Мир и любов

Книгата Woodstock отбелязва 45-годишнината от най-известния музикален фестивал с фотографиите на Барън Уолман

"Спомням си, че докато прелитахме с хеликоптера, погледнах надолу към всичките тези хора и си помислих: Господи, прилича на един жив организъм. Океан от коса, зъби, очи и ръце! Шумът долу беше толкова голям, че заглушаваше бученето на моторите", спомня си Карлос Сантана за легендарния фестивал Уудсток, проведен между 15 и 18 август 1969 г. в градчето Бетел, щата Ню Йорк.

Музикантът е автор на предговора във фотографския албум Woodstock (изд. Reel Art Press), който отбелязва 45-годишнината от събитието със снимките на Барън Уолман, първият фотограф на списание Rolling Stone.

Визуалният архив от трите дни на най-известния музикален фестивал в историята, общо двадесетина филмчета, за пръв път е събран на едно място. Когато след края на фестивала проявява снимките, Уолман с изненада установява, че може да каже от кой ден е всяка и по това колко /не/чисти са хората на нея.

Организаторите обявяват петдесет хиляди посетители с надеждата да отидат двеста хиляди, а се появяват близо половин милион. В първия момент местните хора са уплашени от прииждащите тълпи, но се успокояват, когато виждат, че хиляди деца придружават родителите си.

"Никой не би могъл да предвиди толкова голямото влияние на изживяването Уудсток. Вярно, имаше много първокласни групи, мястото беше чудесно, живописно и спокойно. Но по някакъв неочакван начин Уудсток се превърна в нещо далеч по-голямо от концерт за всички нас", казва Уолман.

В книгата е публикуван и обширен разговор между него и създателя на фестивала Майкъл Ланг. Двамата си спомнят случки и интимни моменти от митологията около фестивала, превърнал се в един от двигателите на контракултурата. Според издателите книгата улавя духа на времето, музиката, наркотиците, хората, хедонизма и наследството на Уудсток.

Карлос Сантана признава, че се качва на сцената под влиянието на психеделичния наркотик мескалин. Изпълнението му и публиката, и критиката определят като един от най-хитовите моменти на фестивала.

На Уудсток пее и неизвестният дотогава Джо Кокър. Организаторите са в преговори с Джон Ленън, но заради пацифистките си кампании той не получава разрешение да влезе в САЩ. Освен като символ на хипи движението според Уолман Уудсток се превръща и в "демаркационна линия, отвъд която музикалният бизнес стана по-важен от музиката. Фестивалът не беше създаден с идеята да носи големи печалби, но когато продуцентите си дадоха сметка за големите възможности, всичко завинаги се промени".

През пролетта на 1969 г. Барън Уолман заедно с неговия колега и приятел Джим Маршал посещават музикални фестивали из цялата страна и снимат за книга по темата. Когато стига в Уудсток, Уолман веднага открива, че това, което се случва извън сцената, му е далеч по-забавно и интересно. Затова на снимките му са запечатани много повече от посетителите на фестивала, отколкото музиканти.

С годините много хора се разпознават на снимките му, публикувани в Rolling Stone и се свързват с него, за да му поискат копие. Като главен фотограф на списанието той снима поп рок бума на 60-те години. Пред камерата му застават артисти като Джанис Джоплин, Джими Хендрикс, "Пинк Флойд" и Боб Дилън. "Смятам себе си за нещо като воайор. Най-щастлив съм, докато съм невидим и наблюдавам. Така мога да правя честни снимки", казва Барън Уолман.

Woodstock by Baron Wolman, reelartpress.com, 40 евро

Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


4 коментара
  • 1
    maren avatar :-|
    maren

    Още малко от времето на Удстоок 69. Изграждане на сцената и много велики хора от двете страни на шоуто.
    Bobby McGee ~ Janis Joplin ~ Woodstock '69
    https://www.youtube.com/watch?v=jn7dKI3fbYg

  • 2
    dr_petroff avatar :-|
    д-р Петроff

    Тази тема тогава беше табу за нас.Всички слушахме Свободна Европа,Гласът на Америка и от там научихме за Уудсток.Бяхме пубери и много любопитни към всичко забранено....Само година по-късно,не вярвахме на ушите си,че Джимара е починал,а месец след него и Дженис Джоплин...

  • 3
    zmuz avatar :-|
    zmuz

    Точно на пет годинки съм бил по времето на Уудсток и от горе-долу тогава датират първите ми ясни спомени свързани с рок-музика. Майка ми - разведена от година, все още много красива жена на 27 г. си беше хванала гадже, Огнян, с 1-2 години по-голям. Този Огнян имаш тогава (1970 г.) ролков портативен магнетофон "Сони", което за онези години в София си беше голяма рядкост. И на две от ролките имаше записани (шибано качество, ама кой ти гледа тогава) - поне един час от Уудсток. С майка ми и още няколко техни близки приятели се събираха в един апартамент на "Витошка", слушаха с важен вид, пушеха цигари "Слънце" и пиеха от евтиното бяло вино (0,70 лв. бутилката). Позволяваха ми да се въртя наоколо тъй като майка ми нямаше на кой да ме остави. Един път ме пратиха да купя кисело мляко от млекарницата (тогава) на ъгъла на Патриарха и Витошка - по онова време петгодишно дете пратено до магазина на ъгъла си беше нормално, нямаше улична престъпност. Когато се върнах, влязох в стаята без да почукам и заварих една от двойките техни приятели в леглото голи. Те ми закрещяха да се махам и аз излязох, но се чудех защо са голи. Свиреше Джимарата на Уудсток от магнетофона.

  • 4
    brr1556380885608122 avatar :-|
    Любомир Любаци

    Само Левски!!!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал