Децата на рая

"Хавър" на Каурисмаки е красива приказка за човешката солидарност

Никой не може да ви заснеме с по-голяма любов изпитите празни чаши върху излъскан бар. Аки Каурисмаки прави филми ("Животът на бохемата", "Мъжът без минало", Светлини в здрача") за комедията на човешкото съществуване, сравними по хуманизъм и простота с тези на Чаплин и Жан Реноар. Цветовете му са изчистени и плътни, положени като с маслени бои (постоянен оператор Тимо Салминен), светлината е преувеличена като на театрална сцена, идваща от някакъв божествен източник извън кадъра. Актьорите съобщават репликите си равно и безстрастно, гледайки встрани от камерата, в някаква своя далечина. Диалогът е лаконичен, често парадоксален, понякога абсурден, но с литературна красота. В историите на финландеца се пие и пуши ритуално и с любов, кръчмите и баровете са място за общуване на свободни хора. "Хавър" (Le Havre) е есенция от този стил и най-оптимистичният филм на майстора досега, разказва за чудото да си милостив и добър в един безпощаден свят.

Както винаги, конфликтът е между вътрешната норма на героите и сковаващите норми на обществото. Избраната тема е най-парливата за Европа в момента - ксенофобията и нелегалната емиграция, но решението й е отвъд всяка политика и злободневност. В центъра е мъж без възраст, с благородно лице на остарял битник (Андре Вилмс от "Животът на бохемата"), ваксаджия на гарата на града от заглавието. Горд с професията си, върши я с достойнство, говори за нея с библейски думи ("тя е най-близо до хората, като изключим работата не свещениците", "последната, останала вярна на истините от "Проповедта на планината"). Прибира се вечер с износеното си сако и сандъчето в семпла къща в най-бедния квартал. Там, зад ниската дървена ограда, го посреща кучето Лайка (споменато заслужено като актьор в надписите на филма), и то със същата космическа доброта в очите. В аскетичното жилище с голи стени и дървена маса го чака вярната съпруга (Кати Оутинен от "Мъжът без минало"), атмосферата е на топлота и идилична обич - тя - права до масата, докато той реже сухата франзела и лука до чашата с евтино вино. Той й дава всички спечелени пари от деня, тя му заделя от тях колкото за две чаши в кварталното бистро, накъдето го провожда с усмивка до прага - защото той е работил и има нужда от това. 


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    vogelfrei avatar :-|
    Anastas Punev
    • + 1

    "Свободата е наша" е на Рьоне Клер, не на Рьоноар.

    Нередност?
  • 2
    mercurius avatar :-|
    mercurius
    • + 2

    Достойно ревю на един магичен филм (така изглежда киното като изкуство и магия), който не заслужава по-малко. Може би липсва само за обяснението в любов към морето на Каурисмаки, предвид моряшкия саундтрак и силното послание за отнемане, несигурност, милост и спасение през картините с море.

    Нередност?
Нов коментар