Мрежата

   ©  Ася Колева

Разумно погледнато, празната необичайност, обзела те, когато на другия ден не можеш да се видиш с някого, с който сте се чували през ден и сте си чуквали срещи на поне стотина места в тоя град, наполовина твой, наполовина негов, е толкова тъжно и празно нещо, че и да го наречеш скръб, да го наречеш спомен, да го мислиш изобщо е изтощително. Можеш само да го подредиш в редицата на необичайните неща и да чакаш някоя сутрин да го видиш от друг ъгъл. Може и да стане като една статуетка по рафтовете, която с времето престава да съществува за окото.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
5 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    elfromsof avatar :-(
    Elena Georgieva
    • - 1
    • + 5

    тъжна прелест

    Нередност?
  • 2
    mayangeorgieva avatar :-?
    Мая Чиконе
    • - 1
    • + 5

    Любомир,

    Благодаря ти, че си написал разказ, който аз намерих достатъчно интригуващ, за да изчета до край. Благодаря ти, че не ограничи сюжета до нечии гениталии/ убийство / употреба на вещества и т.н. Толкова съм изморена от всички тези клишета.

    Успех!

    Нередност?
  • 3
    petar_penchew avatar :-?
    petar_penchew
    • + 5

    Това е първия разказ, който чета от този автор.Хареса ми сюжетът, езикът и построяването.С удоволствие бих прочел още нещо от него.

    Нередност?
  • 4
    petarpet avatar :-?
    petarpet
    • + 5

    Прочети тогава "Въжеиграчът Карой" - Сиела ... там има и още по-добри неща.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал