Страхът изяжда душата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Страхът изяжда душата

Страхът изяжда душата

В радикалния "Безбог" корупцията е на морала и надеждата

Янко Терзиев
17805 прочитания

© Капитал


Филмът на Ралица Петрова спечели тазгодишния "София филм фест". Преди това бе взел големите награди на фестивалите в Локарно, Рейкявик и Стокхолм, бе един от хитовете в Торонто. Първият пълнометражен филм на завършилата в Лондон и работила досега в чужбина режисьорка е висок пример за концептуално кино по болна обществена тема. Разказва за падението на обикновения човек, принуден да живее срещу съвестта си, в една реалност на безнаказано зло. От тази реалност Ралица емигрира през 90-те. Занимава се с фотография и скулптура, после избира киното заради една картина на Масуо Икеда – поискала да я види раздвижена, "в ритъма на реалността".

В "Безбог" реалността е злодеят. Днешната, българската, на деградиралия морално преход. Тя е стилизирана и дообработена в посока хлад и безнадеждност (съоператор Крум Родригес).

Фотограф: Капитал

Оценка

4 от 5

Още от същото

Левитан

Локацията е зимна и сива Враца с олющените комунистически блокове срещу безразличието на планината. Това даде повод на критиците на филма да го сложат под знаменателя "чернилката на Изтока печели фестивалите на Запада". Щеше да е вярно, ако я нямаше болката по човека. Човекът е Гана (поетесата в живота Ирена Иванова, с призовете за главна роля в Локарно и Сараево), медицинска сестра, обслужваща възрастни хора по домовете. Краде личните им карти и ги продава на кредитната мафия, за да си набавя морфин. Има безстрастна връзка със съучастника си, автомонтьор (Венцислав Константинов). В схемата са корумпираните местни полиция (Александър Трифонов) и съд (Димитър Петков).

Фотограф: Капитал

Гана е колективен портрет на нацията. Насилвана и търпяща. Сведена до оцеляване. Неспособна на любов (заради травмите в миналото), без кураж да се изправи срещу последствията от собствените си действия. Спасението е в непредаването на последния рубеж – душата. То е възможно само отвъд страха и през благородството и красотата – примерът на самоукия възрастен диригент на православния хор (Иван Налбантов). Филмът е за границите на понасянето. Гледането му е пречистващ естетически акт и подобно пърформънс на Марина Абрамович, изисква усилие от зрителя.

Фотограф: Капитал
Фотограф: Капитал

Филмът на Ралица Петрова спечели тазгодишния "София филм фест". Преди това бе взел големите награди на фестивалите в Локарно, Рейкявик и Стокхолм, бе един от хитовете в Торонто. Първият пълнометражен филм на завършилата в Лондон и работила досега в чужбина режисьорка е висок пример за концептуално кино по болна обществена тема. Разказва за падението на обикновения човек, принуден да живее срещу съвестта си, в една реалност на безнаказано зло. От тази реалност Ралица емигрира през 90-те. Занимава се с фотография и скулптура, после избира киното заради една картина на Масуо Икеда – поискала да я види раздвижена, "в ритъма на реалността".

В "Безбог" реалността е злодеят. Днешната, българската, на деградиралия морално преход. Тя е стилизирана и дообработена в посока хлад и безнадеждност (съоператор Крум Родригес).

Фотограф: Капитал

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    achertov avatar :-|
    achertov

    Надявам се и вярвам филмът да е добър в отличие от бездарната рецензия във в. Капитал. Докога български филмови критици ще ни промиват мозъци с преразкази на това, което не са разбрали и вероятно не могат да постигнат с оскъдните си познания и не само по отношение на кино?

  • 2
    princess_x avatar :-|
    princess_x

    До коментар [#1] от "achertov":

    +++++++++++++++++++++++++++++++++++++

  • 3
    princess_x avatar :-|
    princess_x

    До коментар [#1] от "achertov":

    Аз отдавна спрях да се самоизтезавам с четенето на ''рецензиите'' на Терзиев, но има хора, които се кълнат в неговия ''прецизен'' и ''изтънчен'' изказ! А нима има нещо по-маниерно, пресилено, предвзето и в крайна сметка кухо от неговия начин на писане?!

  • 4
    daniboy avatar :-P
    Daniboy

    До коментар [#3] от "princess_x":

    Глупости, как можете да наречете кухо това:

    "Гледането му е пречистващ естетически акт и подобно пърформънс на Марина Абрамович, изисква усилие от зрителя."

    или "висок пример за концептуално кино по болна обществена тема"?

    "Спасението е в непредаването на последния рубеж – душата.", "падението на обикновения човек, принуден да живее срещу съвестта си, в една реалност на безнаказано зло. ".

    Тези красиви думи събуждат носталгично чувство в мен и аз отново съм ученик, сгушен на последния чин с примирение слушащ анализа на "По жицата".
    Благодаря ти Янко, само заради това не си живял напразно.

  • 5
    kakao avatar :-|
    kakao

    Писна ми от тежки, мрачни, депресиращи бг филми!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Кино: "Тенет"

Кино: "Тенет"

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK