Йордан
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Йордан

Йордан

6362 прочитания

© Ина Бъчварова


Още преди да приключи с въвеждането на тайния код в стенния си сейф, Йордан усети, че нещо не е наред. Един глас някъде дълбоко в него каза:

- Бягай, Йордане, докато още можеш!

На 20 август Етгар Керет – писател, автор на текстове за комикси, сценарист и продуцент на собствените си филмови проекти, навърши 43 години без съществени промени в образа си на най-четен млад израелски разказвач и в намеренията си на живо да е примерно вежлив, а в своите истории – способен на всякакви смешни безчинства. "Това, което печели от книгите си, харчи за филмите", обяснява майка му неговото парадоксално незабогатяване през последното му десетилетие на дива международна популярност. "Правя на хартия всичко, за което нямам право и смелост в живота", е неговата версия за нещата.

Другите новини покрай Керет тази година: едно удостояване с рицарско звание във Франция (Орден на изкуствата и белетристиката за 2010); един нов сборник, "Изведнъж на вратата се почука", разпродаден за първите три седмици след издаването му в космическите 65 000 бройки на малкия израелски пазар и вече в превод на няколко езика; едно гостуване в България, предвидено за септември. "Йордан" е малка мостра от първия сборник на Етгар Керет, публикуван през 1992 г.: отново през септември той ще се появи за първи път на български под заглавие "Автобусният шофьор, който искаше да бъде Бог" като част от новата поредица на "Жанет 45", посветена изключително на изкуството на късия разказ.

В следващия брой на Капитал Light – телавивското интервю на Нева Мичева с Етгар Керет, в което авторът обяснява защо отказва да напише роман, какво мисли петгодишният му син Лев за военната служба и как съзнанието за това, че във всеки момент можеш да тръшнеш събеседника си на земята и да го завържеш със специален възел, помага за взаимното разбирателство.

Но след дванайсет години тежка работа за "Мосад" той се бе научил да се отнася към шестото си чувство също толкова скептично, колкото към другите пет. Но ето че този път сетивата не го подведоха. Сейфът беше празен. Трите "изтрити" досиета и велурената му чанта със снимките бяха изчезнали. За пръв път, откакто убиха родителите му право пред очите му, Йордан си позволи да пребледнее.

- Не се паникьосвай! – нареди вътрешният му глас. – Мисли, мисли, мисли!

Само дето мисленето беше почти напълно невъзможно, докато същият този вътрешен глас продължаваше да дудне.

- Никой не знаеше комбинацията освен жена ми, Йемима – помисли си Йордан в опит да сведе до минимум списъка на потенциалните заподозрени. – Но аз я убих през ноември след оня гаф със захарина в кафето.

Стоеше пред празния сейф напълно попилян. Ето наказанието за грешката, която допусна през ноември, като сам се остави с празен списък на заподозрените. Да не би пък да пропуска някого? Йордан си спомни какво го учеше Халамиш в подготвителния курс (преди да го разобличат като внедрен човек на Червените кхмери):

- Не вярвай на никого, дори на себе си!

Изведнъж му просветна.

- Аз съм откраднал досиетата! – прошепна си изумено. – Всичко съвпада: аз знаех комбинацията, аз имах удобна възможност. А и кой освен мен би имал причина да открадне велурената чанта със снимките?

След първоначалния шок Йордан реши, че трябва да действа, и то бързо. Изненада се в гръб, безпроблемно надделя над себе си и се върза за един стол.

- Кой те праща? – ревна си гневно. – Говори, задник!

- Ти да не превъртя, бе? – отвърна си объркано. – Това съм аз, тоест ти, Йордан. Развържи ме.

- Млъквай, предател! – каза Йордан и се зашлеви.

- Аз, предател? – отвърна си изненадано. – Йордане, в ред ли си? Познаваш ме, откакто се помня. Знаеш, че никога не бих предал родината.

Йордан се направи, че си вярва и се самоотвърза.

- Тфдал – каза и си подаде цигара, след което си благодари:

- Шукран1.

- Аха, сега те пипнах, кучи сине арабски – кресна Йордан възбудено.

- Стига де, бива ли да злословиш за мама? – отговори си с престорена невинност.

- Няма мама, няма татко, шпионино. Да не беше шпионин, щеше ли да отговориш на арабски, а?

- Ами ти ми предложи на арабски бе, кретен. Нали го учихме заедно в подготвителния курс – отвърна си Йордан с наранени чувства. И в думите му имаше голяма доза искреност.

- Повярвай му, казва истината – пошушна вътрешният му глас с лек руски акцент. – В края на краищата той си ти. Трябва да му вярваш.

- Нищо не трябва, освен да пожертвам живота си за родината – заяви Йордан на собствената си персона. – Освен това... я чакай малко. Какъв беше тоя лек руски акцент?

Бръкна във вътрешността на ума си и измъкна оттам едно джудже с казашки калпак.

Докато Йордан караше закопчаното с белезници джудже на разпит в главното управление, човечето доброволно изпя известно количество информация.

- Виж сега – рече, – от Гласността насам няма кьорава работа. Всички в КГБ умираме от скука. Така че решихме, как беше по вашему... да погодим номер. Претърсихме си досиетата, за да открием агента с най-нисък коефициент на интелигентност в света и...

Йордан не го изслуша докрай. Измъкна запалката на колата, ръгна съветското джудже в дупката, върна запалката на мястото й и натисна. След три секунди джуджето престана да пищи. Йордан направи обратен завой и се прибра у дома.

- Е, малко се изложих в частта с пространственото мислене на теста – си рече. – Но чак пък да съм агентът с най-ниска интелигентност в света... хайде, моля ви се!

- Знаеш ли – отговори си мазно-мазно, – някога познавах един грузински агент, който не умееше да брои до три...

Възнагради се с очарователна усмивка в огледалото.

Дълбоко в себе си все още си нямаше доверие.

1 "Тфдал?", "Шукран!" (араб.) – "Желаете ли?", "Благодаря!" – бел. прев.

Превод на разказа: Милена Варзоновцева

Още преди да приключи с въвеждането на тайния код в стенния си сейф, Йордан усети, че нещо не е наред. Един глас някъде дълбоко в него каза:

- Бягай, Йордане, докато още можеш!


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    miro75 avatar :-|
    миро

    Картинката с червениковоражевите агентсмитовци ми дойде малко като сюрдък , в нелошия иначе на вкус хумус. Хуморът смешен. А ти браво Йордане. Ти си моя човек. И герой. Веднага доведи онзи грузинец и казашкия калпак и да ги почваме тука. Вместе, с тобой. Две от три. Без качване. Конякът, арменски. От мен :)

  • 2
    kid_a avatar :-|
    Kid A

    Хахахаха, Миро, ти кога ще пратиш някой разказ в Лигхт? И не, мушморок такъв, не казвай, че не пишеш, защото всички ние знаем, че със сигурност пишеш.

  • 3
    miro75 avatar :-|
    миро

    Всички ние озарени от знанието знаем, че не пиша. Защото пиша грозно и нечетливо. Надписвам понякога картички и тогава с линийка слагам чертички. Но, но..това с мушморока ми хареса. Обичам тази думичка да знайш :)И бих се постарал да вляза в клас, или поне в час. Ма кел файда шъ е, кат съм кът сиамски на Даката . Май

  • 4
    amot avatar :-|
    тома марков

    предполагам, господин Керет е много добър писател, но преводачът му е отрязал главата от кръста. иначе не допускам, че в света биха превеждали токова слаби неща. не е логично.

  • 5
    chimi_frog avatar :-|
    Чимиджимичамиджоми

    Заля ме перисталтично цунами. Такива позиви за дефекация не съм имал от оня разказ за Джак Спероу. Абе, в тоя вестник няма ли накакъв вид селекция, някой редактор или друга необходима длъжност, дето да ги праща тези на правилното място. Поне да ги пуснат тези разказчета в аптеките като лаксативи. Що пари ще направят "авторите"...

  • 6
    damien avatar :-|
    damien

    може би наистина е от превода :/ по разказ на Керет има един велик инди филм - Wristcutters. жалко, че в бг не ми е попадало нищо негово...

  • 7
    tiveselinova avatar :-|
    tiveselinova

    Съгласна съм с Тома Марков. Четох разкази на Керет на английски и са страхотни. Преводачката му Мириам Слезинджър е неворятна. Може би Керет до голяма степен дължи популярността си в англоговорящия свят на нея. Но когато прочетох българския превод на разказа "Йордан" не почуствах нищо и фразата "изгубено в превода" ми идва на ум.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Златна треска

Златна треска

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK