"Улицата" reloaded
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

"Улицата" reloaded

"Улицата" reloaded

Теди Москов представя в зала 1 на НДК мултимедийния спектакъл "Улицата", в който актьорските изпълнения на сцената се съчетават с култови кадри от едноименната телевизионна поредица

5044 прочитания

Първата серия от неповторимата в българския телевизионен ефир поредица "Улицата" е заснета през 1992 г. След това поради обичайната "липса на средства" няколко години по-късно производството й беше спряно.

Когато се появиха Youtube и Vbox7, десетилетие след спирането, повечето от епизодите бяха качени за радост на потребителите. През 1993 г. често се цитираше знаковата реплика на героя на Кръстю Лафазанов, производител на бахур: "Ние много обичаме културата... И бахура обичаме... И културата!" За съжаление днес – 23 години след раждането на тази крилата фраза, ситуацията не е много променена.

Някои познавачи на творчеството на "Монти Пайтън" сравняваха "Улицата" с английския тв продукт. За българския ефир това си беше нещо като Nobody expects the Spanish inquisition. Други припомняха мисълта на великия Чарли Чаплин, че трагедията ражда комедията. Естествено това не всеки го може. Но трупата на тогавашния театър "Ла Страда" с режисьор Теди Москов – млади, невинни и талантливи актьори, правеха сериите на "Улицата", давайки всичко от себе си.

И ето сега – юни 2015 г. – вече не толкова млади, но съхранили дарбата и детинските си пориви, същите творци и още нови млади хора под човеколюбивото и невротично ръководство на режисьора Теди Москов и "със съдействието" на новите технологии ще ни покажат една нова постановка на "Улицата" в НДК на 8 и 9 юни от 19 часа.

За подгряване на публиката ще си позволя да представя някои от размислите на Теди Москов, които през интервал от 5-6 години е споделял в разговорите, които правехме за различни медии.

Репетиция на предстоящия мултимедиен авторски спектакъл на Теди Москов
Фотограф: Анелия Николова
Източник: Дневник

"Винаги съм се шашкал от хора, които се приобщават към определена система и се втурват по буквален начин да заучават театрални принципи, методи на работа. Аз самият винаги ги забравям и всеки път все едно започвам отначало. Сигурно имам подсъзнателен опит, но рационален – не! Винаги се чувствам като за първи път и като че ли съм на изпит. Обичам нещата да идват от актьора, да бъдат естествени, да се хванат неговите възможности и желания, а не да му налагам свои виждания. Имам доста дълъг период на опипване по време на репетициите, опитвам се да разбера кой какъв е като характер. За мен режисурата това е артистът да покаже всичко, което може.

Мисля, че театърът е като всички изкуства – способност на човека да твори и да противопоставя своето въображение на реалността. Наслада, емоция, реакция от всичко, шоу... в никакъв случай скука. Просто мразя скуката. За жалост тя е част от живота ни, много хора я въздигат на пиедестал и я провъзгласяват за събитие, а когато тя шества – отнема силите, соковете, надеждите на човека и го прави примирен."

"Трудно се справям с реалния свят. И аз гледам да бягам, живея си в моите си измислици. Общувам с определени хора, но вече и това ме изнервя, защото всяко нещо омръзва. Ние сме орисани да общуваме с хора от нашите среди. И изведнъж откривам с голяма изненада колко по-интересни са диалозите сред необременени от театър хора, в някое кафене…

Примитивността на човека все повече ме вълнува, аз дълбоко вярвах, че навлизаме в ерата на Водолея, когато любовта и братството ще изместят всички други чувства и отношения между хората - на злоба, ненавист, прецакване, конкуренция. Но вече съм все по-голям песимист за това нещо.

Идеите и проектите ми винаги се раждат в разговори, сред хора, някъде навън, много рядко когато съм сам вкъщи. Провокират ме лица, физиономии, разказани истории.

Има моменти, в които силно вярвам в човека и изпитвам удоволствие, дори настръхвам от възторг от красивите човешки черти. Това ми се е случвало няколко пъти. Аз бях фасаден бояджия, занимавах се с нещо като алпинизъм (1985 г., след като завършва ВИТИЗ – бел. авт.). Връзвам се с едно въже от комина, спускам се седнал на столче и боядисвам фасадите на блоковете. И с мен имаше едно момче от Смолян, което, за да се кача на покрива, трябваше да ме изтегли, да ме осигури и видях как той дава всичко от себе си - с такава концентрация, с такава всеотдайност, че от това зависи моят живот и неговият.

Просто ей това отдаване човешко ме изпълва с възторг. Също така възторгват ме някои кулминации в музиката - класическа и джаз, и друга музика… някои моменти от филми ме карат да изпадам в еуфория: прословутият момент от "Амаркорд" на Фелини, в който лудият чичо се качва на едно дърво и почва да крещи "Искам жена!"… И също така чувствах дълбока вяра и възхищение към колегите си от театъра в Бохум (след преживяната катастрофа през 1998 г. в Германия), когато идваха в болницата всеки ден - усетих обичта на хората. И естествено обичта в семейството ми - обичта между жена ми и мен, и сина ни.

Съвременният човек е ориентиран повече към материалната страна на живота. И компютърът му дава набързо всичко, смляно. Човек влиза в интернет и разбира кой е Самуел Лангхорн Клемънс. Кой е той? (Марк Твен – бел. авт.). Аз много пъти съм казвал, че когато Дитрих Букстехуде е свирил на орган в църква в един германски град, големият Бах – най-великият композитор на човечеството, е изминал 70 км, за да го чуе. Не е натиснал "play" на касетофона си. Има известна разлика. А консуматорът натиска копчето или си пуска mp3-ката и си слуша всичко.

А великият е велик, защото изминава 70 километра пеша. Това няма да го обяснявам. Говоря за Йохан Себастиан Бах, който отива да чуе един изпълнител на орган, който във всяко отношение е под него като музикант. За това става дума. Кой знае, може би по-светлите времена ще са след нас. Сега светът е пазар и всичко се купува – приятелство, ентусиазъм... Светът не е кръгъл, а едно голямо околовръстно шосе."

Първата серия от неповторимата в българския телевизионен ефир поредица "Улицата" е заснета през 1992 г. След това поради обичайната "липса на средства" няколко години по-късно производството й беше спряно.

Когато се появиха Youtube и Vbox7, десетилетие след спирането, повечето от епизодите бяха качени за радост на потребителите. През 1993 г. често се цитираше знаковата реплика на героя на Кръстю Лафазанов, производител на бахур: "Ние много обичаме културата... И бахура обичаме... И културата!" За съжаление днес – 23 години след раждането на тази крилата фраза, ситуацията не е много променена.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK