- Добре, остави ме да спя!

Ах, този Никалъс, замисли се Диляна, събуди ме и сега няма да мога да заспя до сутринта. А от 11 часа имам изпит пред КАТ по кормуване. Ако заспя на волана или направя някоя глупост. И въобще, колкото и да ми е симпатичен, той не ми е никакъв. Познавам го само от скайпа. Вярно, че ми е помагал много пъти със съвет, нали е психотерапевт, но понякога се държи като дете. А е с десет години по-възрастен от мен.

Вратата на стаята се отвори и на прага й застана малката, дъщерята на Диляна, Катрин.

Малката Катрин се мушна бързо при майка си и също толкова бързо заспа, докато Диляна остана будна и замислена почти до сутринта.

С Никалъс се запознаха преди две години по скайпа. Той и каза, че е от Флорида и че никога не е посещавал България. Каза че работи като психотерапевт, но в по-голямата част от времето си пътува. Опознава други страни и народи. Било му хоби от дете. Освен това, често го канели на симпозиуми и други подобни работи като лектор, така че пътува непрестанно. А като разбра, че Диляна е разведена, постоянно започна да й звъни и да настоява да се ожени за него. Звънеше и по два три пъти на ден. Отначало Диляна се почувства поласкана, но след близо месец непрекъснато звънене и обяснения в любов, някак си охладня. Това започна да и досажда. Веднъж обаче, докато беше в банята и се къпеше, телефонът иззвънял и малката Катрин, която е на 11 години, го вдигнала. Какво са си говорили двамата, така и не разбра. Разбра само, че Катрин много искаше Никалъс да и стане баща. От тогава непрекъснато слухтеше за телефонните разговори на майка си.

На другия ден я скъсаха на изпита. Беше уморена и разсеяна. Влезе неправилно в една улица със знак "Забранено влизането". Пресече предимството при ляв завой на колата, която се движеше направо. Не даде мигач при изпреварване на един тролей и за малко не предизвика катастрофа. На друг завой стъпи със задната гума на тротоара. Изпитващият полицай си призна чистосърдечно, че ако беше само едно от тези нарушения, щеше да я пусне. Но при толкова много сериозни нарушения на правилата, не може.

Разстрои се. Беше и криво и не искаше известно време да вижда никой. Точно в този момент телефонът й иззвъня. Беше Никалъс.

- Този път е сериозно. Обещавам. Сега съм в Делхи на един симпозиум по психомедитация. После летя за Лондон и оттам ще пристигна при теб. Ако ме искаш, разбира се.

Диляна се стресна. Този път звучеше сериозно. Ами ако наистина вземе, че дойде. Тя обаче не се чувства готова за една такава среща. По скайпа е лесно. Виждаш човека мимолетно, говориш за общи неща и после чао. Ама ако наистина вземе, че се изтърси при нея. Чак настръхна от тази мисъл. В същото време не искаше да му откаже директно. Все пак от две години нямаше друг приятел, освен Никалъс. Беше и нужен. Утешаваше я. Звънеше и. Интересуваше се от нея. Нищо че беше далеч и не можеше да помогне с друго, освен с думи. Той като психотерапевт умееше да си служи с тях. Винаги намираше най-точните думи според ситуацията. След разговор с него винаги се чувстваше окрилена, значима, намираше смисъл в живота си. Ако го загуби, единственият светъл лъч в живота й ще изгасне и край с нея. Но от друга страна се страхуваше да не се разочарова, ако го види на живо. Може да е някой шишко, устата му да има лош дъх, да е егоцентрик или някакъв психопат. Може да е капризен, нервен избухлив, суетен. Знаеш ли го какъв ще излезе. А по скайпа всичко е толкова лесно и безопасно.

Допреди пет години имаше съпруг. Беше от Нигерия. Черен. Запознаха се като студенти. Кратка бурна любов, плод на която се оказа Катрин, и после той получи писмо от брат си, че майка му е много болна. Трябваше да замине за Нигерия. Замина и не се върна повече. Малко след това майка му почина и той решил да остане да се грижи за братята си. Имаше още петима братя. По-малки от него. Които не работеха нищо. Родовото при него беше много силно. За него да зарежеш братята си и да се отдадеш на съпружеско щастие беше равносилно на национално предателство. Сега работи на две работи като машинен инженер. Блъска се от сутрин до късна вечер, за да осигури прехраната на семейството си. Защото и баща му беше жив и се грижеше и за него. И всичко това би изглеждало много благородно, ако не беше другото му семейство. В България. Катрин толкова много приличаше на него. Допреди да тръгне на училище някак си нещата бяха спокойни. Когато детето тръгна на училище, започнаха проблемите. Взеха да обиждат Катрин в училище. Викаха и печка, чернилка, негърче и какво ли още не. Детето се връщаше винаги разплакано и нещастно. Едва смогваше да го утеши. И учителите бяха безпомощни срещу агресията на учениците. Родителски срещи ли не правиха, учителски съвети ли, какво ли не. Стигна до инспектората по образование. Нищо.

Когато имаше най-много нужда от мъж до себе си, Диляна се оказа сама и изоставена. Подсъзнателно намрази мъжете. Сменя няколко училища, докато най-накрая попадна на едно сравнително прилично училище, където имаше и други деца като Катрин. Пак имаше подигравки, но значително по-малко. Учителите я информираха своевременно ако възникнеше проблем и вземаха бързи мерки по отстраняването му. Сега Катрин е в четвърти клас и вече е надмогнала дребните заяждания, но пък си остана плахо и затворено дете. Дори с майка си не споделяше всичко и това измъчваше Диляна допълнително. Цяло чудо за нея беше, че детето прие Никалъс добре. Той беше забавен, остроумен, умееше да забавлява децата. Не се учуди като разбра, че Катрин иска в негово лице да има татко. Просто детето се нуждаеше от баща и единственият възрастен човек, с когото разговаряше, беше Никалъс.

И ето, че сега Никалъс прояви желание да дойде в България. Трябва ли да го спре и ли да остави нещата да се развиват от само себе си. Никак не й е лесно да вземе решение, защото не знае кое ще е правилното.

След три дни Никалъс и се обажда по телефона.

- Бях, но като се върнах в България, ме задържаха. – след серия от кашлене гласът отсреща продължава. – Аз те излъгах за някои неща. Името ми е Найден и съм от София. Забърках се тук с една афера и искат да ме вкарат в затвора.

Диляна стоеше като гръмната. Ни приема, ни предава. Винаги се е съмнявала в искреността на Никалъс, но чак толкова да бъде заблудена, не е очаквала. Значи той се оказа един долнопробен измамник. Чак сега си обясняваше и особения акцент в произношението му, което не беше характерно за американци. Тя е преподавателка по английски и най-добре знае това. Остави това, ами забърка и детето. То така се надяваше на него. Щял да и покаже Флорида и нам си още какво. Дрън-дрън! Някакъв сульо от София. Как да се доверяваш на мъже. Вече и по телефона е опасно. И по скайпа.

- Ало, Диляна! – гласът ставаше все по-нетърпелив. – Ще ме измъкнеш ли оттук или не мога да разчитам на теб. Моля те, помогни ми! После ще си оправим сметките, чуваш ли!

- Сбогом! – каза и прекъсна връзката.

Когато се прибра вкъщи и видя дъщеря си, нервите й не издържаха и тя се разплака.

Диляна прегърна дъщеря си и през сълзи й прошепна.

- Не милото ми, нали знаеш че Никалъс много те обича. С него не може да се случи нищо лошо. Просто мама е малко разстроена.