С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 25 сеп 2016, 15:32, 4544 прочитания

Парче плат от "Плаващите кейове"

49 квадратни сантиметра свобода

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Кристо, караш ме да се чувствам фантастично!"

Изкрещяно на английски, с пълно гърло, тежък италиански акцент и подобаваща експресивност, възклицанието се чува отчетливо над шумното ръкопляскане и глъчката от възгласи на всякакви езици, примесени с универсалното "браво". Аплодисменти и викове се носят по продължението на полюшващата се по повърхността на езерото Изео жълто-оранжева пътека – те са като мексиканска вълна, която се движи паралелно с плаващата покрай инсталацията баржа, от където самият Кристо маха на посетителите.


Спонтанният възглас като че ли обобщава всестранната еуфория и дава гласност на фантастичното чувство, което сякаш е обзело всички. Ведрият и ярък цвят на пътеката пък олицетворява тези усещания идеално.

Два месеца след като имах щастието да повървя по "Плаващите кейове" и да ги разгледам от горната палуба на въпросната баржа, фантастичното чувство и еуфорията са позатихнали, но възторгът от преживяването си остава – материално съхранен в парченце жълто-оранжев плат. Макар и размерът му да е само 7x7 см, той е същият като 100-хилядите квадратни метра (вече рециклиран) плат, с който между 18 юни и 3 юли бяха покрити кейовете.

Сега пазя квадратното парче заедно с друго такова с еднакви форма и размер от "Портите" предишната мащабна инсталация на Кристо и Жан-Клод от 2005 г. (и последната преди смъртта на Жан-Клод през 2009 г.), която също имах шанса и удоволствието да видя на живо. На пръв поглед двете оранжеви парчета плат си приличат. При по-внимателно вглеждане обаче те са и много различни – докато това от "Плаващите кейове" е някак си по лятно искрящо, слънчево, почти цитрусово, платът от "Портите" е в златист, есенно-зимен, по-скоро тиквен нюанс, често описван и като "шафранов".



Докато вървях по леко поклащащата се повърхност на кейовете в началото на юли, си спомних за разходката по асфалтираните алеи под портите през февруари 2005 г. и нямаше как да не отбележа очевидните контрасти между двете инсталации. Най-голяма, разбира се, беше разликата в сезоните. Жълто-оранжевите плаващи пътеки сред езерото Изео, като отражение на яркото и парещо юлско италианско слънце, изпъкваха на фона на наситено синьо-сиво-зеления цвят на водата, на гъстата зеленина по хълмовете наоколо и на безоблачното небе. В сравнение с тях си припомних строгия и суров зимен пейзаж около "Портите" в "Сентрал парк" – леден вятър развяваше оранжевите парчета плат, които сякаш целяха да заместят отсъстващите слънчеви лъчи и се открояваха сред оголените черни клони на дърветата, протегнати към безцветното февруарско небе над Ню Йорк.

На единствената снимка от "Портите", която все още пазя, освен мен и приятелката, с която отидох, по алеите около нас не се вижда абсолютно никой друг. Помня, че се разхождахме в студа с часове, през които се разминахме само с няколко единични, омотани в шалове и палта посетители. На десетките снимки от тридневните ми разходки по "Плаващите кейове" е точно обратното – почти няма кадър, в който да не са попаднали пъплещите, разсъблечени и в голямата си част боси, тълпи. Като момент на лично блаженство от прекарването ми там ще запомня непосредствено близката гледка към безлюдните кейове от балкона на хотел Vittoria на остров Монте Изола, през нощта и рано сутринта, преди те да отворят за посетители.*

Имайки предвид тези, малко или много, повърхностни разлики, двете инсталации все пак споделят и редица съществени прилики – ключов сред тях е свободният им и независим дух. От една страна, "Портите" и "Плаващите кейове" (както на практика и всички останали големи проекти на Кристо и Жан-Клод) очевидно зависят от редица фактори – от получаването на административни разрешения, през съобразяването със специфичните характеристики на терена, където се случват и метеорологичните условия по време на краткото им съществуване (и двете инсталации продължават точно по 16 дни), до труда на стотиците хора, нужни за реализацията им, и милионите гости, които ги посещават и си взаимодействат с тях.

Въпреки тези свързаности обаче идеята за артистична и интелектуална независимост е заложена дълбоко в основата на всички техни проекти. Това е видимо както на практично, така и на концептуално ниво – от отказа им на каквито и да било външни източници на финансиране (включително всякакви частни спонсори, държавни фондове за изкуство, дори и приходи от продажбата на билети) до ефимерността на инсталациите, която според самия Кристо като противоположност на перманентността и собствеността също е тясно свързана със свободата.

Но може би независимостта в изкуството на Кристо и Жан-Клод в най-голяма степен се изявява в способността им да трансформират иконични, традиционни и разпознаваеми сгради и пространства в нещо съвсем различно, изцяло неочаквано и ново. Те успяват да се освободят от закостенелите и уж неподлежащи на предоговаряне разбирания за значението и контекста на тези места и независимо дали става дума за административна сграда в Берлин, парк в Ню Йорк, езеро в Италия, мост в Париж, или острови в залива Бискейн, временно да ги превърнат в произведения на изкуството – опаковани като подарък, който връчват на нас, зрителите. А на нас не ни остава друго, освен да се чувстваме фантастично.

* Разликата във възприятията е въпреки данните, според които за абсолютно еднакъв период от време "Портите" са привлекли над 4 милиона посетители, а "Плаващите кейове" – "едва" 1,2 милиона. Несъответствието освен, разбира се, с достъпността на локациите на двата проекта може да бъде обяснено с факта, че докато общата дължина на "Плаващите кейове" е три километра (плюс 2,5, покрити с плат пешеходни улици на сушата в градчето Сулцано и на остров Монте Изола), то "Портите" се разпростират върху алеи с обща дължина от цели 37 километра из "Сентрал парк".
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Нещотърсач: Кутия за кафе Hundertwasser Нещотърсач: Кутия за кафе Hundertwasser

Архитектура, история и кулинария се смесват в един истински Wiener Melange

30 яну 2015, 3582 прочитания

Нещотърсач: New York, I Love You 2 Нещотърсач: New York, I Love You

Истинската любов няма цена, нито запазени авторски права

14 фев 2014, 6806 прочитания

24 часа 7 дни
 
Още от Капитал
Тази карта ми излезе златна

Защо лихвите по кредитни карти не падат и как да платим по-малко по тях

Повече прозрачност в общинския съвет

Основните политически групи единодушно се ангажират с промени в досегашния начин на работа

Пресъхналият Перник

Приблизително 60 хил. души ще бъдат засегнати от бъдещия воден режим в област Перник

Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

Ново място: Смесен магазин "Зоя"

Веригата за био продукти се разширява с обект на пл. "Гарибалди"

20 въпроса: Силвия Великова

Казва, че не знае какво е рутина. И това личи от факта, че толкова години тя не е загубила хъса да задава въпроси

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10