Чуждо време

Чуждо време

Честният човек е излишен в българския "Слава"

Янко Терзиев
12161 прочитания

© Капитал


Всички сме в коловоза. Всички сме "малкият човек". В "Слава" на творческия тандем Кристина Грозева/Петър Вълчанов ("Урок") коловозът е буквален, а човекът си има име – кантонерът Цанко (Стефан Денолюбов).

Той живее сам със зайците си и с 350 лева нередовна заплата край жп линията на общата ни посока, в сегашно време. Завива разхлабените болтове на релсите сутрин с големия железничарски ключ, за да е безопасно движението. Около него крадат нафта посред бял ден, но той слуша птичките и почуква по релсите. Безсребърник. С буйна брада на отшелник (или на светец) от обет към починалия баща. Той му е завещал часовник Slava, точен до секундата. За Цанко времето е важен фактор - и не само заради разписанието на влаковете. Старата му Slava отмерва и вътрешния ритъм на мизерния му, но достоен живот.

Времето е важно и за Юлия (Маргита Гошева). Тя е на 40, но все е отлагала да има дете, работата й като пиар на министъра на транспорта (Иван Савов) е била над всичко. Впрегнала е търпеливия си и понасящ съпруг (Китодар Тодоров) в процедура по замразяване на ембриони, за да контролира и това. Заета е да потушава медиен скандал с разкрита корупция от разследващ журналист (в ролята режисьорът на "Отчуждение" Милко Лазаров).

И както е в големите неореалистични филми ("Крадци на велосипеди") – случка от живота се разраства и превръща в морален разрез на времето и обществото. Цанко намира край релсите куп пари, връща ги, Юлия го произвежда в герой, за да разсее вниманието от корупцията. На тържеството сваля Slava-та от ръката му, за да сложат там трофейния часовник, но я загубва някъде. Новото цъкало се оказва менте като всичко останало около Юлия. И Цанко тръгва срещу системата да си търси отнетата Slava (и достойнството), но в този поход е сам и обречен.

Само в последния месец "Слава" спечели два европейски кинофестивала - Голямата награда "Златен атлас" в Арас, Франция, после и призовете за Най-добър филм и Най-добър сценарий в Хихон, Испания. Световният дистрибутор Film Movement откупи "Слава" за показ в САЩ и англоговоряща Канада от началото на 2017 г.

Методът на Грозева/Вълчанов е същият като от "Урок" и верният им екип е същият (камера-свидетел на Крум Родригес). Животът без мизансцен и разкрасяване, проследен в естествения му ход. С особено внимание към детайла, издигнат във важните места до поетично обобщение и ключ не само към разказа, но и към смисъла. Труден стил, изискващ нулева игра от актьорите, и те го покриват без остатък. По-овладян като кино от "Урок", с оставени повече морални нюанси, има и разреждащ хумор – от абсурден до непрогледно черен. В антагониста Юлия на Гошева са видени и следи от човещина и съвест, каквито нямаше у Лихваря на Денолюбов в "Урок".

Нееднозначен е и разследващият журналист, за когото човешкият случай на Цанко е просто аргумент към собствената му теза (и слава). Дори за него човекът отсреща вече няма значение. Дотолкова е сгрешен общият коловоз. Урокът на "Слава" е, че популистките подаръци на системата са по условие менте и не работят. А понякога свършват трагично – не само за приемащия, но и за даващия. Финалът е изненадващ, извън жанровата тъкан, но е и абсурдно логичен. Не толкова от видяното дотогава във филма, а от това, в което живеем.

Още от същото: "Урок"

+ + + + от 5

Всички сме в коловоза. Всички сме "малкият човек". В "Слава" на творческия тандем Кристина Грозева/Петър Вълчанов ("Урок") коловозът е буквален, а човекът си има име – кантонерът Цанко (Стефан Денолюбов).

Той живее сам със зайците си и с 350 лева нередовна заплата край жп линията на общата ни посока, в сегашно време. Завива разхлабените болтове на релсите сутрин с големия железничарски ключ, за да е безопасно движението. Около него крадат нафта посред бял ден, но той слуша птичките и почуква по релсите. Безсребърник. С буйна брада на отшелник (или на светец) от обет към починалия баща. Той му е завещал часовник Slava, точен до секундата. За Цанко времето е важен фактор - и не само заради разписанието на влаковете. Старата му Slava отмерва и вътрешния ритъм на мизерния му, но достоен живот.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


2 коментара
  • 1
    ana_ni avatar :-|
    ana_ni

    урок е изключително слаб филм, пародия на кино, на актьорска игра, режисура и сценарий, бездарно разказана супер тъпа история,
    загадка е защо се споменава толкова често, като нещо значимо

  • 2
    seniorbb avatar :-(
    джендър NATO generals

    Не знам за филма, но сценария звучи тягостно, вярно, до болка познато, свръх реалистично! И поучително! Разрез на системата и боществото!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Кино: "Туве"

Кино: "Туве"