Континюитет по перваза
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Континюитет по перваза

Континюитет по перваза

Ангел Филчев

2601 прочитания

© Георги Калев


Късна зимна вечер. По улицата притичва гол мъж.

Двама минувачи коментират.

- Виж: ексхибиционист! – казва единият.
- По ми се струва, че се калява? – възразява другият.

- Не бе, не… Връщам се от казиното – уточнява голият.

Вървях по десния тротоар на една тясна уличка към булеварда и тъкмо се бях зазяпал към отсрещната баничарница, от която се носеше автентична миризма, когато погледът ми подскочи нагоре. Може би подсъзнателно бях дочул някакъв звук или периферното ми зрение беше отбелязало рязко движение. Но това, което видях, ме накара да забравя за баничките. По козирката под първия етаж се движеше съвършено гол млад мъж. Направи няколко бързи прибежки като паяк, като се придържаше за каквото му падне, и после без да му мисли скочи върху покрива на паркирания край тротоара автомобил. Возилото трябва да е било москвич, защото ламарината му дори не се и огъна. Оттам мъжът се приземи светкавично направо на паважа. Същински Тарзан. За негов късмет по това време по улицата приближаваше такси, което рязко спря, за да не го прегази. Човекът се шмугна вътре, вратата хлопна и таксито отпраши с мръсна газ, та се не видя. На случайните свидетели направо им увиснаха ченетата, а на някой май дори им се струваше, че само им се е привидяло. Погледнах нагоре с тревожно очакване, че ще има продължение на тази драма, но не се появи никой. Зад прозорците със спуснати завеси не се мярна дори силует.

Дълго не се бях замислял защо съм запомнил с такива подробности тази случка, която всъщност не ме касаеше, а напълно съм забравил много други. Например как сме се целували с едно много мило момиче в "Латерна Магика". И след време, когато тя ми го припомни, аз, тъпака, вместо да кажа нещо от сорта на: Jo, byl to nejkrásnější okamžik mého života ("Да, това беше най-прекрасния миг от живота ми"), взех, че изръсих: A jseš si jistá že jsem byl to ja ? ("Ама ти сигурна ли си, че това съм бил аз?")

Но веднъж, както се бях изтегнал на горещия пясък на пустия заради жегата плаж, се размислих и разбрах, че е имало защо да я запаметявам – заради континюитета.
Трябва да си призная, че и аз като оня пич не съм съвсем праведен. В смисъл, че освен на жените си едновременно съм изневерявал и на всичките си любовници. Така че не е зле да се поуча от чуждия опит, вместо да го придобивам на гол задник. Което рано или късно се случва с всеки, особено ако има навика да се забърква с колежки.

А Саня например беше една точно такава пищно надарена от природата мацка, на която на всичко отгоре, както и на мен, сексът й беше едно от основните хобита. Така че нищо чудно, че в един готин ден пътищата ни се пресякоха. Или по-точно - кръстосаха. Лабораторията, в която работеше единствено тя, беше закътана в задния двор на института и гледаше точно към коридора на бараката на нашия научен отдел. И от тоя миг нататък, като ми писнеше да допринасям научно, прескачах отсреща, а тя пускаше райбера. И се отдавахме на непринуден разврат – важна социална придобивка към мижавите заплати на късния соц.

Един ден Саня обаче замина на обмяна на опит в братска Полша и доста се позабави. И когато след месец ми звънна от аерогарата и ме осветли, че се връща с ноу-хау по половия въпрос, веднага припнах на крилете на хормона към семейното й гнездо. Мъжът й – какъв късметлия, също бил в командировка, но в братска Куба, така че тя ме посрещна много натъжена - по черен траурен пеньоар, под който нямаше нищо. За да не разхищаваме ценни секунди на обществото, понеже това естествено ставаше в работно време, още от антрето и аз започнах да се освобождавам от обременителните аксесоари на цивилизацията. Но едва си бях изул едната маратонка и донейде единия крачол, на вратата се зазвъня и затропа като при пожар. Всеки, преживял подобно нещо, ще се съгласи, че нямаше как да не се почувствам като в небрано лозе (и то чуждо). Затова започнах светкавично да се рецивилизовам. А Саня направо изпадна в паника. И което е по-лошото, понеже бях на неин терен, започна да командва. При това й хрумна най-тъпото – да подходи не творчески, а според предписанията на закостенялата класика.

И вместо да ме настани, макар и с известно закъснение, в кухнята и аз ни лук ял, ни лук мирисал да се правя на съседка, поканена на чашка кафе (в случая полска цикория), взех, че я послушах. А тя беше казала:

- Бързо! Влизай под кревата! Това сигурно е баща ми. Ужас! Не трябва в никакъв случай да те вижда! Нали съм ти разправяла - тоя човек е направо щур… "Е сега я втасахме", помислих си аз - също като онези пич над баничарницата.
Защото знаех, че баща й е полковник от ДС, и се бях наслушал от нея на всякакви легенди и страхотии за него. Така че, миг след като ми светна какви неприятности може да ми докара, с маратонка в ръка и чорап в зъбите се озовах под брачното ложе.

А мръсникът изглежда е знаел, че съм в чуждата дупка. Сигурно е бил някъде наблизо, когато съм доприпкал и се е лепнал съвсем професионално за мен, веднага щом съм се вмъкнал в блока. Но аз, тъпака, така и не загрях. Също като оня над баничарницата.

Саня отвори вратата, побеснялото ченге връхлетя в стаята и тя така се обърка, че започна да разтоварва като смахната двата гардероба: завивки, одеяла, дрехи – всичко. И да ги трупа върху леглото – демек: виж ме каква съм домакиня, ще правя основна чистка, що не се чупиш? Само и само за да зарови по-надълбоко вещественото доказателство – сиреч мен. А така все едно, че ме сочеше с пръст: Ей го тоя дето го търсиш – точно тука отдолу се е скатал!

И след като неуспешно се опита да го прати за тиквички, чувам: - Престани да си играеш с тоя пистолет, че ме изнервяш! Наострих уши и наистина чух едно ми ти злокобно прещракване, не ти е работа.
"Олелее, викам си, докъде се докарах. Тоя дебил като нищо ще вземе да ми свети маслото. Или поне ще ме гръмне в топките. Тия копелета не си поплюват – ще ме минат после като самоотбрана срещу квартирен крадец и това е. Егати позорната и нелепа участ. Поне да ме бяха гръмнали за някоя по-светла кауза. Или заради някоя по-готина мацка." В отчаян опит да спаси положението Саня се опита да го примами оттатък. Тръгна към кухнята и казва:

- Ела, моля те да ми помогнеш да... не знам какво си.

Но ченгето, естествено, не се хвана. И вместо да тръгне след нея, веднага щом тя щукна така лекомислено нататък, приближи до кревата и започна да души. И да се опитва да си промуши главата отдолу. Дали похотливата му щерка не е забравила да забърше праха? Но понеже беше доста дебел, това го затрудни. И аз успях да докопам една възглавничка, която се оказа на ръка разстояние, и да запуша амбразурата на жалкото си пишман укритие, точно пред нахъсаната му зурла.

"Дано поне не ме идентифицира, си казах, че шефът само това и чака." Бях забърсал, без да искам, една от неговите мадами, така че само дебнеше сгоден случай да ми духне под опашката. Нямаше да има никакъв проблем. Моралът в института, и всичко въобще у човека, трябва да е, както е казал Горки, прекрасно до дупка и прочие. А аз очевадно не се вмествах в моралния кодекс, който току-що бе публикуван в целия ни печат.

Уви, дебелакът успя да клекне и чувам:

- Излизай, твойта мама! Саня, като разбра как се е променила изведнъж обстановката и че вече няма защо да се прави на света вода ненапита, дотърча и започна да го уговаря: - Иди си, моля те… хайде не прави скандали, после ще се обясняваме…
Ама ченгето не кандисва и вика: - Да излиза, че верицата му ще разкатая! Е, вече нямаше какво да се правя и аз, че ме няма. Трябваше да измисля как наистина по-бързо да изфирясам. Че при тоя карък, дето ме гони, току-виж се върне ненадейно и мъжът й.
- И остави най-после тоя пистолет! – чувам как настоява Саня.

Е, това много ме успокои. Един вид – спукана ти е работата, копеле. Ако ти надупчат само задника, ще си голям късметлия.

Какво да правя? Поизбутах малко леглото напред, така че да си понадигна главата иззад чеиза - откъм стената, та да заема по-изгодна позиция. Добре, че вече бях успял поне да си обуя маратонката.

"Смотаняко", казах си аз. "Трябва да си бърз и решителен като онзи над баничарницата. Той трябва да ти е еталонът!" Саня, като видя, че нещо мърдам – значи имам идея, се надвеси над юрганите, така че успях да й прошепна: - Броя до пет и обръщам барикадата! Гледай да го неутрализираш някак, докато се изстрелям!
Изстрелям - какъв само кофти глагол! Иначе креватът не беше проблем – и да го вдигна, и да му го нахлупя на тиквата. Ама да го нямаше тоя пищов. А и да не трябваше да катапултирам инкогнито. Тя кимна и аз започнах да броя, все едно ще хвърлям граната. На пет креватът изхвърча към тавана, а аз към вратата. Пътьом гледам през нахлузената на главата ми тениска, че ченгето стиска не чекисткия си макаров, а някаква детска играчка – на внучето.

"Боже!", викам си. "Тая Саня щеше да ме побърка – пистолета, та пистолета."

Но нямах време да се възрадвам. Защото видях, че ченгето се чуди какво да предприеме, та поне да изглежда, че се е опитал да защити честта на фамилията. С един скок се озовах пред външната врата и дръпнах дръжката с такава сила, че тя ми остана в ръката. "Е, сега я втасахме", казвам си. Опитах се да я натикам обратно и пак да я натисна, но тя не влиза, проклетата. А ченгето, гледам, ситни към мене, но май нещо много-много не му се бърза. Че като ме настигне, тогава какво ще прави, а? Току-виж съм го смотал, както съм разстроен от престоя под ложето, та съвсем да му провисне гребенът.

Разгеле, пустата врата най-после се отвори. Хукнах надолу по стълбите и ме напуши такъв смях, че едва не си изкълчих глезена. Седнах на стъпалата два-три етажа по-долу, да се обуя както трябва.

"Край, казах си, свърши." Както сигурно си е казал и оня пич от перваза над баничарницата, ама когато беше вече в таксито.

Само дано фамилията утре не размаха рога пред шефа, та да се наложи да дрънкам врели-некипели в тая жега, като онзи по лондонските улици посред зима.

Защото тука няма как да мине тоя номер - казината в родината са забранени за нас, туземците.

Късна зимна вечер. По улицата притичва гол мъж.

Двама минувачи коментират.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    chesten5139 avatar :-|
    Навуходоносор

    супер разказче, не съм се смял така отдавна =)

  • 2
    mayangeorgieva avatar :-|
    Мая Чиконе

    Да, смешничко е...

  • 3
    katt avatar :-|
    Katt

    добро разказче и адски добра илюстрация.

  • 4
    Avatar :-|
    stefan

    Ебати безвкусицата.
    Лайт, к'во става?

  • 5
    Avatar :-|
    Филип

    Най-готиния разказ, който съм чел в български сайт. Ако някой не е съгласен, да посочи линк. А Стефан, кой му е крив с неговия вкус - явно си пада по райграс.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Златна треска

Златна треска

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK