Детско меню
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Детско меню

Детско меню

"Игрите на глада" е антиутопия за влюбени тийнейджъри

Янко Терзиев
6542 прочитания

Предполага се, че когато са влюбени, тийнейджърите не мислят много, а логиката е последното нещо, което ги интересува. Поне такива ги очакват авторки като Стефани Майър ("Здрач") и сега Сюзън Колинс. Наскоро Аmazon информира, че дългогодишната сценаристка на детски тв програми е вече най-четеният електронно автор в света (от което въпросът накъде върви той става резонен...). Трилогията й "Игрите на глада" (първата книга е на български от 2010, изд. "Екслибрис") е отпечатана само в Америка в около 30 млн. копия, преведена на 26 езика, стояла 60 седмици в бестселър листата на в. "Ню Йорк таймс". Новите Бела и Едуард са Катнис и Пийта, като първото име е на момичето. Пак в добрата "Здрач" традиция Пийта е само едно от влюбените момчета, другият в триъгълника е приятелят от детинство Гейл.

И тук - изненада - не любовният триъгълник интересува книгата и филма (The Hunger Games, Колинс му е продуцент и сама е правила адаптацията), а нагонът за оцеляване. Ако сте се питали колко още мрачност може да понесе съвременният тийнейджърски свят, отговорът на "Игрите на глада" е - винаги може повече. Дотам деца да избиват деца за забавление на възрастни, които могат да променят правилата на играта във всеки момент. Благодатно като метафора - но замазано с мисъл за боксофиса като изпълнение.

В отдалечено бъдеще, след климатични промени и война човечеството е сведено само до Северна Америка. Щатите са се превърнали в диктаторската държава Панем (от латинското panem et circenses, хляб и зрелища), доминирана от телевизията. Охолна класа, притежаваща свръхтехнологиите, тъне в римски разкош и декадентско безделие в столицата, храни се от ресурсите на 12 гладни работнически окръга. Зрелището на годината е телевизионно риалити, в което 24 избрани чрез лотария момчета и момичета водят битка за оцеляване в електронно оборудвана гора, оставени без храна. Алюзиите са от гладиаторските борби, през "Повелителят на мухите" и "Шоуто на Труман"  до всяко телевизионно състезание с отпадане. Победителят получава славата и приемане във висшата класа, загубилите направо умират. Гледането на шоуто е задължително за всички.

Катнис (Дженифър Лорънс) е на 16, без баща, с депресирана майка и невинна по-малка сестра от най-бедния последен окръг. Добра е с лъка и стрелите, храни семейството си с дивеч, понякога ловува с 18-годишния си съсед Гейл (Лиъм Хемсуърт). Двамата са очевидно един за друг и харесването витае във въздуха, но те сякаш не искат да развалят доброто си приятелство. Синът на хлебаря Пийта (Джош Хътчърсън ) също е засегнат от любовните стрели, в дните без лов подхвърля тайно на момичето хляб. В дена на лотарията/жертвоприношение е изтеглена малката сестра, но Катнис я заменя като доброволка за радост на водещите шоуто (Стенли Тучи и Елизабет Банкс) и режисьора му (Уес Бентли) - те получават готова драма и участничка с естествена красота и напъпваща женственост. Но другият избран се оказва Пийта...

Изходната ситуация е богата на съвременни паралели. И зад днешния лукс на някои стои нечия бедност. И днес подрастващите са в гетото на възрастта (съвременното училище), тревожни и конкуриращи се, внимателно следени, оценявани и наказвани от възрастните. Които имат цялата власт да променят правилата в движение, ако е заплашена йерархията и правилото да печелят богатите, силните, красивите и приспособимите. В такава среда животът ти започва да зависи от някакво кандидатстване, от оценката свише. Шансът да оцелееш в нея е да се преструваш. И Катнис започва да се преструва - епилират я и я гримират, тъмнокожият й учител по обноски (Лени Кравиц) и треньорът й в играта (Уди Харелсън) я учат да съблазнява публиката срещу материални подаръци по време на състезанието, някои от тях животоспасяващи. Но по-страшното е, че за да се хареса на зрителите, тя трябва да имитира и любов към Пийта, за която още не е готова.

Създателите на филма (режисира Гари Рос, най-вече известен с конската мелодрама "Воля за победа", продуцират днешните собственици на франчайза "Здрач") обаче набързо скопяват заложените драма и дълбочина. Гледат да не загубят нито долар от зарибения с книгите 12 - 18-годишен таргет. Отказват се от естествената еротичност на ситуацията, чувството за хумор изначално липсва. Остава бруталността, но стилизирана с много монтаж и дигиталност, тя е като във видеоигра, дистанцира, а не увлича. Тогава започваш да се питаш за смисъла на начинанието. Не че влюбените тийнейджъри ще се попитат (с над $250 млн. по света за седмица, филмът вече поставя рекорди). 

Предполага се, че когато са влюбени, тийнейджърите не мислят много, а логиката е последното нещо, което ги интересува. Поне такива ги очакват авторки като Стефани Майър ("Здрач") и сега Сюзън Колинс. Наскоро Аmazon информира, че дългогодишната сценаристка на детски тв програми е вече най-четеният електронно автор в света (от което въпросът накъде върви той става резонен...). Трилогията й "Игрите на глада" (първата книга е на български от 2010, изд. "Екслибрис") е отпечатана само в Америка в около 30 млн. копия, преведена на 26 езика, стояла 60 седмици в бестселър листата на в. "Ню Йорк таймс". Новите Бела и Едуард са Катнис и Пийта, като първото име е на момичето. Пак в добрата "Здрач" традиция Пийта е само едно от влюбените момчета, другият в триъгълника е приятелят от детинство Гейл.

И тук - изненада - не любовният триъгълник интересува книгата и филма (The Hunger Games, Колинс му е продуцент и сама е правила адаптацията), а нагонът за оцеляване. Ако сте се питали колко още мрачност може да понесе съвременният тийнейджърски свят, отговорът на "Игрите на глада" е - винаги може повече. Дотам деца да избиват деца за забавление на възрастни, които могат да променят правилата на играта във всеки момент. Благодатно като метафора - но замазано с мисъл за боксофиса като изпълнение.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    kafcheto avatar :-?
    Nadia Kafkova

    Признавам не съм гледала нито филма, нито съм чела "Игрите на глада", но от всичко научено от странични източници историята подозрително ми напомня на покъртително кървавия и лишен от сантимент Battle Royal (http://www.imdb.com/title/tt0266308/) на Такеши Китано. Да не се получи пак някоя история от вида на Departed (http://www.imdb.com/title/tt0407887/)?

  • 2
    ditenat avatar :-|
    ditenat

    "Наскоро Аmazon информира, че дългогодишната сценаристка на детски тв програми е вече най-четеният електронно автор в света (от което въпросът накъде върви той става резонен...)"

    Напротив, това е признак на огромен прогрес. 2007 - книгите бяха горе долу такива преди пет каквито и преди сто и пет години. Тийнейджър с книга да видиш беше все едно НЛО. Всички бяха убедени че книжната индустрия изчезва, защото младите не се интересуват от старомодни вехтории като книги, когато имат интернет. Коледа 2007 - първия Kindle. 2011 - повече от половината тийнейджъри в Америка имат личен e-reader, на който четат... книги. Е да, четат тийнейджърски книги, но който на 15 е чел Игри на Глада, е много по-вероятно на 25 да подхване Томас Ман, отколкото който никога не е прочел нищо по-дълго от един блог пост.

  • 3
    zumz avatar :-|
    zumz

    До коментар [#1] от "kafcheto":

    Точно така е макар да и не упрекват авторката/сценаристката в плагиатство, и аз попаднах в блогосферата на спекулации за сходствата между Hunger Games и Battle Royal. Филмът е добре, гледах го два пъти, а сега съм в края на книгата (на английски, разбира се). Странно е, че никой не прави съпоставки между този текст и "1984", а те са очевидни. Катнис на екрана играе отлично, но има съществена физическа разлика между нея и текстовия прототип - Катнис в книгата е мършава, скулеста докато Дженифър Лорънс си е момиче на 21 г. с нормални пропорции. Другите актьори също се справят отлично. С оглед на това че е тинейджърски филм насилието на екрана е доста омекотено в сравнение с текста, но и това си е нормално. Като цяло - заслужава си да се гледа и прочете. Правя безплатна реклама:)

  • 4
    zumz avatar :-|
    zumz

    Извинявам се, ще допълня още към предишния си коментар. Едно от нещата които завладяват в сюжета - на екран и в текст, са комплексните усещания на Катнис към Пийта. Катнис е силно интуитивна, но изпитанията пред които я поставят "Игрите на глада" я кара на няколко пъти да преосмисли чувствата си. Именно това поддържа искрата на интереса през цялото повествование и филм. И когато след щастливия край зрителите очакват и щастливо съединение на влюбените - Катнис отговаря на въпроса на Пийта какво ще правят отсега нататък с думите "Ще се опитаме да забравим". Не е лошо:)

  • 5
    etty1 avatar :-|
    etty1

    До коментар [#3] от "zumz":

    Да, точно 1984 е вдъхновителят! И не, г-н Терзиев, не познавате и незаслужено подценявате трилогията, особено първата книга. Филмът е добър, но са пожертвани доста символи и връзки със следващите части.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.