Матей беше решил докрай да се отпусне. Миналата вечер също бе прекарал с блондинка, като дори не си даде труд да запомни името й. Тя му беше казала, че е умирала седем пъти, Матей се бе престорил, че й вярва, но плитките сиви ивички по раменете и върху кожата на главата, когато разгърнеше косите й, говореха съвсем друго. Особено в косите ивичките бяха така нагъсто, че го побиваха тръпки - тази вероятно бе влизала в кабинките за регенериране не по-малко от дузина пъти, при това вероятно бе ползвала смърт категория "лукс" и след това си е позволила разточителни медицински процедури - тенът на кожата й издаваше баснословно скъп балсам. Матей бе изхвърлил нейния образ от своята видеотека, но възбудата от снощи още не го бе напуснала, затова реши да си угоди с още някоя блондинка тази вечер. Знаеше, че удоволствия от подобен род ще му костват почти две заплати, но усещаше - няма да премине здравния преглед този месец и ще го натикат в кабинката за умиране стандартен тип. След престоя в нея оставаха такива дълбоки сиви ивици навсякъде по кожата, че тялото изглеждаше сякаш съшито от разноцветни парцали плат.

Изглежда наистина бе роден под щастлива звезда, защото автоматът за осъществяване на интимен контакт го бе свързал с едно прелестно създание - русо, с разсеяни зелени очи, което поне на пръв поглед не подсказваше, че е стъпвало в кабина за смърт стандартен тип. Матей бе нетърпелив да отидат в мрачната хотелска стаичка, за която бе заплатил тлъста сума, но когато жената каза няколко думи, той усети неприятни тръпки по гърба си:


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове