Спомен за една вечер във вариететния театър в Габрово

Репортаж от затворилото заради наводнение през 1998 г. вариете

  • Първият експериментално сатиричен-вариететен театър в страната отваря врати през 1985 г.
  • През следващите 13 години на сцената са изнесени десетки театрални, музикални и танцови постановки.
  • След наводнение през 1998 г. вариетето е окончателно закрито.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

  • Първият експериментално сатиричен-вариететен театър в страната отваря врати през 1985 г.
  • През следващите 13 години на сцената са изнесени десетки театрални, музикални и танцови постановки.
  • След наводнение през 1998 г. вариетето е окончателно закрито.

Денят е събота, 20 април, около 19 ч. По улица "Брянска" в Габрово са спрели множество коли, а около тях гъмжат тълпи от хора с приповдигнато настроение. Дамите са облечени с красиви официални рокли, а господата, прехвърлили сако зад рамо, пушат цигари и се суетят около входа на Дома на хумора и сатирата. Всички билети са разпродадени. Време е за първата пиеса в първия експериментално сатиричен-вариететен театър в страната. Заглавието е "Полет ГБ 19-85" на младия сатирик Иван Кулеков, а годината е 1985.

В следващите години габровското вариете се превръща в един от центровете на българската културна сцена. Място, където редица млади актьори, изпълнители и музиканти разгръщат таланта си и започват кариерата си. "Обиколил съм целия свят, но такъв вариететен камерен салон не съм виждал", казва първият му художествен директор Николай Николаев (Бате Николай) в интервю пред вестник "Труд" от 1985 г.

Вариететната програма съчетава пиеси, музика, танци и песни. Гостите са в непосредствена близост до сцената, удобно настанени в сепарета, а често актьорите скъсяват дистанцията, като за миг ги въвличат в представлението. Сервитьори и балерини също обикалят около гостите, сервирайки напитки и десерти. "Много хора, чули-недочули, мислят, че това ще бъде една луксозна кръчма-бар, която ще има лъскава програма. Не. Това ще бъде театър, който започва в 19 ч. и ще завършва в 21 ч. По време на представлението ще се сервират кафе и безалкохолни напитки. След представлението ще се сервира алкохол, ще има приятна музика в салона, видеофилми, отделни естрадни изпълнения, но това е втората част. Театърът е свършил и всеки може в приятна обстановка да послуша музика, да потанцува, да се срещне с приятели", разказва още пред "Труд" преди откриването Бате Николай.

В следващите години габровското вариете сменя различни директори. На сцената се играят десетки постановки, които привличат публика от всички краища на България. Като във всяко начинание, животът на експерименталния сатирично-вариететен театър включва и редица проблеми по отношение на управлението му, поддръжката и наема. Фаталното събитие обаче идва през лятото на 1991 г. Наводнение на река Янтра, която е в непосредствена близост до сградата, залива театъра и той е под вода. Това нанася големи материални загуби. Въпреки че през следващите седем години вариетето опитва да продължи работата си, финансова подкрепа от община Габрово е отказана и през март 1998 г. залата е запечатана от органите за противопожарна безопасност.

Помещението е общинска собственост, с отделна кадастрална скица, под егидата на Дома на хумора и сатирата. През годините е имало няколко опита вариетето да се отдаде под наем и да се възобнови. Такъв проект е имала включително и общината, но до реализирането му не се е стигнало.

Сега, 14 години след запечатването му, екип на "Капитал" влиза в габровското вариете под земята. Въпреки прахта, олющените стени и мухъла съхранените детайли позволяват да си представим пищната и модерна за времето си атмосфера на експерименталния сатирично-вариететен театър в Габрово.

Вкопано в земята, точно под Дома на хумора и сатирата, вариетето се осъществява по идея на основоположника му Стефан Фъртунов, вдъхновен от посещенията си на подобни театри в Германия. Строежът му започва през 1973 г., като по първоначален план на архитект Карл Кандулков пространството е с по-малък капацитет. Година по-късно обаче в изпълнението на проекта се включва архитект Христо Цветков, който уголемява вариетето и включва към него ресторант, бар и места за 200 души публика.

Вариететната програма започвала около 19 ч., но преди това гостите можели да седнат в ресторанта за ранна вечеря, който се намира точно пред главния вход на залата. Таванът и стените са изрисувани от художника Борис Димовски. По негова идея е била направена и цялата посуда, а мястото наричали полуресторант, вдъхновено от емблематичната чаша за кафе на Димовски, разделена на две. Заведението не е било само за гостите, но и за актьорите и танцьорите, част от програмата. "Има тайна вратичка, точно зад екрана на сцената, откъдето артистите са промъкват и отиват до ресторанта да си вземат кебапчета", разказва ни шеговито инж. Петьо Йорданов, който е бил част от видеоекипа на Дома на хумора и сатирата, а сега е част от техническия отдел.

След вечеря е било време за шоупрограмата. Гостите с деца имали възможност да ги оставят да се забавляват във видеоклуба, точно до вариететната зала. Голямото пространство е било пълно със столове, а на екран са прожектирали детски филми, докато родителите им са на постановката.

"Светът е театър". Този надпис посреща гостите на входа на вариетето. Антрето, типично за дизайна на вариететните театри, е пищно и украсено с големи огледала и цветни светлини.

Най-скъпите билети са били тези близо до сцената, както и по средата на балконите на втория етаж. Всяко сепаре побирало общо шест души. При по-голям интерес обаче залата се напълвала повече от капацитета й и гостите седели по облегалките на диваните и стълбите. А интерес е имало. Билети се продавали на касата на Дома на хумора и сатирата, както и след всяко представление на място. Художничката Невена Екимова, част от екипа, създал архивната платформа със спомени от вариетето, разказва, че за политическата пиеса "Подземният" на Христо Бойчев от 1989 г. например три месеца предварително всички билети са били изкупени.

Преди началото на всяка постановка сервитьорите минавали през масите, за да съберат поръчките на гостите. "Има една много габровска история. Сервитьорът взима поръчката и маркира на касата сладолед, а в джоба си носи шоколадови пръчици, поръсва ги отгоре и го продава по-скъпо, като за мелба, и си взима разликата в цената за себе си", разказва Екимова през смях. "Целият екип в началото - сервитьори, артисти, бармани, всички те бяха избрани лично от Стефан Фъртунов и назначени на щат към Дома на хумора и сатирата. Той е известен с тази способност да намира способни хора и да ги свързва", спомня си Петьо Йорданов.

На приглушена светлина светели масите, мраморът по пода, лампите по стълбите и на тавана. Зад големия екран на сцената, в дълъг коридор, се намирали гримьорните на балерините и актьорския състав. Там е и тайният им вход, от който влизат на сцената. Ръчно тъканите цветни завеси, отново по дизайн на Борис Димовски, се вдигат. Първо прозрачната, а след това и по-плътната.

Време е за шоу. "Понякога пиесата е била само за да има нишка, с която да се навържат танците. Но идеята на театърът е била да има и сериозни постановки, и вариететна програма. Понякога пиесата започвала в 19 ч., а в 22 ч. е имало шоупрограма, т.е. две представления за една вечер", разказва още Невена Екимова. За програмата са допринасяли и няколкото въртящи се сцени със сложни механизми, цветните костюми и песните, изпълнявани на живо. Актьорите и балерините обикаляли между публиката, осветени от цветни лампи и прожектори.

"Осветлението беше белгийско, а озвучаването - германско. По-голямата част от механизацията обаче беше правена от габровски фирми. Някои от известните песни на група "Трик" например са писани за наши постановки и после станаха хит", разказва Йорданов. Гледката е била впечатляваща за гостите. А понякога и разсейваща, спомня си той. "Първата година след казарма идвам във вариетето с един приятел. Такова нещо не бях виждал. Така се бяхме заплеснали от представлението и балерините, че без да разберем, ни откраднаха всички документи."

След края на представлението гостите оставали за дискотека, а светещият дансинг бил препълнен. Напитки продължавали да се сервират, а цигари се пушели една след друга. Малко след 24 ч. вариетето затваряло врати. До следващата седмица, когато улица "Брянска" била отново пълна с хора, а завесите били готови да се вдигнат пред публиката.

Днес, близо 40 години по-късно, всеки вход към вариететния театър е залостен. Много от щатните служители в Дома на хумора и сатирата са виждали пространството само от архивни снимки, а други дори не подозират, че под изложбените зали се крие първото в България вариете, рушащо се под натиска на времето. Общината също е забравила за него, или поне се опитва. Наводненият театър не е сред приоритетите й. Така в дребнотемията и хаоса се забравя, че именно подобни уникални културни места могат да привлекат хора и да спомогнат за съживяването на иначе опустяващите градове.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал