Есенен филмопад

С уталожването на циганското лято и пускането на парното гледането на хубав филм е смислен избор за вечерта. С много смислени избори идва тазгодишната "Киномания" (селекция и мениджмънт Владимир Трифонов, НДК – зала 1, 3, "Люмиер", "Одеон", Дом на киното, "Евросинема", до 1 декември). Мотото й спокойно можеше да е "Фестивал на зрителя". Участват 70 заглавия от последните две години и класическа колекция "Фелини". Тематичните ядра са: нови филми на големи автори; оригинални биографични трактовки; стилни екранизации с модерен дух. Има и детска секция, кулинарно кино и пакет нови френски филми, които могат да се видят само тук.

В задължителното киноманско меню е Уди Алън със "Син жасмин", в който Кейт Бланшет е глезена съпруга на вариант на Бърни Мадоф (Алек Болдуин), която среща реалностите на живота, след като предишният й свят се срутва. В сюжетната ситуация има аналогии с "Трамвай желание", не случайно Алън е поканил все актьори с театрален опит с пиесата на Тенеси Уилямс. Според "Ню Йоркър" маестрото е направил най-силния си и свързан с американската действителност и дух филм от години.

Джим Джармъш е на "Киномания" с неочаквания си вампирски романс с многобройни културни препратки "Само любовниците остават живи". Странстващата през вековете двойка е Тилда Суинтън и Том Хидълстън, съвременната им идилия е нарушена от пристигането на малката сестра Миа Васиковска. В опаковката от поетична ирония на Джармъш лично или с духа си присъстват Кристофър Марлоу, Байрон, Шели и доктор Уотсън. Пропусналите "Истинският Люин Дейвис" на братя Коен могат да наваксат, заглавието е задължително за носталгиците по 60-те и изкушените в стилното кино.

Ще видим открилия "Берлинале" кунг-фу опус на Уон Кар Уай "Великият майстор". Историята е на Ип Ман, треньор по бойни изкуства и пръв учител на Брус Лий, влюбващ се в дъщерята на великия си майстор. Очакваме от Кар Уай битките да са със страстта на любовни сцени. Само със страстта, но между две жени (Рейчъл Макадамс/Нооми Рапас), се занимава Брайън де Палма в "Страст". Очевидно Де Палма продължава с еротичните вариации ("Фатална жена") на подвластните му жанрове в европейски декор (Франция, Германия). Майсторът на психологически нюансираното кино Стивън Фриърс присъства с взелия наградата за сценарий във Венеция "Филомена", в който блести лейди Джуди Денч.

Стивън Содърбърг е мостът между "авторския" и "биографичния" раздел на "Киномания" с изправилия косите на пуританите "Зад свещника: Моят живот с Либераче". Пианистът Либераче (Майкъл Дъглас) е най-скъпо платеният артист на своето време (50-те до 70-те), наричат го Mister Showmanship. Живее в блясък и ексцесии, но съди всеки, който намекне, че е хомосексуалист. Влюбва се в обикновен мъж (Мат Деймън) дотолкова, че иска да го осинови. Спускането на Содърбърг в интимното е с откровеността на дебюта му "Секс, лъжи и видео". В Кан сравниха сливането на Майкъл Дъглас с персонажа му с това от "Уолстрийт".

За Джулиън Асанж и формирането на "Уикилийкс" е "Петата власт". Всичко започва през 2007 г., когато Асанж (британският актьор Бенедикт Къмбърбач) и немският му партньор в интернет инженерството (Даниел Брюл) създават платформата си за осветляване на секретна правителствена информация. Истинската история е драматизирана като трилър, фактите са от биографичната книга на немския партньор Inside WikiLeaks: My Time With Julian Assange at the World's Most Dangerous Website. "Иконом на седем президента" е за срасналия се с Белия дом тъмнокож служител Юджийн Алън (Форест Уитакър). В неговата история (подобно на "Фрест Гъмп", но от афро-американска гледна точка) се оглежда голямата история на Америка, Опра Уинфри е сестра му, а Лени Кравиц - приятел по служба. В ролите на президентите се изреждат Робин Уилямс (Айзенхауер), Джеймс Марсдън (Кенеди), Лийв Шрайбър (Джонсън), Алън Рикман (Рейгън), а Джейн Фонда е Нанси Рейгън.

"Валенса: Човек на надеждата" на живия класик Анджей Вайда е за пътя на обикновения електротехник от Гданск (в ролята Роберт Вецкевич) до лидер на "Солидарност" и бъдещ президент. В "Принцеса Даяна" Наоми Уотс е трагичната кралска снаха. Европейската копродукция е за малко известната й любов с пакистански лекар, тласнала я към Доди Файед и парижкия тунел. Два руски филма с жени режисьорки разказват за Марина Цветаева ("Огледала") и Рудолф Нуреев ("Метежният демон"). В The Look of Love британският реалист Майкъл Уинтърботъм е избрал да се занимава с възхода и падението на порномагната Пол Реймънд, стигнал до статута "Крал на Сохо".

За твърдите киномани са двата филма за Бергман ("Лив и Ингмар") и Фелини ("Странно е да се казваш Федерико. Скола разказва Фелини"). Първият е документален и е през очите и спомените на музата Лив Улман, във втория животът на приятеля и маестрото е драматизиран от друг голям съвременник - Еторе Скола. За раждането на бийт-поколението е "Убий любимите си: Младите Гинзбърг, Бъроуз и Керуак". Стилният американски дебют разказва за годините на Гинзбърг (Даниъл Радклиф) в Колумбийския университет, срещите му с Бъроуз (Бен Фостър) и Керуак (внукът на Джон Хюстън - Джак). Както и за едно знаково гей-убийство от епохата, хвърлило сянка върху бъдещето на всички.

Френската ниша е осветена от големия победител в Кан тази година "Синият е най-топлият цвят (La Vie D'Adele). Философско-еротичната поема на тунизиеца Абделатиф Кешиш спечели не само "Златната палма", но и безпрецедентната обща награда за женска роля на Леа Сейду и откритието Адел Ексаршопулос. Ще ни бъде интересно как романтик като Патрис Льоконт ("Момичето на моста") е прочел Стефан Цвайг в "Обещанието". В социално неравностойния любовен триъгълник, прекъснат от войната, са Ребека Хол, Алън Рикман и Ричард Мадън. "Пяната на дните" на Борис Виан едва ли би имала по-съответстващ интерпретатор от романтичния сюрреалист Мишел Гондри, във филма му блести Одри Тоту. Режисьорът на "Валс с Башир" Ари Фолман се е заел със съвременния прочит на "Конгрес по футурология" на Станислав Лем. С метода си "анимация с човешко лице" той е пренесъл действието в един антиутопичен Холивуд, предпочел виртуалното пред действителността.

Българското участие в най-амбициозното издание на "Киномания" от години е с три качествени документални филма. Спомен за Рангел Вълчанов е пътеписната му приказка "Индия завинаги". "Да разкриеш Саломе" е документ отвътре на Найо Тицин за паметната постановка на операта на Щраус с Александрина Пендачанска и с дизайнер Кристиан Лакроа. В "Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС" Весела Казакова и Мина Милева предлагат стъписващ разказ за Артиста (Антон Траянов) и Системата.