Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Филмът на Ралица Петрова спечели тазгодишния "София филм фест". Преди това бе взел големите награди на фестивалите в Локарно, Рейкявик и Стокхолм, бе един от хитовете в Торонто. Първият пълнометражен филм на завършилата в Лондон и работила досега в чужбина режисьорка е висок пример за концептуално кино по болна обществена тема. Разказва за падението на обикновения човек, принуден да живее срещу съвестта си, в една реалност на безнаказано зло. От тази реалност Ралица емигрира през 90-те. Занимава се с фотография и скулптура, после избира киното заради една картина на Масуо Икеда – поискала да я види раздвижена, "в ритъма на реалността".
В "Безбог" реалността е злодеят. Днешната, българската, на деградиралия морално преход. Тя е стилизирана и дообработена в посока хлад и безнадеждност (съоператор Крум Родригес).
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
5 коментара
Надявам се и вярвам филмът да е добър в отличие от бездарната рецензия във в. Капитал. Докога български филмови критици ще ни промиват мозъци с преразкази на това, което не са разбрали и вероятно не могат да постигнат с оскъдните си познания и не само по отношение на кино?
До коментар [#1] от "achertov":
+++++++++++++++++++++++++++++++++++++
До коментар [#1] от "achertov":
Аз отдавна спрях да се самоизтезавам с четенето на ''рецензиите'' на Терзиев, но има хора, които се кълнат в неговия ''прецизен'' и ''изтънчен'' изказ! А нима има нещо по-маниерно, пресилено, предвзето и в крайна сметка кухо от неговия начин на писане?!
До коментар [#3] от "princess_x":
Глупости, как можете да наречете кухо това:
"Гледането му е пречистващ естетически акт и подобно пърформънс на Марина Абрамович, изисква усилие от зрителя."
или "висок пример за концептуално кино по болна обществена тема"?
"Спасението е в непредаването на последния рубеж – душата.", "падението на обикновения човек, принуден да живее срещу съвестта си, в една реалност на безнаказано зло. ".
Тези красиви думи събуждат носталгично чувство в мен и аз отново съм ученик, сгушен на последния чин с примирение слушащ анализа на "По жицата".
Благодаря ти Янко, само заради това не си живял напразно.
Писна ми от тежки, мрачни, депресиращи бг филми!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.