Виртуална връзка

Shutterstock

Виртуална връзка

8844 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Телефонът иззвъня като изстрел в нощта. Диляна протегна сънено ръка, напипа го, приближи го до ухото си и попита с половин уста.

- Ало! Кой се обажда?

- Никалъс е! – отсреща гласът звучеше така, все едно идва от другата стая. – Извинявай ако съм те събудил.
- Та часът е три сутринта, за Бога, имай милост! – почти изплака тя. - Току що пристигнах в Торонто и исках веднага да ти се обадя. – известно време чуваше само дишането му в слушалката. – Другият път ще внимавам. Обещавам! Хиляди целувки! Чао! – и се чу познатият сигнал на затворен телефон. Диляна се обърна на другата страна и тъкмо се унасяше, когато телефонът отново иззвъня.
- Нали обеща! – изстена безпомощно тя. - Да, но забравих да ти кажа да целунеш сутринта малката от мен. Чао!

- Добре, остави ме да спя!

Ах, този Никалъс, замисли се Диляна, събуди ме и сега няма да мога да заспя до сутринта. А от 11 часа имам изпит пред КАТ по кормуване. Ако заспя на волана или направя някоя глупост. И въобще, колкото и да ми е симпатичен, той не ми е никакъв. Познавам го само от скайпа. Вярно, че ми е помагал много пъти със съвет, нали е психотерапевт, но понякога се държи като дете. А е с десет години по-възрастен от мен.

Вратата на стаята се отвори и на прага й застана малката, дъщерята на Диляна, Катрин.

- Кой се обади, мамо? Никалъс ли беше?
- Кой друг може да бъде по това време. Той няма представа от часови пояси, от времеви разлики. – Диляна протегна ръка напред. – Ела при мама, детето ми. Да се опитаме да поспим още малко. - Какво ти каза? - Каза ми да те целуна на закуска.
- Той ме обича, нали? – попита плахо малката. - Да, детето ми! – отговори тя и после каза нещо толкова тихо, да не би да го чуе Катрин. - Но само по телефона - И иска да ми покаже Флорида. Сигурно е много красива.
- Навярно е така – съгласяваше се безропотно майка й.

Малката Катрин се мушна бързо при майка си и също толкова бързо заспа, докато Диляна остана будна и замислена почти до сутринта.

С Никалъс се запознаха преди две години по скайпа. Той и каза, че е от Флорида и че никога не е посещавал България. Каза че работи като психотерапевт, но в по-голямата част от времето си пътува. Опознава други страни и народи. Било му хоби от дете. Освен това, често го канели на симпозиуми и други подобни работи като лектор, така че пътува непрестанно. А като разбра, че Диляна е разведена, постоянно започна да й звъни и да настоява да се ожени за него. Звънеше и по два три пъти на ден. Отначало Диляна се почувства поласкана, но след близо месец непрекъснато звънене и обяснения в любов, някак си охладня. Това започна да и досажда. Веднъж обаче, докато беше в банята и се къпеше, телефонът иззвънял и малката Катрин, която е на 11 години, го вдигнала. Какво са си говорили двамата, така и не разбра. Разбра само, че Катрин много искаше Никалъс да и стане баща. От тогава непрекъснато слухтеше за телефонните разговори на майка си.

На другия ден я скъсаха на изпита. Беше уморена и разсеяна. Влезе неправилно в една улица със знак "Забранено влизането". Пресече предимството при ляв завой на колата, която се движеше направо. Не даде мигач при изпреварване на един тролей и за малко не предизвика катастрофа. На друг завой стъпи със задната гума на тротоара. Изпитващият полицай си призна чистосърдечно, че ако беше само едно от тези нарушения, щеше да я пусне. Но при толкова много сериозни нарушения на правилата, не може.

Разстрои се. Беше и криво и не искаше известно време да вижда никой. Точно в този момент телефонът й иззвъня. Беше Никалъс.

- Ало, Дили, какво стана с изпита. Взела си го, нали?
- Благодарение на теб ме скъсаха! – с язвителна нотка в гласа изписка Диляна. – Но ти ще се реваншираш, предполагам, като ми платиш следващия изпит. - Знаеш ли – гласът звучеше сериозно. – За да изгладим недоразумението съм готов да дойда в България. - Това го чувам за кой ли път! – изсмя се раздразнително Диляна. – За десети или за единадесети.

- Този път е сериозно. Обещавам. Сега съм в Делхи на един симпозиум по психомедитация. После летя за Лондон и оттам ще пристигна при теб. Ако ме искаш, разбира се.

Диляна се стресна. Този път звучеше сериозно. Ами ако наистина вземе, че дойде. Тя обаче не се чувства готова за една такава среща. По скайпа е лесно. Виждаш човека мимолетно, говориш за общи неща и после чао. Ама ако наистина вземе, че се изтърси при нея. Чак настръхна от тази мисъл. В същото време не искаше да му откаже директно. Все пак от две години нямаше друг приятел, освен Никалъс. Беше и нужен. Утешаваше я. Звънеше и. Интересуваше се от нея. Нищо че беше далеч и не можеше да помогне с друго, освен с думи. Той като психотерапевт умееше да си служи с тях. Винаги намираше най-точните думи според ситуацията. След разговор с него винаги се чувстваше окрилена, значима, намираше смисъл в живота си. Ако го загуби, единственият светъл лъч в живота й ще изгасне и край с нея. Но от друга страна се страхуваше да не се разочарова, ако го види на живо. Може да е някой шишко, устата му да има лош дъх, да е егоцентрик или някакъв психопат. Може да е капризен, нервен избухлив, суетен. Знаеш ли го какъв ще излезе. А по скайпа всичко е толкова лесно и безопасно.

Допреди пет години имаше съпруг. Беше от Нигерия. Черен. Запознаха се като студенти. Кратка бурна любов, плод на която се оказа Катрин, и после той получи писмо от брат си, че майка му е много болна. Трябваше да замине за Нигерия. Замина и не се върна повече. Малко след това майка му почина и той решил да остане да се грижи за братята си. Имаше още петима братя. По-малки от него. Които не работеха нищо. Родовото при него беше много силно. За него да зарежеш братята си и да се отдадеш на съпружеско щастие беше равносилно на национално предателство. Сега работи на две работи като машинен инженер. Блъска се от сутрин до късна вечер, за да осигури прехраната на семейството си. Защото и баща му беше жив и се грижеше и за него. И всичко това би изглеждало много благородно, ако не беше другото му семейство. В България. Катрин толкова много приличаше на него. Допреди да тръгне на училище някак си нещата бяха спокойни. Когато детето тръгна на училище, започнаха проблемите. Взеха да обиждат Катрин в училище. Викаха и печка, чернилка, негърче и какво ли още не. Детето се връщаше винаги разплакано и нещастно. Едва смогваше да го утеши. И учителите бяха безпомощни срещу агресията на учениците. Родителски срещи ли не правиха, учителски съвети ли, какво ли не. Стигна до инспектората по образование. Нищо.

Когато имаше най-много нужда от мъж до себе си, Диляна се оказа сама и изоставена. Подсъзнателно намрази мъжете. Сменя няколко училища, докато най-накрая попадна на едно сравнително прилично училище, където имаше и други деца като Катрин. Пак имаше подигравки, но значително по-малко. Учителите я информираха своевременно ако възникнеше проблем и вземаха бързи мерки по отстраняването му. Сега Катрин е в четвърти клас и вече е надмогнала дребните заяждания, но пък си остана плахо и затворено дете. Дори с майка си не споделяше всичко и това измъчваше Диляна допълнително. Цяло чудо за нея беше, че детето прие Никалъс добре. Той беше забавен, остроумен, умееше да забавлява децата. Не се учуди като разбра, че Катрин иска в негово лице да има татко. Просто детето се нуждаеше от баща и единственият възрастен човек, с когото разговаряше, беше Никалъс.

И ето, че сега Никалъс прояви желание да дойде в България. Трябва ли да го спре и ли да остави нещата да се развиват от само себе си. Никак не й е лесно да вземе решение, защото не знае кое ще е правилното.

След три дни Никалъс и се обажда по телефона.

- Здравей, Дили!(винаги така се обръщаше към нея) - Здравей, Ник! - Съжалявам, но трябва да ти призная нещо!
- Защо? Какво се е случило! Добре ли си? - Да, Дили, добре съм. – чува го как кашля продължително. – Всъщност, не много! Но сега аз имам нужда от помощ. Не знам доколко можеш да ми помогнеш? - Кажи за какво става въпрос? – не искаше да слуша дългите му обяснения. – Ако не ми кажеш, как мога да ти помогна.
- В следствието на Трето районно управление съм, трябват ми 2 хилади лева, за да ме освободят под парична гаранция. - Моля! – извика недоумяваща Диляна. – Какво трето районно приказваш. Нали си в Лондон.

- Бях, но като се върнах в България, ме задържаха. – след серия от кашлене гласът отсреща продължава. – Аз те излъгах за някои неща. Името ми е Найден и съм от София. Забърках се тук с една афера и искат да ме вкарат в затвора.

Диляна стоеше като гръмната. Ни приема, ни предава. Винаги се е съмнявала в искреността на Никалъс, но чак толкова да бъде заблудена, не е очаквала. Значи той се оказа един долнопробен измамник. Чак сега си обясняваше и особения акцент в произношението му, което не беше характерно за американци. Тя е преподавателка по английски и най-добре знае това. Остави това, ами забърка и детето. То така се надяваше на него. Щял да и покаже Флорида и нам си още какво. Дрън-дрън! Някакъв сульо от София. Как да се доверяваш на мъже. Вече и по телефона е опасно. И по скайпа.

- Ало, Диляна! – гласът ставаше все по-нетърпелив. – Ще ме измъкнеш ли оттук или не мога да разчитам на теб. Моля те, помогни ми! После ще си оправим сметките, чуваш ли!

- Първо, нямам пари! – трябваше да бъде рязка, защото и разочарованието й беше голямо. – И второ, аз не те познавам. Познавах Никалъс, но не и теб. На Никалъс със сигурност бих помогнала, но за теб не мога да направя нищо. Нищоооооо!
- Дили, моля те, чуй ме…!- започна да хленчи онзи отсреща. – Никой си нямам, освен теб и Катрин.

- Сбогом! – каза и прекъсна връзката.

Когато се прибра вкъщи и видя дъщеря си, нервите й не издържаха и тя се разплака.

- Мамо! – приближи я плахо Катрин – Какво се е случило? Нещо лошо ли? С Никалъс ли?

Диляна прегърна дъщеря си и през сълзи й прошепна.

- Не милото ми, нали знаеш че Никалъс много те обича. С него не може да се случи нищо лошо. Просто мама е малко разстроена.

Телефонът иззвъня като изстрел в нощта. Диляна протегна сънено ръка, напипа го, приближи го до ухото си и попита с половин уста.

- Ало! Кой се обажда?


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


58 коментара
  • 1
    careless avatar :-|
    Bezgrijna Sladurana

    Някой чете ли ги тия разкази преди да ги публикувате?

  • 2
    kid_a avatar :-(
    Kid A

    Не знам за другите, но на мен този разказ много ми хареса. Даже меко казано ми хареса - той ме разтърси из основи. Докосна най-съкровените и уязвими кътчета от моята психика. Защото аз преди всичко съм човек. И жена. И в ролята си на такава съпреживях драмата на героинята така, сякаш е моя лична драма. Измамата, сълзите, подлостта на хората около нас - това са все наболели теми, които трябва да бъдат поставени да дневен ред не само в социалния живот, но и в културния такъв. Ето защо искам да се поклоня пред писателския талант на Ненчо и да му благодаря. Повече такива писатели са нужни на нас, читателите в днешно време.

    Ся ше си изтиря и скайпа.

  • 3
    careless avatar :-|
    Bezgrijna Sladurana

    А на мен ми се стори дори, че разказът има и автобиографична нотка. Нима изборът на имената е съвпадение? Ненчо, Никалъс, Найден... Замислете се.

  • 4
    ras16377431 avatar :-|
    ras16377431

    Обещавам вече да не питам къде е разказът.

  • 6
    evgeni_bobekov avatar :-|
    evgeni_bobekov

    силно се надявам да е скучен по -простата причина че не сам схванал дълбокият му смисъл

  • 7
    ariman_info avatar :-|
    Ariman

    Ох, с три думи скапа три страници страхотен разказ.
    Тъкмо се бях обнадеждил!

  • 8
    kid_a avatar :-|
    Kid A
  • 9
    careless avatar :-|
    Bezgrijna Sladurana


    До коментар [#7] от "Ariman":

    Кои три думи?

  • 10
    chimi_frog avatar :-|
    Чимиджимичамиджоми

    До коментар [#1] от "Bezgrijna Sladurana":

    Не, пускат ги и след това се надяват някой балък да ги прочете, а те просто поемат флуидите!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Златна треска

Златна треска