Пен килер
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Пен килер

Cat Woman, New Guinea, 1970, 1970 © Copyright by The Irving Penn Foundation.

Пен килер

Снимката на една торта също може да бъде изкуство, гласи репликата на прочутия Ървин Пен. Moderna Museet си спомня за него, като показва най-интересното от 60-годишна му кариера

9080 прочитания

Cat Woman, New Guinea, 1970, 1970 © Copyright by The Irving Penn Foundation.

© Irving Penn


"Когато застават да бъдат снимани за портрет, чувствителните хора позират с изражение на лицето, с което смятат, че биха искали да се покажат пред света. Много често обаче това, което се крие зад фасадата, е далеч по-прекрасно, отколкото самият човек може да си представи или се осмелява да повярва", споделя американският фотограф Ървин Пен (1917 - 2009) за героите от своите фотографии.

Едновременно с чисто естетическите си търсения в своите портрети той неизменно се опитва да открехне по-човешката страна на своите модели, независимо дали става въпрос за анонимни хора или известни личности - в шейсетгодишната кариера на Пен пред камерата му застават Марлене Дитрих, Пикасо, Труман Капоти, Джорджия О’Кийф, Грейс Кели, Ал Пачино, Едит Пиаф, Никол Кидман.

В емблема на Ървин Пен се превръща крайният минимализъм на портретите му, в които той премахва всякакъв контекст, като за сметка на това задълбава в изразителната сила, разгръщаща се в богатството на цялата гама бели, сиви и черни тонове. Истината е, че понякога той е критикуван за същата експресивност, превърнала се в запазена марка на творчеството му. Той е споделял как снимането в специално пригоден за целта тесен ъгъл в студиото му се явява до известна степен противовес на собственото му чувство за малоценност, когато е изправен пред някой от най-легендарните хора на века.

В началото на 50-те години на ХХ век Ървин Пен изненадващо за всички снима модни сесии, които също са напълно лишени от каквито и да било декори. В студийните си фотографии той показва на сив или бял фон единствено хората, дрехите и светлината, която изважда на показ най-доброто от тях. Дори в пътуванията си из Азия и Африка снима проекта Worlds in a Small Room в специално пригодена палатка, която наподобява студиото му в Ню Йорк.

Изложбата Diverse Worlds показва до 2 септември в Moderna Museet в Малмьо селекция от 90 фотографии на Пен в различните жанрове, в които е работил - модната и рекламна фотография (кариерата му е свързана с историята на списание Vogue, за което той продължава да снима почти до смъртта си) и портретите, с които става най-известен, но също етнографски снимки от пътуванията по света, натюрморти с храна, продукти и различни предмети. При откриването на собственото си фотографско студио в Ню Йорк Пен защитава любопитството и интереса си към детайла независимо какво снима с една от най-често повтаряните негови фрази: "Снимката на една торта също може да бъде изкуство." Голяма част от показаните в изложбата фотографии са дарени на музея през 1995 г. от самия Пен в памет на съпругата му, родената в Швеция известна манекенка Лиса, с която се запознават по време на снимки през 1947 г. и се женят женят три години по-късно. (Тя умира през 1992 г.)

Успоредно с по-комерсиалния аспект на работата си Ървин Пен от рано започва да експериментира и на терена на голотата, но резултата показва едва трийсет години по-късно под заглавието Earthly Bodies. "Когато завършва голата си серия, той я заключва в сейф, притеснен от възможната негативна реакция на общественото мнение. Розалинд Краус (известна американска изкуствоведка - бел. авт.) веднъж описа тези фотографии като камикадзе на Пен срещу обществената му идентичност на моден фотограф, тъй като закръглените голи женски форми изглеждат пълна противоположност на стройните и слаби модели", коментира немският куратор и фотокритик Улрик Полман в книгата "Икони на фотографията" (Iconos de la fotografia, Electa). "Днес вече е ясно, че тези фотографии следват същите критерии за красота и простота и следователно се вписват хармонично и деликатно в цялостното му творчество."


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Чист артист

Чист артист

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.