Йордан

Картинката с червениковоражевите агентсмитовци ми дойде малко като сюрдък , в нелошия иначе на вкус хумус. Хуморът смешен. А ти браво Йордане. Ти си моя човек. И герой. Веднага доведи онзи грузинец и казашкия калпак и да ги почваме тука. Вместе, с тобой. Две от три. Без качване. Конякът, арменски. От мен :)

Хахахаха, Миро, ти кога ще пратиш някой разказ в Лигхт? И не, мушморок такъв, не казвай, че не пишеш, защото всички ние знаем, че със сигурност пишеш.

Всички ние озарени от знанието знаем, че не пиша. Защото пиша грозно и нечетливо. Надписвам понякога картички и тогава с линийка слагам чертички. Но, но..това с мушморока ми хареса. Обичам тази думичка да знайш :)И бих се постарал да вляза в клас, или поне в час. Ма кел файда шъ е, кат съм кът сиамски на Даката . Май

Заля ме перисталтично цунами. Такива позиви за дефекация не съм имал от оня разказ за Джак Спероу. Абе, в тоя вестник няма ли накакъв вид селекция, някой редактор или друга необходима длъжност, дето да ги праща тези на правилното място. Поне да ги пуснат тези разказчета в аптеките като лаксативи. Що пари ще направят "авторите"...

може би наистина е от превода :/ по разказ на Керет има един велик инди филм - Wristcutters. жалко, че в бг не ми е попадало нищо негово...

Съгласна съм с Тома Марков. Четох разкази на Керет на английски и са страхотни. Преводачката му Мириам Слезинджър е неворятна. Може би Керет до голяма степен дължи популярността си в англоговорящия свят на нея. Но когато прочетох българския превод на разказа "Йордан" не почуствах нищо и фразата "изгубено в превода" ми идва на ум.