Страхът изяжда душата

Филмът на Ралица Петрова спечели тазгодишния "София филм фест". Преди това бе взел големите награди на фестивалите в Локарно, Рейкявик и Стокхолм, бе един от хитовете в Торонто. Първият пълнометражен филм на завършилата в Лондон и работила досега в чужбина режисьорка е висок пример за концептуално кино по болна обществена тема. Разказва за падението на обикновения човек, принуден да живее срещу съвестта си, в една реалност на безнаказано зло. От тази реалност Ралица емигрира през 90-те. Занимава се с фотография и скулптура, после избира киното заради една картина на Масуо Икеда – поискала да я види раздвижена, "в ритъма на реалността".
В "Безбог" реалността е злодеят. Днешната, българската, на деградиралия морално преход. Тя е стилизирана и дообработена в посока хлад и безнадеждност (съоператор Крум Родригес).

Оценка 4 от 5 Още от същото Левитан

Локацията е зимна и сива Враца с олющените комунистически блокове срещу безразличието на планината. Това даде повод на критиците на филма да го сложат под знаменателя "чернилката на Изтока печели фестивалите на Запада". Щеше да е вярно, ако я нямаше болката по човека. Човекът е Гана (поетесата в живота Ирена Иванова, с призовете за главна роля в Локарно и Сараево), медицинска сестра, обслужваща възрастни хора по домовете. Краде личните им карти и ги продава на кредитната мафия, за да си набавя морфин. Има безстрастна връзка със съучастника си, автомонтьор (Венцислав Константинов). В схемата са корумпираните местни полиция (Александър Трифонов) и съд (Димитър Петков).


Гана е колективен портрет на нацията. Насилвана и търпяща. Сведена до оцеляване. Неспособна на любов (заради травмите в миналото), без кураж да се изправи срещу последствията от собствените си действия. Спасението е в непредаването на последния рубеж – душата. То е възможно само отвъд страха и през благородството и красотата – примерът на самоукия възрастен диригент на православния хор (Иван Налбантов). Филмът е за границите на понасянето. Гледането му е пречистващ естетически акт и подобно пърформънс на Марина Абрамович, изисква усилие от зрителя.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив