С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Ревю

11 21 дек 2012, 9:30, 7861 прочитания

Недотам и обратно

Питър Джаксън бави красиво топката в първата третина на "Хобитът"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Сюжет

60 години преди събитията в "Задругата на пръстена". Чичото на Фродо Билбо Бегинс е уважаван хобит с консервативни навици, обичащ спокойствието и топлината на подредения си подземен дом. Странстващият вълшебник Гандалф избира точно него за необходимия разбойник-придружител към групата на 13-те джуджета, поели към приключението на живота си. Целта им е отвоюване на похитената от злия дракон Смог тяхна родина и връщането на ограбените от дракона несметни съкровища.


Ревю

"Добрите приказки носят на доукрасяване", казва Гандалф на колебаещия се между спокойствието си и зова на непознатото Билбо в началото на "Хобитът: Неочаквано пътешествие" (The Hobbit: An Unexpected Journey). Питър Джаксън е направил от първите 6 глави (от общо 19) на книга под 300 страници пълноценен и преливащ от зрелища 3-часов филм, удължавайки максимално удоволствието на твърдите Толкин-фенове. Но неизкушените в света на Средната земя - с нейното летоброене, език, географски карти, взаимовръзки между героите и митовете - ще усетят и мигове на скука, периоди на боксуване на действието. Сетивата са агресивно ангажирани с най-напредничавите дигитални средства (Джаксън и тук е техен виртуозен властелин). Но чистото вълнение, простото съпричастие със ставащото, смисловите откровения са малко за нещо толкова трепетно чакано.

Джаксън и студиите зад него са тръгнали да бият трилогията на "Властелина" с нейните над $3 млрд. световен сбор и 17 оскара с материал за детска приказка. Наистина най-красивата и страшната на нашето време, но все пак с праволинейната структура по Братя Грим, където всяка глава е нова опасност, ново чудовище, ново разклонение в приключението.



Всичко започнало през 1932 в Оксфорд, когато уважаваният ветеран от войната и преподавател по стара английска литература, германска и скандинавска митологии Джон Р. Р. Толкин написал на празен лист внезапно хрумналото му изречение "В една дупка в земята живееше хобит." След 4 години той  бил готов с ръкописа на "Хобитът или Дотам и обратно", със собствени черно-бели илюстрации. Дал го за пробно четене на приятели, сред които бъдещият автор на "Хрониките на Нарния" Клайв Стейпълс Люис. Екземпляр попаднал у издателя Стенли Ънуин (Stanley Unwin), който тествал приказката с 10-годишния си син Рейнър (Rayner). Обещал, че ако момчето я хареса, ще я издаде.

"Хобитът" излиза за Коледа 1937 в 1500 екземпляра с илюстрации и корица на автора си. Отзивите са възторжени, само след няколко месеца книгата е издадена и в Америка в по-луксозно оформление. Ънуин спешно иска от Толкин друга готова книга. Толкин му праща черновата на митологичната си сага с възрастни мотиви "Силмарилион". (която ще види бял свят едва през 1997, събрана от сина на писателя Кристофър). От издателството я връщат неразбрали за какво става дума, искат "още нещо за хобити". Така, през 1949, най-накрая получават "Властелинът на пръстените".

Докато писал трилогията за Пръстена в дългите нощи на войната, Толкин се връщал и към "Хобитът", преправял герои и ситуации, за да стои приказката като част от епоса, негов подготвящ пролог. Така в първия вариант на ключовата и за романа, и за филма глава "Гатанки в мрака" отношенията между Ам-гъл и Билбо не са на живот и смърт - в играта бившият хобит с опулените очи и 9-те зъба дори залага в играта свещения пръстен, чийто пазител е. Джъксън е ползвал много по-мрачния финален вариант, това е и най-силният възрастен момент във филма.

Това била първата и най-дълго снимана "разговорна" сцена в целия проект. Джаксън споделя, че нарочно връщал Мартин Фриймън (точният Билбо Бегинс) отново и отново, измислял всевъзможни ъгли и позиции на камерата, за да даде време на новия за света на Средната земя актьор да влезе в хобитската кожа. За Анди Съркис като Ам-гъл това също било актьорско предизвикателство, защото за дублите той вече давал не само гласа си, но и играел в реално време мимика и жестове заради усъвършенстваната технология performance capture (при "Властелина" дигиталната дообработка закъснявала във времето). Без тази сцена и с изведената екзистенциална трагичност в трактовката на Ам-гъл (заради която Съркис е повишен до втори режисьор в проекта), "Хобитът" щеше да е филм за 11-14 годишни момчета, обичащи кръвожадните видеоигри и отстрелването/обезглавяването на орки по всевъзможни начини и с качващи се нива на трудност.

Фентъзи светът на Толкин е строго вписан в рамките му на ревностен католик. Филмът е адекватен на прародителя си с ярките материализации на абсолютното зло (драконът Смог) и различните му проявления - оркът албинос Азог Осквернителя (Ману Бенет); лукавият и продажен крал-великан на гоблините, глупавите тролове-канибали. Съвременни алюзии има във въвеждането на еко-вълшебника
Радагаст, каращ природа и животни да оживяват. По примера на Толкин с дописването на "Хобитът" за нуждите на "Властелина" (и на Лукас с "фантомните" му три предхождащи епизода), и Джаксън е дал място и роля на бъдещи важни герои в епоса. Саруман (Кристофър Лий) все още не е прекрачил в тъмната страна, лордът на елфите (Хюго Уивинг) е в началните стадии на суетата ти, а разменените погледи и жестове между елфската принцеса Галадриел (Кейт Бланшет) и Гандалф (Иън Маккелън) подсказват нещо повече от приятелство.

Приказките са ценни с невинността и моралната си яснота. Добрите от тях са поднесени безхитростно и със средства, щадящи девственото детско съзнание и сетива. Откъм морална яснота "Хобитът" е изряден. Фриймън е идеалното въплъщение на обикновения, негероичен човек, един от нас. В началото приключенията го плашат, защото "заради тях вечерята ти закъснява". Той не вярва в себе си, мечтите му са материални. Себеизграждането и себенамирането му идва с преминаване през изпитания и осъзнаването на предназначението му на добър и саможертвен човек. Джуджетата са сбор от основните човешки добродетели и слабости (с превес на първите), извървяват пътя на проглеждането от егоизма и личната алчност до солидарността и ценностите на общността. Заради разтеглените битки Джаксън е имал време за индивидуализация на не повече от 2-3 "полуръста", най-убедителна е тя при горделивия кралски наследник Торин Дъбощит (Ричард Армитидж). 

Хобитът има проблем с невинността на поднасянето по отношение на истинската си аудитория - децата. Шумът е смазващ, акордите на Хауърд Шор са в постоянно кресчендо. Стремежът към краен дигитален реализъм (да ми е простено съчетанието), с взевъзможните му 3D-та и хиперкадрова честота от 48 в секунда, детайлизираща и шевовете по островръхата шапка на Гандалф, както и власинките на материята й, оставят малко място за въображение и домисляне. А не беше ли това основният смисъл на приказката, голямата й ценност...

Накратко
Джуджетата на въображението - срещу орките на боксофиса. В приказките печелят джуджетата, но в реалния свят на големите филмови пари може да се окаже и обратното. Засега знаем само една трета от отговора и надеждите са съвсем малко повече от опасенията.

оценка 

*** от 5
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Кино: "Имало едно време в... Холивуд" 1 Кино: "Имало едно време в... Холивуд"

Тарантино с филмово густо за носталгията и нихилизма

16 авг 2019, 1997 прочитания

Кино: "Бързи и яростни: Хобс и Шоу" Кино: "Бързи и яростни: Хобс и Шоу"

Шеги, шамари и малко смисъл

9 авг 2019, 1930 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Ревю" Затваряне
Нещо повече от магия

Дж. К. Роулинг, "Вакантен пост", пр. от английски Венцислав К. Венков, ИК "Колибри", С., 2012

Сметищата на гнева в Русия

Боклукът се превръща в политически проблем, който канализира недоволството и обединява различни групи около една кауза

Новият безплатен брокер

Търговията с акции без комисиона става по-достъпна благодарение на млади подривни компании

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

За нишките и хората

Чихару Шиота се завръща в Япония с първа голяма ретроспектива

Вдъхновението Хидра

Малкият, но изключително красив гръцки остров е не просто ваканционна дестинация, но и център на модерното изкуство