Следваща станция: Ман Рей

Това не е изкуство заради изкуството. Експонатите от "Poster Art 150 - London's Underground Greatest Designs" са имали и конкретен, човешки приложим смисъл. Указвали са, разсмивали са, повдигали са духа (през войните). В 150-те плаката в London Transport Museum е еволюцията на визуалните комуникации в съвременния свят, също и собственото развитие на плакатния дизайн като стил и техника през десетилетията (първият постер, поръчен от управлението на метрото на конкретен художник е от 1908).

Лондонското метро е най-старото в света, тази година навършва 150 години. The Tube отдавна е част от духа на града и културата на лондончани. За връзката пръв се сетил легендарният за налагането на метрото като нещо повече от средство за придвижване негов началник Франк Пик (Frank Pick). Той е човекът, измислил първия му визуален бранд, т.нар. биволско око - червен кръг, пресечен със син правоъгълник. Искал нещо, което максимално да се различава от другите градски табели и реклами. Пик поръчал и първия илюстриран постер на художника Джон Хасал (Hassall) през 1908 - цветна карикатура в стила на сп. "Пънч", на която провинциална двойка се допитва до полицай, гордо сочещ картата на метрото зад гърба си - надписът е: No Need To Ask A P'lisman. Пик е и човекът, поканил фотографа сюрреалист Ман Рей през 1938 - резултатът е известният огледален постер в черно-бяло, на който триизмерното лого на метрото е римувано с планетата Сатурн.