Синдромът Филип Рот

Филмовата адаптация на "Американски пасторал" само загатва важността на романа

* * * от 5
още от същото: "Скрити белези" (Human Stain)

Филип Рот е безспорно най-големият жив романист на Америка. Припомнихме си го покрай страстите около литературния "Нобел" на Боб Дилън. В нашия случай - и заради излизането на филмовата адаптация на "Американски пасторал" (American Pastoral). Книгата се появява през 1997 г. и вади Рот от сянката на писаната 30 години по-рано шокираща сатира "Синдромът Портной" (бестселър на 1969 г. пред "Кръстникът" на Марио Пузо). Късният роман е панорама на американския живот и дух от войната до Уотъргейт през увличаща семейна драма с трагични дълбочини. Разказва крушението на американския идеал в лицето на Сиймур "Шведа" Левов при срещата му с политическия и ценностен хаос на 60-те - с младежкия им радикализъм, расовите бунтове и моралното петно Виетнам. На български е достъпен от 2008 (изд. "Колибри"), но препрочитането му в светлината на днешната американска несигурност през грозната президентска кампания ще е поучително.

Филмът е амбициозен режисьорски дебют на актьора Юън Макгрегър. Бихме казали - прекалено амбициозен. Снимал е себе си в централната роля, което още е стеснило ресурса му за извънфабулните ценности на романа. Защото Левов е и копие на самата Америка - как от всеобщ идеал и пример за просперитет може да стане трагична жертва на излезли от контрол обстоятелства в собствения си дом. Макгрегър остава в семейната драма и там, със запазения диалог на Рот, постига достоверна емоция. Особено в отношенията между американския герой Левов (спортен шампион, бившата мис Ню Джърси за съпруга, успешен собствен бизнес) и размирната му дъщеря (Дакота Фанинг). Благопристойният либерал осъзнава болезнено, че революцията от бунтарските песни се случва наяве в детската стая на собствения му дом. Че "златната" му дъщеря, с която взаимно се обожават, вече залага истински бомби и убива невинни. А предупреждението на Боб Дилън от The Times They Are A-Changin' - "синовете и дъщерите ви са вече извън вашата команда" - се е сбъднало на собствения му гръб.

В добавка "златната" му съпруга (Дженифър Конъли), вгледана в пластичните си операции, започва да му изневерява открито. Дъщерята изчезва, той я търси отчаяно, захвърля останалия си живот. Вместо нея се явява арогантна революционерка (Валъри Къри), която го унижава докрай в скръбта му. От този момент в романа Рот медитира с нюанси и детайли върху непознаваемостта на човека и завинаги подкопаните корени на идеализма. Филмът остава до конкретната трагична развръзка при конкретното семейство.

Още от Капитал

Кино: "Февруари"

Кино: "Февруари"