Където е сърцето

Първият паспорт, или за местата, които ни принадлежат и без документ

Екатерина Петрова е преводач и журналист на свободна практика, в момента пребивава в София. Нейни преводи и статии са публикувани в български и англоезични издания, сред които "Дневник", "Бакхус", "Една седмица в София", "Капитал", Vagabond, Balkan Travellers, Bulgaria On Air, литературното списание B O D Y, както и в Балканската мрежа за разследващи репортажи. Автор е на блога със снимки и пътеписи The Ground Beneath My Feet и рубриката "Нещотърсач" в "Капитал Light", където разказва историите на интересни предмети, събрани от различни места по света. Когато не пише и не превежда, обича да играе на Pictionary, Dixit и на филми, да имитира акценти, да яде стриди, да пътува и да търси нови предмети, за които да разказва. 

                                   I am homeless, because there are


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


5 коментара
  • 1
    zloradi avatar :-|
    Radi Cholova

    Мдааа, комунистическите отрочета кръстосваха света, а простолюдието изпълняваше петилетки.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 2
    yko49371775 avatar :-|
    Мариана Христова Мелнишка

    Поздравления и благодарност към младата авторка, разказала преживяното и от предишните 1-2 поколения, лишени от свобода в младостта си! Това, което днес - слава Богу! - приемаме за естествено човешко право, беше онзи дефицит на духовна храна, който проми мозъците на мнозина и ги оперира от способността да оценят свободния избор като основно човешко право - къде, кога, как, какво и с кого :-)))

  • 3
    mitkokitkata avatar :-(
    mitkokitkata

    Виждам, че не сте била от тези, които стояха по опашките с купони в ръка по "онова време"

  • 4
    naffoo avatar :-|
    naffoo

    Очевидно всеки има различен късмет в живота, но това не означава че трябва злобно да завиждаме, а да направим нещо по-въпроса!
    Въпреки, че не съм имал паспорт преди 1989г. направих всичко, за да мога днес да пътувам и живея там където си поискам - сам!
    Завистта и злобата само вредят!

  • 5
    titina avatar :-|
    titina

    Ако е завършила в Минесота, нчма как да е ходила през това време на обмен в Куба...Куба е ембаргова държава и няма начин американски университет да изпраща студенти на обмен там.
    За да си във френска детска градина преди 1989 г. трябва родителите ти да са не само обикновенни комунисти, но и хора със специални заслуги към партията.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал