Мандарини по мандарински
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Новите визи

Мандарини по мандарински

Мандарини по мандарински

Или как да отпразнуваме Китайската нова година с подръчни средства

9546 прочитания

Мандарините са един от най-важните символи за щастие, благоденствие и просперитет. По традиция те винаги се подаряват по две, тъй като се смята, че всички хубави неща идват в чифтове и по двойки.

Че това е възможно, се уверих само преди няколко дни, когато моя близка приятелка – иначе постоянно живееща в Пекин, се обади и каза, че е в София. Беше си дошла, за да се види с приятели и да се махне от ужасяващо замърсения въздух там. Попита ме дали съм доволна от начина, по който съм започнала новата година, и явно намирайки смотолевения от мен отговор за незадоволителен, заяви, че имам втори шанс за ново начало в лицето на Чун Дзие – Китайската нова година, която тази година настъпва на 31 януари. Съобщи ми, че тръгва към нас веднага, за да я отпразнуваме. На плахото ми възражение, че не разполагам с нужните материали и хранителни продукти, ми каза да не се притеснявам, тя щяла да донесе всичко необходимо. Когато се появи на входната врата, се изненадах – очаквах да дойде с чувал, пълен с китайски фенери, маски на дракони, някой и друг син дървен кон (според китайския календар символът на 2014 г.) или поне тенджера с пелмени, но вместо това тя носеше само ръчна чанта, от която извади и най-тържествено ми връчи две мандарини.

Първоначално реших, че планът за новогодишни празненства е отменен, докато моята приятелка не ми обясни, че мандарините благодарение на формата, цвета и наименованието си всъщност са неразделна част от отбелязването на новата година в Китай като един от най-важните символи за щастие, благоденствие и просперитет. По традиция те винаги се подаряват по две, тъй като се смята, че всички хубави неща идват в чифтове и по двойки.

Както заради сияйния им цвят, така и заради формата на плодовете, китайците свързват мандарините със слънцето, което през зимата явно е кът, особено в големите градове и напоследък. (Нечувано високите нива на замърсяване във въздуха в Пекин в средата на януари тази година на практика са означавали, че жадуващите да видят слънцето жители на китайската столица имат две опции: да отидат на площад "Тиенанмън" и да гледат прожектирания на гигантския екран изгрев или да си разменят мандарини и да си представят, че те са миниатюрни слънчица.)

Шегата и соларните асоциации настрани, мандарините обединяват цяла серия от китайски символи и суеверия, които ги превръщат в идеален носител на новогодишни надежди и пожелания. Закръглеността им символизира не само духовната цялостност, семейния кръг, пълнотата и единството, а наподобява формата на монети, заради което се смята, че мандарините предвещават и богатство. Освен това всичките възможни нюанси на плода се свързват с благоденствие – оранжевото и портокаловото са на щастие и късмет, а жълтото и златистото – на просперитет и изобилие. Благоприятното им значение се увеличава многократно, ако мандарините са запазили своите листенца – освен че зеленият цвят символизира хармонията, наличието на листа е гаранция за плодородие и фертилитет (особено когато се подаряват на младоженци) и сигурен знак за стабилността на семейните, роднинските и приятелските отношения.

Най-интересни поне за мен обаче се оказват лингвистичните причини, поради които се смята, че мандарините предвещават щастие. Като цяло китайският език (или по-точно официалният китайски мандарин, но за това по-надолу) изобилства от омофони – думи, които се произнасят еднакво, но имат различен правопис или значение. Употребата на омофони за различни игри на думи е важна част от китайската езикова и популярна култура както в поезията и литературата, така и в рекламата и писането на SMS-и, а даже и като средство за заобикаляне на интернет цензурата и изказването на политическа критика. Китайската новогодишна трапеза е изпълнена със странна смесица от храни и ястия, чието традиционно присъствие се дължи главно на това, че наименованията им звучат като добри знамения: марулята споделя идентична фонетика с глагола да печелиш пари; рибата, която винаги се сервира цяла ("за да се свършат нещата от начало до край") – с изобилие; а специалните сладки пелмени mангюан– освен че са кръгли (името им се изписва с два йероглифа, които буквално означават сладък кръг) – по звучене наподобяват думата туанюан, която означава нова среща или събиране.

Китайските наименования на мандарините и техните близки роднини са изключително щедри откъм многопластови езикови асоциации, което обяснява важната роля на плодчетата като част от новогодишните празненства.

Йероглифът, с който се изписва както портокалът, така и мандарината (джу)* съдържа елементите от думите благополучно и растение, а близкият им по вид и вкус член на същия биологичен род кумкуат на мандарински e познат като джинджу (джин – злато). Самата дума кумкуат пък идва от китайския кантонски диалект, на който кам значи злато, а куат – портокал. Освен в българския заедно със самия плод думата е внесена с минимални промени в почти всички световни езици, включително английски, немски и испански (kumquat), а даже и унгарски (kumkvat), турски (kamkat), африкаанс (koemkwat) и баски (kumkuat). Не и в италианския обаче, на който кумкуатът се казва fortunella или mandarino cinese, но и така успява да запази щастливите асоциации с Китай.

Макар и да не са натоварени със специфичните за Китай културни значения и езикови асоциации, мандарините и разни техни хибриди и сортове всъщност присъстват сред типичното коледно и новогодишно меню на много страни и на Запад под различни наименования, те се радват на почит през зимата както в България, така и на други места из Европа и в Америка. Ако оставим настрани специфичните им, не особено интересни и невинаги съществени ботанически разлики и особености, наименованията на кръглите оранжеви плодчета загатват интересни и безкрайно оплетени исторически и географски връзки.

Етимологията на думата мандарина, под която плодът е известен на български, е интригуващо глобалистка. Така удачно я описва Калина Гарелова, която обяснява, че думата "произлиза от санскритското mantri – съветник (същият корен и в мантра) и през малайски навлиза в португалски.* Самите португалци имат подобно звучащ глагол mandar – командвам, нареждам. Като резултат от тази мешавица в края на XVI век португалските дипломати и търговци започват да наричат китайските сановници мандарини, което е и причината официалният китайски език да стане известен като мандарин. Историята завършва с това как "два века по-късно с още един лингвистичен скок аксел мандарините вече са и плодове вероятно във връзка с цвета на официалните дрехи на споменатите висши чиновници."

Освен като мандарини в разговорния език на различни места по света дребните оранжеви плодчета са известни под още няколко генерични наименования, които често не са свързани с точни ботанически разлики, а по-скоро са резултат от културни, езикови и исторически процеси. Във Франция например те са известни като clémentines – кръстени са на брат Клемон Родие, който в края на XIX век случайно създава хибрид между мандарина и кисел портокал в градината на ръководеното от него сиропиталище в алжирската област Оран. В Щатите плодът най-често се среща под генеричното име tangerine (от мароканския град Танжер), докато през последното десетилетие във Великобритания танжерината – поне езиково – е изместена както от благозвучните clementines, така и от станалите модерни напоследък satsumas (от бившата японска провинция Сатсума), които, освен че имат по-тънка кора и по-малко семки, на практика почти не се различават от стандартната мандарина.**

Така или иначе, дори да не се вълнува от символиката им в китайската култура и интересува от различните им наименования и тяхната етимология по света, човек няма как да отрече благоприятното действие и жизнерадостния ефект от консумацията на мандарини посред зима. Уверих се в тях лично, споделяйки двете мандарини с моята пекинска приятелка – навън беше студено, мрачно и снежно, а на мен още с първото сочно парченце изведнъж ми стана слънчево, щастливо и свежо. За благоденствието и късмета остава да видим, но със сигурност поне се снабдих с почти цялата препоръчителна дневна доза витамини.

* Думата джу, освен че значи мандарина и портокал (и когато е нужно точно разграничение е придружена от разяснителни думи като голям или малък), означава и самия цвят оранжево.

** Връзката на портокала с Португалия, както и етимологията на думата на различни други езици също представлява объркана, но безкрайно интересна смесица от исторически събития, културни влияния и географски понятия, която си заслужава да бъде разказана. Оставам я за някой следващ път.

** В Канада пък мандарината е известна и под жаргонното наименование TV orangeтоест телевизионен портокал, заради удобството човек да я консумира пред телевизора без досадните странични ефекти на яденето на портокал като опасност да се накапе или нуждата от нож.

Мандарините са един от най-важните символи за щастие, благоденствие и просперитет. По традиция те винаги се подаряват по две, тъй като се смята, че всички хубави неща идват в чифтове и по двойки.

Че това е възможно, се уверих само преди няколко дни, когато моя близка приятелка – иначе постоянно живееща в Пекин, се обади и каза, че е в София. Беше си дошла, за да се види с приятели и да се махне от ужасяващо замърсения въздух там. Попита ме дали съм доволна от начина, по който съм започнала новата година, и явно намирайки смотолевения от мен отговор за незадоволителен, заяви, че имам втори шанс за ново начало в лицето на Чун Дзие – Китайската нова година, която тази година настъпва на 31 януари. Съобщи ми, че тръгва към нас веднага, за да я отпразнуваме. На плахото ми възражение, че не разполагам с нужните материали и хранителни продукти, ми каза да не се притеснявам, тя щяла да донесе всичко необходимо. Когато се появи на входната врата, се изненадах – очаквах да дойде с чувал, пълен с китайски фенери, маски на дракони, някой и друг син дървен кон (според китайския календар символът на 2014 г.) или поне тенджера с пелмени, но вместо това тя носеше само ръчна чанта, от която извади и най-тържествено ми връчи две мандарини.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK