Филмът на Ралица Петрова спечели тазгодишния "София филм фест". Преди това бе взел големите награди на фестивалите в Локарно, Рейкявик и Стокхолм, бе един от хитовете в Торонто. Първият пълнометражен филм на завършилата в Лондон и работила досега в чужбина режисьорка е висок пример за концептуално кино по болна обществена тема. Разказва за падението на обикновения човек, принуден да живее срещу съвестта си, в една реалност на безнаказано зло. От тази реалност Ралица емигрира през 90-те. Занимава се с фотография и скулптура, после избира киното заради една картина на Масуо Икеда – поискала да я види раздвижена, "в ритъма на реалността".
В "Безбог" реалността е злодеят. Днешната, българската, на деградиралия морално преход. Тя е стилизирана и дообработена в посока хлад и безнадеждност (съоператор Крум Родригес).
Оценка
4 от 5Още от същото
ЛевитанЛокацията е зимна и сива Враца с олющените комунистически блокове срещу безразличието на планината. Това даде повод на критиците на филма да го сложат под знаменателя "чернилката на Изтока печели фестивалите на Запада". Щеше да е вярно, ако я нямаше болката по човека. Човекът е Гана (поетесата в живота Ирена Иванова, с призовете за главна роля в Локарно и Сараево), медицинска сестра, обслужваща възрастни хора по домовете. Краде личните им карти и ги продава на кредитната мафия, за да си набавя морфин. Има безстрастна връзка със съучастника си, автомонтьор (Венцислав Константинов). В схемата са корумпираните местни полиция (Александър Трифонов) и съд (Димитър Петков).
Гана е колективен портрет на нацията. Насилвана и търпяща. Сведена до оцеляване. Неспособна на любов (заради травмите в миналото), без кураж да се изправи срещу последствията от собствените си действия. Спасението е в непредаването на последния рубеж – душата. То е възможно само отвъд страха и през благородството и красотата – примерът на самоукия възрастен диригент на православния хор (Иван Налбантов). Филмът е за границите на понасянето. Гледането му е пречистващ естетически акт и подобно пърформънс на Марина Абрамович, изисква усилие от зрителя.
Филмът на Ралица Петрова спечели тазгодишния "София филм фест". Преди това бе взел големите награди на фестивалите в Локарно, Рейкявик и Стокхолм, бе един от хитовете в Торонто. Първият пълнометражен филм на завършилата в Лондон и работила досега в чужбина режисьорка е висок пример за концептуално кино по болна обществена тема. Разказва за падението на обикновения човек, принуден да живее срещу съвестта си, в една реалност на безнаказано зло. От тази реалност Ралица емигрира през 90-те. Занимава се с фотография и скулптура, после избира киното заради една картина на Масуо Икеда – поискала да я види раздвижена, "в ритъма на реалността".
В "Безбог" реалността е злодеят. Днешната, българската, на деградиралия морално преход. Тя е стилизирана и дообработена в посока хлад и безнадеждност (съоператор Крум Родригес).
5 коментара
Надявам се и вярвам филмът да е добър в отличие от бездарната рецензия във в. Капитал. Докога български филмови критици ще ни промиват мозъци с преразкази на това, което не са разбрали и вероятно не могат да постигнат с оскъдните си познания и не само по отношение на кино?
До коментар [#1] от "achertov":
+++++++++++++++++++++++++++++++++++++
До коментар [#1] от "achertov":
Аз отдавна спрях да се самоизтезавам с четенето на ''рецензиите'' на Терзиев, но има хора, които се кълнат в неговия ''прецизен'' и ''изтънчен'' изказ! А нима има нещо по-маниерно, пресилено, предвзето и в крайна сметка кухо от неговия начин на писане?!
До коментар [#3] от "princess_x":
Глупости, как можете да наречете кухо това:
"Гледането му е пречистващ естетически акт и подобно пърформънс на Марина Абрамович, изисква усилие от зрителя."
или "висок пример за концептуално кино по болна обществена тема"?
"Спасението е в непредаването на последния рубеж – душата.", "падението на обикновения човек, принуден да живее срещу съвестта си, в една реалност на безнаказано зло. ".
Тези красиви думи събуждат носталгично чувство в мен и аз отново съм ученик, сгушен на последния чин с примирение слушащ анализа на "По жицата".
Благодаря ти Янко, само заради това не си живял напразно.
Писна ми от тежки, мрачни, депресиращи бг филми!