С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Post-it

15 ное 2013, 15:15, 3238 прочитания

100 на 100

Американската форографка Сали Питърсън показва красотата на старостта в снимките си на столетници

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Преди няколко години снимах три сестри, над стогодишни. Като приключихме обяда, и трите хванаха тютюна си за дъвчене и започнаха да плюят в бирените чаши.
Всичко започва с една снимка, която живеещата в Калифорния фотографка Сали Питърсън прави на 100-годишната си баба. От този момент нататък идеята се разраства в амбициозен проект, който скоро ще включва портрети на сто столетници. Въпреки че изглеждат почти чупливи и изпълнени с меланхолия, лицата на възрастните хора излъчват мъдрост и смирение, зад които се крие историята на един дълъг живот. Разговаряме със Сали за процеса на снимане и наученото от него.


Какво вдъхнови фотографиите ви на столетници?

Вдъхнових се, когато баба ми беше жива преди 5 години. Тя беше в дом за стари хора в Оукланд, Калифорния, на 100 години. Приказвах си и се закачах с нея, за да я дразня, както винаги. Много й харесваше. Мислех си: "Бре, тя е на 100, почти на 101! Чудя се дали има и други толкова възрастни?" И попитах една от сестрите има ли други столетници там. Тя потвърди: "Мери." Поисках да се срещнем. Мери беше толкова развълнувана, че има посетител. Изглеждаше като щастлива вещица на Вси светии с голяма бенка на острия нос и рядка коса. Отнасяше се и току изчезваше от разговора, който водехме. Така и не се свързах със сина й, за да снимам Мери, но това ме спечели. Тя искаше посетител и се замислих, че тези столетници са забравили (пластовете ни история) и "са върхът"!


Как открихте моделите?
Започнах с четене на статии онлайн, като се опитвах да се свържа с децата им. Беше си голямо предизвикателство. Един от най-добрите начини беше да казвам на хората и на приятели и да се вълнувам силно от проекта. Публикувах първото му описание в началото на миналото лято, като обявих, че търся още хора. Опитвах се да достигна 100 на 100 в книгата си и мейлът ми преля от съобщения. Беше страхотно, че всички толкова се вълнуваха да снимам дядо им или баба им! Засега имам 72 фотографии. Очаквам да стигна 100 до март-април 2014 г.

Какво е усещането да работиш със столетници - как реагират по време на фотосесиите?
Усещането е чудесно. Мисля, че ги кара да се чувстват значими, което те наистина са. Трябва да съм бърза, те нямат много време да правят каквото пожелаеш. Нямат толкова много енергия. Знаете, че все по-бързо се уморяват с възрастта.

Разказаха ли ви интересни истории по време на сесиите?
Да, имаше интересни преживявания. Обичам характерността и разликата във всеки отделен човек. Един ще ви каже, че тайната на дълголетието е, че не пие, не пуши и вярва в Бог. После, преди няколко години, отидох на една сесия в Минден, Луизиана, да фотографирам три сестри, над 100 и трите. Поканиха ме на обяд след снимките и ядохме пържено пиле, безалкохолни в бирени чаши и пържена бамя. Като приключихме, и трите хванаха тютюна си за дъвчене и започнаха да плюят в бирените чаши.



Кои бяха най-смешните моменти по време на снимките?
Един от любимите ми моменти беше, когато фотографирах Нейоми Андерсън в Петалума, Калифорния. След снимките слязохме по стълбите да ядем, но тя беше толкова уморена, че се върна горе да си легне. Въобще не я притесняваше, че съм там. Легна си и каза: "Приятно ми беше да се запознаем, сега трябва да спя, ще сложите ли това в банята?" Беше ченето й. Напомни ми, че живея в свят, в който хората се притесняват за дрехите си, за това или онова. На тези столетници вече не им пука. Те са развити, пораснали и им дреме на шапката. Те просто правят каквото правят и въобще не се двоумят. Страхотно е.

Къде е красотата в старостта?
В преживяванията им, в познанието им за себе си и света наоколо по собствения им особен начин.

www.sallypeterson.com
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Свети Патрик Д. Свети Патрик Д.

Голяма ретроспективна изложба на прочутия моден фотограф Патрик Демаршелие в Стокхолм

31 мар 2017, 16659 прочитания

Календар и домашно кино Календар и домашно кино

16 мар 2017, 11570 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Post-it" Затваряне
Висящи библиотеки

Испания

Още от Капитал
Раждането на 5G в България

2020-а ще бъде годината на едни от най-големите търгове за честоти досега, даващи началото на изграждането на 5G мрежа

Малките в голямата игра за София

Как ще се управлява столицата при новата конфигурация в общинския съвет и при районните кметове

Пресъхналият Перник

Приблизително 60 хил. души ще бъдат засегнати от бъдещия воден режим в област Перник

Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

Близкият и далечен Николай Атанасов

Поетът и ЛГБТ активист почина на 41 години и остави литературно наследство, което ще бъде открито от ново поколение читатели

Канадска вълна

Писателят Дени Терио за работния си процес и защо Канада е страна на "две самотности"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10