му дава пари да завърши гимназия и се запише студент в Бъркли. Сумата стига само за една университетска година. Още с първата вест за златото, през юли 1897, Джек е на корабите, поели на север. Носи със себе си две книги – „Произход на видовете" на Дарвин и „Изгубеният рай“ на Милтън. Описал е пътя си в знаменития разказ за Човека и Кучето „Да накладеш огън“ (1901), в който „още във въздуха, преди да е паднала на земята, плюнката замръзваше с пукот“: „Тази тъмна ивица беше пъртината, главната пъртина, която се простираше петстотин мили на юг до Чилкутския проход, до Даий и Солената вода; на север тя се простираше седемдесет мили до Доусън.“ В Доусън, разраснал се от потънало в кал гранично селце до миньорски град с население над 30 000, с хотел, салун и сграда за опера, с улица за проститутките, Джек се занимава с пиене, жени и писане. Припечелва не от намерено злато, защото е есен и зима, а от препродажба на дефицитни стоки на изгладнелите златотърсачи. В Доусън Лондон се сприятелява с Маршъл Бонд, собственикът на кучето, кръстоска между санбернар и шотландско коли, което ще стане прототип на легендарния с верността си Бък. После бъдещият писател се разболява от скорбут, губи четири предни зъба, решава да се върне в Калифорния. През пролетта на 1898 спуска на рафт около 3200 километра по река Юкон заедно с мъжа на сестра си. Стига пристанището Сент Майкъл, където става моряк на първия отплаващ кораб, и се връща в Сан Франциско. По-късно ще напише: „В Клондайк“ намерих себе си.“ Видяното на север ще роди „Дивото зове“ (1903) и „Белият зъб“ (1906) и редове като тези: „Настъпи пак пролет и в края на всичките си скитания те намериха не Загубената колиба, а открита златна мина посред широка долина, където след всяко промиване златото оставаше като жълто масло на дъното на коритото. Всеки ден работа им носеше хиляди долари в чист златен пясък и късове самородно злато, а те работеха всеки ден. Златото събираха в торби от еленова кожа, по петдесет паунда в торба, и ги трупаха като дърва за горене пред колибата от елови клони. Трудеха се като исполини, дните се застигаха един друг като насън, а купчината съкровища ставаше все по-голяма и по-голяма.“ (из "Дивото зове", превод Сидер Флорин). Този дух на пионерски оптимизъм режисьорът ветеран Саймън Селан Джоунс („Престъпна империя“, „Борджиите“) е потърсил и в сериала.

Джек Лондон в годините на златната треска / Джони Симънс като Джек Лондон в Клондайк

Кой кой е в „Клондайк“

Г лавният сценарист Пол Шуринг е с опит в писането за телевизия (Prison Break, Zero Hour), има и игрален филм по свой текст - психологическия трилър "Експериментът" (2010) с Ейдриън Броуди и Форест Уитакър. Основните линии той взема от книгата на Грей, добавя и нови за повече драма и обрати. В центъра на разказа са двама авантюристи, приятели от детинство от Ню Йорк, попаднали в снежната пустиня на Юкон през 1897. Бил Хаскел току-що е завършил колеж, добродетелен и надежден, олицетворява пионерския дух на времето. В ролята е звездата от "Игра на тронове" Ричард Мадън, гледахме го наскоро до Ребека Хол в екранизацията по Цвайг "Обещанието" на Патрис Льоконт. Приятелят му Байрън Епстийн е неговата пълна противоположност, рязък и безцеремонен, магнит за неприятностите. Началото ги заварва в сърцето на помитаща склона с върволицата златотърсачи лавина. Следва връщане във времето, проследяващо опасния им път дотук, през буйни потоци и глутници изгладнели вълци.
Установяването в Доусън в разгара на златната треска отваря нова глава в приключенията им. В града се сблъскват с носителите на местното добро и зло. От едната страна е монахът с цивилизоваща и морална мисия в беззаконния град отец Джъдж (в ролята големият драматург и актьор Сам Шепърд). От другата е Графът (звездата от филмите на Тарантино Тим Рот), английски аристократ с тайна в миналото, тръгнал да завоюва Запада през интриги и коварство. Нещата се променят, когато Бил среща красивата местна бизнес лейди Белинда Малруни (Аби Корниш), успяла да спечели богатство, имоти и уважение в този свят на груби и решени на всичко мъже. Белинда е загадъчна и недостижима в началото. Привлечена от невинността на Бил, тя запазва дистанция, постепенно разкрива себе си. Ролята е най-богатата и драматична в сериала, подарък за талантливата австралийка Корниш (Sucker Punch, "Седемте психопати"). Тим Блейк Нелсън, непохватният наивник от богоборческото трио в "О, братко, къде си", влиза в ролята на надежден барман. Ливърпулският актьор Йън Харт (играл вече три пъти Джон Ленън) е печен мошеник. На Джони Симънс е дадена ролята на младия Джек Лондон, попиващ уроците на живота през големите си умни очи. Сам участващ в приключението, което после ще опише. Доусън няма как да е истински без проститутката си със златно сърце, начеващата Конър Лесли осигурява допустимата в телевизионния жанр еротика и дискретна голота. 

Убийство в началото и последващото му разследване дават гръбнака на 6-часовия филмов разказ. Според рецензията във в. "Варайъти" "режисьорът тв ветеран с уверена ръка сплита многото нишки на разказа, успява наред с интригата да покаже и различните страни на живота при гранични условия, включително и този на местните индиански племена". Добри думи са казани и за цветистия диалог, и за въздействащите пейзажи (оператор Майк Ели). Със сериозния си за формата в 6 части бюджет от $25 милиона продукцията е разполагала с филмовия вариант на някогашния Доусън, възстановен като естествен декор в провинция Алберта, Канада, с подкрепата на местното правителство. Запазено главното очарование на филмите с емблемата на "Дискавъри" - взети от живота истории, разказани в техните реални локации. Нито секунда от "Клондайк" не е снимана в студио, работено е под открито небе, с всички рискове.

Факти зад Кулисите

С нимачната група пристига в Алберта през март 2013, непрекъснатите 54-дневни снимки стават надхитряне с капризите на природата и времето. Екипът по неволя минава през изпитания, сходни с тези на реалните пионери. След тежкия минусов студ времето за снимките във филмовия Доусън, построен западно от Калгари, неочаквано се затопля - актьорите стоически трябва да понасят часове престой в костюмите си за студ. На Ричард Мадън му се налага да тренира алпинистки и планинарски техники на място. Да гази в речните бързеи с температура на водата едва 4 градуса. Като го питат как е издържал, Мадън обяснява: "През цялото време си казвах, че това е просто един студиен декор и всеки момент мога да помоля да спрат крана с потоците студена вода." Избраният за отец Джъдж Крис Купър получава сърдечна криза и повиканият спешно Сам Шепърд трябва бързо да учи ролята, майсторът се справя с чест. По-късно Шепърд ще опише сериала като "поредната порция американска лудост... зрънцето, което продължаваме да носим в себе си - независимо дали ще го вложим в налудничави технологии или в лов на бобри".

thumb1

"Клондайк" среща американската си публика на 20 януари 2014. Гледат го 3.4 милиона зрители, превръща се в най-успешната понеделнишка премиера за праймтайм аудитория в историята на Discovery Channel. Оглавява вечната класация на телевизионната мрежа в сегмента "мъже 18+". Без конкуренция е и при цялостната аудитория от 25 до 54 години за последното десетилетие на канала. Българските зрители имат шанса да гледат "Клондайк" само седмици след американската му премиера, епизод 4 ни очаква на 26 март.

Човекът винаги ще се стреми към граничното и непознатото. Затова "Клондайк" е не само възстановка на най-екстремното и романтично приключение в индустриалната епоха. Сериалът е и напомняне, че животът може да бъде живян по-смело и по-рисково. Дори в прагматичната и основана на всекидневни удобства наша цивилизация. Зрънцето пионерска лудост (по Сам Шепърд) трябва да го пазим живо.