Любомир Николов
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Разумно погледнато, празната необичайност, обзела те, когато на другия ден не можеш да се видиш с някого, с който сте се чували през ден и сте си чуквали срещи на поне стотина места в тоя град, наполовина твой, наполовина негов, е толкова тъжно и празно нещо, че и да го наречеш скръб, да го наречеш спомен, да го мислиш изобщо е изтощително. Можеш само да го подредиш в редицата на необичайните неща и да чакаш някоя сутрин да го видиш от друг ъгъл. Може и да стане като една статуетка по рафтовете, която с времето престава да съществува за окото.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Вече съм абонат Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
5 коментара
тъжна прелест
Любомир,
Благодаря ти, че си написал разказ, който аз намерих достатъчно интригуващ, за да изчета до край. Благодаря ти, че не ограничи сюжета до нечии гениталии/ убийство / употреба на вещества и т.н. Толкова съм изморена от всички тези клишета.
Успех!
Това е първия разказ, който чета от този автор.Хареса ми сюжетът, езикът и построяването.С удоволствие бих прочел още нещо от него.
Прочети тогава "Въжеиграчът Карой" - Сиела ... там има и още по-добри неща.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.
Вход